Всичко, което Сара ще ти каже, вслушвай се в нейният глас, защото на Исаак ще се нарече твоят род. [Тора, Битие, Ваера, 21:12] Нека домът ти бъде широко отворен и бедните ще бъдат в дома ти, и не умножавай разговорите с жената. [Ученията на бащите (Пиркей Авот), глава 1, мишна 5]

Въпрос: От една страна: „Слушай жена си“, а от друга: „Не умножавай разговорите с жената“. Как да разберем това?

Отговор: Човек се състои от различни желания, които основно се делят на две.

Първото е желанието за получаване, т.е. привличаме към себе си всички за своето егоистично напълване. Второто е желанието за отдаване, с помощта, на което отдавам, свързвам се с другите хора, жертвам се и т.н.

Всяко от тях съответно се нарича желание за получаване (женско желание) и желание за отдаване (мъжко желание).

Под свойството отдаване се има предвид отношението на човека към ближния, когато се опитвам да отдам, съединявам се с всички в едно единно цяло, което на практика, се явява окончателно поправяне, правилна схема на състоянието на цялото човечество.

Естествено, и сред мъжете, и сред жените има егоистични желания, когато дори отдаването се осъществява с намерение да вземеш нещо обратно и така да спечелиш, а има и такива, на които отдавам безвъзмездно.

А сред женските желания има желания да взимаш безразборно за себе си и колкото се може повече, а има и желания само за най-необходимото за съществуване, и тогава то сякаш помага на мъжкото желание за отдаване.

Въпрос: А какво означава: „Слушай какво ще ти каже Сара“?

Отговор: Сара се явяват тези желания, които работят за отдаване и така помагат на мъжа.

На нея и е достатъчно само най-необходимото, а всичко останало – за другите. Авраам бил известен с това, че гостоприемно приемал в своята шатра всички, които преминавали. Той им разказвал за единствеността на Твореца, предлагал им да влязат в съюз, който се наричал „директно към Твореца“ (Исра-ел), т.е. направо към целта на обединение между нас.

Този съюз бил основан на абсолютната връзка с хората в едно единно цяло. А Сара му помагала в това.

Но, заедно с това, в различни първоизточници е казано: „Не умножавай разговорите с жената“. И е допълнено: „Дори с жена си, а още повече с чужда жена“.

Става дума за женското желание за получаване, с което е нужно колкото се може по-малко да се контактува. Вземи от него само това, което ще ти помогне в желанието за отдаване.

Затова тук няма никакви противоречия. Това е просто надграждане на желанията ни, които, между другото, съществуват във всеки човек: и в мъжете, и в жените. Две мъжки и две женски желания – общо четири – съществуват във всеки от нас. Тяхното правилно съединяване ни дава четирибуквеното име на Твореца.

От Тв програмата „Беседа с Михаел Лайтман“, 19.01.2016

[175071]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако половин година не мога да намеря работа или хронично не мога да се оженя, то това зависи от моя избор или така е предопределено от висшите сили?

Отговор: Вие трябва да се опитвате да направите всичко възможно и едновременно да осъзнавате, че всичко зависи от висшата сила.

Тоест трябва да вярвате, че всичко се спуска свише, и също така, че всичко спускащо се свише, го поправяте с вашите усилия. Получава се, че вие и Творецът сте партньори и заедно определяте вашия път.

Въпрос: Аз не искам да се занимавам с кабала, но живота ме бие през ръцете и краката и ме кара да уча. Какво да правя?

Отговор: Кажете благодаря, защото ако не са били ударите, то не бихте стигнали до тази методика. Това е много добро определени за вашето състояние. Има хора, които се намират вътре в това учение и ненавиждат и него, и кабалистите, но никъде не могат да отидат. А после те започват по-дълбоко да разбират това, което им се е стоварило на главата и към какво ги водят свише. Това ги и променя.

От урока на руски език, 15.11.2015

[173651]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

И казал Билам на роба на Балак: „А сега моля, останете и вие за тази нощ и ще узная какво още Бог ще говори с мен“. [Тора, „Числа“, „Балак“, 22:19]

Тук егоизмът не просто се отказва от участие в процеса на поправяне и прави на себе си съкращение (цимцум), а се включва в този процес и благославя отдаването. Тоест сега желанието за получаване работи вече като желание за отдаване – получаване заради отдаване.

Въпрос: Но защо Билам казал: „Останете и аз ще узная какво още Бог ще говори с мен“?

Отговор: Защото това не е пряко действие на егоизма – той вече действа против себе си.

Има отдаване заради отдаване – свойството Бина, което се изгражда над егоизма. А има и получаване заради отдаване – следващото стъпало, което се изгражда с участието на егоизма.

Реплика: Излиза, че първата реакция на егоизма, когато казва: „Аз нямам нищо“, е пълно съкращаване?

Отговор: По този начин започва всичко и се нарича „малко състояние“ (катнут). А след това Билам казва: „Не, все пак останете и аз ще чуя какво още ще ми каже Творецът“. Това означава, че той започва да работи с егоизма.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 12.08.2015

[172767]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Може ли човек, който реализира себе си според кабала, самостоятелно да променя съдбата си в нашия свят?

Отговор: Естествено, като реализира себе си, той започва да разбира защо действа така, защо го управляват по такъв начин, какви са последствията от постъпките му.

Това не е лесно, но той може да постигне състояние, когато ще бъде в такова единение с Твореца, че влиянието му върху Твореца и на Твореца върху него ще стане абсолютно прозрачно.

Въпрос: Мога ли посредством занимания с кабала да изменя отношението си към света, а също така да изменям събития, които все още не са се случили в нашия свят?

Отговор: Резултатът от събитията е винаги един и същ: поправяне на човека.

Да предположим, че уча в училище и както и да бих се отнасял, каквото и да бих правил, аз съм длъжен да го завърша. Ще ме бият, ще повтарям годината, ще ме наказват или напротив, ще ме поощряват, но все едно трябва да го завърша.

Въпрос: Не се ли оказва, че желанието за разкриване на Твореца по лесен път е също егоистично желание?

Отговор: Естествено, че всичко започва с егоистичното желание да избегнем страданията. А след това започваме да разбираме, че отдаването и любовта към ближния, свойството единение е над всичко останало.

По такъв начин върху нас започва да действа висшата светлина, която ни поправя и променя дотолкова, че за нас няма да бъде важно какво ще получим за това. Да се намираме в свойството отдаване, да се намираме над егоистичната си природа – това е вече велико възнаграждение.

От урока на руски език, 15.11.2015

[173954]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Намираме се на такова равнище на развитие, когато истинският смисъл на Тора е скрит от нас и е невъзможно да го предадем. Говорейки за тайните на Тора, не трябва да забравяме, че сегашната тайна се заключва в това, че не трябва да я споделяме, защото човек не може да възприеме това, което му разказваш.

Как, например, можеш да обясниш на детето сложно понятие или непознато свръхсекретно устройство, разполагайки пред него чертежи и таблици, то все едно ще си остане за него тайно. Тъй като, трябва да си подготвен за разкриване на тайната .

Затова можем само малко да пооткрием завесата на тайната, показвайки какво има там, за да разбере човек, че Тора не е сборник с истории. А по-нататък, всичко зависи от него.

Ние сякаш открехваме вратата и казваме: “Виждаш ли – това е следващото стъпало, там е следващия свят, вход във висшето измерение. Ти можеш и сега да се повдигнеш там, да видиш, да чуеш, да разбереш, да го изучиш и да съществуваш в него едновременно с нашия свят.

Тебе нищо не те ограничава, освен ти самият. Можеш да разшириш своето познание, впечатления, твоите органи за усещане до състояние, когато те ще включват в себе си цялата безкрайност. Но това зависи от теб! Положи усилия и ще успееш“.

Главното е човек да види: тайната не е в това, че от него нещо скриват, а в това, че той не е дорасъл до нея. И ако той прилага усилия, то тази тайна ще стане явна. Тя от нищо не е защитена, освен от неговите вътрешни ограничения на разума и усещанията.

Когато се разсейва мъглата, пред човека се открива огромно поле за действие – безкрайността.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 29.06.2015

[170706]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Какъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Пропуск за бъдещия свят

Въпрос: Какви свойства трябва да се променят, за да се влезе в новия неограничен свят? Защото всеки от нас притежава различни свойства.

Отговор: Всички ние имаме общо свойство – егоистичното желание, заставящо ни постоянно да мислим за своето удоволствие.

Живеем в това свойство и не искаме да го променяме, защото не знаем нищо друго, освен желанието повече да се напълним. Завиждаме на чуждото напълване, искаме същото и така се развиваме.

Това е бил принципът за развитие на нашия свят в миналото, но сега то завършва. Желанието в нас се загубва, защото виждаме, че такова развитие е безцелно. Какъв е смисълът в тази безкрайна гонитба за нови наслаждения, като катерица в колело?

Човекът се разочарова от такъв живот, виждайки, че просто го използват за сметка на рекламата през целия му живот. Непонятно е за какво живее и затова антидепресантите и наркотиците получават такова разпространение. В перспектива това чака цялото човечество, ако пред нас изведнъж не се разкрие някаква нова цел, нови възможности.

И тогава ще се зарадваме от това, че сме се разочаровали от този стар свят и ще видим, че той не струва нищо. Кабала ни предлага да влезем в друг свят. Целият ни предишен живот за изминалите десетки години е даден само, за да поискаме да се освободим от него. Днес се намираме в ада, но има друг свят, който се нарича рай.

И ние можем да влезем в този рай, това е много просто. Нужно е само да отворим своето сърце за другите и да се съединим с всички. А засега, дори не с всички, а само с тези хора, които също искат да влязат в този нов, прекрасен свят.

Въпрос: Какво означава да разкрием своето сърце за останалите?

Отговор: Това означава да станем един човек, с едно сърце, да се съединим със сърцата си. Такова е условието за влизане в бъдещия свят. Това е единственото свойство, което трябва да изменим в себе си: да отворим своето затворено сърце.

Следва продължение…

От 623-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[167483]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→