Entries in the '' Category

Получаване заради отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманКакво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Законът за любовта се приема не от парламента

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Как да се обръщаме към хората в Израел с нашето послание така, че да не ги настроим срещу себе си?

Отговор: Трябва да даваме рационални обяснения и да не излагаме всичко веднага. Баал а-Сулам ни обяснява ясно и конкретно картината, в максимално научен вид, с разбиране за бедите, които могат още да се разкрият, ако народът “не промени курса”. Ние трябва да адаптираме това послание за широката аудитория и да обясним на хората, че само обединявайки се, ще достигнем до благоденствието.

Успехът в такива области като образованието, личната безопасност, взаимоотношенията между хората и др. се осигурява със собствените сили. Държавата не е способна на това, не се отнася към сферата на нейната компетентност. Тя не може да създаде Министерство на любовта, което да реши всички проблеми между нас. Нито една страна не се занимава с нещо подобно. Това е винаги прерогатив на гражданите, на хората.

А от друга страна, в древността, преди разрушаването на Храма, най-висшият държавен институт на народа на Исраел е бил именно “Палатата на любовта”, в нейния истински, а не Оруеловски смисъл. Тя е доминирала над останалите учреждения. Облагането с данъци, възпитанието, безопасността – всички други сфери и ведомства са заемали по-ниски степени от държавната пирамида. А “Министър на любовта” е бил Великият първосвещенник.

Днес, за да преобърнем наредената пирамида и да я приведем в нужния вид, е необходима усърдна работа сред народа.

От урок по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2014

[129090]

Клещите на провидението

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Отдавна е забелязано едно поразително явление: застаряващите, отмиращи народи са враждебни към евреите, а изпитващите подем държави ги приветстват. Някои обясняват тази закономерност по рационален начин, с това, че еврейските мозъци и капитал се явяват мощен катализатор на икономическите и интелектуалните им успехи, а други, с Божието провидение и висшите закони на метафизиката.

Така или иначе, тази закономерност се съхранява през вековете, и се повтаря отново и отново.

Великите завоеватели от древността Александър Македонски и Юлий Цезар не са скривали симпатиите си към евреите и са способствали за процъфтяването им. Алчните и високомерни гръцки Селевкиди, водейки империята си към крах, са преследвали и разорявали евреите, провокирайки въстанието на Макавеите.

Разгромяването на еврейските въстания в началото на първото хилядолетие съвпада с началото на залеза на Римската империя.

Триумфът на християнска Испания протича в апогея на развитието на еврейската ѝ община, а след изгнанието на евреите Испания престава да бъде велика държава.

Въздигането на Англия започва с поканата на евреите от Оливър Кромуел, и след това кралството се превръща във водеща страна в Европа и владетел на моретата. Предателството на евреите от страна на Лондон през Втората Световна война ознаменува началото на краха на империята.

Полският крал Казимир, поканвайки евреите, укрепва държавата си, превръщайки я в една от най-силните в Европа. С политиката на изгонването на евреите идват анархията и края на самата държава.

Русия в пълна степен демонстрира тази парадигма: въвличането на евреите в обществения живот и отказа ѝ от антисемитизма води до разцвета на страната, а след нападенията и дискриминацията над евреите настъпва упадък и развала на страната.

Същата закономерност се наблюдава и в наше време в Западна Европа, която иска да бойкотира Израел, с ирационалната си ненавист към него.

Днес Западна Европа е умираща, деградираща цивилизация. Коефициентът на раждаемост е 1.5, при минимум 2.1 деца на жена. Образованата и амбициозна младеж отпътува от Европа в САЩ, Канада, Австралия. През 2013г. 300 000 човека са напуснали Франция, завършили престижни университети, млади специалисти и предприемачи. Испанските специалисти отиват на работа в Латинска Америка, Полша и дори Мароко. Икономическата криза е поразила Стария Свят и той се намира в „режим на свободно падане“.

Икономиката на Германия се държи на мощната индустриална база от миналия век и на репутацията на германските стоки. Хай-тека изостава от САЩ, Далечния Изток и Израел. Италия е една банкрутирала страна.

Почти всички западноевропейски страни живеят в заеми. Западна Европа все още се намира под властта на крайно левите идеологии.

Европа е на път към връщане към феодалните държави: в Испания – Каталония, в Англия – Шотландия, Белгия се разчленява на богатата Фламандия и застоялата Валония. В Швейцария се опасяват, че бургундските сепаратисти ще поискат да завладеят швейцарските богатства и да окупират Женева и Лозана. Сепаратистките настроения назряват във френския Бретан.

Такава е днешната Западна Европа. Деградираща, жалка, лишена от ценностни ориентири и даже от инстинкт за самосъхранение. Място, където левите професори, интелектуалци и студенти вървят рамо до рамо с емигрантите от Магреб и Пакистан в поддържането на „правата на палестинския народ“, бойкотирането и развала на собствените им европейски държави.

По такъв парадоксален начин умиращата, уморена от историята Европа се обединява със своите бъдещи завоеватели против евреите, настоявайки за санкции и бойкот от държавата, явяваща се част от същата европейска цивилизация. И с това, според неизменните закони на метафизиката, сама си подписва смъртна присъда.

Поддържат Израел и се стремят да развиват сътрудничество с него САЩ, Канада и Австралия. Въпреки политическите разногласия със сегашната администрация, кампанията на бойкота не е пуснала корени в САЩ, а броят на американците симпатизиращи на Израел само се увеличава. Водещите американски компании и Intel са избрали Израел в качеството на главен център на развойната си дейност. Израел експортира 40% в САЩ, а в Германия само 7%. Дори само тези цифри са достатъчни, за да се разсеят страховете от катастрофа в случай на бойкот.

Друга насока са страните от третия свят, икономическите гиганти от Далечния Изток, Индия и страните от Латинска Америка. Те се отнасят безразлично към „палестинския проблем“, но са крайно заинтересовани от израелските технологии и сътрудничеството с Израел.

В културен план, Израел винаги се е ориентирал към Европа и в морално отношение е зависим от Стария Свят, без значение в какво плачевно състояние се намира той. Мнението на европейците, както и по-рано, значи много за израелците, а културните предпочитания и зависимост е трудно да бъдат изкоренени.

На Израел ще му се наложи да се утешава с това, че разполага със симпатиите на Източна Европа. В Чехия, Полша, Словакия, България и в Прибалтика Израел съхранява имиджа си на силна и смела страна, съпротивляваща се на съседните авторитарни режими, и предавана от Запада, толкова цинично и подло, както им бяха предани навремето.

Израел не е застрашен от бойкот и изолация. Той има достатъчно приятели и партньори. Трябва само да можеш да ги забележиш, а не да залагаш на една враждебна и гибнеща цивилизация, забравяйки за нейната история и печалния ѝ опит.

Реплика: На света все още му предстои да разкрие истинската картина на развитието на земната цивилизация, която произтича посредством евреите, както явно, така и скрито (посредством 10-те разпръснали се колена и т.н.) и днес стига до своя логически завършек: реализацията на методиката на световно обединение, подем към следващата степен на развитие и преход в новата реалност.

[130948]