“Великите кабалисти, които са въвели традициите, са направили така, че духовната светлина да се проявява чрез тях” – Рав Барух Ашлаг, “Шамати”, статия 168

През вековете традициите на народа на Израел са се превърнали в рутинни ритуали, в обикновени церемонии, които повтаряме или не повтаряме от година на година без да им отделяме особено внимание. Много малко от хората знаят, че в основата на тези обичаи се крие дълбок вътрешен смисъл.

Традициите са създадени от кабалистите, гигантите на духа, открили универсалните закони които управляват на нашия свят. Гледайки реалността от височината на своите постижения те са вкоренили в съзнанието на народа определени стандарти, отбелязващи тези духовни състояния, които предстоят да се преминат от всеки от нас на поредната спирала от живота му. Ето какво пише по този повод Баал Сулам: “Всички форми , присъщи на Висшия свят, количествено и качествено се копират в нисшия свят в цялата си пълнота… Висшият и нисшият светове се наричат корени и клони” (Баал Сулам, При Хахам).

Например, запалването на ханукалните свещи има за цел да ни напомни да запалим ханукална свещ и в сърцето си и обозначава желанието ни за разкриване на духовния свят, да видим светлината. “Свеща символизира осветяването на живота на човека и неговата душа с Висша светлина” (А. Кук, Игрот).

В науката кабала понятието “светлина” означава свойството отдаване, присъщо за Висшата сила. За да се влезе в контакт с тази сила е достатъчно желанието за уподобяване на нея – да станем даващи, като нея. Ако пожелаем това, то тя ще запали в сърцето ни ханукалната свещ, и тогава “тъмнината ще засияе, като светлина” (Псалми, 139:12).

От Бина до Малхут

Науката кабала обяснява, че душата на човека се състои от десет части, десетте сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод и Малхут. Празника Ханука символизира първата половина от пътя на поправянето, по който душата се връща в света на Безкрайността към своя корен. Първоначалното желание на човека да влезе в духовния свят се нарича “Малхут”, а свойството отдаване се нарича “Бина”. Ако издигнем своето желание повдигайки Малхут към свойството отдаване, към Бина, то с това реализираме поправянето си и светлината ще се разпространи във всичките осем сфирот от Бина до Малхут, което съответства на осемте дни на празника.

Самото име Ханука е съставено от две думи: “хану” и “ка”. “Хану” означава спиране (ханая) в процеса на нашето духовно поправяне, когато ние достигаме Бина. “Ка” означава “тук”, а числовото значение на неговите букви сочи датата на празника – 25-то число.

Поправянето на осемте първи сфирот в душата на човека ние отбелязваме с паленето на осем ханукални свещи. Като знак за придвижване по пътя, всеки ден е прието да се запалва нова свещ.

Най важната свещ

Помощната или “служебната” свещ наречена”шамаш” заема по-особено място. Тя е най-важна и именно от нея ние палим останалите осем. Шамаш олицетворява човека, който е длъжен да поправи използвания способ на прилагане (шимуш) на своите желания, обръщайки ги от лична изгода в отдаване на ближния. Запалването на свещите показва, че на човека е предоставена възможността за духовно издигане. Преминавайки през осемте етапа на поправяне на душата, ние я изпълваме със светлина.

Масло, фитил и огън

Както е известно, ханукалната свещ се състои от три компонента: масло, плаващ в него фитил и огън.

Маслото е горивния материал, който символизира желанието, което е същността на човека. Запалването на свещта т.е. началото на поправянето на душата, става тогава, когато човека пристъпи към работа над своите желания, с цел да промени способа за използването им от егоистичен на алтруистичен.

Думата фитил (птила) произлиза от думата забрана (псила). Човек решително се бори с препятствията, които възникват по духовния му път. Той разбира, че мислите, които приема от обкръжението си го объркват и го отклоняват от целта. Става му ясно: тези мисли са забранени за духовното придвижване и е необходимо да се правят усилия, за да се издигне над тях.

Ето какво пише за това Барух Ашлаг в едно от своите писма: “Ако човек иска повече светлина, той е длъжен да направи по-големи усилия. Това е “фитила”. Натрупвайки усилия човека формира пълноценен “фитил” и тогава Висшата светлина го запалва”.

Реда на събитията е следния. Човек не пести сили и прави всичко възможно, за да влезе в духовния свят. Накрая, когато след много безплодни усилия той стига до пълно отчаяние, Висшата светлина внезапно разкъсва тъмнината и реализира поправянето. Това е и чудото на Ханука, което става с човека.

Окончателното поправяне става по време на празника Пурим, когато светлината засияла по време на Ханука, изпълва цялата душа на човека, позволявайки му да се издигне над този свят и да влезе в духовната реалност, която е вечна и съвършена. Човек прави нови крачки по духовния път и поправя двете последни сфирот Хохма и Кетер. С това се завършва поправянето на неговата душа и настъпва най-висшето състояние, върха на цялата реалност – края на поправянето (гмар тикун).

Кабалистите пишат, че всеки човек е длъжен да поправи душата си в продължение на живота му в нашия свят. Ще се връщаме тук отново и отново, докато не достигнем тази цел.

Filed under: Духовност, Празници | Add Comment →