Въпрос: Вие казвате, че ако ние не стигнем до поправяне, то тогава ще има глад. На глобално ниво това е разбираемо. Но какво може да направи обикновеният човек, който ни слуша по телевизията? Какво може той да приложи на практика, ако няма някакви особени възможности да въздейства на света?

Отговор: Преди всичко, той влияе на света със своите мисли, та нали „всичко се прояснява в мислите”. Нашата връзка се осъществява не чрез електронните линии в интернет, звуковите вълни на гласа, изображението на екрана на компютъра или в реалния контакт. Цялата връзка между нас е – в нашите желания.
Творецът не е създал нищо, освен желание. Различните нива на развитие на желанието ние възприемаме като материята на този свят – нежива, растителна, животинска, във вид на газообразни, течни, твърди тела или плазма. Но само ни се струва, че всичко това е така. Ние си представяме, че се намираме във времето, движението и пространството.
Но това са нереални неща – така се рисува действителността в нашите непоправени свойства. А зад пределите на видимата картина на реалността действа желанието. Затова всеки, колкото и далече да се намира от другите, в своето желание съществува в тази система и в нея оказва влияние на всички.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→