Въпрос: Аз получавам голямо удоволствие от Вашите уроци, но ме измъчва въпросът: Защо Вие определяте религиозните хора, които не изучават кабала, като „балабайти” (чорбаджии, домовладелци), работещи само с външната част на Тора, заради себе си? Аз съм учил в йешива (религиозно училище) и знам, че акцента в метода на изучаване, в края на краищата, се слага върху привеждане на човека към сливане с Твореца (а не да се задоволява човешкото его). В какво се състои разликата, в края на краищата, в сравнение с пътя, по който кабала води човека?

Отговор: Балабайт – домовладетел, означава, че се грижи за себе си. Въпреки, че се говори за целта, за сливането с Твореца, за това, да му се достави радост, както Той на нас, но не се проумява, че това е възможно само чрез изправяне с „вяра над разума”, която се придобива само чрез въздействието на Висшата Светлина, която ни влияе само при изучаването на кабалистичните текстове, в група, с явното намерение да се издигнем над егоизма, като цел в живота. Ако целият живот на религиозния човек би била само за достигане на свойството „Възлюби ближния си като себе си”, в желание и в действие, тогава вие бихте били прави. Но понеже по време на изгнанието от духовното, тази цел не се е поставяла, а само са говорили за нея външно, то религиозният път не е път, а просто намиране в състояние на изгнание.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос : Вие твърдите, че Кабала няма нищо общо с религиите. Защо тогава християните, мюсюлманите и представителите на другите вероизповедания нямат книги по Кабала ? Всички те са произлезли от еврейската религия.

Отговор : Баал Сулам пише, че цялото човечество може да съхрани своите религии, дори когато достигне своето пълно духовно поправяне, сливането си с Твореца. И това е признак, до каква степен външните действия не засягат духовното, макар и някои да им приписват такова нещо. Кабала е била открита от Авраам , във Вавилон преди 4000 години. Известната ни понастоящем юдейска религия, е възникнала след падането на еврейския народ от духовните нива, преди 2000 години. Тогава Кабала е била скрита /след написването на книгата ” Зоар “/ , а останалото от нея е земен отпечатък в егоизма, от предишното духовно съществуване и става основата на юдейската религия, в нейния сегашен вид. След това от нея произлизат християнската и мюсюлманска религии.
Юдейската религия се дели на ортодоксално, консервативно и реформистко направление. Но всички те се различават помежду си, само по по-малките или по-големите граници при механичното изпълнение на заповедите и затова взаимно се зачитат, стоят от една и съща страна на егоистичното съществуване, съхранявайки го – т.е. целта на действията се намира в човека, в намерението “за себе си”. В същото време Кабала призовава да бъде използвано намерението “за отдаване” /в полза на ближния, на Твореца – т.е. “извън себе си”/, а не действие, намиращо се на противоположната страна извършвано от всички религии, т.е. да се извършва вътрешна работа, а не външна – вж. ” Предисловие към книгата ” Зоар “, поз.61. Поради това всички религии се примиряват една с друга и считат Кабала за нещо абсолютно неприемливо. Човечеството ще изпита още много удари, преди да се разкрие замисълът на Твореца за сближаване с Него в НАМЕРЕНИЕТО.
Днес Кабала отново се връща към използване – за поправяне на човечеството. Ние сме задължени да я направим част от себе си и нашия живот, като започнем поправянето си. Мястото на религиите е да останат като част от културата. Защото Кабала разкрива на хората Твореца и Висшия свят, като не оставя място за предположения спрямо тях. От религиите ще се запазят само обредите и традициите. Причината за борбата на религиите с Кабала е в това, че Кабала обяснява на всеки човек как да разкрие за себе си Твореца и по такъв начин да премахне необходимостта от религия. Като довежда човека до личен контакт с Твореца, Кабала лишава религиозните служители от властта им над хората. Но кабалистите не желаят отпадането на религиите като традиции и култура, рамка и начин на живот на народите, а желаят допълването на този начин на живот с постигането на Твореца, каквато е целта на сътворяването на човека и за неговото съвършенство.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→