От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→