Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма „Нов живот“ № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение - Няма коментари→

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници - Няма коментари→

Науката кабала се разкрива в нашето време, защото се намираме в края на 6000–годишния период от развитието на човечеството, в 5775-а година, считано от първото разкриване пред човека на висшата сила, на Твореца.

Затова на нас ни предстои колкото се може по-бързо, използвайки знанието на тази наука, да излезем от всички беди и да постигнем съвсем друг живот. Виждаме как Висшето управление ни въздейства и всеки път ни въвежда в много трудни състояния. И всичко това е с цел да ни застави да се замислим с помощта на какво можем да подобрим живота си.

Баал а-Сулам пише в статията „Предисловие към Книгата Зоар”, п. 39, че „цялата желана от Твореца цел за създаване на творенията е в тяхното наслаждаване, за да постигнат Неговото величие и истина, и да получат от Него цялото благо и наслаждение, които им е подготвил”.

Но къде е всичко това? Всеки човек пита: „Къде е това благо?! В крайна сметка, поне да не бъде толкова лошо!” И всичко е заради това, че ние живеем в нашите пет сетивни органа и не можем в тези граници, без да се развиваме, да постигнем това, което Творецът ни е подготвил.

Защото те не са предназначени за това. Този живот, в който сега съществуваме е свързан с нашето тяло. А този прекрасен живот и благото, подготвено ни от Твореца, се отнася за нашата душа.

Въпрос: Това ли се нарича „бъдещият свят”?

Отговор: Да. Но е казано: „Ще видиш своя свят приживе”. Трябва тук, през живота си в този свят, да го постигнем. Човекът ще придобие бъдещия свят не след смъртта си, а ще го постигне тук, в нашия свят.

И сега се намираме в този безкраен свят, само че не го усещаме, защото нашите пет сетивни органа – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, ни затварят в мъничката обвивка, наречена „този свят”.

Ако разширяваме сетивата си с помощта на науката кабала (на иврит „кабала” означава „получаване”), науката за възприемане, то тогава излизаме от усещането на този свят зад неговите граници. Тогава усещаме бъдещия свят – в превод от иврит „свят, който идва”, следващия по реда на разкритието. И там се разкриват всички наслаждения, които Творецът ни е подготвил.

Баал а-Сулам пише в статията „Бъдещият свят и този свят” от книгата „Шамати”: Има бъдещ свят, има и този свят. Бъдещият свят се нарича „вяра”, а този, сегашният свят се нарича „постижение”. За бъдещия свят е казано: „Ще вкусят и ще се наслаждават”, т.е. в това състояние се наслаждават безгранично, защото получаването с вяра няма граници.

Вяра се нарича тази нова сила, която придобиваме с помощта на изучаването на науката кабала. Получаваме силата на вярата, особения сетивен орган, с помощта на който откриваме границите на този свят и пробиваме навън , започваме да усещаме, че се намираме извън неговите граници.

Разширяваме света по същия начин, както детето излиза от своята стая и вижда огромния свят. Затова е казано: „Своя свят ще видиш приживе”. Именно тук и сега!

Но получаването за сметка на постижението има граници, защото става в самото творение, а творението ограничава получаваното. Затова състоянието „Този свят” е ограничено.

Въпрос: За какви граници говори по този повод Баал а-Сулам?

Отговор: Ако ние излезем от нашите пет сетивни органа, ако придобием допълнителен сетивен орган, наречен чувство на отдаване, на любов, на обединение, в резултат на това ще преминем в по-широкия свят, в по-обширната сфера, отколкото в тази, в която усещаме нашия живот, нашето съществуване.

И това се нарича избавление, когато излизаш от рамките на този свят като от тъмница, като от затвор, където чувстваш, че всичко те потиска, всичко е ограничено от времето, пространството и не можеш да се освободиш от всички беди, тясно ти е в него. И тогава излизаш в просторния, в прекрасния свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 09.08.2015

[165944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Filed under: Възпитание, Деца, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Творецът е висшият общ закон на природата. В Тора се описва как Мойсей вика, обръщайки се към Твореца, но няма към кого да се обърне – това се нарича „глас в пустинята“.

Обикновено, ние просто предаваме вътрешните си представи, впечатления и взаимоотношения на Твореца точно така както, да допуснем, своето раздразнение на лошо работещия компютър.

Но всъщност, висшата сила е неизменният закон на природата. Така е и казано: „Дал е закон и не се изменя“. Затова няма към кого да се обърнем, освен към себе си!

Съществува неизменима програма вътре в която се намираме и в която трябва да работим. В противен случай ще се борим, докато не стигнем до осъзнаването как да продължим напред.

Нищо няма да се промени към по-добро, ако не работим над себе си, за да достигнем до добра връзка с другите, с всички! Няма да ни помогнат нито добрите отношения в семейството, нито дори в народа ни. Егоистичните съюзи тук няма да помогнат, те трябва да бъдат напълно алтруистични.

Трябва да действаме извън себе си, извън всякакви егоистични сметки, поддържайки с всички само алтруистична връзка.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163644]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - Няма коментари→

Тора, най-популярната книга за всички времена и народи, разказва за духовното развитие на човека и за неговите вътрешни свойства.

Възприемаме Тора като увлекателно описание на живота на исторически персонажи и не подозираме, че в нея става въпрос не за земни проблеми, а за вътрешните състояния на човека и човечеството.

Затова нека оставим легендите в ръцете на литераторите и историците и да поговорим за това, за което тя наистина разказва.

„Адам” – желанието, което извисява човека над материята

Човекът е създаден егоист. Той е преминал дълъг път на егоистично развитие на неживо, растително и животинско ниво, докато преди 5775 години в него за пръв път се пробудило нивото „човек” (Адам), нивото на неговото вътрешно развитие. Не случайно първият човек, който е усетил духовния свят, се е казвал Адам.

В него се е зародило желание да достигне нов етап, разкриващ смисъла на неговия живот, неговия корен, силата, която е създала Вселената и ни управлява. Това е чистата сила, която не е облечена в никакви реални образи.

Човекът по своята физическа структура, сетивни органи, разум и сърце е на животинско ниво на развитие. Изведнъж в него се появява компонентът „Адам”, допълнително желание и допълнителен разум, които не се проявяват външно. Това са духовните компоненти, които го отличават от животните. Те извисяват човека над материята по отношение на творението, Твореца и смисъла на живота.

Своето постижение Адам е описал в книгата „Тайният ангел” (Разиел а-Малах). По-късно неговите ученици Каин, Авел и Сет са развили неговото разкритие. Така е продължило до Ной – представителят на десетото поколение ученици на Адам.

Авраам – първият активен изследовател на силите, които управляват мирозданието

Минали още десет поколения от Ной до Авраам, преди човечеството да стигне до състоянието „Вавилон”- първото състояние, в което хората са започнали да се затварят в групи. Нарастващият егоизъм започнал да им подсказва как да работят заедно, помагайки им да разкриват тясната зависимост, която се проявява в сблъсъци и противоречия вътре в човека и между хората.

Именно по това време в Древен Вавилон в един от жреците – Авраам, син на Тара, се появило желание за постигане на духовно ниво и издигане на по-висока степен. До него всички кабалисти пасивно са прониквали в тайните на мирозданието, Авраам станал първият активен изследовател, постигнал в себе си силата за управление на Вселената.

Това е ново ниво на постижение, когато човек се издига над своя егоизъм и започва активно да работи с него. Егото в него вече достигнало до такова ниво, че е започнало да представлява реална сила, с която той може да взаимодейства . Затова Вавилон олицетворява сблъсъка между хората, техните конфликти и разногласия.

На този фон Авраам е създал методика за разкриване на мирозданието. Въпреки че Адам се счита за първият кабалист, Авраам е създал учение, което е инструмент за разбиране на Вселената и управляващата я сила – Твореца.

Невъзможно е да се отрече тази сила, защото виждаме, че всички творения са създадени на някакъв принцип, по някаква програма. Всичко е взаимосвързано и действа в огромна система по неразбираема за нас формула.

Авраам започнал активно да я изучава, защото по това време егоизмът станал обществен. Противопоставянето на обществото на тази сила на природата е позволило с помощта на манипулиране на обществото да се изследва природата – Твореца. Своето откритие Авраам е изложил в „Книга за Съзиданието” (“Сефер Йецира“).

Преодоляване на вавилонската криза

С това започва реализацията на методиката на Авраам, тъй като за първи път се проявява разделянето на човека на отделни личности, всяка от които представлява определени свойства, които някога са били събрани в общо желание. Затова сега всеки от нас е различна страна от по-рано съществуващото общо желание.

Ако искаме да постигнем силата на природата, която създава единното желание, може да направим това на нивото на нашето обединение. Обединявайки се над нашите противоречия и противодействия, създаваме денивелация между отрицателните сили на нашето разделение и единната положителна сила на природата. В това противопоставяне се проявява възможността за анализ и усещане на това, което се случва с нас и с цялото мироздание.

Разкривайки това, Авраам е призовал жителите на Вавилон да се издигнат над обхваналата ги криза, защото кризата е разкриване на противоположностите между обществото и природата. Нещо повече, тя през цялото време нараства.

Има само два начина за преодоляване на кризата: или събиране заедно по методиката на Авраам, или разпръсване в различни посоки, за да не се чувства постоянният антагонизъм и противоречия между нас.

По този начин вавилонското общество се е разделило на две части: едната от тях се разпръснала по цялата Земя, а другата отишла след Авраам в земята на Израел.

И тъй като всички свойства се намират във връзка помежду си, „който променя мястото си, променя съдбата си”. На всяко кътче на нашата Земя влияе известна сила на природата, и който промени мястото, на което живее, променя и съдбата си.

Разбира се, това не трябва да се възприема буквално. Но виждаме как биологията и географията действително влияят на външността на хората, на техния характер и качества. И не защото земята е такава, а защото свойствата във всяка точка в пространството са различни. Затова Авраам, ръководейки се от своята вътрешна интуиция привел своите привърженици в земята Израел, усещайки, че именно там е тяхното място. Още…

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Нашите желания през цялото време растат. Как да направим от тях стълба, по която само да се издигаме и да се чувстваме извисяващи се?

Отговор: В мирозданието съществуват две състояния: пълно отдаване и пълно получаване. Разстоянието между тях се нарича „стълба”, на всяко стъпало на която, се намират все по-големи желания и според степента на подема, те получават все по-голямо намерение за отдаване.

Самото желание е желанието за получаване, а стълбата характеризира намерението „заради отдаване”.

В действителност, първоначално сме създадени така, че да мислим само за себе си и да използваме всички желания заради себе си. Бидейки в състояние на невъзможност нищо да отдаваме, ние можем само да получаваме от другите.

С помощта на науката кабала привличаме особена енергия за отдаване, която започва да работи над нашето общо егоистично желание и да го поправя на слоеве, прилепвайки свойството за отдаване към свойството за получаване.

Висшата светлина, въздействайки върху желанието за получаване, го разделя на 125 стъпала на поправяне, от които се образува стълбата, наречена „стълбата на Яаков”. По този начин постепенно се поправяме до пълно отдаване, трансформирайки целия наш огромен егоизъм в свойството за получаване заради отдаване.

Използвайки двете основни свойства на творението – получаване и отдаване – ние достигаме равенството с Твореца. При това не се изгубваме в него, защото желанието ни за получаване се запазва и придобива само външния вид на отдаването.

Но получаването заради отдаване ни прави подобни на Твореца, външно ние се уподобяваме на Него, а вътрешно се състоим от желание за получаване. И в това се заключава цялото поправяне.

От ТВ програматата „Беседи с Михаел Лайтман”, 10.06.2015

[161780]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Конгресът в Ню Джърси ” Затваряйки кръга” Урок №1           

Изкуството на подготовката

Кабалистите са открили, че науката кабала може да се раздели на две части:

• първият раздел е подготовката за изучаването на системата на управление и подготовката за запознаването с Твореца.
• вторият раздел е изучаването на действията на Твореца.

Неговите действия изучаваме с помощта на кабалистичните първоизточници, такива като ”Въведение в науката кабала”, ” Учението за Десетте Сфирот”, научните статии на Баал а-Сулам.

Но проблемът е в това, че ако просто ги четем, то наистина нищо няма да разберем. Можем да фантазираме нещо и да залъгваме себе си, сякаш разбираме написаното, но всъщност това не е така.

Защото ние изучаваме непознат свят, система, която е задвижвана от скритата от нас Висша сила. Не усещаме тази система и затова зад думите не улавяме скрития смисъл. Както детето остава безпомощно за обясненията на възрастните, до които то още не е дорасло.

Оттук следва, че най-важният раздел на обучението се явява подготовката, насочена към разкриването на Твореца. Тя, на свой ред, включва в себе си множество подраздели, а като цяло се нарича „Тора”.

На подготвителните етапи ни е необходимо да съберем хората, които действително се стремят към разкриването на Твореца. Хората, които разбират, че ”Творецът” това е същността на силата на отдаването и ще трябва да го разкрият в себе си, като се променят вътрешно, като се превключат от получаване на отдаване. Те ще трябва да се откажат от своя егоизъм и да променят обикновения си подход към живота.

И всичко това не е на думи, колкото и красиви да са те. Не, кабала е практическа наука. Работим над ”материала”, в който се привнасят промени, и този материал сме ние.

Като следствие, на нас ние необходимо да се съединим в група, в десятка, така че чрез натиск от страна на учителя и другарите, да приемаме промените, желаейки това или не. Честно казано, по собствено желание това е невъзможно да се направи. Има базово съгласие, а останалото се осъществява под натиск, въпреки нашето естество, което не го иска.

Да включиш другарите в себе си

Всичко се реализира благодарение на това, че всеки един от нас със сила се опитва да преклони себе си и по някакъв начин да се включи в другарите. Аз освобождавам в себе си някакъв сегмент, сектор, в който другарят може да влезе. След това освобождавам друга част, и още, и още, докато всички другари не ме напълнят. В резултат отменям себе си до нула, а другарите съставляват 100%.

Доколкото ме запълват другарите, в същата степен усещам Твореца. Всъщност, няма никакви другари, това е Творецът, който си ”играе” с мен и по такъв начин демонстрира Себе си във вид на различни хора. Затова нашият учител Рабаш пише, че зад всеки другар трябва да виждам Твореца. Обаче тук е невъзможно да се изпреварят събитията, всичко ще стане от само себе си.

В зависимост от това доколко освобождавам в себе си място, където, вместо моя егоизъм, могат да влязат другарите, в същата степен постигам Твореца. За мен Той и те не се различават един от друг.

Другарите запълват мястото на моя егоизъм и това означава, че аз започвам да ги обичам вместо себе си. В крайна сметка, от любов към тях придобивам любов към Твореца. И това се случва именно там, където изначално е властвало себелюбието.

Облекло за егоист

Така, целият успех на нашия стремеж да разкрием вечният, съвършен свят и да живеем в него, зависи от подготовката, от това доколко ще успеем да се свържем един с друг.

В това обединение от нас се изисква особена работа. Трябва да осъществявам действията зависещи от мен и да оставям място за действието на Висшата сила, която в дадения случай се определя като ”обкръжаваща светлина” (ор макиф), или ”светлината възвръщаща към Източника”, или ”светлината Тора”, или просто ”Тора”.

Тази сила е такава, че ако съм готов да се откажа от своя егоизъм, то тя идва и действително ме поправя. Всъщност, аз не съм бил готов да вървя до края и дори съм се опасявал от реализацията на собствените си очаквания, но това не е важно. Такива сме днес, малки егоисти и такава е нашата работа.

Трябва да се стараем колкото може повече да бъдем заедно, колкото може повече да се обединяваме и да предоставяме възможност на светлината да ни въздейства. Това не означава, да тичам и се прегръщам с всички в искрена и предана любов.

Напротив, знам, че от мен зависи само половината работа, а всичко останало зависи от висшата светлина. Тя представлява сама по себе си силата на отдаване и тя може да ми предаде това свойство, така че да се напълня с него.

Тогава, в степента на напълването със свойството на отдаване, започвам да разбирам и да усещам какво е действителността, противоположна на нашата. Сякаш я обличам върху себе си.

При което моята предишна природа не изчезва. Там, в дълбините си, аз оставам един прегорен, гнил, ужасен егоист, но отгоре се обличам в новото одеяние на отдаване и любов, подобно на Твореца.

Ето защо Човекът се нарича Адам, това означава: ”подобен” (доме) на Твореца по свойства.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси, 24.07.2015

[163649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

Когато се обединяваме, нашите желания, толкова различни, противоположни, далечни едно от друго, се сливат в едно желание.

Получава се, че от една страна ние сме много далечни, но от друга страна, сме се обединили, и затова започваме да разкриваме единната сила на природата.

Това става именно защото притежаваме голям егоизъм, но над него се опитваме да достигнем единство.

Науката кабала се разкрива само на тези хора, които имат особена чувствителност – едновременно усещат и своето разединение, и единство помежду си. Така тя постепенно ще се разкрие на целия свят.

Много е радостно да се види, как нашите кабалистични групи възникват по цял свят. Много хора идват да се учат и искат да разберат за методиката на обединение. От година на година човечеството все повече се обърква, губи целите си, отчайва се, като малко дете, което се е изгубило, заблудило се е и не знае накъде да тръгне.

В същото време, все по-ясно разбираме каква уникална методика имаме на разположение. Трябва само да я реализираме върху себе си и да я предложим на цялото човечество, за да може и то да се обедини и да се почувства на по-високо стъпало на съществуване, защото всички ще станем едно цяло.

На това трябва още много да се учим. Не бива да забравяме, че се учим на тази мъдрост от природата, а не само от книгите. Трябва да създадем обединение между нас, в противовес на разделящия ни егоизъм. Ние сме като учени-експериментатори, които разкриват тази методика по пътя на опита.

Кабалистичната група е лаборатория, в която провеждаме опит върху самите себе си, година след година, урок след урок, записвайки всички детайли на процеса, през който преминаваме.

Едва през последните година-две достигнахме етапа на непосредствена реализация. А до тогава изучавахме само системата: как тя е съединена по съвършен начин, тоест системата на висшите светове.

Всъщност, висшият и нисшият свят се намират на едно и също място. Но когато сме разединени, наричаме материалния свят „наш“. А когато се обединяваме, то чувстваме себе си в друга реалност, която е хармонична и е обединена от една сила.

Цялата природа се превръща в единен организъм, което се нарича разкриване на висшата сила – единствената сила, която се проявява вътре в нас, защото тя не може да има външен израз, извън връзката с нас. Това означава разкриване на Твореца пред творенията съгласно условието за подобие по свойствата.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→