Въпрос: Аз съм мюсюлманин и изучавам кабала от няколко месеца. Мога ли да спазвам законите на своята религия и да поправям душата си?

Отговор: Кабала е възникнала преди юдаизма, християнството и исляма. Тора разказва, че Авраам „дал подаръци” на синовете на наложниците и ги изпратил на изток, полагайки началото на източните учения. Всичко е тръгнало от един източник.

Общото желание се дели на множество части и всяка има свой път на поправяне. Някои могат да пристъпят към него веднага – те създали група, която Авраам извел от Вавилон.

Всички останали части се разпръснали по света и всяка напредва по своему, съобразно набора от собствените си свойства.

Средствата за тяхното напредване са различните религии, вярвания и култури. И няма никакъв проблем да останеш в своето вероизповедание и в същото време да следваш духовния път. В Трудовете си, Баал аСулам пише следното за последното поколение: „Формите на религиозен живот на всички народи, преди всичко трябва да задължават техните преставители да отдават на ближните си – според принципа за любовта към ближния, като към себе си. Такава е общата религия на всички народи. Обаче, като изключим това, всеки народ може да следва религията и традициите си, и не трябва един народ да се бърка в работата на друг.”

С дуги думи, не трябва да се бъркаме в работата на народите и кулурите. Остави ги – на хората това им трябва. Цялата тази „територия” няма отношение към духовното. В степена на напредване, тя се превръща за човека в културна платформа, в традиция и не пречи на пътя.

Ако искам да се издигна над своята природа, за да се обединя с всички, дори взаимоотношенията между религиите ми се представят в друга светлина. Бидейки мюсюлманин, аз изведнъж разбирам, че мога да вървя към целта заедно с християнина.

И наистина, какво може да ми попречи? Всеки е свикнал с домашната кухня и това никой не му го взема. Както пише Баал аСулам, всеки може да остане в своята религия и тук никой няма право да се намесва. По същата причина, това няма отношение към духовния път.

В крайна сметка, религиите представляват културата в нашия свят – традицията, изначално съответстваща на природата, на различните части на Малхут и съгласуваща се с корена на душата.

… Неотдавна четохме седмичната глава от Библията, в която Авраам, по указание на Твореца е трябвало да принесе в жертва единствения си син Ицхак, но в последния момент, отново по указание на Твореца го заменил с жертвоприношение на козле.

Жертва на иврит е курбан, от думите каров – сближаване (дясната линия, Авраам, жертвайки своя егоизъм, курбан, с лявата линия Ицхак, се сближава с Твореца – каров).

И ние чуваме как мюсюлманите празнуват празника курбан в чест на това, че Ибрахим по волята на Аллах, вместо Измаил, принесъл в жертва козел. Аллах – от думата Алла, елион, висш.

От урока по книгата „Зоар”. „Предисловие”, 21.11.2010

[27159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Чувствам, че можем да увеличим скоростта на нашето съединение до неговата истинска висота, без да чакаме следващия конгрес. Как да направим това?

Отговор: Ние няма да чакаме следващия конгрес. Трябва още сега да преодолеем разрива и разстоянието, всеки да си представи вътре в себе си това място, на което се съединяват желанията ни, и в тях ще разкрием духовния свят, Твореца!

Заради нашето общо усилие да съединим заедно своите желания, точките в сърцето и искането Творецът да се разкрие пред нас и да ни съедини – това ще се случи. За тази цел не е необходимо да чакаме конгреса!

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел”, 21.11.2010

[27193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво всъщност ни съединява – вярата в Добрият и Творящият добро, този идеал ли?

Отговор: Нас ни съединява светлината. Никакви наши идеали, нищо, създадено от нас, няма да сработи. Единствено ако молим светлината да ни съедини – тя го изпълнява. Едно просто действие – да или не. Само светлината!

Ние сме способни единствено да достигнем до правилната молба – и то с труд. Това е нашата единствена възможност – да си изясним нашето състояние, да разберем кое е хубаво, а кое – лошо, правилно да се подготвим за следващата степен към по-отдаващо състояние, където сме по-силно свързани заедно, – и да помолим светлината да ни даде силата на отдаване.

Но, стремейки се да се съединим, ние трябва да видим в нашето състояние не целта, а средството – за да отдаваме на Твореца. Не забравяй за Хазяина!

Защото в крайна сметка, ако през цялото време мислиш за собственото си изправяне, за своите неизправени свойства, ако си потънал в това през целия ден: „Аз трябва да се съединя с другарите! Защо не сме обединени?! Аз ли не съм изправен, или те?” – защо правиш това?

Ти забравяш за целта и мислиш само за половината работа! Ти крещиш, суетиш се, но си загрижен само за средствата. И какво искаш всъщност?…

Ние забравяме, че чрез съединението си трябва да достигнем до отдаване на Хазяина. Има Творец – и ние трябва да дойдем до такова състояние, че да отдаваме Нему, да извършваме такива действия, че Той да се наслаждава от нас. Затова се съединяваме.

Окончателното действие се намира в началният замисъл. Ти винаги трябва да откриваш пътя си съобразно крайната точка. Така се планира всичко.

Изясни си точно какво искаш да получиш в крайна сметка. След това започни да си записваш какви етапи трябва да предшестват това, какво ти е нужно – какви сили, пари, знания, оборудване. А ние крещим за средата на пътя, като че ли това е всичко…

Това е много важно, защото иначе няма да достигнем дори до средата на пътя. Защо? Защото получаваме светлината от крайната точка – от същият този Творец. Затова аз не мога да поставя пред себе си половината път в качеството на цел.

Аз не мога да приема за цел малка част от работата: аз искам да постигна съединение между нас от 10 грама, за да доставя 10 грама наслаждение на Твореца. Добре! Тогава ти имаш пълното действие – Рош (началото), Тох (средата), Соф (края). Това работи.

Но ако си казваш: „Аз искам да вложа всичките си сили, за да се съединя с групата! – нищо няма да получиш, защото това е само половината.

Затова Бала Сулам обяснява в статията си, че Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът за длъжни да присъстват във всяко състояние, иначе ти се отклоняваш от пътя и не вървиш към целта. И затова краят на действието трябва да присъства в началния замисъл.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

«Зоар», глава „Цав“, п. 56: „Има прекратяване на работата в съботите и по празниците, при всеки – в съответствие с неговото свойство.

Както например, волът, на когото надяват хомот и магарето, на което поставят товар, така също и онези, които са поставили върху себе си хомота на небесната Малхут, а също тфилин – в събота и по празниците са освободени от това.”

«Зоар» говори за състояния – делници, празници, съботи, начало на месеца (Рош ходеш). Това са специални сияния, идващи от ГАР на света Ацилут към душите, намиращи се в Малхут.

Разбитите души се издигат от световете БЕ“А в Малхут на света Ацилут (Малхут де-Ацилут) според това, как могат  да се присъединят към нея, тоест, желаят да се обединят.

Малхут де-Ацилут се обръща към З“А де-Ацилут, З“А – към Аба ве-Има (АБ“И), АБ“И – към Арих Анпин (А“А), а от А“А де-Ацилут идва обратно светлина към същите души, издигнали се в Малхут.

Тази светлина, пристигнала свише, се различава по своята сила и мощност. Има светлини с мощност алеф (1-ви ден на седмицата), бет (2-и ден), гимел (3-и ден), далет (4-и ден), хей (5-и ден), вав (6-и ден) и шабат (7-и ден, събота). Така ги назоваваме – според дните на седмицата.

Може да се каже и по-друг начин: тези светлини донасят на желанието за наслаждение различни свойства – хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут (последното свойство, шабат).

Затова, има светлини, различаващи се по свойства, които наричаме делнични дни. А след това, когато завършим стъпалото, идва специална светлина, наричана „събота“.

И тогава работата е забранена, тъй като ние не можем да работим с Малхут – с желанието за наслаждение. Можем да работим само с тази част, която можем да  съпоставим с желанието за отдаване – с шестте свойства, предшестващи Малхут.

Затова, седмият ден от седмицата е ден за отдих, почивен ден. Какво значи това? Няма работа – цялата извършена вече работа се събира и се разкрива в Малхут.

След това, има периоди от 30 дни – според луната, тоест отношението на  З“А към Малхут. Има празници – Нова Година (Рош Ашана), Сукот, Шавуот и други. Всичко това са различни светлини, идващи от Рош (главата) на А“А. Там е заложена цялата програма, по която работим.

Всички тези светлини се наричат „пробуждане свише“ (итарута де-ле-ела), защото това сияние не зависи от нас. Те постоянно се сменят и ни въздействат, предизвиквайки различни състояния.

Макар да казваме, че висшата светлина се намира в абсолютен покой, под това се разбира, че тя не сменя своята програма, път и посока.

Желаем ли това или не, тя ще извърши своята работа. Ако можем да привлечем от нея допълнително сияние – то ще ни е от полза. Ако ли не – тя ще направи всичко сама.

И затова се нарича абсолютен покой, а не бездействие. Тъй като всеки миг, светлината извършва безброй действия, на които не влияем. Но ние можем да предизвикаме нейното допълнително въздействие върху себе си.

От урока по книгата «Зоар», 21.11.2010

[27156]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Когато се говори за „заповеди“, се има предвид желанията, които ме свързват с другите хора.

В мен има 613 (ТАРЯГ) такива желания, свързващи ме с всички. Аз трябва да ги поправя с помощта на светлината, връщаща към източника (който се нарича „Тора“).

Ако не работя над свързването с ближния – нямам какво да поправям. Сам, човекът няма как да отиде при Твореца – той няма нищо, освен духовната искра и животинските желания, които не трябва да поправя.

Ако искаш да се поправяш, ти трябва да покажеш мястото на разрива, разбитото място – а ти нямаш такова! Един не може да се разбие, нужни са минимум двама.

Затова, всичките 613 желания, които поправяме чрез светлината, връщаща към източника, е всъщност поправяне на нашите разбити връзки с останалите.

А светлината, която е изпълвала свързващото пространство между нас и е поддържала нашата връзка, е изчезнала. И сега, ние трябва да я привлечем обратно и да я  върнем на мястото. А когато светлината идва, тя първо поправя  мястото на нашата връзка, а след това го изпълва.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27200]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment/Ask Question→

 

Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Включвайки се в група, аз сякаш извършвам присаждане на душата от едно място на друго: от тялото, в което се намирам сега – в друго тяло.

Привеждам своята душа от усещането за това, че сега се намирам в това тяло към усещане, че се премествам в друго тяло. И това друго тяло се нарича група.

Но групата, това не са лицата на другарите ми, не са самостоятелни единици, повече или по-малко съединени един с друг. Това е нова система, и дори не тази система – това е ново желание, което се намира извън мен.

И това е най-поправеното желание, което се намира в Края на Поправянето. В него няма никакъв недостатък – в него присъства Твореца, който изцяло го напълва.

На това огромно съвършено желание не му достига само едно: моето включване в него, моето «вживяване» тук, подобно на трансплант, който трябва да премине процес на постепенно приживяване в ново тяло, да бъде почувствано от другите части, да отмени себе си пред тях, да съедини с тях своите входящи и изходящи съсъди.

По такъв начин присадения орган все повече и повече се запознава с тази система, включва се в нея и започва да функционира заедно с нея, разбирайки, че всичко зависи от него, от  това, доколко той се е «сродил» с нея, станал е нейна неотменна част – буквално губейки себе си в нея. И това се нарича, че той постига Малхут в света на Безкрайността – последната степен на поправяне.

Според степента, в която аз се включвам в това ново желание (групата), което се нарича «Шхина» – мястото, където пребивава Твореца, там разкривам Него.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[27089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Четейки „Основа на намерението” на Баал аСулам, която описва системата на Висшето управление, може леко да се усети, откъде идва нашия корен – как от първото съкращение (Цимцум Алеф) произлиза прехода към Второто съкращение (Цимцум Бет) в системата в която се намираме.

Кетер на света Ацилут се нарича «Аин» («не») или «скрит разум», защото напълно се подхранва свише, от света Адам Кадмон. Първото съкращение управлява Второто съкращение, защото нищо не може да се планира, ако не произлиза от крайното състояние.

Защото трябва да видя цялата крайна картина: от къде идва мястото на всеки детайл и как се свързват заедно помежду си. А след това може вече да се разбие на малки действия: как могат да бъдат изпълнени, в каква форма, с всяка душа или от група души.

Затова Цимцум Бет, под който се намираме, се управлява свише – от Цимцум Алеф и въобще всички заповеди идват към нас от света на Безкрайността.

Общата крайна картина – заключителното, окончателно поправено състояние (Състояние 3) се определя напълно от исходното състояние от света на Безкрайността (Състояние 1) и от целия процес на поправяне (Състояние 2).

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Всеки конгрес е съединение на множество хора: начинаещи и напреднали, много различни, но обединени от една цел – да разкрият смисъла на живот, да узнаят къде се намира това място, къде сме длъжни да пристигнем, това място, заради което действително си струва да се живее, за да не премине живота ни напразно.

Това е предназначението на науката кабала – да ни доведе до най-важната и централна точка – разкриване на Твореца от творенията. Разкриване означава, че тук, в този живот, в този свят ние достигаме нивото, статуса на Твореца.

За да направим това е нужна голяма сила – в никой от нас няма такава сила, тя присъства само в обединението между нас. И Творецът е направил това преднамерено.

Защото ако аз съм длъжен да Го постигна, то трябва да имам същата тази природа, като Неговата. Да се приближа до Него означава да придобивам все повече и повече Неговите свойства.

Защото се приближавам към Него не физически, а душевно и все повече разкривам Него в своите нови свойства, които са същите, както в Него. А как да придобия тези свойства? – На мен ми казват, че те са противоположни на моята природа. Но аз не знам какво означава «противоположни».

Аз знам какво е «бяло» вместо «черно». Но какво означава «противоположни», ако изцяло и напълно пребивавам само в едната природа?

Творецът е разбил цялата действителност на две части: аз и това, което се намира извън мен. И аз ненавиждам това, което се намира извън мен, или го обичам, но само за да го използвам за свои цели.

Така на конгреса ми дадоха възможност да се съединя с много други хора, които се намират отвън. Ако започна да ги възприемам като своя част, разбирайки, че съединявайки се с тях ще достигнем до една цел – то с това съединение ние ще формираме, ще създадем, буквално ще построим такова свойство както и в Твореца. Това се нарича поправяне на духовния съсъд.

Ти и аз ще започнем да се съединяваме и тази връзка между нас, която по рано е била отблъскване, ненавист, пренебрежение, завист, власт на единия над другия и т.н. ще се превърне в любов, в съединение.

И това съединение достигаме не в теб или в мен, а между себе си! Това съединение става кли, в което ще можем да усетим Твореца: ти и аз – двамата заедно!

В това кли ще усетим своя духовен живот. То е подобно на кръв, циркулираща между клетките и органите в телата ни, носеща им кислород – живот.

Защото нашето тяло живее благодарение на тази циркулация, благодарение на връзката, съществуваща между всички негови части. Всеки орган отдава на другите, мисли не за себе си, а за другите. Така е устроено нашето тяло на животинско ниво. И именно такава връзка сме длъжни да достигнем на ниво «човек» – съзнателно, по свое желание.

От 7-я урок от конгреса, 11.11.2010

[27106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да съхраним радостта в падението?

Отговор: Всичко зависи от това, каква е твоята цел. Помня, как в детството се изкачвахме на хълм и се пускахме от него с шейни. И на нас ни беше весело не при изкачването, а при слизането.

Така че, цялата работа е в целта. Ако знаеш, че падането ти разкрива нов материал, с помощта на който да изградиш своето следващо стъпало, нима това няма да ти достави удоволствие?

Когато дойде объркаността и неразбирането, когато всичко пред очите се „размива”, аз се радвам. Защото след мрака ще придобия ново знание, ново чувство, нова близост, ново разкриване.

В падналия върху мен мрак, в помрачените чувства, в мъглата на съзнанието, аз се наблюдавам отстрани, отделям се от объркаността и унинието, и по тях измервам бъдещия подем.

По същия начин раби Шимон, усещайки се като „Шимон от пазара” разбрал, че се намира пред издигане към окончателното поправяне.

И въпреки, че ние все още не сме постигнали това стъпало, винаги когато те обхваща безсилие, когато пелена скрива слънцето, ти трябва да виждаш в това подготовка. Така се проявява материалът на следващото стъпало, който е все още нереализиран, още не придобил нужната форма.

И тогава, не чакай нещото да се случи само, не оставай на едно място събирайки сили, а напротив – започвай да работиш. Старай се веднага да преодолееш препятствието и да се измъкнеш дори от най-незначителния мрак. Именно благодарение на това, целият материал, който трябва да участва в процеса, ще се включи в работата.

Ти имаш възможност ежедневно да извършваш системна подготовка с помощта на групата и ученето. Оставай във връзката през целия ден, не изпускай духовната нишка, дори тя да идва от слушалките на плейъра. И нека ти напомнят за целта, защото в падението, ти се изключваш от нея.

Ако през цялото време се намираш под влияние на правилната среда, дори при засилване на негативите ще можеш да видиш състоянието си отстрани и да го анализираш. Това ще ти позволи по друг начин да се отнасяш към случващото се. Радостта произтича от това, че изграждаш следващото състояние.

Само пълното разкъсване на духовната връзка, предизвикано от недостатъчна подготовка, те лишава от възможността да работиш. Можеш да се подготвиш по този начин за всеки миг от живота така, че никога да не излизаш от доброто въздействие. Ако наистина цениш групата, радостта никога не ще те напусне.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→