Въпрос: Каква е връзката между двата свята: духовния и физическия? Може ли от материалния свят да се въздейства на духовния и обратно?

Отговор: Нашият свят го възприемам чрез егоистичните си желания, в които, чрез петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, усвоявам различни впечатления и информация.

Всичко, което усещам в материалния свят, приемайки максимално приятното и отблъсквайки максимално неприятното, преминава през петте ми егоистични филтъра и след това го сортирам. Аз искам да видя само добро и до такава степен отделям всичко лошо, че мога да не забележа какво се случва, защото просто не искам да го виждам.

А висшия свят е построен  на друг принцип: аз не привличам към себе си това, което е приятно за моя егоизъм, а действам в обратна посока: не обичам себе си, а другите, стремейки се да се намирам в добри отношения с тях.

И тогава започвам да виждам около себе си съвършено друга картина, съвършено друг свят! Той се нарича висш, защото е по-висш от моя егоизъм, от моето сегашно съществуване.

Връзката между двата свят е много проста: ако се отнасям към всичко по-егоистичен начин, тогава усещам този свят, а ако го правя по-алтруистичен — тогава усещам висшия свят. Тази връзка се осъществява в мен. Аз свързвам двата свята. Всичко случващо се е само по отношение на мен. Кабала говори само за субективното възприятие на човека.

Въпрос: Човек, навлизащ в духовния свят, не се ли отделя от този свят?

Отговор: Не. В него остават обикновените му животинско егоистични усещания, а всичките си човешки подбуди устремява към съединяване с другите, за да им отдава по правилото „възлюби ближния като себе си“. И в това намерение, в изхода от себе си, той намира обратния свят.

Въпрос: Няма ли да се окаже това доста лесно за човека? Всеки може да каже: „Аз обичам другия“.

Отговор: Да се каже, е лесно. Нека се опитат да видят висшия свят и да разберат, че е невъзможно просто така да стане. Възможно е само при определена система от занятия, в определена група, с ясна поддръжка, по-определени книги и методика. Освен това са нужни и няколко години.

Затова този, който казва: „Какво говорите?! Аз обичам всички!“, дълбоко се бърка. Това е една малка човешка заблуда.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168473]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Доколко цялата действителност ни помага в духовния напредък? Има ли възможност осъзнато да забележим някакви знаци и да се държим според тях?

Отговор: Има само един знак, който ясно показва, че човек може да се заеме с постигането на висшия свят, това е възникването в него на сериозен въпрос за смисъла на живота и тъга по този свят, който може да му помогне да разбере за какво съществува. Иначе просто няма за какво да живее! И това не е апатия или депресия, а стремеж към разкриване на същността на битието.

В такова състояние ни се струва, че човек нищо не може да направи: „Оставете ме намира! Нищо не ми се иска“. Но това не е падение, макар че изглежда така, а състояние, когато го дърпат нагоре – там, където може да постигне източника на съществуването, източника на живота.

Въпрос: Ще се прояви ли във всички тягата към търсене на смисъла на живота, към излизането в духовния свят?

Отговор: Постепенно, във всяко поколение, все по-голям брой хора усещат потребността от разкриване на висшия свят. Когато преди четиридесет години започнах да се занимавам с кабала, от това се интересуваха единици, сега вече са хиляди. Надявам се, че в близко време ще бъдат милиони.

Виждаме това по количеството депресивни състояния, вземащите наркотици, откъснатите от живота хора. Това всичко е признак за отсъствие на смисъл на живота.

Затова смятам депресията за нормална болест, защото по принцип, физиологията на човека е здрава, а психиката, тоест душата, започва да проявява потребност от духовно търсене.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168546]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че рано или късно човек разбира, че „Корах“, „проказа“ и всичко друго, за което се говори в Тора, са вътрешни свойства?

Отговор: Едва ли голямото количество хора могат да възприемат това правилно, но индивидуалистите са способни да се преобразуват така.

Обаче с масите това се случва много по-просто, тъй като тях ги променя природата и те дори не чувстват, че се променят. Как живеят обикновено масите? – Днес мисля така, а вчера дори не помня, какво съм мислил.

На индивидуалиста му е много трудно да повдига масите, защото у него има особено отношение към тях, особен егоизъм.

Въпрос: Значи на нас не ни достигат индивидуалисти, които да повдигнат народа?

Отговор: Не. Масите напълно се управляват и изменят в съответствие с тези сили, които се намират в тях. Те не се занимават с изследването на процеса.

В индивидуалистите има предишни, вчерашни, днешни и утрешни състояния, защото в тях е заложена система на вътрешна оценка, анализ на случващото се. Сами по себе си те представляват главната част на общата душа, и поради това, в тях има мисъл, насоченост, съгласуваност с Твореца.

Те се безпокоят за това и са длъжни всичко да погълнат, да абсорбират, да се съгласят със случващия се процес. След като бъде направено, всичко, което те са разбрали, осъзнали, съгласували в себе си със Твореца, именно на основата на състоянието от вчера, днес, утре – всичко това преминава надолу, към масите. От главата в тялото.

А масите не чувстват, че се променят: ние сме такива и това е всичко. В тях няма понятие за вчера, днес, утре, за анализ на своите вътрешни състояния, за еволюционно движение напред.

Те не усещат това, защото се намират на животинско ниво, а животното, както знаем, е просто привързано към времето и състоянието, в което съществува – за него няма проблем.

Кравата, пасяща на ливадата, с нищо не се отличава от оная крава, пасла там преди 500 години. А между човекът, който е живял преди 500 години и днешният човек, все пак има разлика.

Още повече, у хората изчезва усещането за хилядолетното им съществуване – няма го в нас. Миналите събития се намират вътре в нас, но скрити в кръгооборота на душите. Ето защо масите ще възприемат всичко абсолютно естествено, не съпоставяйки го с нищо: „А сега аз мисля така“

Разликата между масите или животното, от главната част на човечеството е, че те се прилепват към настоящия момент и това е всичко. А главната част – човекът, сякаш пътешества по всички оси на времето: него го интересува и палеонтология, и зоология, и биология, и кабала, и бъдещето и всичко останало.

Въпрос: А ако главната част усети, че казаното в Тора се случва в нея, какво ще се стане с масите?

Отговор: Масите получават всичко по естествен начин. У тях изведнъж се появяват съвсем други отношения един с друг: „Да отдавам – защо не? Аз виждам, че е полезно и нужно, значи така трябва да се живее“. Те не работят с егоизма. Тези мисли и усещания просто се вселяват в тяхното сърце и разум, и те ги изпълняват.

Реплика: Щастливи хора…

Отговор: Най-щастливият предмет в света е камъкът – от нищо не се нуждае, лежи си на пътя. А този, който „увеличава знанието – увеличава скръбта“.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 27.05.2015

[167903]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И рече Моше на Корах: „Чуйте синовете на Леви! Малко ли ви е това, че Всесилният на Израел ви е избрал от обществото на Израел и ви доближи до Себе си за извършване на службата в Шатрата на Откровенията на Бог, за да стоите пред обществото, за да им служите и доближи теб, и всичките ти братя, синовете на Леви, с теб, а вие молите още и за свещенослужение?“

[Тора, ‘’Числа’’,’’Корах’’,16:08 – 16:10]

Проблемът е в това, че ние възприемаме Тора както увличащ роман, докато тя се обръща единствено само към човека, разказвайки, какво се случва вътре в него, и той трябва да провери кой в него е Моше, Аарон, Корах и целият народ.

На него му е необходимо да изясни, какви са тези желания, какви са свойствата в човека. Защо те се намират в такова противоречие помежду си? Кога именно се проявява това противоречие? С какво Корах е по-добър или по-лош от Моше?

Тора обяснява, че всеки трябва задължително да премине тези състояния. Затова искам да ги изясня в себе си. Да допуснем, преминавам състояние, когато се обръщам към Моше в мен: „Аз мога да водя народа по-добре отколкото ти.“

– Добре, договорихме се, отиди и донеси лопатка с разпален в нея огън.

Но защо трябва да го слушам?! Нали казвам, че по-добре разбирам движението. Обаче все пак в нещо се покорявам на свойството Моше. Тук има много различни въпроси, защото вътрешният свят на човека се намира в пълна бъркотия.

От една страна, сякаш се противопоставям на Моше, но от другата страна, не знам защо, но му се покорявам, слушам всичко, което ми указва.

Ако се задълбочим в това, то става ясно, че Корах говори само за реализиране на някакво определено състояние, а не за пълно постигане на стъпалото на Моше, защото това е стъпало на абсолютната Бина, пълната връзка с Твореца. Затова, естествено, Корах няма претенции за нея.

Работата е там, че ако се намирам на нивото на Бина, то с това е възможно да прекъсна връзката с Малхут – отделям се от народа. И затова Корах в нещо е прав. Виждам, че всички мои останали неегоистични, вече поправени желания, също разбират, че тук няма някаква връзка между Бина и Малхут. И макар, че Моше тук може да командва, но нещо в неговите команди, в това свойство, не работи с моя егоизъм.

Тора обяснява, че вътре в нас няма зли свойства. Това не е зло – просто свойството „Корах“ постоянно иска все по-голямо напредване. Цялата Тора говори само за това, как повече да отдадеш, да се възнесеш, да дадеш всичко за сливането с Твореца, за да ускориш този процес.

От ТВ програмата „Тайните вечната Книга“, 20.05.2015

[167120]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Реплика: Ако Тора се възприема повърхностно, тогава се създава впечатление, че става дума за непрекъснати убийства, страдания и за борбата между доброто и злото. А Вие, през цялото време оправдавате всички бунтовници: Мириам с Аарон, Корах, народа на Израел.

Отговор: Тези свойства се издигат в нас постоянно. По пътя към поправяне се изявяват нашите всевъзможни егоистични свойства, в по-голяма или по-малка степен.

Но все едно, те се намират в конкуренция помежду си, за да предизвикат по-голяма скорост, по-голямо подобие на Твореца, по-голямо привличане на желанията, участие в това движение, разбиране, увеличаване на интензивността на подема.

Защото подемът се случва и по свойството на егоистичното желание – лявата линия, и по свойството на алтруистичното желание – дясната линия. Затова трябва да изясним как да се издигнем по средната линия, максимално привличайки двете линии във връзката помежду им.

Къде се намира тази правилна връзка между тях? Тук има извънредно много тънкости. Отчасти ги изучаваме в книгата „Дървото на живота” на Ари, отчасти в „Учение за десетте Сфирот” на Баал а-Сулам.

Но като цяло, това е твърде сложна, многослойна система и поради това има място за пораждане на постоянни съмнения. Те възникват в нас специално, защото точно по време на съмнения, се появява в нас необходимост да се издигнем още по-високо, над свойството за получаване в свойството за отдаване.

Всяко съмнение дава на човека възможност да го реши, с помощта на издигането над него. Затова всички персонажи на Тора се намират в противоречия и анализи, защото само по този начин могат да се издигнат до нивото на Твореца.

Цялата система на издигане се състои от съмнения: аз не зная как да постъпя, какво да предприема. Запитвам моите егоистични желания, моя разум, моите усещания, целия ми опит, претеглям всичко „за” и „против”. Всичко, сякаш се разиграва на театрална сцена. В крайна сметка, става изход в подема над себе си. И това е напредването.

Затова трябва да отиваме към обединение със затворени очи. Само така можем да оцелеем и да напреднем.

Това, разбира се, не се чувства веднага, защото когато у мен се бунтуват такива желания, както в Корах и неговата група, то се намирам в голямо вътрешно раздвоение.

Струва ми се, че съм прав. И затова само дребното свойство, което остава у мен, и което разкривам в критична минута, и мога да използвам, ме издига по-високо.

Реплика: Интересното е, че именно великите праведници извършват „прегрешения”, но в добрия смисъл на думата. Например, водачите на дванадесетте колена отиват в земята на Израел и виждат там великани…

Отговор: Само високите свойства ни представят такива сложни състояния. А след това земята ги поглъща или ги избиват с камъни, или ги изгарят – какво и как, не е важно.

Става дума, само за поправянето на егоизъм. Тъй като, съществуват четири нива на големината на егоизма и съответно, четири начина за неговото „умъртвяване”.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга”, 20.05.2015

[167169]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва да поправя начина, по който Творецът ме е създал – така излиза, че сякаш протестирам срещу Него?

Отговор: Трябва да протестираме, за да се обединим един с друг, без да обръщаме внимание на егоизма ни. Това е подобно на „мозайка“, която родителите купуват на детето си и му казват да събере всичките 50-100 частички заедно.

Тези усилия развиват детето, тъй като то трябва да си представи как може да съедини разделените частички. Така сме и всички ние: ако съединим правилно мозайката между нас ще видим картина, която се нарича „висш/ бъдещ свят“.

Въпрос: Бъдещият свят е този, в който попадам след смъртта ли?

Отговор: Бъдещият свят го виждаме в този живот. Бъдещият свят е следващото ни, ново, състояние, в което достигаме до прекрасно единство между всички нас, буквално като един човек с едно сърце, в любов към ближния, като към самия себе си. Благодарение на това съединение започваме да разкриваме между нас съвършено ново стъпало.

Вътрешно така се изменяме, че започваме всички да се чувстваме свързани. А благодарение на факта, че човечеството се обединява, цялата останала природа: нежива, растителна и животинска, също се присъединява към човека. И тогава човекът започва да разбира и чувства целия свят, включвайки го в себе си.

Така всеки един от нас започва да се чувства: аз, ти той – всички ние, защото се съединяваме в една сила, в едно желание, в една мисъл, и попадаме в абсолютно добър свят. Ние се издигаме над живота и смъртта, над всички проблеми и беди, тук и сега – в този свят, както е написано: „Своят свят ще видиш през живота си“.

Всички това е по силите ни. Така че давайте правилно да използваме тази възможност: нека се замислим, че само в нашето обединение е спасението за нас и за целия свят.

От програмата на радио 103FM, 20.09.2015

[167327]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Манната е приличала на кориандрово семе, а нейният вид е бил като на кристал. Хората се разпръснали и я събрали, и я мелели в мелници или я чукали в хаван, и я варили в котел, и правили от нея пити, и нейният вкус бил като на нежно масло. [Тора, „Числа“, „Беаалотха“, 11:07 – 11:08]

Човек се явява част от животинския свят. Много учени потвърждават това в своите изследвания.

Въпреки че човешкото общество се отличава с наука, култура и възпитание, не можем да кажем, че то е по-висше от животинското. Ние живеем чрез, така наречените, „понятия“. А понятията, като цяло, са животински, тъй като ползваме абсолютно едни и същи принципи във възпитанието, социалните и други аспекти, както и те.

Реплика: Но това твърдение предизвиква голямо съпротивление при хората на изкуството.

Отговор: Разбирам ги, но не мисля, че една птичка, пеейки, извършва своята работа по-зле, от който и да било музикант, който може да има напълно изкривена представа за човешки взаимоотношения.

Изкуството няма никакво отношение към възвишеността на човека! Това е просто дар, който се дава от природата, и човек го реализира. Нищо повече от това!

А то дори може да доведе до убийства и фанатизъм, излагайки своята гледна точка по много красив начин. Например, великият композитор Вагнер е бил изпълнен с омраза не само към евреите, но и към цялото човечество.

Така че и физиците, и поетите, и тези, които работят в армията, и тези, които работят в полицията, се самоуспокояват, мислейки, че са по-висши от животните.

А птичките изпълняват природната си функция и със сигурност не причиняват на никой вреда, както и лъва, който макар и да яде другите животни, не наврежда на природата, защото се явява екологичен „чистач“.

Природата е цялостна система и трябва да подходим към нея, като едно цяло, без да обособяваме човека и без да твърдим, че неговата, на пръв поглед, разнообразна дейност на Земята излиза отвъд границите на природата. Единственото, с което той излиза отвъд нейните рамки е използването на своя егоизъм във вреда на другите.

Затова ние се отличаваме от първобитните хора само от негативна гледна точка. Днес това постепенно се проявява и мисля, че скоро хората ще започнат да се съгласяват с мен. Въпреки че помня времената в Русия, когато такова нещо би било страшно да се спомене, тъй като противоречи на идеята за прогрес и светло бъдеще в страната.

Тогава се смяташе, че те са „най-напреднали от света“ и в областта на балета, и в ракетостроенето, и в областта на въоръжението. Накратко, имаше с какво да се похвалят.

Но работата е там, че всичко се произвеждаше от нашия егоизъм и затова бе насочено във вреда на човечеството. Ако искаме да направим нещо хубаво, на разположение имаме само едно добро действие – „да издигнем МАН“.

Издигането на МАН е издигане на желанието за отдаване, любов и обединение. В тази насока трябва да действаме, защото в отговор на МАН идва висшата светлина, която ни е създала.

Освен това, тя е създала егоизма в нас, за да можем с негова помощ да помолим за още висша светлина. И когато, в отговор на нашето желание, светлината се спусне към нас, тя ще обърне егото във взаимно добро.

Тогава ще се чувстваме добре във всички сфери на живота, във всички вкусове, във всичко възможно. Затова е казано, че вкуса на манната е „като вкус на нежно масло“.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163587]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Нашият живот е толкова примитивен: заработваме, връщаме се у дома, вечеряме и лягаме да спим, за да може сутринта да се събудим и отново да отидем на работа. А вие разказвате за някакъв „висш свят“!

Бих искал да го видя, но като погледна нагоре, виждам само таван. Възможно ли е нещо да се измени в живота ми? Къде е този висш свят?

Отговор: Когато говори за висшия свят, намиращ се над нашия свят, кабала не подразбира обичайната височина, сякаш има таван или звезди на небето.

Става дума за високи вътрешни свойства на човека. Понякога казваме: „Какъв висок човек – той е над всички!“, но нямаме предвид неговия ръст. Наполеон е бил метър и половина висок и при това, е бил велика личност. Затова е необходимо първо да изясним какво означава „ниско“ и „високо“.

„Високо“ в кабала означава „високо“ по свойства. Висшите свойства са отдаване, любов и обединение. А ако наричаме човека нисък и незначим, то имаме предвид неговите грозни качества, а не ръстът му.

Затова духовния свят е висш свят, защото в него цари любов и единство. А да се приближим към него можем именно чрез обединение.

Защо не усещаме Твореца? Защото между нас няма обединение. Ако искаме да почувстваме силата, обгръщаща и включваща в себе си цялата вселена, то трябва да се съединим и да станем като един.

Кабала казва, че дори ако десет човек се обединят като един човек, те ще почувстват висшата сила, висшият свят. Именно това съединение се опитваме да реализираме в кабалистичните групи.

В това се и състои същността на методиката, описана в автентичните кабалистични книги, като „Зоар“, и трудовете на Ари и Баал а-Сулам.

От радио програмата на 103FM, 06.09.2015

[166657]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовност - Няма коментари→

„Да си назначим нов водач и да се върнем в Египет“. И паднали Мойсей и Аарон пред цялото събрание на обществото на синовете на Израел. А Йешуа, синът на Нун, и Калев, синът на Йефун, тези, които разузнавали земята, разкъсали своите одежди.

И казали на цялото общество на синовете на Израел така: „Страната, през която преминахме е много, много хубава!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:04-14:07]

Разузнавачите, които били изпратени да разузнават земята на Израел, са я преминали на длъж и шир. Те са изследвали земята на всички нива, т.е. във всички келим (съсъди), на всички пет степени НАРАНХАЙ, и разкрили, че е хубава.

Ако Бог благоволи, то ще ни доведе в тази страна и ще ни я даде; това е страна, в която тече мед и мляко. Но не въставайте против Бог и не се бойте от народа на тази страна, защото те са храна за нас, изчезнало е тяхното благословение и с нас е Бог! Не се бойте от тях!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:08-14:09]

Народите, които живеят на земята на Израел са нашите огромни егоистични желания.

Когато човек разбира, че не е в състояние да преодолее своите пориви и види в себе си егоистичния си противник, тогава той или просто ще се прeдаде – нека да правят с него каквото искат – или ще се опита да направи нещо. Но той не може да преодолее егоизма; той няма никакви сили за това.

Само ако се включи в група, в обкръжение, то ще получи от тях сили, и тогава ще бъде в състояние да преодолее това препятствие, както, да предположим, двадесет малки човечета могат да се справят с един великан.

Затова Калев и Йешуа казват, че времето на егоистичните желания е завършило и ако народът на Израел отиде заедно с Твореца, то с помощта на Неговата сила ще може да го покори, ще го стъпче. Тогава всички егоистични препятствия, които виждат в гигантска форма, ще работят по правилен начин.

Въпрос: Какво означава, че са „разкъсали дрехите си“?

Отговор: Това значи, че всички минали външни екрани, отразена светлина, всички одежди, които са имали, не са подходящи за новото стъпало. Сега те трябва да се облекат в съвършено друга отразена светлина. Това се нарича „да си сменят дрехите“.

В нашия свят съществува обичай, когато близките на покойния разкъсват одеждите си на неговото погребение. Това означава, че те стоят пред ново стъпало.

Не е починал човек, а твоят егоизъм, и ти го погребваш. Затова скърбим седем дни в траур, постепенно излизаме от него, и когато напълно се отделим от миналото стъпало, сменяме дрехите и започваме нов живот.

Дните на възпоменание – седемте дни, трийсетте дни и годината – символизират кръгооборотите, когато се връщат наново същите решимот (духовни информационно данни), и ти постепенно ги издигаш до пълно поправяне.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 15.04.2015

[164990]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Има действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Практическо обединение, Различни - Няма коментари→