Преди време Чарли Чаплин показа съвременния свят като огромна машина, в която всички ние сме просто едни мънички, нищо незначещи винтчета. Баал Сулам също ни оприличава на зъбни колела, но в съвсем друг смисъл. Кои сме ние все пак? Износващи се детайли? Горделиви единаци? Или части от едно велико цяло?

Макар филмите на Чарли Чаплин да са снимани в епохата на нямото кино, те ни “говорят” по-хапливо от съвременните сериали. Всеки жест, всеки поглед звучат с укор или шега,  всяко приключение на човекът с бомбето и бастуна отекват право в сърцето.

В знаменития си филм “Модерни времена” (1936 г.),  Чаплин описва злополучните приключения на един скитник, прокарващ свой път в суровата действителност на Великата депресия. Той успява да се “вреди” като работник на конвейер в огромен завод, чиято атмосфера много напомня затворническата. Умопомрачаващият темп на работа буквално го вкарва в отворената “паст” на машината и ние виждаме,  как скитникът се увива между гигантските зъбни колела, опитвайки се отчаяно да изпълнява своите задължения.

ДОКЪДЕ НИ ДОВЕДЕ ПРОГРЕСА?

Чаплиновите “Модерни времена” характеризират неговото време. Великият трагикомик, като че ли забожда карфица в надутия балон на надеждите, на века на модернизацията. Чаплин е един от първите, повдигнали въпроса за това, към какво ни води прогреса: наистина ли ни помага той да станем по-свободни и щастливи личности.

Филмът не ни дава утешителен отговор. Реалността – също. Днес гордата и силна Америка, написала на флага си девиза “свобода и демокрация”,  величествено се потопява в криза, подобно на разкошен презокеански лайнер с пробито дъно. Вече никой не се надява, че новите технологии ще ни донесат свобода или ще решат глобалните проблеми. Дoри напротив,  ООН вече посочи биогоривата, като престъпление срещу човечеството, а Европа се кани да строи десетки електроцентрали на твърдо гориво (въглища) .

Само допреди няколко години бяха живи мечтите ни за дружелюбни роботи, които се грижат за  почистването на домовете ни, докато собствениците им се излежават в креслата или си играят с децата. Но странно, вместо това ние все повече се унасяме в безкрайна гонитба за кратките мигове почивка.

Илюзиите се разсейват, оставяйки ни насаме с реалностите на новия век: блестящи търговски центрове и узаконено промиване на мозъците, чрез средствата за масова информация.

Не се чувствате особено добре ли? Бързо отскочете до най-близкия супермаркет и си купете един хубав подарък, за да излезете от налегналото ви униние!

Изглежда ние самите станахме роботи. Във века на ноу-хауто ние загубихме най-важната технология: как да бъдеш човек, който е свободен и щастлив.

НЕ СМЕ ЛИ НИЕ РОБИТЕ?

Филмът на Чаплин завоюва екраните, докато в същото време на десетки хиляди километри, в подвластната Палестина, кабалистът Баал Сулам пише следното: “Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колело, зацепено с други такива, които съставляват единен механизъм. Едно зъбно колело само по себе си не притежава свобода, а участва в цялостното движение на всички зъбни колела, устремено в зададената посока, за да може целият механизъм да изпълни общата задача”

СТАТИЯТА  “МИР ПО СВЕТА”

Човечеството, както пише Баал Сулам, действително може да се сравни с огромна машина. За разлика обаче от чудовището на Чаплин, тя е предназначена да ни служи в процеса на ръста и подема ни по пътя към щастието и свободата. Нейните части са взаимосвързани подобно на зъбни колела, които  синхронно се въртят в хармонията на общото движение. Дори и най-малкото колелце да излезе от строя, възникналият дисбаланс би се отразил на всички останали.

Безпрецедентното разрастване на егоизма през 20-ти век, подтикна “зъбните калелца” към небивала конкуренция, в опитите всеки да изиграе другия. Човек изобщо не забелязва връзките, обхващащи общата система и затова не се усеща като част от тази система. В пространството на неговият ограничен свят не може да се вмести великата конструкция на мирозданието. Там остава място само за единаци, които самоуверено си затварят очите за всичко, което би им напомнило за общото движение към целта.

Нашата “свобода” се ограничава единствено до свободно падане без парашут. Земята е скрита в мъгла и ние като че ли летим нанякъде. Всъщност това не е полет, а пикиране, от което трябва да се измъкнем веднага.

За да се осъществи взаимодействие, ние трябва да дадем ново определение на понятието “свобода” – този път в съответствие с нуждите на общото цяло, каквото сме в действителност. Истинската  свобода – това е свобода от разрушителната власт на егоизма, който ни разпилява в различни посоки.

Понякога ни се струва, че да бъдеш свободен значи да правиш каквото си щеш, без да се съобразяваш с никого и нищо. Точно това е да си роб на собствените си дребнави желания. Истинската свобода е заложена в това, да се разкрие съвършенството на единното мироздание, в което всеки детайл служи на  общото благо. Иначе казано, колкото по-добре са зацепени помежду си “зъбните колела”,  толкова по-голяма свобода получават.

ДОСКОРО  СКИТНИКО

Прожекцията на “Модерни времена” става един от последните неми филми на Холивуд и последният ням филм на Чарли Чаплин. Настъпила епохата на говорещото кино, но много малка част от тези филми имат какво да кажат за свободата, която прогресът на цивилизацията така и не ни даде. Скитникът постепенно се разтваря в залязващите лъчи, а изобличеното от него робство продължава да процъфтява – в умовете и сърцата.

Все пак, този “пир по време на чума” се доближава към края си. Признаците на приближаващия се крах ясно показват: ние все още не сме свободни. Човечеството навлиза в систематична криза, която бързо ще разголи нашата тотална, системна зависимост един от друг.

На този преломен етап е много важно правилно да използваме така създалата се ситуация и да започнем сближаването си един с друг, още преди суровата действителност да ни е принудила насила да го сторим. Обединявайки се още сега, ние реализираме свободата на волята,  която ни е предоставена.

“Общото и частното са равни и всичко действащо в общото, действа и в частното. Нещо повече, частите създават и определят общото и общото няма да ни се разкрие, докато не се разкрият всички съставляващи го части.”

Баал Сулам,  ” Предисловие към книгата Зоар “

Filed under: Баал Сулам, Криза, глобализация | Add Comment →