Entries in the '' Category

Светът – това е отпечатък на теб самия

Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме “зелена промишленост”, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

(more…)

Единственото средство за спасение от страданието

Въпрос: Ако Кабала е единственото средство, разкриващо причината за страданието на човека и представляваща методика за поправяне, защо кабалистите са я крили толкова дълго?

Отговор: Чакали са кога ще съзрее нашият егоизъм.

Въпрос: Нима само Кабала може да ни избави от депресията?

Отговор: Само ако депресията е предизвикана от липса на смисъл в живота, а не от заболяване.

Въпрос от английския блог: Болката и страданията ще ни принудят да се поправим. А животните? Те също ли страдат?

Отговор: Всички страдат, тъй като са част от създаденото общо желание, но поправяне е възможно само в тази част на желанието, която се нарича „човек”, защото в нея има осъзнаване – усещане на ближния (обкръжаващия, групата, Твореца).