Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Цялото развитие на човечеството до настоящия момент, се е основавало на определени рамки, на ясна йерархия, на религиите. Човек винаги е знаел с какво ще се занимава през живота си, как ще се развива. Ако баща му е бил ковач – той също ще стане ковач. Ако работи като шивач, бил е длъжен да се облича, както е подобавало на хората от тази професия. Всичко е било съвсем точно определено. Хората са искали тези рамки, била им е необходима йерархия в отношенията.

С какво е привлекателна йерархията? Да предположим, че аз се намирам на някакво стъпало. Тогава аз съм заинтересован, намиращият се над мен да притежава колкото е възможно по-голяма сила – за да ме пази от онези, които се намират под мен, защото те могат да ме заплашат.

А този, който възглавява пирамидата, е трябвало да бъде най-силния, най-твърдия човек, от когото всички да се страхуват, но и именно заради това да го обичат. Над него трябвало да стои само Висшата сила, която го закриля.

Тази пирамида е съществувала винаги, чак до нашето поколение. Тя винаги е била съхранявана, а ние сме се развивали вътре в нея и сме били заинтересовани от нейното съществуване. Тези йерархии за нас са били много важни, подчинеността ни един на друг: капитан – лейтенант – сержант.

Но сега всичко това се разруши. Старите правила вече не важат. Започвайки от този момент и по-нататък, ние сме длъжни да се движим напред и да развиваме нова система на нашите отношения. А да я построим можем само благодарение изучаването на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Цялата икономика е построена така, че да доведе целия свят до алтруистична глобализация, тоест когато всичко е взаимно свързано както в едно семейство. Има малки и големи, стари и млади, но всички са свързани в една единна система. В тази система трябва да има еднакви грижи за всички в съответствие със състоянието на всеки.

Въпрос: Но както е известно, съвременната икономика работи за удовлетворяване на онези потребности, които в крайна сметка не се явяват насъщна необходимост. Това е машина за изработване на нови и нови потребности, за да може някой да заработи пари, които не му трябват и да си купи ненужни вещи, без които по принцип може да мине. Споделяте ли мнението на онези, които говорят за частичното намаляване на такива потребности в бъдеще?

Отговор: Разбира се. Нали човек, който се занимава със своето духовно развитие, усеща себе си напълнен, а материалното ниво му е необходимо за телесното съществуване. Както животното, което никога не яде повече, отколкото е необходимо за неговия организъм – така е и с човека, когато отделя себе си от своето тяло. Ако той през цялото време е зает с нещо по-висше от животинското ниво, то тогава удовлетворява своето тяло по неволя, за да съществува – и не повече. И в съответствие с необходимото ще се реорганизира цялата промишленост, търговия и пр.

Въпрос: И тук се появява съдбоносният въпрос: кое се явява излишно и кое не?

Отговор: Това щи определи съотношението между нашите духовни и материални потребности, тоест духовното ниво на човека, следствието от просвещението. Но самите хора трябва свободно да регулират нивото на необходимото. Затова всички положителни изменения зависят само от успеха на възпитанието.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Целият наш живот – това е напълване на желанията, усещането за среща на желанието с наслаждението. Това е първата глътка вода, която прониква в мен, когато напълно изнемогвам от жажда. Това е само първият миг на съприкосновение на желанието с наслаждението. Но едва наслаждението е влязло в желанието и то вече започва да унищожава цялото удоволствие.

Дори силното наслаждение, което хората получават от секса, наслаждение, за което говорят като за корен на всички наслаждения, завършва след миг. И човекът отново трябва да мисли за това как отново да напълни себе си. Ние сме принудени постоянно да тичаме след нещо. Нали животът се нарича среща на желанието с наслаждението.

Значи ние трябва да намерим метод, чрез който да доведем наслаждението в желанието. Без това за човека няма живот – остава му само да си разчисти сметките с него. И човечеството ще стигне до такива състояния, когато няма да бъде по силите на човека да лиши себе си от живот, няма да може да приключи с това страшно състояние. И какво ще прави тогава?

Баал Сулам казва, че съществува единствено решение: „Вместо егоистичното получаване отиди към отдаване. Напълни себе си с отдаване – нали, получавайки ти няма да можеш да се напълниш. Ти вече си проверил и видял това. Но под секрет ще ти кажа, че има такава методика, с помощта на която можеш да придобиеш съвършено, безгранично напълване. Това напълване включва в себе си всичко – дори онова, което се намира зад пределите на нашия живот. Но ти трябва да знаеш: това напълване се случва не за сметка на егоистичното получаване, а по пътя на отдаването. Нали всичко, което се отнася до твоите човешки свойства се намира извън теб, в желанията на другите, в чуждите души”.

Именно това казва Баал Сулам, с думите: „Вкусете и ще се убедите, колко добър е Твореца”. Опитай и се убеди, че отдаването (Твореца) – това е напълване, добро, съвършенство. И тогава ще усетиш безкрайното желание и безкрайното напълване.

Науката Кабала е предназначена именно за това, да доведе човека до такова състояние.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво е вашето мнение за възможностите кабалистична информация да достига до масите? Създава се впечатление, че те по-старому са глухи за нея?

Отговор: Още от детството човек възприема нашия свят чрез примери, шаблони, представи. Човек мисли в образи, които се трупат в неговта памет и чрез тях възприема света, оценява го, разбира го, взема решения и действа по шаблоните. Системите от представи, които сме получили в детството, формират у нас образа на света и нашия собствен. През целия си живот ние приемаме нови и различни представи, заменяме старите. Формираните представи се утвърждават чрез повторение. Ако човек слуша нещо, което противоречи на неговите представи, той не възприема посланието. За да разберем другите трябва да познаваме техните представи, да се обръщаме към тях, а не към логиката или здравия разум. Колкото човек е по-образован, толкова повече са неговите представи. Към масите трябва се обръщаме чрез техните базисни представи (житейски ценности): съчувствие, съучастие, просперитет, здраве, работа, безопасност, бъдеще на децата.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: The Daily Mail: Британският психолог Клиф Арнал е намерил формулата на щастието. Радостта от приятелството и любовта, хубавото време, добрите очаквания – всичко това обединено в едно е щастие. Най–главното в нашия живот, това са нашите отношения.

Формулата на щастието: щастие = СВ + ( П + О )+ Слд / Т + Рп

Където: СВ = свеж въздух, П = природа, О = общуване, Слд = спомени от летните почивки в детството, Т= температура, Рп = радост от предстоящи и бъдещи празници.

Реплика: Това може да е вярно, ако аз съм животно. Ако искам повече, ако моят егоизъм расте повече отколкото в детството и неможем да го запълним с нищо, то тази формула на щастието няма да работи. Милионерите и бедняците ще си останат нещастни. Рецептата на доктора не е ефикасна. Щастието това е изпълнение на желанията. Но ако желанието расте и трябва все повече напълване, какво ще правим докторе, как ще спазим горенаписаната формула? В човек израства желание извън нашия свят и неговото напълване може да стане само с търсене на смисъла от живота и неговата вечна хармония. Такова желание се проявява в нас! Така сме програмирани! Затова на доктора му остава само да раздава успокоителни и антидепресанти. А истинското лекарство е разкриването на тайната на вечното съществуване.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→