Ние не можем дори да си представим доколко средата, в която сме израснали, ни е формирала за цял живот.

Непрекъснато получаваме примери за това, как да печелим с егоистичното си желание. Така се държат всички останали – и ние се научихме на това от тях.

Никога не сме получавали примери за това, как да извършваме действието отдаване! Дори, когато ни учат на „добро” поведение, ни обясняват, че то е в наш интерес.

Непрекъснато получаваме егоистични примери – просто ни „пришиват“ програмата за получаване, която има за цел непрекъснато да бъдем егоистично печелещи. И тогава навикът става втора природа и аз вече не мога по друг начин да видя и разбера света.

Възможно е, той да се появи пред мен съвсем различен, ако можех да го видя на вълната на отдаването, а не на получаването. Кой знае, може би щях да видя в него напълно различни неща, които сега са невидими за мен.

Аз просто пораснах и станах такъв. И разбира се, сега се изисква много работа, за да преобърна своята природа.

Но е възможно да дойде време, когато децата ще растат по съвсем различен начин, в среда от такива учители, родители, роднини, както и цялото общество, в което хората ще действат помежду си алтруистично и така ще влияят на децата …

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако само за миг остана без подкрепата на обкръжението, веднага ще падна. Самият аз не съм закачен за духовното – за Твореца, отдаването.

Мога да се намирам вътре в своя духовния съсъд само, когато съм свързан с другите и получавам подкрепа от тях – или да бъда извън него. Щом загубя тяхната поддръжка – веднага падам.

Невъзможно е сам да напредваш и да постигнеш нещо. Няма да можеш нито за миг да се задържиш в духовното.

Ако на човек му се струва, че може да напредва сам, като чете самостоятелно каббалистични книги, изпълнява някакви действия и се задържа в духовния път – това е заблуда.

Той ще се самозалъгва и напразно ще се надява, че може да напредне. Без участие в група и връзка, наречена взаимно поръчителство, ние нямаме никакви шансове да се задържим в духовното нито за миг.

Да се намираш в духовно обкръжение не значи да бъдеш физически в него. Важно е доколко искаш да бъдеш под влияние на това обкръжение.

Защото ти искаш да поставиш себе си под въздействието на висшата сила, на Твореца. Но, ако чета сам кабалистични книги, няма да попадна под Неговото влияние, тъй като всичко прочетено ще премине през моя егоистичен филтър. Ще възприема книгата така, както я разбирам, чувствам и както ми се иска да я видя!

И само, ако прочетеното стигне до мен чрез обкръжението, тогава ще бъда под въздействието на Твореца, който „се намира сред своя народ“ – вътре в групата, в съединението на душите се намира висшата светлина, Твореца.

Когато сме сами, нямаме никакъв шанс да напреднем духовно. Трябва да разберем, че само обединението е инструмент за разкриване на Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Кабала не е такава сложна наука! Трябва просто да бъдат изпълнявани с цялата си точност няколко съвета, които ни дават кабалистите.

Но проблема е в това, че ние се разхвърляме и се опитваме с ума си да обясним написаното. А всъщност там няма нищо трудно.

Аз се обръщам към всяка домакиня, която се намира от другата страна на теле екрана, към най – обикновения човек, който нищо не разбира, към начинаещия – тук няма нищо объркващо или сложно.

Става дума само за това, как да разкриеш в себе си нови сетивни органи . Това е на което ни учи кабала.

Както сега ние, със своите физически сензори, усещаме себе си, живеещи в този свят – така, откривайки в себе си допълнителни сетивни органи , ще  усетим друга действителност.

От това ще разберем цялата наука. Затова тя се нарича наука „кабала” ( получаване, възприемане).

А ние наобратно – винаги се стремим да се скрием зад външното – занимаваме се с хиляди други неща, но не – с главното.

Струва ни се, че трябва да направим още нещо, още малко, а по-късно да се върнем към важното.  И така минава целият ни живот…..

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата „Шамати“ – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно човек да използва Кабала и Тора  егоистично? Нима е възможно, без духовен екран и сила на отдаване, да привличаш в този свят силата на висшата светлина за себе си? Та нали съществува цяла система от светове и съкращения, за да не ни се позволи да получим светлина егоистично?

Отговор: Ако ти вземеш Тора и искаш да получиш от нея сила, ще я получиш, защото четеш от първоизточник, отнасящ се към духовния свят, написан от човек в духовно постижение на висшите светове.

Ако ти я използваш индивидуално, за напълване на своя егоизъм, за свои цели, то използваш нищожно малка сила. Въпреки че виждаме колко по – егоистични стават от това хората.  Мястото на ”госпожата” заема ”слугинята”.

Човек не само, че не получава  поправяне от това, а става още по – лош! Мисли, че сега си е осигурил и този свят, и бъдещия, че му се полага възнаграждение, възгордява се пред останалите, смята себе си за избраник и по-велик от всички. И всичко това прави Тора, ставаща за него смъртоносен наркотик.

Ако човек желае да използва Тора правилно, той се занимава в група, която се изгражда като една единна душа, както е казано при получаването на Тора –  да бъдете като един човек с едно сърце. За такова изучаване е дадена Тора, а иначе в нея ще бъде вашата (духовна) смърт!

От урока „Предисловие към ТЕС”, 03.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→

Макар, че всички ние сме се родили със свой специален корен на душата, на различни нива и с различни желания, поради това, че има взаимно включване на душите, всеки може да усвои желанията на другите.

Освен това е казано, че всеки може да се издигне до степента на Моше. Но как е възможно да стане, ако съм се родил с малък корен на душата?

Макар, че всичко зависи от човека! Дори роден с невисок корен на душата, той може да се съедини с по – високи желания, да ги поправи и да се издигне до най – високото ниво.

Тогава се казва, че Творецът му изпраща подкарвача на магарета (магаре/хамор от думата материал/хомер) – душа, която му помага да се свърже с по – високи желания, а също и да ги поправи.

И тогава всеки може да се издигне до степента на Праотците: Авраам, Ицхак, Яаков – най – великите души, а също – до степента Моше – най – великият от пророците.

Затова, когато човек се ражда (ражда себе си!) в духовния свят, той може да получи от всички останали техните желания, и, благодарение на тяхното използване, да стане също толкова важен, колкото е най-високата душа.

И тук душите не си пречат една на друга. Всички се издигат до максималното ниво на поправяне – до пълната светлина НАРАНХАЙ.

Откъс от вечерния урок по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „заслуга на Праотците“?

Отговор: В общата система на душите има такава част, която е изпълнила своето поправяне. Tя се нарича “Праотци”.

Тази част се намира в поправено състояние и е изпълнена със светлина. Тези души са много светли и затова, те са могли напълно да поправят своите части във всеобщата система на Адам Ришон. Но как ние сега да поправим себе си?

Ние можем да постигнем поправяне като се присъединим към тях. Ако аз се опитам да направя това, тогава се наричам “праведник”. Тъй като искам да постигна  същото състояние, в каквото се намират те и да оправдая Твореца и Творението.

И тогава започва да ми влияе “заслугата на Праотците”(а иначе тя не действа), и аз получавам от тях светлината, възвръщаща към източника.

Затова, ми е необходима системата, наричана ”кабалистична група”, за да реализирам вътре в нея съветите, които са ми дали тези кабалисти (Праотци).

Те говорят за това, какво трябва да направя със себе си, за да мога да се включа в общата система на душите, в тяхната поправена част.

Това се нарича “да се възползваш от заслугите на Праотците”. Те са ми дали  Кабала (Тора), разказали са ми как да достигна и използвам поправянето, което те вече са направили в общата система.

Аз вече не трябва да изтезавам тялото си, а е достатъчно само да привлека към себе си обкръжаваща светлина чрез тяхната поправена система.

Моят избор е само в това, да се включа в групата и чрез нея, да мога да се насоча към поправената система, която се нарича “Праотци”.

“Праотците” са направили изправления в разбитата система на АдамРишон. Благодарение на това, всички хора, във всички времена и във всички ситуации, чрез правилното обкръжение, могат да станат подобни на Праотците и да се включат в тях, получавайки от там светлината, възвръщаща към източника, използвайки силата на постигнатата от тях светлина.

Ние, в своята кабалистична група, искаме да станем подобни на тази поправена група от души, която се нарича “Праотци”.

Затова всеки трябва да каже: „Кога моите действия ще се сравнят с деянията на Праотците?” И така ние имаме пример, как със своята група да се включим в тяхната група. В това се състои целият ни избор  и наследство  на заслугите на Праотците.

Ако нашата група  влезе вътре, в поправената част на Адам Ришон, която се нарича “Праотци”, изравни се с тях по свойства, и се слее с тях, тогава ние ще се възползваме от техните “заслуги” и ще се върнем към това поправено състояние, което съществува там.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 03.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да провери доколко е напреднал от урок на урок?

Отговор: Човек трябва да работи, за да изясни това за себе си. Какво искам? Заради себе си ли го правя или заради отдаването? Изградил ли съм връзка с другарите си? Нуждая ли се от тях или не? Работя ли заради егоистичното си желание или заради намерението за отдаване, на страната на Твореца или творението, отвъд егоизма или вътре в него? Целият напредък се основава на такъв самоанализ.

Възможно е след хубав урок тези прояснения да разкрият лошото ми състояние, но те ще са по-прецизни. А това означава, че напредвам! Всеки ден трябва да ми дава простичък резултат: необходимо е утре да дойда на следващия урок с още по-изяснено желание. Имам или нямам желание няма значение, защото то се дава Свише. Възможно ли е обаче това състояние да бъде по-добре определено?

Този анализ ще ме доведе до задънена улица, където всичко става неясно и замъглено. Но това също показва по-голяма яснота и избистряне. Светлината, която идва до мен по време на урок, ми осигурява определения; дали те са позитивни или не няма значение. Тези дефиниции ми позволяват да правя по-чисто и точно изследване, за да оценя себе се, своето състояние по отношение на Твореца или целта – във всички насоки.

По този начин Светлината влияе на желанието. Когато Тя го освети, аз виждам повече. Дори да спра да разбирам каквото и да било и внезапно да се объркам, това също се нарича „да видя повече”. Тези ситуации също предлагат степен на разбиране.

От урока по книгата „Зоар”, 02.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→