Баал Сулам. „Плодовете на мъдростта. Беседи.” Статия „Всеки, който тъгува с обществото” (в съкращение):

Всеки, който тъгува с обществото, се удостоява да получи утешение от обществото.

Наистина доколкото е велико желанието, дотолкова то може и да се напълни. Нескърбящият с обществото усеща само своето частно желание и ето защо неговото напълване не е повече от това.

Но този, който скърби с обществото и чувства общите страдания като свои лични, се удостоява с голямо напълване – разкриването на Твореца – утешението от обществото. Защото неговото желание е общото желание. Затова и неговото напълване е също общо.

Затова е казано, че „За праведниците нямат покой”. Нали напълването се проявява в количеството на желанието и затова праведниците постоянно се стремят да се задълбочат и да разширят своето желание, защото няма ограничения в напълването, а всичко зависи само от готовото желание.

В такъв случай изцяло целта на техния живот е да се стремят да разширят своето желание, за да доставят с това удоволствие на Твореца, който желае да ги напълни.

[27048]

Filed under: Kонспекти на статии, Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как ежесекундно да поддържаме намерение и да водим атака заедно с групата?

Отговор: Намерението е най-главното, и трябва само на него да се фокусираме. А Зоар нека звучи на неговия фон.

Тора т.е. кабалистичната методика, се нарича „подправка“. Моята храна – това е огромен котел с желания, който трябва правилно да се използва.

И към това е необходима единствено щипка подправка – малко светлина от Зоар. Тя идва и ние изчерпваме котела лъжичка по лъжичка, докато не реализираме всички свои желания заради отдаване.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Работата в групата върви в две плоскости: 1) величието на групата, на приятелите или величието на Творецът (което е едно и също), 2) собствената нищожност в сравнение с групата и Твореца.

Ако аз се ориентирам така, то получавам правилното желание, чрез което мога да отменя себе си и да се включа в групата.

И в мигът, в който аз се включа действително в групата, като само една точка, тогава започвам да чувствам себе си като духовен зародиш, потопен в светлината, изпълваща групата.

Лицата на другарите, които ние виждаме около себе си – не това се нарича „група“. Групата – това е общото желание на душите, съединени една с друга и дадени ми като място, където аз да срещна Твореца.

И относително това място съм длъжен да работя, тъй като аз съм – желание-съсъд, и това място също е желание-съсъд и с този съсъд аз работя, така че да се включа в него, да се прилепя, да разширя себе си. Аз мога да работя с тях, защото ние сме една и съща природа!

А с Твореца аз не мога да работя тъй като това е светлина. Това – е то свойство, което аз разкривам вътре в нашият общ съсъд (“място“) в такава степен, в която аз влизам в него и участвам в него.

Сега това място ми се представя като запълнено с разпокъсани, разединени частици/души. Но ако видя истинското състояние вътре, аз бих ги видял всичките като особени души и духовни парцуфим, свързани в една съединяваща ги мрежа – едно желание.

На мен ми е нужно да поправя своето отношение към тях (т.е. това е моето изправление!), така че да ги видя съединени. Групата – това е Малхут на света на Безкрайността. Няма нито един човек в света, който да е бил свързан с останалите и да не се намира в края на своето изправление.

А аз сега виждам друг свят зад своето повредено зрение, както се казва: “Всеки съди спрямо мярката на своите собствени недостатъци“.

Когато търся от тях по-голямо въодушевление и енергия за напредъка си, аз се обръщам към своето собствено отражение в огледалото!

И Творецът е устроил така целия свят, който ние виждаме пред себе си – той е мое копие, с което аз работя. Дотолкова доколкото аз изисквам от групата да работи и да се обединява – тя в отговор ми влияе на мен.

Всъщност аз работя сам със себе си, условно стоя пред огледалото и си създавам различни физиономии!

За тази цел Творецът е разделил моето възприемане на света: на мен и всички, които са вън от мен, за да имам аз възможност да работя и да достигна вътрешното усещане.

Иначе аз никога на бих успял да усетя Него – даже и не бих разбрал, че освен мен може да има още някой…

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 21.11.2010

[27181]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как науката кабала учи да се отнасям към неща, които застрашават моя живот: войната, терористичният акт, падащите ракети или просто разбойническото нападение?

Отговор: Докато още не сме поправени, сме длъжни да живеем в този съответно непоправен наш свят, като поправяме себе си и така поправяйки света. А засега, всеки е длъжен да се държи съгласно това, което е прието в обществото, в света.

И заедно с това, да се поправим като разкриваме в себе си и в света Висшата сила, свойството отдаване и любов. Според степента на разкриване, нашите ненавистници постепенно ни стават приятели, всичко лошо изчезва.

Но засега сме задължени да се държим съответно на своите непоправени свойства. Нали всички мои ненавистници и врагове – това е злото, затворено в мен, което в такъв вид се проявява отвън. Аз ги проектирам отвън, затова те съществуват.

Но ако вместо тях, аз виждам силата на Твореца, стояща зад тях, то изведнъж те стават мои неотменни части. Ето защо не е необходимо да се страхуваш – необходимо е да направиш поправяне.

Аз съм уверен, че нищо лошо не може да се случи с човека, ако той през цялото време е насочен към „Няма никой, освен Него”.

От 7-ия урок на конгреса, 11.11.2010

[27109]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Контактът с учителя и групата предоставят възможност още един път да проявиш своето отношение към Твореца.

С групата ти работиш направо, а що се касае до учителя е необходимо да издигаш в своите очи важността на неговите думи, неговите послания. Наистина иначе не можете да сте „в курса”.

Тук е важен не само теоретичният разбор, но и практическата реализация, която засега „куца”.

А освен това, ученикът трябва да се предпазва от презрение към групата и към учителя. Наистина, това без всякакво съмнение, го лишава от възможността да се издига, оставя го настрана в продължение години. Аз много съжалявам, когато видя такива случаи.

Самото презрение е естествено, но когато човек не се бори с него – това е голям проблем. Тук е заложена възможността за анализ, нали количеството на презрението към учителя и към групата – това е мярка за презрение към Твореца. Само в случая с Твореца то е скрито.

Ако човек не се сражава с презрението, не го преодолява, то „отлита” назад до такава степен, че понякога е жалко, че той въобще е тук. Струва му се, че върви напред, а извън групата, той би разбрал, че е излязъл от пътя. Тогава би си дал сметка за ставащото и би се върнал на пътя.

Презрението е по-лошото, което може да се случи. Жалко за хората, които то отбива от пътя.

Ние сме взаимосвързани по такъв начин, че само чрез мен към вас идва цялото изобилие. Така е устроен духовният свят: аз получавам от своя учител, а вие – от мен.

Не трябва да се допуска презрение към източника. Обратно, към източника е необходимо да се прилепиш, колкото се може по-силно със сърце и с душа. Говоря това, защото иначе ние не достигаме желаното. Тук е необходима взаимна работа и по-крепко единство.

Това ще се проявява все повече. В миналите години не сме били толкова силно сплотени, не сме съзнавали, че трябва да се сближим душите си. А днешните наши състояния все повече ни задължават на това.

Както обикновено ще има проблеми, трудности, охлаждане, пренебрежение. Над тези „материали” трябва да работим и да се издигнем.

От урок по беседа за Баал Сулам, 19.11.2010

[27142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Сега светът става глобален и всички са свързани помежду си в една система, затова радостта е възможна само в случай, че аз съм уверен, че другите са удовлетворени.

Ако на всички е добре, на мен също ще ми е добре, иначе във всеки момент може да се случи нещо неочаквано, в никой няма чувство за увереност и безопасност.

Светът стана много тесен, заплашителен, враждебен и да се постигне радост може само при условие, че ние се съединяваме заедно, това се нарича радост от добрите дела –действието отдаване.

Ако съм уверен, че обезпечавам напълването на другите хора, то те ще се заинтересуват от мен егоистически.

Аз се явявам източник за тяхното напълване и това ми дава усещането за увереност в това, че на мен ще ми е хубаво, аз ще бъда напълнен и ще напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[26252]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Откъде може да се появи в мен молитва за съединение с другите и за изправяне? Как да помоля за това?

Отговор: Ние викаме и молим за изправяне – но изкуствено и фалшиво. Ние самите знаем, че това са само празни думи.

Но ако работя в групата и се поставям под нейното въздействие, осъществявайки своя единствен свободен избор, то тя ми предава въодушевление и ме пробужда за духовното.

И това вече не е лъжа, защото аз съм се впечатлил от другарите. И въпреки че изкуствено съм се опитвал да се включа в групата, но когато тя е поработила над мен, аз съм възприел това сериозно.

Така съм устроен – аз съм частица от общата система, която работи по такъв начин от сътворението на света, и затова не мога да избягам от влиянието на обкръжението, колкото и да се опитвам. А тук аз, на обратно, сам искам да ми повлияят и се старая за това.

 

Ако се обръщам към Твореца с желанието, получено от групата, то от Него непременно получавам отговор, реакция! Защото това желание е с особена природа – желание за съединение.

Но когато сам се опитвам да се съединя с групата или викам с това желание към Твореца – това е фалшиво искане. Това не се нарича истинска молитва (МА”Н) – това е лъжа. Въпреки че също е полезна, защото в крайна сметка виждам, че не помага.

Ако обаче се обръщам към групата, възвеличавайки нея и принизявайки самия себе си, и получавам в отговор от нея желание – молба, която след това отправям към Твореца, това вече се нарича МА”Н.

И тогава на този МА”Н идва отговор свише, МА”Д, който действително ще ме съедини с групата, и там, вътре, аз ще разкрия Твореца. В същата степен, в която аз внеса част от себе си вътре по своя молба – в нея ще ми се разкрие Творецът.

А от мен самият не може да изходи никакво алтруистично желание или действие.

 

Групата стои между мен и Твореца и ние се срещаме вътре в нея. Аз отправям своята молитва към Твореца чрез групата. Той в отговор чрез групата ми изпраща светлина, с помощта на която аз вече мога да се издигна в групата и там да разкрия Твореца.

Между мен и Твореца трябва да стои групата, ето защо тя се нарича „мястото”, и така се нарича също и Творецът, защото там ние се срещаме с Него.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как  може човек да провери, че върви по пътя на светлината, а не по пътя на страданието? Има ли някакъв показател за проверка?

Отговор: Ти вървиш по пътя на светлината, ако през цялото време избираш най-доброто обкръжение, най-целеустременото.

В този свят, мен ме обкръжава обществото, различни групи, другари, удоволствия, а аз трябва да избирам: по кой път да тръгна? В края на пътя има цел – Творецът, и искам или не, аз трябва да разбера, че това е природата, която все пак ще победи.

Ако разбирам това, ако имам съзвучна с Твореца „точка в сърцето” – „част от божественото”, то аз трябва вместо всички други общества и наслаждения, винаги да избирам обществото, свързано с духовната цел.

За сметка на него, аз ще разкрия желанието към Твореца, което се изразява в моята връзка с това обкръжение, и тогава то ще се превърне в място, където ще разкрия Твореца.

Но всичко зависи от това, до какво искам да стигна в края на пътя. Има хора, които не виждат целта в края на пътя и затова бродят в живота, буквално носени от вятъра.

Ти трябва да провериш себе си, в зависимост от своето разбиране: какво наричаш Творец, правилно обкръжение, цел и да останеш там, където мислиш, че е истината. Ако в теб има духовна искра/“точка в сърцето“, ти ще намериш подходящото обкръжение и няма да можеш да се успокоиш на никое друго място.

А ако в теб няма точка в сърцето, тогава ще останеш в това обкръжение, мислейки, че можеш да получиш нещо. А после ще си отидеш. Тук всичко зависи не от разума, а от късмета.

„Късмет” („мазал”) – това е светлината, която сълзи („нозел”) по малко свише и се влива в точката в сърцето. Ако я има – ти ще напредваш.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Използвайки като пример статията „Нощта на годеницата”, можем да добием представа как е била написана книгата „Зоар”.

Нейните автори са постигнали Малхут напълно и са разкривали в нея фрагменти на различни части, такива като желанието за наслаждаване заради получаване („ангел Дума”) – часта, работеща под Второто съкращаване (Цимцум Бет).

Мъжката част на Малхут се нарича „цар Давид”, а съответстващата на нея женска част – „Бат Шева”.

Кабалистите са разкривали светлината, поправяща Малхут, която може да чувства себе си разделена на две части и да работи само в едната от тях.

Те се наричат „МИ” (מי) и „ЭЛЕ“ (אלה). Ние постоянно работим над правилното съчетаване на тези части и по този начин се уподобяваме на Бина, на името Елоким (אלה-ים), което се състои и от двете.

Виждайки нашите корени в Ацилут и тяхното правилно функциониране, авторите на „Зоар” разкриват наименованията, тоест числовите обозначения (гематрията) на тези части.

А след това, те разказват образно за това и обясняват, че един път в историята, ние преживяваме такива състояния, когато духовният корен се спуска и облича в материалния свят.

Но тук се проявяват само следствията, а кабалистите разказват за корените, на които трябва да се уподобим. Затова, четейки книгата „Зоар”, трябва да си представяме свойствата, силите, действията, които те са разкрили на висшите стъпала, а не персонажи и събития от този свят.

Как да разкрием духовните действия? За тази цел трябва да изпълним едно условие – да стигнем до подобие между техните и нашите свойства.

Ние искаме да се обединим, да разкрием помежду си свойствата на това взаимно обединяване и да напълним със светлината йуд-кей (י“ה) онази част на желанието, която ще се разкрие във всеки.  

Тогава ще разберем и усетим, как да разпределим своите желания и да отделим частта Давид, с която можем да работим от частта, с която не можем да работим. А към Давид ще присъединим поправената женска част – Бат Шева.

Всеки ще прояви тези части в себе си, за да се обедини с другите и да поправи общата Малхут, в която според степента на поправяне се разкрива Творецът.

Всички светове се проявяват между душите – там, където е станало скриването и отслабването на светлината. Когато се стремим към единство, скриването изчезва и ние разкриваме формата на връзката, за която разказва книгата „Зоар”, докато не постигнем неограничената взаимна връзка – света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар”, „Предисловие”, 21.11.2010

[27177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е вътрешната работа в групата между „кръговете” (игулим) и „правата линия” (йошер)?

Отговор: Преди изпитвах удоволствие от успеха в материалния свят, но след това изведнъж почувствах, че нещо ми липсва в живота и започнах да търся място, на което да се чувствам по-добре. Благодарение на това усещане,  достигнах до науката кабала, но кой ме подтикна към нея?

Моите въпроси се наричат „желание за напълване” (хисарон). Аз (моята „точка в сърцето”) съм съществувал в някакво „кръгло” място и изведнъж съм се почувствал зле. С други думи, възникнало е напрежение между мен и моето обкръжение, различие, „делта”. Аз съм почувствал тази делта (различие) като зло, мъчен от въпроса „За какво живея?”, защото не се чувствам удовлетворен и в равновесие.

От това усещане обкръжаващата светлина е започнала да ми въздейства и да ме придвижва, тъй като съхраняването на равновесието е закон на природата. Обкръжаващата светлина е това, което ме тласка към състояние на равновесие.

Аз съм започнал да се предвижвам и съм попаднал в следващото ми състояние; аз съм започнал да търся отговори да допуснем в мистиката, след това съм попаднал в някаква философия и накрая съм попаднал в центъра на кръга: науката кабала.

Кой е бил този, който ме е водел през целият този път? Това е обкръжаващата светлина! Аз винаги съм съществувал в нея, но не винаги съм го осъзнавал. Така съм преминал през 1-то, 2-то, 3-то и 4-то състояние.

Във 2-то състояние съм по-спокоен по отношение на обкръжаващата светлина, защото съм усетил по-малко напрежение отколкото в 1-то състояние. Но след като съм прекарал известно време в това състояние, съм получил въздействие от обкръжаващата светлина и съм започнал да чувствам, че това състояние не е много добро. Тоест аз съм увеличил моята чувственост към обкръжаващата светлина, което ме е накрало отново да се чувствам зле! И отново съм започнал да търся.

Така аз съм тласкан от светлината всеки път. Всъщност аз сам нищо не правя; светлината работи върху моите желания, докато достигна до самия център.

В центъра е напълно уникално свойство наречено „група”. В тази точка обкръжаващата светлина (Ор Макиф) и вътрешната светлина (Ор Пними) напълно престават да ми въздействат.

Аз съществувам в централната точка на всички „кръгове” (игулим), където те не действат, а също и в края на „линията” (йошер), където тя не действа. Така че какво да направя?

И тук трябва да действам независимо, тъй като се намирам в точката на свободата на избор. Сега светлината не ми въздейства, а чака. Доколкото аз мога да изляза от това състояние на равновесие, дотолкова светлината ще започне да ми въздейства!

Свързвам се с групата и цялото допълнително желание, което получавам от нея, ме повдига! Желанието се отнася към линията, защото аз съм го получил от групата.

Когато моето желание попадне в линията, аз отново съм под влиянието на игулим (в крайна сметка, аз все още нямам екран (масах) и не принадлежа на йошер), и отново усещам разлика между мен и кръговете.

Като резултат обкръжаващата светлина започва да ми влияе. Това не е общата светлина, а принадлежаща на нея, тъй като съм получил моето желание от групата, която е линията. Обкръжаващата светлина в линията иска да ме повдигне, за да бъдем аз и тя в баланс.

В това е сгула (лекарство), чудотворната сила на Тора, защото тази светлина ми влияе и ме повдига в тази права „тръба”. Аз се издигам за сметка на обкръжаващата светлина, но тази светлина ми влияе до степента, до която реализирам моята свобода на избора в групата, като се свързвам с нея в общото учене.

В това е цялата ни работа! Баал аСулам го обяснява в книгата „Бейт Шаар аКаванот”, което е основата на всичките ни намерения да достигнем отдаване.  Затова аз мога само да се издигна „в линията” с помощта на допълнителна сила, която получавам от групата. Според желанието, получено от групата, впечатлението за важността на целта, величието на Твореца и нищожността на моят егоизъм, обкръжаващата светлина започва да ми влияе.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 14.11.2010

[26489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→