Конгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

 Въпрос: Вие в последно време много развивате темата за любовта към ближния, а след това и за любовта към Твореца. А на мен в този момент ми идва директно да ви изключа, въпреки че аз вече няколко години съм ваш постоянен ученик. При това, аз усещам не безразличие, а неприязън към тази тема.

Отговор: Вие сте считали кабала за сериозна наука, с чертежи и формули. Както много години съм обяснявал, тя е наука за мирозданието, за поправянето на злото, но не сте предполагали, че тя цялата се свежда до любовта, тоест, до пълната връзка между всички части на природата, и особено между хората.

Разбирам ви, защото и аз така си мислех, и то години, бидейки вече ученик на Рабаш!

При това, е невъзможно да чуем. Дотолкова тази „методика на любовта” отблъсква нашия егоизъм, и нито сърцето, нито разумът желаят да възприемат, а вместо нея чуват нещо друго – сякаш когато се говори за необходимостта от любов към ближния се говори като за друго, съпътстващо кабала, действие и явление.

Наблюдавам това явление сред моите ученици в течение на всички години, през които преподавам кабала.

Интересно е, че двете групи: тези, които „възприемат достигането на любовта към ближния” и тези, които „усещат това условие като странично, за сплотяването на учебната група”, се смесват, не се отделят, и постепенно в групата на „отблъскването от любовта” се появява осъзнаване за нея не като за съпътстващо явление за поправянето на егоизма, а като за най-важното и най-желаното! И дори в по-голяма степен, отколкото в групата на онези, които изначално са били съгласни с „любовта към ближния”.

Според своите наблюдения, бих разделил учениците на такива, които „приемат необходимостта от достигане на любов към ближния” и на такива, които „не са способни да чуят това”, но те заедно изучават методиката и образуват общ „съсъд”. Те се допълват взаимно и с това, тези, които са способни, разпространяват кабала като наука за любовта – от любов между хората към любов към Твореца.

[162436]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Урок №1

В статията „Същност на науката Кабала“ Баал а-Сулам пише, че науката кабала представлява ред от спускания на корените, обусловени от връзката на причината и следствието, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и насочени към една възвишена цел – разкриване на висшата сила от нейните творения, намиращи се в този свят и искащи да я постигнат.

На пръв поглед, тук има някакво объркване. Преди всичко, казано е, че тези корени се разпространяват и се спускат отгоре надолу. А после е написано, че те са свързани и насочени към една възвишена цел, сякаш са отдолу нагоре – разкриването на Твореца (на върха) от творението, човека (долу) в този свят.

Как кабалистите са постигнали цялата тази система и са я описали за нас, за да можем по техните книги да я разкрием? – Точно така, както и ние. Само е било доста по-трудно за тях – не са имали учител, нямало е група.

В продължение на много поколения хората са търсели как да разкрият висшата сила, какво става в нашия свят, по какви закони се държи тя, как можем да влияем на своята съдба, да я опознаем като стабилна, правилна форма, какво се случва тук.

Виждаме, че в света има много мнения, религии и вярвания. Човекът постоянно се променя и от поколение на поколение не знае какво става с него.

Той не може да обедини цялата реалност в една картина. Защото има наука и психология, вяра в това или онова, стават някакви явления, но не знаем откъде произхождат. Не можем да намерим отговори на въпросите за това какво е станало преди нас и какво ще бъде после. А основно, не знаем как да се държим във всекидневния живот.

В продължение на цялата история много хора са задавали подобни въпроси, докато не се е появил човек, наречен Адам Ришон (Първият Човек). Нарича се първи, защото наистина е получил отговор на въпроса за това какво става.

Той е разкрил цялата система, как си представя цялата реалност, вътре в която съществува, как зад този свят действат различни сили, системи, наричани „светове“, как всички те се спускат към него, защо изведнъж той желае да постигне всичко това, какво става нататък, когато започва да ги постига, как се движи и разкрива за себе си цялото мироздание.

Цялата картина се е открила пред него, целият му бъдещ път, докато не разкрва напълно цялата реалност, бидейки независим от своето животинско тяло, вече над него, над живота и смъртта.

Всичко това е започнал да разкрива и е описал в книгата „Разиел а-Малах“ („Тайният Ангел“). От това е започнала науката кабала.

Как е стигнал до това разкриване вторият човек, а после третият, четвъртият и нататък? Защото в тях също,  се е пробудило желанието да узнаят: „Кой съм аз, защо съм се родил, за какво съществувам? Каква е съдбата ми? Кой ме управлява, кой властва над мен? Искам сам да властвам над своята съдба! Каква е причината за всичко, ставащо в света и с мен?“

Понеже всички се намираме в обща система, то като електрическите заряди в магнитно поле се привличаме към корена, както къс желязо към магнита. Така сме стигнали тук, където можем да получим знания за науката кабала, всеки със своята насоченост, сякаш случайно.

Така също, вторият човек е отишъл при Адам Ришон и е започнал да се учи от него. А после са отишли и още. Но всички, макар и да се учат от своя учител, то разкриват по същия път, както и той. Защото учителят може само да им помогне с обяснение как да излязат на пътя на разкриването, но да разкрие – всеки човек е длъжен сам.

Какво разкрива той? – Редът на корените, които се спускат към него, пробуждат го, дават му желание да ги постигне. Ако реализира това желание, то по тези корени достига висшия корен и така разкрива цялото мироздание. Какво разкрива? Замисълът на творението – да наслади сътворените.

В края на нашето развитие достигаме състояние, в което се напълваме в разума, в чувствата, в осъзнаването с вечното и съвършено наслаждение. Усещаме хармонията, царяща в цялата реалност, разкриваме скритото от нас, сега. И всичко, което разкриваме, се нарича „Замисъл на творението“.

От 1-ия урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163126]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Целият ни живот е театър. Има ли някакъв план за това, което става с нас, закономерност? Този спектакъл има ли режисьор?

Отговор: Изследвайки природата, виждаме, че в нея всичко функционира по точните закони на физиката, химията, биологията, зоологията.

Очевидно е, че и човешкият живот също е задължен да протича по определени закони. В човечеството се съединяват всички частни закони на природата и ни управляват.

Ние се намираме в силово поле, което ни движи към такова състояние, когато ще започнем да питаме: каква е тази игра, къде ни води, за какво живеем, заради каква цел?

Религиозните хора решават този проблем много лесно. Те вярват, че има висша сила, която ни управлява и не трябва да се замисляме за това, какво ще стане с нас. Кабала казва, че решението е в това да се разкрие тази висша сила, да се отворят очите и да се види цялото мироздание – този свят и висшият, духовен свят.

Тогава ще започнем да живеем във всички светове и с достигнатата от нас висота, ще стане видимо как се управлява всичко и защо е необходимо да се постъпва именно така, а не иначе.

Всъщност се приближаваме до това, защото висшата сила ни отвежда толкова далече в тази игра, че за нас става ясно: ако не опознаем условията на тази игра, ако не станем нейни осъзнати участници и партньори на висшата сила, то нашият живот е в опасност.

Въпрос: Какво означава да спечеля в тази игра на живота?

Отговор: Да спечелиш в тази игра можеш едва тогава, когато откриеш, че това наистина е игра и разбереш къде води тя, каква е програмата на режисьора на висшата сила и как да станеш неин активен изпълнител. Кабала ни учи как да направим това.

Когато разкриваме тази игра, то виждаме, че е най-възвишена и прекрасна. Тя преминава по точни закони, които е невъзможно да се нарушат и ни водят до чудесна, висока цел. Цялата тази игра е предназначена да ни обърка и да предизвика в нас остра потребност да разкрием тайната на играта на живота.

Целта на играта е да направи цялото човечество подобно на Твореца, да ни доведе до абсолютно добро състояние, до вечен, съвършен живот. Накрая ще получим безкрайно напълване, но по пътя към това, сме задължени да открием своята пълна загуба, незнание, неразбиране, кризата, която преживяваме днес. И всичко това е, за да разрешим загадката на тази игра.

От програмата на радиостанция 103FM, 31.05.2015

[160518]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички„. Урок №1

Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.

Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.

Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.

Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас   са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.

Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.

Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво  са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.

Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането   на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.

Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.

Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи   ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.

А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.

Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.

До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.

От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163188]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Егоистичните желания управляват света. Опитваме се да погълнем в себе си колкото може повече и виждаме, че тези желания не могат да бъдат напълнени. Всички опити да ги удовлетворим, ни водят до смърт.

С какво и колко не сме се напълвали – с храна, секс, семейни радости, открития, знания и т.н., все едно, стигаме да това, че в нас не остава нищо. Обратно, идва още по-голяма празнота, плюс разочарованието.

Изглежда ни, че наслаждението, което искаме да получим е равно на желанието, но когато наслаждението влезе в желанието, го увеличава два пъти и оставаме двойно пусти. Защото светлината и желанието се анулират едно-друго, оставяйки двойна празнота.

До днес това се явява резултатът от живота на всеки от нас. Човек идва на света гол, а от живота излиза двойно по-гол. Преминаваме много кръгообороти, докато не започнем да разбираме, че не си струва да гоним нещо – това нищо не дава.

Постепенно в човечеството се проявява осъзнаване на това и започваме да търсим истината. Тя ни води до методиката, с помощта на която можем действително да се напълним.

Но това напълване не влиза направо в желанието за получаване, а се осъществява чрез напълване на другите. Затова тук е необходима любов към другите и тогава ще имаме безкрайна възможност да ги наслаждаваме, при това да се наслаждаваме сами, напълвайки любимите.

В нашия свят има примери как това действа на инстинктивното, животинско ниво на природата, когато напълваме децата и тези, които обичаме.

В духовния свят всичко е много по-силно, понеже там се напълваме един-друг, не защото изначално обичаме някого, а раждаме в себе си любов към напълно странични и даже неприятни за нас хора. Тази любов се появява не просто така, а с помощта на висшата светлина.

Когато човек заставя себе си да обслужва другите, в него постепенно започва да се заражда чувство на любов към тях, защото му стават скъпи, както приемното дете в семейство, защото по степента на своето влагане в него, родителите започват да го обичат, даже повече от своите деца.

Науката кабала ни учи как да отдаваме на другите и при това да се напълваме. Но става дума не за отдаване заради получаване. Главно е получаването, за да се отдава.

Тогава напълвам себе си, едновременно напълвайки другите. Целта ми е да ги напълня! Но в резултат, напълването остава в мен. Ето тук, възниква неразбираното днес за нас „ разклонение“, което постепенно човек започва да постига, занимавайки се с кабала.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“ 10.06.2015

[161810]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Времето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: В статията „Последното поколение“ Баала-Сулам се опитва да размишлява заедно с човечеството: за какво живеем, защо е такава природата на нещата, по каква причина всяка човешка формация достига до задънен край.

Toй пише: „Всичко това възприемам толкова близо в сърцето си, че не мога повече да се сдържам и взех решение да разкрия от своя гледна точка и от гледна точка на това, което открих в тези книги, пътят за бъдещото поправяне, което е предрешено за нас. Ще излеза сред хората, свирейки с този рог“.

От една страна, той ни се представя като безпристрастен учен, изследващ природата на нещата, а от друга страна, като човек, изпълнен с любов към хората…

Отговор: Не бих нарекъл кабалиста „безпристрастен учен“.

Той действително се изразява на сух, физико-математичен език, отчасти подобен на езика на програмирането. Но какво е скрито зад този език? – Чувства!

Затова, макар и да разказва, как се надигат в него решимот, влизайки във взаимодействие с висшето ниво, как оттам се спуска силата на по-нисшето ниво, отблъсква, проявява, разкрива и го придвижва напред – но зад всички тези механични действия стои неговото сърце и желания, тъй като всичко това той чувства върху себе си.

Кабалистът не е физик и не е химик, който гледа на изобретения от него уред и фиксира различни физични или химични процеси, случващи се в неживата, растителна (биология) или животинска (зоология) материя.

Кабалистът е човек, който изследва процесите, които се случват не в живия организъм, както правят ветеренарът или лекарят, а вътрешните свойства, вътрешните процеси произтичащи в нашите желания и мисли. Той изучава взаимовръзката, взаимодействието и взаимното влияние на мисълта върху желанието и на желанието върху мисълта. Сърцето – е желанието, а разумът – е мисълта.

При това, той не ги изследва така, както е прието в рамките на нашия свят, когато виждаме конкретни резултати и се опитваме да въздействаме върху тях. Кабалистът изследва всичко на себе си! Той самият е лаборатория!

Него го движи познанието на света. „Чрез себе си ще позная света“ – и това не е аксиома без доказателство, каквато използват учените в нашия свят. За кабалиста това е откривателско поле – той веднага разбира, че светът, който наблюдава, наблюдава в себе си.

Например, ако чета вестник или гледам филм от екрана на компютъра – това не означава, че вестникът е провесен на уличен щанд или че филмът се прожектира в киното – аз ги виждам на компютъра си, а не извън неговите предели.

Същото е и с кабалиста. Това, което чувства, той го чувства в себе си. Затова не може коравосърдечно да описва усещанията си с отделяне от себе си, но при все това се изразява много сухо.

А кабала е единствената наука, която съпоставя нашите чувства със същите тези строги ясни закони, реакции, следствия, случващи се в природата и предизвикващи в нас такива чувства, реакции, проява на съзнание.

Съществуваме в природата, която се състои от вектори на всевъзможни сили, които взаимодействат между себе си, включително и от нашите чувства и мисли. Но не е възможно да бъдат изследвани на земно ниво, тъй като мислите и чувствата са на по-висшо ниво от нас!

Кабалистът с помощта на духовна методика се извисява на онова ниво, където се извършва взаимодействието на тези сили и раждането на нашите нови желания, чувства, мисли, т.е. вътрешния свят на човека и от това ниво той започва да влияе на тях.

Той изследва с какви въздействия върху себе си може да предизвика определени реакции в себе си. Защо тези реакции са именно такива? Могат ли те да бъдат същите при такова въздействие върху други хора? По какво хората се различават едни от други? Но дори и да се различават,  накъде могат те да се устремят?

Кабалистът изучава как природата влияе върху нас. Накъде ни води? Защо именно така ни управлява? А ако се изменим сами, тогава как ще възприемаме влиянието на природата? Изменя ли се тя въобще или през цялото време ни въздейства еднакво? Можем ли да се променяме и да възприемаме нейното влияние по различен начин?

Тоест кабалистът влиза в такава лаборатория, където той самият е обект на изследване.

Реплика: Много учени са се занимавали с такива изследвания, като медици или ядрени физици, изучаващи действието на радиацията върху себе си.

Отговор: Не, не е едно и също, защото те са изучавали върху себе си физическите закони на неживия, растителен и животински свят. А тук става дума за законите на висшия свят.

Крайната цел на това изучаване е много проста – да разберат защо съществуваме. Тъй като около нас има много галактики и никой не знае кой е в тях и какво има на тях. А аз искам да узная защо съществувам. Какъв съм бил преди да се появя на този свят, какъв ще бъда след като напусна този свят?

Трябва ли да се чувствам съществуващ в тяло и свързан абсолютно във всичко с него или мога по някакъв начин да се отделя от него? То скоро ще умре, а аз може би ще мога да премина в друго състояние? И така нататък.

Кабала е наука, която позволява на човек да започне да отговаря на въпроси за смисъла на съществуването му. Животните не задават такива въпроси. А този, в когото се пробуждат тези желания, мисли и стремежи, се нарича човек. Той вече задава именно човешки въпроси и отговор на тези въпроси дава науката кабала.

От ТВ програмата „За нашия живот“ №5, 18.05.2015

[160742]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→