„В нашият живот са възможни само две трагедии. Едната – когато не получаваш това, което искаш, другата – когато го получаваш. Втората е по-лоша, това е наистина трагедия.” Оскар Уайлд

Изучавайки различните видове наслаждения: за знания, власт, почести, богатство, а също така и за храна, секс и други – ние ще видим, че във всички случаи максималното удовлетворение се изпитва при първият кратък контакт между желанието и неговото напълване. В момента, в който  напълването се е осъществило, удоволствието започва да угасва. Наслаждението в удовлетвореното желание може да продължава няколко минути, часа или дни, но в края на краищата изчезва. Дори когато човек дълги години се е стремил да постигне нещо, например престижна длъжност или престижна научна степен, в момента, в който целта е постигната, изпитваното блаженство от нея започва да му се изплъзва. Следователно, удовлетворявайки желанието, наслаждението го анулира.

Още повече, че влизайки в желанието и след това напускайки го, насладата формира у нас нов стремеж, двукратно превишаващ предходния. Това, което вчера ни е доставяло удовлетворение, днес ни се струва съвършено недостатъчно. Ние искаме много повече! Получава се така, че удовлетворението на нашите желания всъщност ги усилва и ни заставя да полагаме повече усилия, за да запълним образуващата се пустота. (more…)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→