Ще дойде време, когато дори децата ще откриват тайната мъдрост и ще постигат законите на развитието.

Книгата „Зоар” с коментари „Сулам”

„Ние отделяме много внимание на своите деца и проявяваме любов към тях, тогава защо те продължават да се държат лошо”? – този въпрос си задават много родители.

Известният австрийски психиатър Алфред Адлер, живял в началото на 20 -ти век смятал, че една от причините за неадекватното поведение на хората е, че самите те понякога не намират за себе си достойно място в обществото. И възрастните, и децата искат да усещат своята значимост и съпричастност към всичко.

Като правило, поведението на всеки човек е винаги обосновано, безцелно се държат само слабоумните и лудите. Адлер забелязал, че желанието на детето да заеме определено място в групата и да получи нейното признание се явява инстинктивен мотив в поведението на всеки човек, тъй като това му осигурява оцеляване. Първата група за малкото човече, както е известно, е неговото семейство. В него то се учи да завоюва своя първи авторитет.

Когато децата усещат своето предназначение в семейството, и на тях им се даде възможност да намерят приложение на способностите си в някакво съвместно действие, те чувстват отношението на доверие от страна на обкръжаващите ги, и не се стремят към предизвикателно поведение. Тогава наистина се чувстват съпричастни към живота на семейството.

Но ако не могат да се утвърдят в своето обкръжение с добри постъпки, т.е. родителите и възпитателите не забелязват положените от детето усилия, тогава от чувство на обида и непризнаване, започват да привличат вниманието с лошо поведение, използвайки понякога най-хитрите средства.

Ако се окаже, че тези средства са дали успех, и детето почувства, че най-накрая са му обърнали внимание, то и по-нататък ще се държи по подобен начин. В такава ситуация децата съвсем престават да ни слушат и ние изобщо не можем да им повлияем.

По-нататък детето действа, с погрешното убеждение (обикновено дори не – осъзнато), че има някаква значимост в очите на другите само тогава, когато привлича тяхното внимание, настоявайки на своето. Затова, много е важно, детето да усеща по-голямо удовлетворение от приноса на нещо свое, необходимо и ценно за всички членове в семейството, отколкото от привличане на внимание или получаване на власт.

Съгласно Адлер, макар зародишът на социалния интерес да има вроден характер, необходимо е тази способност целенасочено и търпеливо да се развива в детето. „Теория на личността”, представена от А. Адлер, се оказва удивително близка за разбиране на истинската природа на човека, за която ни говорят кабалистите.

Съгласно Кабала, целият свят е интегрална система, и всички хора в нея са взаимно зависими и взаимно свързани. Ние се намираме в единна система както органи на едно тяло и всеки обезпечава на всички това, което е способен да направи самият той. Както всяка клетка в организма на човека има своя особена, уникална роля, така и всеки живеещ на Земята е длъжен да помни за своята самобитност, за своята задача, произтичаща от неговите способности. Предназначението на всеки е да даде на човечеството нещо индивидуално, особено.

При наблюдаване на обкръжаващата ни природа, установяваме, че всеки вид на творението – било то което и да е живо същество, орган или клетка – служат на нуждите на другите. Това е естествен механизъм на света, вселената и реалността, работещи по единна програма. За да не се наруши работата на този сложен механизъм и за да съществува комфортно в тази система, човекът е длъжен да съблюдава нейните установени правила.

Кабалистите са убедени, че от най-ранна възраст следва да се насаждат поведенчески норми, в основата, на които лежи алтруистичният принцип на взаимодействие, тъй като алтруизмът – това е главният закон на Природата. Важно е да се разкаже на детето за истинското предназначение на човека: да стане „отдаващ” елемент на обществото, като онази клетка, за която беше споменато по-горе.

Подобна концепция трябва да определя неговото отношение към живота. С времето малкото човече ще започне да разбира, че всяко отклонение от целта, набелязана от природата, води до разочарование, до дисхармония с обкръжаващите.

Да се научат да предотвратяват такива сложни за детето ситуации – в това се състои задачата на възрастните. Както е известно, непознаването на законите на природата не освобождава от отговорност и нежелателни последствия. Ако сложи ръката си в огъня, изгарянето е неизбежно дори ако детето не предполага за наличието на подобно следствие.

Кабала обяснява, че освен известните ни закони на Природата, съществуват по-глобални закони, лежащи в основата на съществуването на Природата. И какво може да бъде по-полезно, от тяхното разясняване на детето, което едва започва своя жизнен път. Нали именно те ще му обезпечат безоблачно бъдеще и ще го предпазят от неприемливо поведение.

Filed under: Възпитание | Add Comment →