Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Като че ли се използват всички възможности за разпространение: вестници, книги, Интернет, телевизия. Какво още трябва да се направи, за да ни последва светът? Ако достигнем така наречената критична маса, ще успеем ли да привлечем към нашата кауза целия свят?

Отговор: Това без съмнение е по силите ни и както се казва, човек ясно трябва да си дава сметка, че всеки миг той може да променя света към добро или лошо, със силата на своето намерение. Нали системата на цялостно взаимосвързаните души, се подчинява на действието на закона за общото и частното въздействие, на тяхното взаимно влияние. От своя страна ние сме задължени, чрез нашето обединение, да постигнем намерението, което ще промени системата на душите към подобие с Природата, към отдаване и любов. А Природата от своя страна ще добави силата на принудата (страданията), които заедно с нашите усилия ще ни доведат до целта. Баал Сулам пише, че има път на страданията – под въздействието на Природата, път на светлината – самостоятелното поправяне, но има и среден път – подбутващите ни отзад удари на Природата, съчетани с привличащото ни отпред бъдеще, което ние сме длъжни да разясним на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→