Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→