Въпрос: Много хора описват срещата с Кабала, като мигновение, в което те са почуствали, че “това е всичко!” – те са достигнали това, за което са били предназначени. Обърква ме, че при първата си среща с Кабала аз почуствах, че се оказвам пред най-правилното решение. Но все още, през цялото това време в мен има съмнения за този път, който аз постоянно отхвърлям с помощта на учението. Защо в мен няма усещане за увереност?

Отговор: И в други хора има същите съмнения за истинността на пътя, поради това че всеки е задължен да намери за себе си доказателства за истинността на учението. В резултат на съмненията, за да излезе от тях, човек се развива, движи се напред. Нашият път -това е изучаване върху себе си, това което Творецът е сътворил. Затова, ако Човек започне да гледа на себе си с погледа на страничен човек и да се отнася към себе си “отдалеч”, “отвън” – това му помага за изучаването на Твореца. Съмненията ще ви съпровождат до вашето пълно поправяне, защото съмнения се раждат всеки път, като нова неизправена, разкриваща се степен.

Въпрос: В правилно направление ли върви моето предвижване в изучаването на науката Кабала, ако аз не приемам всичко прочетено и чуто. Една част влиза право в сърцето и се приема от цялата душа, а има и моменти на “ревизия”.

Отговор: Истинското учение винаги се създава чрез проверка. Но проверявайки себе си, това не е ли проверка на вашия егоизъм, доколко това му е изгодно. Проверяващият трябва да се издигне над себе си, над своите егоистични интереси за резултата от проверката и да е готов да я приеме обективно. Не се съмнява само “животното”, живеещо посредством примитивен егоизъм.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→