Има такова понятие като „сключване на съюз”, когато страните подписват задължение за добри отношения в бъдеще, ако отношенията се влошат, появяват се проблеми в отношенията и недоразумения, пламва омраза, на мястото на разбирането настъпва неразбиране.

Но даже ако аз попадна в състояние, когато ми се струва очевидно, че втората страна е станала мой враг, аз все едно ще се отнасям към нея съгласно договора, който някога съм подписал с него – като с приятел. В това се състои силата на съюза.

Кога може да се сключи такъв съюз? Ако ние сме близки, съвпадаме по свойства, то ние сключваме съюз. Той сега не ни е необходим, тъй като между нас цари разбиране, даже любов!

Но ние подписваме такъв договор за случая, когато ще почувствам опозиция, омраза – тогава аз ще се обвържа със сила да се държа към съблюдаването на старите отношения.

Тоест, аз мога да „падна” – да видя теб и себе си ненавиждащи се един  друг, но въпреки това, аз съм длъжен да се отнасям с теб както преди. Аз знам, че всичко зависи от мен и цялата действителност извън мен е единна и съвършена.

От тук и произлиза самото понятие съюз – аз се базирам на това, че всички промени стават само в мен: и добрите и лошите.

И за това, когато подписвам такъв съюз, аз се настройвам и се насочвам към това, че светът е добър и съвършен, а всички промени настъпват само в мен. На такава основа се сключва духовния съюз и той съществува вечно.

Такъв съюз са сключили нашите Праотци (старите кабалисти), поправяйки своята част от общата душа – което се нарича „Заслуга на Праотците”.

И ние можем да се възползваме от тази заслуга, ако се присъединим към тях и се върнем в състоянието на онзи съюз, който съществува между тях.

От урока по статията на Рабаш, 30.06.2010.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.114:… Пет са забраните, които действат в Деня на изкуплението: за ядене и пиене, измиване, помазване, носене на кожени обувки и полови сношения, за да се използва помощта на петте висши страни, ХаГаТ-Нецах-Ход.

Денят на изкуплението, т.е. Бина, която ги е създала и те се явяват нейните врати.

Тъй като ние трябва да преминем от възприемане на действителността в егоистичните желания към възприемането й в желанията за отдаване, авторите на книгата Зоар, както и всички кабалисти, ни разказват за всевъзможни поправки, които трябва да извършим в нашите желания при прехода от степен на степен, за да се издигне още повече всяко от нашите пет духовни сетива.

Всичките пет сетива са свързани едно с друго и затова  винаги имаме духовен парцуф, т. е. определено, ограничено възприятие на действителността.

А за да се премине от текущо възприемане на действителността към по-издигнато, трябва да увеличим желанието, да привлечем към него изправящата светлина и да изградим следващия парцуф, т. е. себе си на по- висока степен, като откриваме все повече чувствените органи и възприемането на действителността.

Така ние напредваме. А всички тези трудности, за които разказва Зоар – „изкупителна жертва“, „пет забрани“ са само ограничения, благодарение на които, съгласно съветите на кабалистите, ние по – бързо достигаме до поправяне.

Тъй като, те предварително ни казват  какво си струва да направим на всяка стъпка, за да се насочим към възприемане на действителността на по-сложна, по-вътрешна и дълбока степен.

Тогава ще напредваме с по-голяма скорост и със сигурността,че не ще претърпим провал.

От урока по книгата Зоар, 03.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко се свежда до това, да преминем от възприемане на действителността в егоистичните си сетива, към възприемане в алтруистичните сетива.

В това е цялата разлика между усещането на този свят и усещането на висшия свят, между сегашното ни възприемане на действителността, живота в лъжи, в отделеност от Твореца, извън усещането, къде се намираме, и разбирането, усещането и знанието къде съществуваме, в Кого и с Кого живеем.

Промяната на възприятието се извършва с усилието на човека. Но предварително трябва да има желание за неговата промяна, тъй като то ще се случи само, ако го пожелаем.

Затова трябва с усилие да  си представим  висшата действителност, да създаваме нейния образ в себе си (за което говорят кабалистичните книги) и да градим в групата  такива отношения помежду си.

Тогава по време на обучението, когато четем за тази висша действителност, ние ще искаме да дойде сила свише, да ни отвори сетивата, тези шлюзове на усещанията и ние бихме разкрили къде всъщност се намираме, и не бихме седели в тази лъжлива, измислена картина, която ни се представя днес в замъглените ни сетива.

Затова, цялата наша работа е да дадем правилно определение на това, какво се нарича истинска действителност.

Всеки от нас, с всички сили, колкото е възможно, е длъжен да се старае да си представи, да си нарисува , да сформира за себе си някакъв висш образ, в който всички ние сме съединени в нашите желания заедно с Твореца. Няма никаква разлика между нас, а вътре в нас, между нас – цари Творецът, свойството отдаване и взаимна любов.

Освен това състояние няма нищо друго, никакви въображаеми картини и ние молим тази действителност да ни подейства и да се въплъти в нас. Това трябва да стане с помощта на нашите усилия.

Именно към това човек трябва постоянно да се стреми по време на четене на книгата Зоар и други кабалистични книги. И затова тези книги говорят за истинската действителност. Иначе бихме могли да четем книги, написани в друг стил или въобще не би имало смисъл да ги четем.

Затова, четейки в тези книги за висшата действителност, сме длъжни да се стараем да я постигнем. Както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, т.155: „Благодарение на силното желание и стремежа да разберат изучавания материал, пробуждат в себе си светлината, обкръжаваща душите им”, от това единствено съществуващо състояние – и така поправят себе си.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ще си спомни ли душата ми всичко, което съм учил в този живот? Ще продължа ли да уча кабала и ще дойда ли пак в група в следващия ми живот?

Отговор: Единственото, което човек взема със себе си от този живот, е изминатия от него духовен път. Това не изчезва.

Нали по отношение на духовното ние сме били и си оставаме в същата тази реалност, само, че тя е леко скрита от нас.

През цялото време се намирам в душата си, независимо че не я усещам. Но аз и днес работя с нея и преминавам през разни състояния.

Всичко това се случва във вечната ми душа. Това, което виждам сега около себе си, са физически тела и този свят е „мираж” на духовното ми състояние.

И ако работя вътрешно, то в следващото превъплъщение аз започвам с по-напреднало духовно състояние: т.е. бързо ще вляза в кабалистична група, ще бъда по-успешен в обучението.

Целият изминат път остава в мен като духовни гени (решимот), той не изчезва. В духовния свят въобще нищо не се губи – губим само в нашия свят, защото той въобще целият пропада.

А от всичко, което съм придобил за своето егоистично желание, разбира се нищо не остава, нали това желание изчезва. Ще се съхрани се само външното обличане.

Всеки път, когато душата преминава нови жизнени кръговрати, тя си построява обкръжение, съгласно своите способности и необходимостта да поправи себе си.

Защо се намирам именно в такова обкръжение, а не в друго? Защото такава е потребността на душата ми. За телата не се води никаква сметка – те се намират във връзка едно с друго, в този свят с всички събития в него, само в тази степен, в която душата се поправя.

А тялото не се взема изобщо под внимание. То въобще реално не съществува – това е някаква виртуална илюзия, представяща се пред нас в такава форма.

Всъщност, съществува само една душа, но именно нея не чувстваме… А нейното развитие определя еднозначно това, което се случва с телата ни.

Затова Баал Сулам пише в края на „Предисловие към книга Зоар”, че само поправянето на душата ще ни помогне да поправим този свят и да усетим също земния живот като по-добър.

Всички престъпления, случващи се в света, са следствие от непоправеността на душата. А в самият този свят няма никакви действия, няма поправяне – всички изменения са възможни само чрез душата.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предисловие към учението за десетте Сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и Кабала), за да получи някаква награда за егоизма си, тогава това е като „Слугиня, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност човек да привлече Обкръжаващата светлина върху себе си, чрез занимаване с Тора. Но нейното влияние може да бъде с двойнствен характер, зависещо от моето намерение. Вместо да ме поправи, може да ме направи дори по-лош – „слугиня, която наследява господарката.” Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, свойството отдаване, аз се потапям по-дълбоко и по-дълбоко в егоизма и любовта към себе си.

Защо ни се дават тези възможности? Не е ли достатъчно просто да учим Кабала или Тора? Не  е достатъчно просто да учим. Намерението определя какво ще стане от човек и то е най-важно. Точно тук е правото на избор – накъде да променя себе си под влиянието на Висшата сила:  надолу – към получаване, към моя егоизъм или нагоре -към отдаване, към Твореца?

Самата Тора (Висшата светлина) е неутрална – може да бъде или еликсира на живота или смъртна отрова (човек не възприема това, че е духовно мъртъв). Както ти решиш и избереш, така ще бъде!

Всичко зависи от отношението ми към Висшата сила – като например, силата на електричеството – то може да топли или да изстудява. Изборът е мой. Може да учиш Кабала (Тора въобще), само ако от самото начало си поставиш цел да постигнеш отдаване (Лишма). Иначе, дори не трябва да отваряш книгата. Естествено, всеки започва с това, учейки егоистично (Ло Лишма), но ние нямаме друг избор – егоисти сме се родили . И все пак, трябва да сме наясно, че желаем да постигнем отдаване. Тора ни е дадена единствено за тази цел: „Аз създадох злото начало и ви дадох Тора за неговото поправяне.”

Това е, което трябва да научим първо. Това е основната директива в израстването на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбира, че расте, за да се обедини с всички други като равни, в абсолютно взаимно отдаване. И когато, постепенно, неговите желания се разкрият, той трябва да започне да учи Кабала, за да  научи как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да дойдеш от Ло Лишма към Лишма.

Това се отнася както за възрастни, така и за  деца. Преди всичко, ние трябва да обясним на човек, че Кабала и Тора са ни дадени единствено, за да променим природата си. Няма никаква друга цел! Иначе, човек само ще повишава своя егоизъм с тяхна помощ и ще желае да получи и този, и бъдещия свят за себе си.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 03.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато злото надделява и всичко ни се струва мрачно, как да намерим сили да помолим Твореца за помощ?

Отговор: Човек дори и да намери сили в себе си да преодолее падението – то ще бъде егоистично преодоляване. То няма да помогне за поправянето.

Преодоляването и предвижването са възможни само със силите, получени от групата.

Та нали си паднал, защото Творецът ти е дал допълнително желание, голяма връзка с другите души.

По – голямото желание се добавя не в точката в сърцето, а за сметка на разкриването на неправилната връзка с другите души – разкрива се още една крачка напред, но тя е погрешна, и ти си длъжен да я поправиш.

Поправянето е възможно при условие, че ти пожелаеш да вземеш от тях въодушевление, осъзнаване на доброто, което носи съединение и да помолиш за сила да се съедините. Ето тогава поправянето ще бъде точно на място.

От урока по произведенията на Рабаш, 01.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Поразява ме, какви значителни промени се извършват в момента – появиха се много нови групи, като гъби след дъжд.

Как успяхме да постигнем такъв резултат със своята вътрешна работа?

Отговор: Това зависи не само от нас. Вие виждате колко нови и сериозни хора идват – това означава, че наистина е дошло времето и Творецът приближава хората към Кабала!

След всички тези извивки по спиралата на развитието, те, най-накрая достигнаха до духовния ген (точка в сърцето), и върху тях започна да действа обкръжаващата светлина.

Трябва само да им се помогне да организират своето обкръжение, групата, цялата тази спомагателна система.

И когато всички заедно започнем да изискваме поправящата светлина – няма да са ни нужни 3-5 години за подготвителния период, за които пише Йехуда Ашлаг. Поправянето ще дойде много бързо и лесно.

Представете си разликата – когато човек трябва да се събуди от безсъзнание и всички негови системи спят и не функционират, или когато в тялото вече са се събудили много различни части и трябва само да се завърши този процес.

Това не е един орган на тялото, който иска да се събуди в безжизненото тяло, а много съживили се части.

Ясно е, че в този случай има много повече възможности да дойде бързо в съзнание и да стане.

Сигурен съм, че много скоро ще видим огромни промени в целия свят. Защото светът се намира в много опасно състояние – кризата още не е преминала.

И каква ужасна катастрофа се случва с петрола, вливащ се в Мексиканския залив. Все още не разбираме, какви последствия може да предизвика това.

Не е възможно да се запуши този фонтан – представяте ли си, какво може да се случи? Сега от дълбините на земята, се лее море от петрол, което води до катастрофално замърсяване. Това ще се отрази не само на Флорида и Америка, но и на целия свят.

Вече мислят и за това, как с ядрен взрив да прекъснат пътя на петрола. Но се опасяват, че от това той ще потече на много други места. Ние пуснахме злите сили в света …

Затова, аз се надявам, че с помощта на всички наши кабалистични групи, формиращи се по целия свят и отделно присъединяващите се към нас хора, ние ще можем да събудим силите на доброто в противоположност на разкриващото се зло.

Трябва да действаме, поправяйки себе си и тогава безусловно ще успеем. Тъй като получихме силата на Тора и поправящата светлина, а по – нататък – всичко зависи от нас.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве”, т.102: … Казано е: „Пригответе два козела: единият за Мен, а другият – за онзи, доносника, нечистата страна, та да си помисли, че е ял от Моята трапеза и да не узнае за радостта на другата ни трапеза, и да вземе тази част”. Т.е. ГАР на лявата линия, които отправят в пустинята, на мястото на разрушението, за да го върнат към властта, т.е. към средната точка на разрушената част на света.

Във всички кабалистични книги четем за действия, които трябва да извършим, за да разкрием реалния свят, да достигнем правилно виждане и усещане.

Да допуснем, че аз не виждам, къде именно се намирам. Тогава се старая да изостря своите чувства, да изчистя стъклата на очилата си, да разсея мъглата пред очите си – аз извършвам всевъзможни действия, които ще ми помогнат да се ориентирам в това неясно, непознато място.

Именно такива предписания ни дават кабалистите: как ние сме длъжни да очистим каналите на възприятията си, всичките си сетива – зрение, слух, вкус, обоняние, усещане (5 сфирот), за да се ориентираме в новото пространство, да го разпознаем.

Затова Зоар ни разказва, че ако  имаш спънка с възприятията, наричана „ГАР на лявата линия”, то трябва да се отстрани от употреба, „да я изпратим в пустинята”.

Тоест, Зоар ни описва как да работим с нашите чувствени органи, как все повече да се доближим до вярната ориентация в пространството, в което пребиваваме.

Всъщност, цялата наука кабала ни говори само за едно, как вместо този измислен свят да достигнем възприятията на новата реалност.

Тъй като ние никъде не пътуваме, не летим и не преминаваме –  намираме се на същото място, в същото състояние, а само все повече и повече усъвършенстваме нашите сетива.

Затова кабала се нарича наука за получаване, наука на възприятията (на иврит думата „кабала” е от думата „лекабел” – получавам).

Откъс от урока по Книга Зоар. 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо, откакто започнахме да изучаваме книгата Зоар, имаме толкова много възходи и падения и те са толкова силни?

Отговор: Сега, ние влизаме в процес на лечение и затова усещаме такива колебания в състоянието си.

Всеки път, когато усещам възход и падение, това е признак, че съм реализирал поредното решимо.

А колко решимот имам – аз не знам. Но съм длъжен да премина през всичките решимот едно след друго и не мога да прескоча и да пропусна нито едно от тях.

Аз трябва да реализирам всичките по своя пътя, по веригата решимот от тук до безкрайността. А пътят от тук до безкрайността – това е пътят на моето съединение с другите души в едно цяло, за да открия там самия Творец.

Затова, всички състояния, които преминавам са признаци за реализацията на моите решимот. И затова, с колкото по-голяма скорост човек усеща измененията, толкова по-добре. Но главното е да се продължава.

Тук трябва да действаме над разума. Трябва да бъде точно разпределено времето за учебни занимания, за разпространение, за работа в група, за съединяване с другарите.

Необходимо е, през деня да не забравяме за целта, напомняйки си за нея или със звънеца на будилника, или чрез съобщение по телефона, използвайки всички възможни средства, помагащи да се реализират още малко решимот, едно след друго – и така „грош по грош се събира голяма сума.“

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всяка душа, поправяйки себе си, подобрява състоянието на общата душа и с това помага на всички останали да се поправят, и те на свой ред, също да добавят своите поправяния към общата душа

1. Всеки трябва да реализира корена на душата си, тоест да доведе духовния си ген (решимо) до своето лично окончателно поправяне (Гмар Тикун прати).

2. Твоето лично окончателно поправено състояние е твоето пълно включване в общата душа Адам Ришон.

Какво е обща душа Адам Ришон – това аз целият ли съм, или аз съм част от нея? Общата душа – това съм аз целият, а всички останали вече са поправени. Аз вземам от тях желанията им, които трябва да напълня.

Аз съм като малък орган на тялото, който трябва да осигури на цялото тяло, на всички негови части своя дял, своята работа.

Затова, цялото тяло се разкрива по отношение на мен само в степента, в която го напълвам.

Да предположим, че аз се отнасям към кръвоносната, лимфната или нервната система и затова, аз откривам само свързаните с нея части на организма. По такъв начин, разкривам цялата система Адам Ришон спрямо себе си.

Аз присъединявам към себе си цялото огромно желание на общата душа и по отношение на останалите ставам като майка, ЗАТ де – Бина, като „крава, желаеща да нахрани“. Защото, аз съм длъжен да ги напълня с плодовете на своята работа.

Затова, когато присъединявам към себе си всичките им желания, които не са напълнени, защото аз не съм изпълнил цялата си работа и съм оставил във всеки от тях празно място, аз започвам да чувствам цялата система Адам Ришон.

Защото това е мой духовен съсъд, мое желание. То, като че ли, се намира в другите, но то е мое!

И излиза, че аз работя като Твореца, желаещ да напълни творенията. Аз действам като отдаващ по отношение на чуждото желание, а те за мен са получаващи.

И аз се съединявам с тях и се отнасям с любов, така, както Творецът се отнася към цялата обща душа. Но се свързвам с този отрязък от душата, който се отнася до мен, до системата, която трябва да напълня.

Така постигам състояние, в което се чувствам като цялостния Адам Ришон, и по този начин разкривам напълно Твореца.

Отъждествявайки се с цялата система Адам Ришон, с която мога да се съединя, и влагайки във всеки своята част от работата, аз се съединявам с всичките части в поправена форма.

Защото, всички са поправени, освен мен. И излиза, че разкривам Адам Ришон такъв, какъвто е, и придобивам живота на общата душа, Малхут на света на Безкрайността.

Всеки човек трябва да се реализира по този начин: да поправи своето лично отношение, частния си егоизм, да включи в себе си желанията на другите, да усети, че те са негови собствени, да ги напълни и чрез тях да постигне пълната система Адам Ришон, а в нея – да разкрие Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→