Въпрос: Как избирам, в името на какво действам: заради своя егоизъм или в полза на обкръжението? Тъй като понякога егоизмът ме обърква и ми внушава, че общата полза съвсем не е в това, към което ме насочва обкръжението.

Отговор: Тук няма място за въпроси. Ако групата е решила, то така трябва и да бъде. Казано е: ”Имат очи, но няма да видят”. Как можеш да вярваш на очите си? Ако групата ми казва какво трябва да правя, то аз мога да направя семинар, но в крайна сметка трябва да се съглася с решението на групата.

Същото това правило важи и за отношението учител – ученик, както е казано: ”Възпитавай отрока според пътя му”. Ако сме приели някакво решение за нашия път, то аз се придържам към него и не мога да избързвам напред. Свише няма да ми позволят да разкрия повече от това.

Съгласно мнението на групата означава съответно с нейното желание, решение, гледна точка. Аз не мога да съдя групата и себе си. Дори в собствената си преценка ще сбъркам и през цялото време ще си правя неправилни изводи. Тук не може да има никакви съмнения.

Въпрос: Откъде човек да вземе тази сила, ако му се струва, че групата сякаш бърка.

Отговор: Разбира се, че през цялото време ми се струва, че групата не е права. Но аз не трябва да приемам такива мисли. Разбира се, че си мисля, че всички грешат, а аз съм прав. Но ако Творецът ме е довел в групата и е казал: ”Вземи я за себе си”, то аз трябва да приема тази съдба. А как да я взема, ако не съм съгласен с мнението на обкръжаващите ме? Иначе какво означава включването ми в групата, връзката ми с другарите?

Аз не мога да имам обективно мнение, защото за всичко съдя според недостатъците си, според своя егоизъм. Но другарите също си правят егоистични изводи и може да са се учили много по-малко от мен, по-малко да разбират, но ако те имат общо мнение, съм длъжен да се съглася с тях. Това е моето обкръжение, в което трябва да израстна, а не мога да порасна в самота. Трябва да приема тяхното мнение като мнение на майка, на майчино лоно, на което трябва да съответствам. А висшата сила ще завърши тази работа.

Обкръжението е същата онази форма, спрямо която трябва да работя, да разбия своя егоизъм и да го превърна в отдаване. Затова е казано: “Възпитавай отрока съгласно пътя му”, т.е. трябва да се има предвид, какъв е неговият път, какво е неговото желание, как той се движи, какво иска, и от това да се ръководим. По друг начин просто не може.

Иначе, относно какво отменям себе си? Творецът не е редом с мен. През цялото време групата ще ми служи за Творец – все повече и повече. Затова е казано, че от ”любов към творението се достига до любов към Твореца”, тъй като формирайки се относно групата, чрез нея започвам да виждам Твореца. Формата на групата съответства на формата на висшия.

Трябва да се изяснят и обсъдят всички въпроси, да се посъветвате с учителя, но след като решението е прието от групата, аз съм длъжен да се отменя пред тях. Никога не може да се случи така, че някой да се отдели с претенциите си и да спечели от това. Напротив, той си отива и изчезва. Защото цялата ми правота не струва и грош, всичките ми желания и мисли нямат никаква ценност, ако не се отменя пред групата. Само затова са ми изпратени те.

И силата за преклонение пред групата аз също получавам от групата. Чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника. А вътре в мен самия естествено няма никаква сила. Но тогава вече разбирам, че моите празни моментни мисли и желания, а също и мислите и желанията на групата са ми изпратени единствено за да използвам светлината и да се прелипя още повече към нея.

Зародишът не се нуждае от самата матка на майката, а от силата, която преминава през нея и формира неговото тяло, правейки го подобен на висшия. Висшият – това не е матката. Матката е само временното средство за приближаване към висшия, да отменя себе си пред Него. Но с това аз не разкривам Неговата форма.

Вече по-късно, когато получавам светлината, възвръщаща към източника, аз изграждам себе си, раждам се и продължавам да раста. Така изграждам човешкия си образ и по своята форма разкривам кой е висшият. Сам по себе си, Творецът няма форма. Моята поправена форма ще е Неговата форма, ”И ще се нарека с името на Твореца”.

От подготовка към урока, 14.02.2014

[128083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Интервю на руски журналисти с ръководителя на Международната академия по кабала, професор Михаел Лайтман

Украйна днес е свързващо звено, като мост между Европа и Русия. Но обединението на Русия и Европа не се харесва на  Америка, и тя прави всичко, за да не се случи това.

Части от интервюто

Украинският процес  няма да бъде спрян и той много прилича на ”Арабската пролет”. Става дума за управляван, подготвен предварително процес, вписващ се в общата тенденция на егоистичното развитие на човечеството.

***

Като цяло действат две сили: Едната е устремена към обединение, другата – към разединение. Първата сила се опитва да създаде общ пояс Европа – Русия – Китай, също и Япония. Но това с нещо противоречи на желанията и бляновете на американското правителство. То е против. При реализиране на по-лошия сценарий, това противопоставяне може да завърши с война.

***

Текущите тенденции няма да дадат добри резултати. Нито в една държава това не е довело до нещо добро. Простите граждани се оказват роби. И силата, която ги управлява, ги води на първо място към хаос. Същото беше подготвено и проведено в Близкия Изток.

***

Нищо не се случва от само себе си. Америка действа срещу Европа. Тъй като Европа се обедини, за да може да противостои на Америка, не като напълно независима, но като някакво самоопределение.

Днес има нужда Европа да се обедини с Русия посредством Украйна. По такъв начин, Украйна се оказа горещата точка – без нея обединение няма да има. Съставена от две части – прозападна и проруска – тя може да стане нужният ”мост”.

И тъкмо от това американците се страхуват много. Защото тогава ще изникне единно геополитическо пространство, включващо и арабските държави, тогава Америка ще изгуби целия свят. Затова за нея най-важното е да не позволи на Украйна да стане свързващото звено между Европа и Русия.

***

На това поприще се сблъскват много егоистични сили от различни държави и местният егоизъм, подгряван отвън, върви към разрив на връзките.

Ако силите, управляващи процеса, вдигнат народа, то Украйна ще тръгне към разединение. Неслучайно днес се оголват тези големи исторически противоречия, които не са били поправени и са дремели вътре, докато ”циреят” не се спука…

***

В крайна сметка, трябва да осъзнаем, че егоизмът е основният ни враг. Заради него не можем да достигнем до съглашателство, не можем да се избавим от кризите. Егоизмът е нашата природа и той ни ”погребва”.

Днес светът не намира нужната точка на съединение, независимо от горчивия опит на отминалите войни на миналия век.  ”Златният век” приключи, а решение няма. На всички им е ясно, че трябва да бъдат интегрални, подобно на Природата, че спасението е само в единството, в съвместното решаване на проблемите, но на практика дори Европа не е способна на това, независимо, че е създала единно пространство.

***

Трябва да се издигнем над егоистичната си природа и наистина ние имаме нужните инструменти за това. Само тогава ще можем да решаваме глобалните, интегралните проблеми във правилна посока, сближавайки се, във взаимна връзка. Така или иначе, в това е нашето бъдеще.

А днес нашето противопоставяне на силите на единната Природата се изразява в разпада на семейството, в конфликтите с различен произход. Проблемът е в това, че ние позволяваме на нашия егоизъм да ни управлява.

И в това се крие историческата необходимост – защото ние трябва да осъзнаем злото на егоизма. Само тогава ще достигнем до извода, че трябва да поправяме себе си, че проблемът е във всеки от нас, във всичките седем милиарда, и никъде другаде.

Затова само издигане над проблема, над нашата обща беда, само обявявайки война на егото, като на най-злия ни враг, ще ни позволи да се обединим и да създадем съвършено нов свят.

***

Правилният метод за търсене на бъдещата форма на държавата, народа, света е взаимното обсъждане, без да се страхуваме от обиди и претенции, без да се връщаме обратно в миналото. Против този общ подем към взаимно разбирателство ще са безсилни всякакви щурмоваци. Тъй като истинското обединение ни придава сила, която се намира на едно ниво над обичайния егоизъм.

Тъкмо по такъв начин ние действахме в Израел през 2011 година, когато американците се опитваха да инициират подобен процес, въвличайки в него масите.

Добрата народо-освободителна, анти-егоистична армия  прибягва не до оръжие, а до кръгли маси, зад които седят всички страни без изключение и решават проблемите си съгласно анти-егоистичната методика.

***

Ние сме тотално свързани помежду си в единен свят. И колкото да си ”играем” на поли-технологии и всякакви други игри, нашата връзка единствено расте, проявявайки все по-голяма взаимна зависимост между хората, народите, държавите, а така също и нашата зависимост от обкръжаващата ни среда.

По същество, ние се намираме в затворена сфера, която ни въздейства от всички страни на принципа на единството. Но нашият егоизъм се противопоставя на това. Тъкмо обратното, той ни разединява, разкъсва ни на части. По такъв начин днес е налице антагонизмът на Природата и нашето естество.

И затова Природата ни води към интегриране с жестоки методи. Цялата история на 20-ти век свидетелства за това.

***

Днес, искаме това или не, вече не може да играем в протекционизъм. Добрата взаимовръзка не е само красив лозунг, а насъщна необходимост, произтичаща от всички изследвания, факти. Светът е интегрален, а ние не. Това означава, че трябва да ни променят.

[128304]

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация - No Comments→