Всичко, което можем да изследваме по естествен път, без да променяме качествата, дадени ни от природата, се отнася към науките от нашия свят.

Ние можем даже да променяме себе си в пределите на своите естествени свойства. С помощта на медитацията и различни техники човек би могъл да стане по-чувствителен, сензорно по-развит. Това се отнася и до науките от нашия свят: както съществуват хора с големи аналитични способности, с голям интелект, така могат да съществуват и хора с по-висока чувствителност.

Това е същото като приборите, явяващи се допълнение към разума и сензорите на човека. Ако ние не променяме себе си до появата на допълнителното свойство, наричано екран, то всичко, с което се занимаваме, се нарича изследване на нашия сват, науки на нашия свят.

С помощта на допълнителния сетивен орган ние усещаме само това, което се намира в него, а не вън от него. На този същия принцип за подобието ние възприемаме обкръжаващото ни в тази степен, ние в нашите пет сетивни органа сме подобни на това, което ни обкръжава.

Например, когато тъпанчето на ухото реагира на определени честоти и те предизвикват в него колебания, то сякаш ги възприема. За разширяване диапазона на възприятието на слуха може да се използва прибор, който като радиоприемник, основавайки се на същия принцип на подобието, да работи на по-голяма честота, улавяйки честоти, които по естествен път не се възприемат от ухото.

Този прибор в своя колебателен контур ще създава колебания с честота, аналогична на честотата от колебанията отвън, и ще ги преобразува в такива честоти, спрямо които ухото може да реагира по принципа на подобието – да ги възпроизвежда вътре в себе си, да ги разбира, да ги абсорбира.

Върху този принцип е построен и шестият допълнителен сетивен орган. Но това не е просто допълнителен сетивен орган, какъвто ние нямаме, а съществува, може би, при някакъв извънземен – не. Работата е в това, че той е следващият, висшият, обхващащият диапазони, които ние със своите уреди, с допълващите ни пет сетивни органа, никога няма да уловим.

Шестият сетивен орган е построен върху противоположното използване на моето естествено егоистично свойство. Не ми е нужно никъде да заминавам, не трябва от никого да разбирам какво да правя със себе си – вътре в мен вече всичко е заложено. Аз просто съм длъжен по друг начин да използвам заложените в мен егоистични свойства: да ги обърна в алтруистични и тогава моите пет сетивни органа ще възприемат и ще обработват информацията различно.

В този случай зад тях стои желанието, работещо за отдаване, а не за получаване. Затова моите органи (не само ухото, а и вътрешните органи на възприятието, които стоят зад ухото, зад очите и т.н.) работят вече за това, да възприемат в съвършено други параметри, т.е. в степента на подобието със свойството отдаване.

Улавянето на външното въздействие като свойство за отдаване се нарича духовно постижение. Ако аз улавям обкръжението пак по метода на подобието, но егоистично, то това се нарича ,,моят свят”. Какво улавям егоистично – егоистичното въздейтвие върху мен? Не. Въздействието върху мен е винаги алтруистично, просто на някакво ниво аз мога да уловя слабото проявление на алтруизма в моите егоистични свойства. Ако искам да уловя повече, съм длъжен да доведа до съответствие с този източник своето основно свойство – егоизма.

Във всеки случай около нас съществува свят, който действа на принципа на отдаването и всички закони в него са алтруистични, духовни. Ние възприемаме нашия свят така, както сме устроени – егоистично. Ако желаем да възприемем как в действителност е устроено мирозданието извън нас, сме длъжни да станем подобни на него.

Кабалистите утвърждават, че заниманията с кабала водят до получаването на нов, шести сетивен орган, който ни позволява да изследваме усещаната в него възбуда, която се намира в подобие с обкръжаващия ни свят.

Този нов сетивен орган ни позволява по аналогия правилно да разберем външното въздействие върху нас. Това идващо отвън въздействие ние наричаме Творец. Въздействията, които получаваме в егоистичното желание, не се наричат Творец.

Тези наблюдения, точно както и наблюденията в естествените науки, са се провеждали векове наред и са се потвърждавали от хиляди изследователи-кабалисти, в резултат на което е била създадена науката за висшия свят, или науката за проявлението на Твореца, на висшата сила спрямо нас.

Цялото различие на учените-кабалисти от обикновените учени е само в това, че те изследват мирозданието посредством допълнителния сетивен орган, който принципно може да се придобие от всеки желаещ.

Методиката е една за всички, а реализацията на тази методика зависи от желанието. В това отношение всички свише сме създадени равни, така че всеки човек може да се сдобие с този допълнителен сетивен орган, т.е. да започне да усеща висшата сила, Твореца и да взаимодейства с нея.

Освен това, кабалистите ни разкриват, че само заради това човекът е създаден, само към това ни тласкат всички обстоятелства, цялата човешка история, само до това всички трябва да стигнат – ако не по хубавия път, то по лошия.

В последно време в своите изследвания на материалния свят учените откриват, че картината на света не е обективна – тя е напълно субективна и изцяло се определя от наблюдателя. По известното твърдение на Нилс Бор изследователят не изучава обкръжаващия го свят, а само своите реакции спрямо него. А ако това е така, то всички естествени науки могат да се определят като знания, постигани от човека в дадените му по рождение пет сетивни органа.

А науката кабла може да се определи като наука, чийто диапазон на познание се намира над диапазона на възприятието на обикновените сетивни органи. В този смисъл кабала се явява свръхестествена наука, т.е. тя е постижима, ако предварително си се сдобил с допълнителен сензор. В това се състои и нейната свръхестественост. Естествено се нарича егоистичното постижение, свръхестествено се нарича постижението в алтруистичното свойство.

Малко непривично е изведнъж да се разбере възможността да се сдобиеш с допълнителен сетивен орган, с помощта на който да можеш да получиш допълнителна информация за света, който сме свикнали да усещаме с петте сензора.

Това не са съвсем правилни изрази. Няма егоистични сетивни органи: моето око или моето ухо не са егоистични. Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – това не са сетивни органи. Това не са чувства – това са датчици, които възприемат света без всякакво желание, после това въздействие се предава в желанието, сумира се, обработва се и едва тогава егоистичното желание се усеща и напълва.

Защо ние наричаме тези пет органа пет сетивни органа, а не пет механични датчика? Защото моето ухо, моето око, обонянието, осезанието и вкусът са толкова свързани с желанието в моето съзнание, че само желанието пуска тези органи в действие. Само по себе си ухото може и да не чува, окото може и да не вижда, ако аз не желая това.

Ако искам да спя, мога с отворени очи нищо да не виждам, ако ми причиняват вреда или ми пречи някакъв звук – моят егоизъм отключва по малко това усещане и аз преставам да го възприемам. Реално зад тези пет органа на възприятието може да стои не егоистичното желание, а алтруистичното.

Затова не бива да се говори за това, че като добавка към петте сетивни органа аз придобивам още един, следващ. Аз променям програмата за получаване на външна информация в себе си с програма за напълване на своето желание. Желанието си остава същото, аз само сменям програмата за абсорбация, за получаване в себе си към използване на това желание за отдаване.

За по-просто ние наричаме това  – желание за отдаване. Тоест, сменяме егоизма с алтруизъм. Всъщност, ние сменяме метода за използване на нашето желание и след това всички наши чувства работят различно. При това човек променя своето отношение и към нашия свят – невъзможно е да останеш егоистично настроен в петте сетивни органа и едновременно с това, допълнително да получиш духовна настройка.

Поведението на човека няма да се промени по отношение на обкръжаващите. Човекът наистина може и да вземе от някого, а всъщност да преследва друга цел – да даде наслада на този, от когото е взел. Това са вече вътрешните качества на човека, това е вътрешната нагласа на намерението. Така и тук – кабалистът в нашия свят по нищо не се отличава от обикновения човек. Той дори понякога може да изглежда по-егоистичен – той получава.

Външните действия на кабалиста не се отличават от действията на другите хора, различието е само във вътрешното намерение, което е скрито.

Защо аз казвам това? Защото е невъзможно да се сдобиеш с допълнителен сетивен орган. Това не е допълнителен сетивен орган – това е програма за използване на своя вътрешен егоистичен потенциал, на своето желание.

Но когато човек стане готов да приеме такова предположение, че може да промени програмата на своята работа, всичко останало започва да изглежда съвсем естествено. И тогава изследването на света посредством допълнителния възприятиен орган се нарича наука, както и изследването с помощта на тези сетивни органи, с които се раждаме.

И няма разлика дали изследваме обкръжаващото ни с егоистичната програма или с алтруистичната. И в този, и в другия случай, това може да се нарича наука, защото ние изследваме това, което възприемат нашите сетивни органи – това, което ни е известно като материя и формата, която приема тази материя. Ето защо това е достоверно на 100% и може да се нарича наука. Постиженията на учения-кабалист също са реални, повторяеми, възпроизводими от тях самите или от други (от тези, които могат да ги възпроизведат).

Всички кабалистични книги в същността си представляват методика за настройване на този допълнителен сетивен орган. По какъв начин трябва да преустроим своята вътрешна програма? Какво всъщност правим? Това по всяка вероятност е подобно на онова, което прави компютърът. Дава ни се малко желание, ние към него настройваме алтруистичната програма. Дава се повече желание – и към него настройваме алтруистичната програма и т.н. Желанието идва към нас от лявата линия, програмата взимаме от дясната линия и я адаптираме към нашето желание. Това се нарича средна линия – работата на човека.

Затова и определяме кабала като методика за настройване на допълнителния сетивен орган и описаните в него възприятия. Аналогично е на начина, по който учените-физици, химици, биолози, описват своите опити. Всеки човек, който е овладял тази методика може да възпроизведе опита и да получи същите резултати, описани от изследователя-кабалист.

Защо не разбираме, че това е едно и също? Защото не осъзнаваме: всичко, което възприемаме в нашия свят, го възприемаме в нашите сетивни органи, вътре в себе си, относително себе си.

Ако ученият-физик ясно си даваше сметка за това, че изследва обекта само по степента на неговото подобие със своите свойства, в своя егоистичен апарат за мислене, не знаейки всъщност какво се намира извън него, ако учените си даваха сметка за това, то би им било много по-лесно да ,,излязат от себе си” и да разберат, че е възможно да се възприема светът с друг апарат или върху основата на друга програма.

В сегашно време науката малко ги води към това разбиране, доказвайки на основата на техните експерименти, че постиженията им са относителни, че съществуват само относително на тях самите. Има опити, чиито резултати пряко зависят от провеждащия експеримента, от неговото морално ниво или от отношението му към изследвания обект.

От гореизложеното е видно, че науката кабала не е по-малко, а даже по-реална наука от останалите науки.

Тя е по-обективна и заставя човека да вижда ясно, да измерва и разбира, че резултатите от опита съществуват само относително на него и се явяват нещо междинно между това, което той усеща и това, което представлява самият човек.

Още повече, в науката кабала за изследователя става ясно, че няма нищо извън него и той изследва абсолютно непостижимата реалност, наричана Творец, Ацмуто, която проецира върху него своето въздействие или се улавя от човека в степента на неговото подобие.

По този начин постиженията в науката кабала, освен че просто се фиксират като постижения, едновременно се фиксират и като мярка за достоверност на тези постижения. Тоест, човек измерва на каква степен от абсолютното постижение се намира (което в обикновената наука липсва).

Въпрос:       Може ли човек, който все още не се е сдобил с шести сетивен орган да обяснява на другите какво е това, от каква позиция?

За да се обясни самият проблем, не е нужно да си кабалист, не е нужно да излизаш във висшия свят. На учените това постепенно им става понятно даже от техните обикновени опити, изследвания, от техния обикновен живот. Ние говорим за реално съществуващи неща.

Тук в няма никакви противоречия: относителността на познанието, усещанията, тяхната субективност, постоянното изменение в научните теории, в нашите постижения – човечеството вече е натрупало достатъчно опитни данни, за да разбере, че в крайна сметка нищо абсолютно в природата няма.

Необходимо е да се обясни главното – това, че ние в нашия живот забравяме, че усещаме само вътре и в степента на нашите собствени келим, на нашите собствени свойства – в това е и проблемът. Ако осъзнаехме макар и това, че аз усещам картината, събитието или действието, защото така съм вътрешно настроен, то ние много бързо щяхме да стигнем до необходимостта от постигане на абсолютното.

Творецът се обръща към нас с цялата си светлина, желаейки да напълни нашето кли с абсолютна наслада, познание, съвършенство, вечност. Нашето възприятие се определя от степента на настройката към тези свойства. Ако учените изучаваха кабала така, както ние, по рационалния метод, без да вярват в нищо, а проверявайки всичко с логичните инструменти, които имат, те щяха да стигнат до описваните тук изводи – до входа в усещанията на висшия свят, до промяната в себе си под въздействието на висшето свойство отдаване, защото това е абсолютно логично.

Вследствие на неразбирането на това, което усещат и разбират кабалистите, на тях им се приписват различни вълшебства, чудеса, възможности за манипулиране със свръхестествени сили.

Хората не разбират, че кабалистите възприемат абсолютната реалност, в която те общуват помежду си, именно от нейното постигане в своите коригирани свойства, така реално, както учените-физици общуват помежду си, предавайки един на друг информацията и обучавайки другите.

На кабалистите се приписват манипулации с червени конци, заговори, светена вода и прочие шамански похвати. Счита се, че така може да се влезе в усещанията на висшия свят и по някакъв начин да се манипулира с него, без да променяме себе си, изхождайки не от собствените си свойства, а с помощта на странични атрибути. Това и до ден днешен се явява проблем на съвременната наука – по същата причина, по която учените не добавят към думите ,,аз постигнах еди-какъв си природен закон” думите ,,защото аз по определен начин съм настроен към него”.

Ние се раждаме в нашия свят по естествен път и го усещаме естествено. Не придаваме значение на това, че така сме устроени, не виждаме себе си с очите на мухата, на слона, на рибата – даже с очите на тези, които живеят заедно с нас в нашия свят. Ние не виждаме себе си отстрани – постоянно се намираме в себе си и затова смятаме, че тази картина на света, която възприемаме, се явява истинска, тоест светът извън нас е именно такъв, какъвто го виждаме.

Ако се замисляхме над това, постепенно щяхме да стигнем до разбирането, че светът е проекция на нашите свойства върху бяло платно, върху бял екран, на светлината – нищо повече в него няма. Имаме 613 или 620 желания, без значение как ще ги смятаме, и те със своето подобие (или без него) ни рисуват контрастна картина, която се усеща в нас като обкръжаващия ни свят в цялото му многообразие.

Защо съществува това многообразие? Защото съм по такъв начин създаден – от четирите стадия на авиюта. Затова и светът във всички свои детайли се състои от четири степени.

В третата част на ,,Учение за Десетте Сфирот” е казано, че светът изцяло се състои от четири стадия – свойства: хохма, бина, зеир анпин, малхут. Това е отразено и в географията, и в музиката, и в лириката, и в модата – във всичко. Защото нашите желания са създадени така изначално, по естествен път, и затова ние по този начин усещаме нашия свят.

Светлината, която идва към нас се явява абсолютно аморфна. Това е проста светлина, доколкото в нея няма никакви изменения, а ние я делим на пет части. Тези пет части делим на още пет, и на още пет – и по количество, и по качество, съответствено на това, което има в самите нас. В самата светлина няма нищо. Тя сякаш влиза в нашите многочислени килийки, пчелни пити, по степента на нашето подобие, на нашата възможност да я усетим и във всяка килийка ние я възприемаме съответствено на нейното качество. Като резултат самите се явяваме създатели на света – светове извън нас не съществуват.

Ако учените разбираха това и го взимаха под внимание в своите опити, всичко щеше да изглежда логично. По-рано това не им беше нужно; едва сега, постепенно те започват да го осъзнават, защото науката в нейния материален вид, в който изследва цялото мироздание, върви към своя край.

По-рано се е приемала аксиомата, че светът е такъв, какъвто го виждаме. Айнщайн вече започва да говори за това, че всичко зависи от скоростта на придвижване на изследователя. Хю Еверет говори за това, че светът е нещо средно между това, което ние постигаме и което сме ние самите. Кабала утвърждава, че няма нищо ,,в междинното”, всичко зависи само от свойствата на човека. Извън свойствата на човека има еталон в степента на подобието, с който ние усещаме обкръжаващата действителност, и съвкупната картина от тези усещания се нарича свят.

Ако учените по-внимателно се бяха отнесли към аксиомата, която гласи, че светът е такъв, какъвто го усещаме и се бяха върнали към мисълта за това, че сме създадени такива и затова така усещаме света, тоест, ако се бяха издигнали по-високо от момента на своето раждане, по-високо от своите свойства, ако се бяха абстрахирали от себе си и погледнали картината на света, то тяхното отношение към мирозданието щеше да се промени.

Би се появило разбирането за това, че е възможно по друг начин да настроим своето възприятие към света и че светът може да бъде кардинално различен – висш, низш, без значение как ще го наречем. Ако се бяхме родили с други свойства, ние щяхме да усещаме и да изследваме по друг начин.

Значи, всичко зависи от нашето вътрешно, качествено състояние, а не от допълнителните уреди и още повече не от шаманските червени конци или от някакви магически похвати – с това не може да се промени светът. Светът е проекция на твоето вътрешно изменение, а не конците – и с нищо външно ти не можеш да го промениш.

Затова всичко, което прави човекът, освен работата по своята вътрешна промяна, се нарича ,,авода зара” – работа, чужда на истината, странична, ненужна работа. Нали считаш, че имаш възможност нещо да промениш, без да променяш себе си. Но нищо няма да промениш, защото съществувате само ти и Твореца. Творецът е неизменен – значи единственото, което ти остава е да промениш себе си.

Правилната настройка към възприятието на себе си и света е първото и най-главното, за което говори науката кабала. Затова именно тя се явява истинска наука. На първо място, тя говори на човека за относителността на неговите постижения и затова как трябва той да използва тази относителност, за да стигне до Абсолюта. Абсолютът се явява това, което съществува извън нас – Творецът, общата бяла светлина, съвършенството, вечността.

Въпрос:       Нашият свят не е ли това, което усещам в петте сетивни органа, което чувам и виждам?

Психолозите, психиатрите, философите и учените, които искат да разкрият принципите на възприемания от нас свят, все още нищо не са достигнали. Ние не разбираме как работи мозъкът, не знаем на какъв принцип са построени нашите вътрешни програми, как ни обслужват.

Ние усещаме нещо, което ни дава нашата ,,кутия” с петте отверстия на сетивните органи. Как тя е програмирана и какво е способна да улови и постигне, ние въобще не разбираме. Ние не разбираме как тя работи.

Представете си, че се намираме в Твореца, в Безкрайността, в Абсолюта, в нещо непонятно. Ето сега аз напълно контактувам с това, тоест намирам се вътре в него, пронизан, пропит от него. Но оттам, където се намирам, аз усещам малка непонятна картинка – ,,олам медуме” – измислен свят, който си представяме, т.е. мним, изфантазиран от нас.

Не ни е понятно как сме програмирани. Програмата се явява като посредник между моите крайни усещания, между това как усещам този свят и нещо, което се явява безкрайност. Аз сега се намирам в безкрайността, в духовността, в Твореца – представете си това, макар и физически.

Тази програма дава усещане за съвсем малка картинка, за фрагмент и въобще не е това, което реално съществува извън мен. Да се настрои правилно изследователят за това, да разбере, да тръгне да търси истинската картина за света и да дойде до пълното осъзнаване, до познанието, че е овладял тази картина, че я управлява – в това се състои смисълът на науката кабала.

Човек изучава цялата програма, която му се поднася от неговата днешна изкривена картина за света. И едновременно той изучава методика, която му показва как може да се препрограмира, откъде може да вземе сили и как да направи всяка стъпка в тази посока към уподобяването с висшата сила, с висшия разум, който съществува около него и който той все още не усеща, не разбира.

Постепенно той започва да контактува с него, да го разбира, да програмира себе си, своя разум, своята природа така, както е програмиран този висш разум – от същата мисъл, от същата програма. Човек се учи от това и извършва върху себе си същото. Ето това е науката кабала.

Въпрос:       Нашият свят – това е картината, която сега виждам пред себе си или е, както казваме, моето вътрешно намерение да използвам всичко заради себе си?

Нашият свят е тази картина, която ти ,,виждаш” в своите усещания, понятия, които се явяват следствие от твоето намерение да се насладиш, проекция на всичките ти егоистични свойства върху висшата, аморфната, постоянната, неизменната бяла светлина.

Представи си екран и срещу него своите свойства. Всички твои свойства като проекция върху този екран ще ти дадат картината на света. Ако ти промениш своите свойства, картината се променя. Кога тя ще бъде истинска? Когато всички свои свойства аз коригирам в себе си в съответствие с тази бяла светлина, с този бял екран, тогава няма да създавам сянка върху този екран, ще стана такъв като него, но при това няма да се разтворя в него. И няма да има никаква сянка, никакви светове, а само една безкрайност.

Въпрос:       Ще продължавам ли по същия начин да виждам, да чувам, дори да изменям своите вътрешни свойства?

Ти питаш какво ще стане с нас, с нашите животински свойства? С тях може нищо да не се случи. Защото те сами по себе си не се променят под въздействието на егоизма или алтруизма. Тези наши животински свойства се явяват като точни датчици. Те не са длъжни да се променят. Както не се променят домем, цомеах, хай, – променят се само нашите желания.

Въпрос:       Защо тогава казват, че има пет сетивни органа и към тях се добавя още един?

Ние така обясняваме, защото иначе е невъзможно да се изрази сдобиването ни с нов сетивен орган. Затова говорим за ново усещане, духовно, като просто допълнително, а не променящо нашата представа за действителността.

Има пет сетивни органа. Това, което те възприемат, това и ти чувстваш. Ако си затвориш очите, чувстваш по-малко, отвориш ли ги – чувстваш повече, запушваш си ушите – чуваш по-лошо, отпушваш ги – чуваш по-добре. Виждаш ли как светът се променя? Какво значи това?

Ти си запушил уши и чувстваш, че в света няма нищо, а сега има. А ако прибавиш още някакъв сетивен орган? О! Какво там ще усетиш допълнително! Ти ще усетиш духовния свят. В крайна сметка, така ти можеш да обясниш на човека, че има още нещо, което в него липсва, но може напълно да съществува. Това е първата степен.

Втората степен – ти започваш да говориш за самата картина на света, колко е погрешна, защото самите сетивни органи механично са настроени към подобието (така например тъпанчето възприема определените колебания).

Следващата степен – когато ти разбираш, че тези сетивни органи не просто реагират на някакво уж външно въздействие в своя ограничен диапазон, но и това, че те се включват с по-голяма или по-малка интензивност, в зависимост от твоето вътрешно желание.

Ако в теб няма настроение, няма желание, ти нищо не чуваш и нищо не виждаш. Намираш се вътре в себе си – и очите не виждат, и ушите не чуват. Или обратно, ако ти е интересно, повече виждаш и повече чуваш. Тоест, това зависи от нашето вътрешно включване, от интереса и знанията.

Ние през цялото време изясняваме за себе си и обясняваме на човека, че неговата картина за света е относителна, че тя зависи от много параметри. А в действителност картина няма. Но до това трябва да се стигне постепенно. И ти обясняваш на човека различни теории – на Айнщайн и другите, за да започне да разбира, че навън въобще няма нищо. ,,Ашем цельха” – ,,Човек се явява сянка на Твореца”, както е казано в кабала. Тоест, твоите качества като че ли отблъскват сянката – и ти възприемаш нея, тя за теб се явява картината на света.

С това е много трудно да се съгласим. Тъй като изначално, по естествен път сме настроени към това, че възприемаме отвътре в себе си. Това е нашият субективизъм. Разказвайки за шестия сетивен орган, ние сме длъжни от началото да обясним, че това е нещо допълнително. После казваме – не, работата не е в диапазона, не е в това да направим по-големи ушите или по-големи очите.

Ние и така правим това с помощта на уредите – разширяваме диапазона. Но тези уреди също работят с това свойство – свойството подобие. Тук нещата не опират до очите, а до вътрешната настройка на нашия апарат.

А каква може да бъде вътрешната настройка? Всяка друга настройка, освен отдаването или получаването, е чисто механична. Ти можеш да изобретяваш различни прибори, да правиш каквото си искаш и това ще работи. Но ще възприемаш при това само нещо повече в този свят, в който живееш,        то няма да те направи щастлив, няма да промени кардинално картината на твоя свят. И ние виждаме това в продължение на всички хилядолетия.

Затова днес науката стига до пълна, окончателна криза. Какво от това, че ще имаме телескоп или микроскоп милиарди пъти по-силни? На предишните степени ние вече се убедихме, че това не ни дава нищо кардинално ново. Желанието, което днес се ражда в нас, желанието да опознаем висшето извън нас, от това няма да се напълни. Никакви уреди тук няма да ни помогнат.

Защото това желание вече излиза от точката в сърцето. Ние не можем да го напълним с никакви научни открития. Човекът няма къде да се дене – той е длъжен отвътре да преустройва себе си, своята възприятийна програма. И тогава ще може да напълни своето ново, появяващо се днес в него желание – желание за възприятието на Твореца.

Да се доближи до това човекът може само постепенно. Значи, ти трябва да му разкажеш за това, че няма шести сетивен орган, а има вътрешно преустройване, което не засяга петте сетивни органа. То засяга твоето отношение към това, което се намира извън теб. Ако съсредоточиш своето внимание, ще започнеш да определяш как извън теб се намира само Творецът. Следователно, ти си длъжен към всичко, което е извън теб, да се отнасяш като към Твореца, по подобие на това как Той се отнася с теб – а това е вече отдаване.

И в теб се образуват съвсем различни норми на поведение, друго отношение към света, към хората, към неживата, растителната, животинската, човешката природа. Отношението ти става различно, длъжно е да стане различно. Ти препрограмираш себе си отвътре и като резултат от това как ти използваш тази програма, започваш да усещаш съвсем друго мироздание, съвсем други светове.

Световете, които започваш да усещаш се явяват степен на проявление на Твореца – на единствената, висшата сила. Те се наричат светове, защото ти усещаш тази висша сила постепенно, по степента на това как твоята програма се уподобява с нейната програма. Това е постепенно усъвършенстване на твоята програма в работата по отдаването така, както това се случва във висшата сила, и това се нарича издигане по стъпалата на световете.

По такъв начин науката кабала говори за това, че в началото ти, вместо своята естествена егоистична програма, трябва да овладееш алтруистичната програма – да препрограмираш себе си отвътре. Това е само предварителен етап, който се нарича ,,зман ахана” – време за подготовка. А после, когато започнеш да ,,инсталираш” тази програма в себе си, в своите желания, тогава вече започваш да навлизаш във висшия свят.

И така, науката кабала се състои от два стадия. Първият – подготовка: когато ти осъзнаваш необходимостта от тази програма, че си длъжен да смениш своята програма и да инсталираш нова. Вторият – когато ти вече инсталираш тази програма и всеки път правиш това на нов, по-добър компютър, върху все повече егоистични желания и по този начин израстваш. Това вече е постигане на висшия свят, това вече е самата наука кабала (такава като науките в нашия свят, но отличаваща се от тях по това, че обектът на постигането е висшата сила).

По-рано ти си постигал своите егоистични чувства, запрограмирани в естествен вид относително на тази висша сила, т.е. вътре в себе си. Сега постигаш висшата сила. Защо така казваме, нали ти не излизаш от себе си? Защото в степента на подобие с тази висша сила постигаш картината на света, която се намира в подобие с нея. Затова се казва, че ти я постигаш. Постигането така или иначе става вътре, но по програмата на подобието.

И с никакви други методи не можеш да направиш нещо, само с вътрешното програмиране. Никакви амулети, нищо от това, което е създадено от човека, не може да ти помогне. Вътрешното препрограмиране на човека е единственото, което може да му помогне. Това е.

Въпрос:       Как може да се извърши препрограмирането?

Вътрешното препрограмиране идва като резултат от получаването на висшата методика. За да препрограмирам себе си ми е необходимо, първо, желание, вътрешно убеждение, настоятелна потребност от това.

Второ – след като в мен действително се е появило желание, да помоля, за да ми го дадат. Аз съм длъжен да осъзная необходимостта от тази програма и това, че мога да я получа само свише. Какво означава да получа тази програма? Трябва да получа знание за това, което има в мен и знание за тази програма, за това как да я абсорбирам – нея и силите за това, да го направя.

Всичко това човек получава свише. Свободата на волята се проявява само във възможността за устремяване към целта от страна на човека.

По повод на това, че непосветени хора приписват на кабалистите различни вълшебства, манипулации, аз искам да кажа, че няма нищо такова. Всичко, което постига кабалистът, той го постига вътре в себе си. Той не може с нищо да манипулира. Внася в света положително въздействие, защото в своята душа  контактува с останалите души.

Следователно, той може да внася относителна корекция, доколкото душите непосредствено са включени една в друга. И прави това естествено, по степента на своя ръст. Той не може да се издига от степен на степен, ако не инсталира тази програма в новите желания, които са събрани от останалите души.

Като резултат, той и станалите души инсталират същата програма и стават по-подготвени за самостоятелна работа във връзка със замяната на своята естествена егоистична програма с програмата за отдаване. Само това може да прави кабалистът. В нашия свят той не може да извършва никакви вълшебства. В нищо. Затова не бива да се очакват някакви чудеса. Тях ги няма.

Има чудеса във вид на психологическо въздействие върху човека, психологическо успокоение, медитация, шаманство – това го има. Но чудеса в този смисъл, в който ние говорим за действията в кабала, т.е. за нещо свръхестествено, това не са чудеса. Свръх нашето естество има само едно – отдаване. То не е чудо! Влез в този обем, влез в тези свойства – и това е всичко, повече не са нужни никакви чудеса.

Въпрос:       Какво означава – човек да получава сила, програма свише?

Свише – това означава, че той получава други желания, други мисли, други чувства, противоположни на естествения набор в него на желания, мисли и чувства. Получава и започва да усеща в себе си друго – възможност да мисли различно, да действа различно, да чувства различно.

Filed under: Наука | Add Comment →