Не се опитвайте да бъдете „умни” или „героични” и със свои сили да се борите с егоизма. Нищо не е по-глупаво от това! Кой може да се противопостави на природата? Възможно ли е?

Нашата работа е да се издигнем над егото, което означава да притеглим силата на светлината и заедно с нея да се издигнем над егоизма сякаш той не съществува. Това не означава да потиснем егото и спокойно да се носим по течението. Нашият егоизъм остава и ние осъзнаваме, че Творецът е този, който ни дава такъв голям запас от желания. Но ние желаем да бъдем над тях.

Аз не унищожавам егото, тъй като това е над което се издигам. Но в момента аз не взимам егото под внимание във връзката с моите приятели, без значение колко ужасно арогантен, нахален, завистлив, властващ и честолюбив може да бъде всеки един от тях. Това е съвършено неважно – всичко, което знам е „любовта покрива всички грехове”. Ти с пистолет, а аз с нож в ръка се прегръщаме един с друг и взимаме всички решения от любов.

Всеки си мисли, че е прав, но всеки отменя себе си. Любов означава, че аз приемам чуждото мнение и те приемат моето и по този начин достигаме до общо съгласие, което ни позволява да вземем решение на по-висока степен. Ние се издигаме над нашата обща ненавист до нашата обща любов.

Опитайте се така да направите в групата и вътре ще почувствате трети компонент: Твореца! Вие ще почувствате, че Той или липсва или че Той вече присъства вътре във вас.

Това е много практическа работа, както цялата кабала е: „Ела и виж” (Бо-ре), „Ще направим и ще чуем” са съвършено практически неща, които трябва да реализираме сега.

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата Зоар пише за обединението между Зеир Анпин и Малхут, за това как всичко става едно цяло.

Оттук става ясно, към какво трябва да се насочим. Всички трябва да държим на прицел финалното действие – нашето отдаване на Твореца.

Трудно е да си представим нещо, излизащо извън пределите на сегашните ни желания. Но светлината постепенно ни пропива с тази необходимост – и аз изведнъж чувствам, че ме влече към Твореца. Защо, аз не зная, но изведнъж ми се иска да мисля за Него, да Му отдавам.

Като че ли се е появил неизвестен съсед, за когото никога не съм знаел, и е заел всичките ми мисли. В мен се пробужда отношение към него, между нас възниква връзка. Отново и отново си спомням да него.

Откъде дойде това? В резултат на обучението и въздействието на обкръжението. Сама по себе си или изкуствено ни посещава мисъл за окончателното състояние, засега още далечно. Така се ражда намерението да извършим отдаване на Твореца – намерение, което се стараем да реализираме на духовните стъпала.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 22.11.2010

[27294]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Кетер и Бина притежават такива особени свойства, че са способни да се спускат където им е угодно и да работят и с най-ниските желания.

Бина – това е Хасадим (милосърдие), а Хасадим може да се намира на всяко място, поддържайки своето намерение „отдаване заради отдаване”. Но как това може да прави Кетер, в който има и светлината Хохма, а не само Хасадим?

Работата е там, че Кетер напълва и се отнася към всичко „отдолу нагоре”, затова той може да се спуска във всички желания, намиращи се в егоистично намерение, също както Бина, но по съвършено друга причина.

Кетер – това е свойството на Твореца, желаещ да напълни цялото творение, Малхут. Това не е светлината на напълването, Хохма, а замисълът на творението, самата идея, нейната програма. Той като че ли определя какво иска Творецът от нас в самия край – Той иска да ни издигне при себе си.

Затова тази сфира се обозначава с последната буква йод – това е програмата, която започва да се реализира, започвайки от сфира Хохма и по-надолу. Хохма – това вече е светлината на целта на творението, а след това Бина – светлината на изправянето.

И така, има ГАР, трите висши сфирот, отнасящи се към Твореца: Кетер – програмата, Хохма – целта на творението, и Бина –изправянето на творението.

А след това става реализацията в нисшите. Това са Зеир Анпин – системата, определяща как низшият трябва да се измени и благодарение на каква последователност от действия.

И най-низшият, който трябва да се измени и да премине всички тези изменения – Малхут. Така са разпределени петте части, от които се състои творението.

И доколкото Кетер – това е замисълът, програмата на творението, идеята, той се намира във всяко място! Защото без тази идея нищо не може да съществува, дори и едно единствено най-малко желание.

Но той действа по отношение на низшите „отдолу нагоре”, защото е насочен само към това да ги издигне към изправяне – даже, ако затова трябва да се спусне в самите клипот и да извърши някакви прегрешения по този път.

Но след това, както пише книгата Зоар, всички тези проблеми и престъпления ни се струват правилни действия, които е трябвало да преминем, защото именно за сметка на тях ние разкриваме крайното изправено състояние.

Всичко това е направено от ръцете на Твореца, а самите ние не сме правили нито грешки, нито престъпления, нито изправления.

И затова Кетер със своето поведение и отношение към низшите е по-високо от всички ограничения и съкращения.

Тази мисъл е заключена във всяка частица на творението и във всяко негово действие и затова той се разпространява повсеместно и действа отдолу нагоре, за да съедини всички части на творението и да доведе до края на изправянето.

Бина действа другояче – това е светлината Хасадим, изправянето на творението. Изправянето може да се случва във всяко състояние и във всяко място съгласно желанието на низшия да се изправи и да получи свойството Бина, свойството отдаване.

Искаш – получаваш, без никакви ограничения! И затова Бина също може да се разпространява навсякъде, защото това е „хафец хесед” (чисто отдаване).

Така че Хохма – това е светлината на целта на творението, напълваща желанията след изправянето от Бина, получено предварително. А Зеир Анпин определя процеса, съгласно който това изправяне се случва.

Бина, искайки да се уподоби на Кетер, ражда З”А и действа вътре в него, за да го доведе до нивото на Кетер. Но З”А не може да достигне Кетер, както иска от него Бина – а само с помощта на Малхут!

Излиза, че З”А – това е скритият Творец, Кетер – най-висшето свойство – Ацмуто, замисълът на творението. З”А и Малхут работят в двойка, защото З”А не може да се уподоби на Кетер, ако Малхут не се присъедини към него и не му придаде своите желания.

Затова Малхут може да се изправи, само взимайки пример от З”А. Гледайки Го, тя узнава, какви желания и изправяния са ѝ нужни, за да се съедини с Него. Малхут – това е душата, З”А – Творецът, а тяхното съединение – сливане на душата с Твореца.

Но когато те се съединяват, се издигат в А”Б-СА”Г – към Хохма и Бина. И когато се съединяват там, те се включват в Кетер. С това завършва програмата на творението!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 22.11.2010

[27309]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Баал аСулам пише, че получавайки духовно постижение, човек „пътешества из огромен свят”. Какво означава, „да се разходиш в света на Твореца”?

Отговор: Светът се нарича Малхут на Безкрайността, а всички останали светове – това се нейни отделни, частни състояния, разкриващи по отношение на нас някакво характерно свойство, за да ни помогнат изцяло да се включим в нея.

„Да се разходиш в света на Твореца” означава, да стигнеш до Малхут на света на Безкрайността и да разкриеш цялата сила и богатство на връзката между нейните части, които се съединяват и допълват помежду си..

Повече нямам какво да кажа, защото е невъзможно да се обясни с думи онова, което се случва горе, след обединяването на доброто и злото, на истината и лъжата – тяхното единство и допълването им, което ние разкриваме в себе си, в общото желание на всички души, в Малхут на света на Безкрайността.

Именно това се нарича „пътешествие в света на Твореца”, когато ние можем да използваме всички сили, всички желания на Малхут на Безкрайността, постигайки всеки неин детайл и всички тях заедно.

Най-главното наслаждение е онова, което се нарича, „от разрешаване на съмненията”, когато неща, струващи ни се противоположни и ненавиждащи се, изведнъж се съединяват и между тях пламва любов, образува се място за напълване със светлина.

Така човек „се разхожда” в света на Твореца и проверява цялата хармония, в която се намира Малхут на света на Безкрайността.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27323]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Баал аСулам, статията „Рогът на Машиаха (Месията)“: „…синовете на Израел ще бъдат избавени само тогава, когато в голяма степен се разкрие тайната мъдрост”.

В книгата „Зоар“ е казано: „Благодарение на тази книга (на това обединение), ще излязат синовете на Израел от изгнание“.

Докато науката кабала не се разпространи в цял свят, Исраел (ивр. „исра“ – „право“, „Ел“ – Творец), тоест всички, които се стремят към Твореца, няма да могат да разкрият светлината, връщаща към източника, която чрез тях трябва да премине към цялото човечество.

Светът трябва да бъде готов да възприеме тази наука, в противен случай Исраел няма да могат да излязат от плен на своята егоистична природа.

Откриването на книгата «Зоар» е станало именно, за да се ускори процеса на развитие на целия свят. Какво особено има в тази книга? Защо може да повлияе по този начин на света?

Работата е в това, че ние не се намираме в материалния свят – той ни се струва такъв, отразявайки се върху нашите вътрешни „екрани“. Светът е един и реалността е една.

И когато на материално ниво се разкрива духовен източник – книгата «Зоар», той работи, въздейства върху нас.

Намирайки се между всички души, той ускорява нашия напредък и, разпространявайки се като вирус, влиза във всяко желание, във всяка реакция и започва да ги променя.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 19.11.2010

[27288]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

35) Какво е кетер? (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200)

Светенето на корена  на стъпалото се нарича кетер (корона), тъй като той я венчава, т.е. я обкръжава, защото се явява най–светлия/тънкия на всички стъпала, и затова се смята, че обкръжава всяко стъпало отгоре.

29) Какво е хохма? (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200)

Знанието за крайните резултати на всички детайли , съществуващи във всички реалности, се нарича хохма (букв. мъдрост).

7) Бина (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200):

Разглеждане(съзерцаване) на пътищата на причините и следствията, за изясняване на всички резултати, които се раждат и се получават от каквото и да е, се нарича Бина (разум).

24) Какво е зеир анпин? („Вътрешно съзерцаване”, ч.2, п.13)

Зеир анпин означава „малкото лице“, тъй като светлината хохма се нарича „светлината на лицето“, както е написано: „Мъдростта (хохма) на човека ще освети неговото лице“.

И в съответствие с това име, общият парцуф кетер в света Ацилут  се нарича „арих анпин“, което означава „голямото лице“, защото в него се съдържа цялата същност на светлината хохма.

И затова, 3-ят стадий (гимел), същността на който е само светлината хасадим (отдаване, милосърдие), произхождаща от бина, но в който  има също светене на хохма (мъдростта), но липсва самата светлина хохма, се нарича с името „малкото лице“ – зеир анпин, тъй като светлината на неговото лице е намалена и незначителна по отношение на 1-ия стадий (алеф).

39) Какво е малхут? (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200)

Последният, 4-и стадий се нарича малхут (царство), за да покаже, че от него произлиза управлението – с твърдост и пълна власт, както е със страха пред царската власт.

[27306]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Светлината поправя кли много лесно: тя идва и се установява в него. И тутакси кли става „послушно”.

Нас и сега ни управлява светлината. Можем да сме умни или глупави, добри или зли – всичко това прави светлината. Тя ежесекундно въздейства на всекиго съгласно своята програма. Всички ние се намираме в море от светлина, нейните вълни ни издигат нагоре, хвърлят ни долу и ни размества помежду ни.

И затова разкриването на Твореца, разкриването на светлината, свойството отдаване, взаимната връзка между нас – всичко това е едно. Идва светлината и има поправяне. Когато тя идва, ти като че ли си „договорен” за нея и вече си неспособен, а и не искаш да постъпваш иначе. Ти съзнаваш, че в теб цари светлина и причинява всички твои действия.

Това е и твоята връзка с Твореца: Той се намира в теб и ти чувстваш как Той действа вътре във всички твои желания, като те управлява. И ти се съгласяваш с Него.

А след това, освен точките, вече присъединяващи се към твоя парцуф, ти откриваш нови точки и започваш да молиш светлината да ти помогне да се обединиш с тях. Така и се продължава редът на поправяния – винаги по твоята молба.

От урок по беседа на Баал Сулам, 19.11.2010

[27145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Рабаш, „Даргот Сулам”, статия 303, „Зарадвай ги със съвършена постройка”: „Ако иска човек да изгради здание за Твореца, то той строи съвършеното здание, тъй като Творецът е съвършен …

А Творецът им дава радост, тоест светлината на вярата и тогава те могат да завършат своята работа”.

Нашата основа, материалът, от който сме създадени, това е Малхут, желанието да се наслаждаваме. От него трябва да изградим всичко, защото друг „строителен” материал нямаме.

Ако получаваме сили от своя егоизъм, то построяваме „здание” по примера на Вавилонската кула или египетските градове Питом и Раамсес. Постройките се получават големи и красиви, но в резултат не ни доставят удоволствие, защото ние откриваме в тях празнота.

Така от векове човечеството се е изграждало, докато днес, в края на историческото развитие, ни се изяснява, че всичко, което сме издигнали, вече не ни забавлява.

Да, ние изпонастроихме твърде много, но всичко това е пусто, лишено от съдържание и истинско напълване. Сред своите съоръжения се чувстваме още по-опустошени в сравнение с преди.

Излиза, че не можем да зарадваме себе си и близките, не можем да се зарадваме на своето строителство.

Радост ни доставя само съвършеното изграждане, когато усещаме напълване в своя дом, в своето кли. Как да го напълним? Как да осветим отвътре нашия материал?

Зданието трябва да пропуска в себе си светлината. Ние строим дом от желанието за наслаждение, но той трябва да бъде дом на светостта, Храм. Святост – това е Бина, светлина, отдаване, а дом – това е кли, съсъд. Съсъдът трябва да е такъв, че в него да влиза светлината и следователно му е необходимо намерение заради отдаване.

Как да стане това? За да бъде светло в дома, ние правим прозорци в него. „Прозорците” – това са празните, ненапълнени желания. Ние пробиваме в стените на своя материал отвори за желанията, подобни на Бина, на отдаване, на откритост – тогава в нас влиза светлината.

По такъв начин стените и прозорците трябва правилно да се съчетават по между си, за да може нашето здание, изградено от желанието за наслаждение да бъде „оборудвано” с намерение заради отдаване. И тогава ще го напълни светлината.

Ако искаме да се радваме и да доставяме радост при строителството на своето здание, необходимо е да го проектираме така, че по формата си да е близко до свойството на Бина. Ние включваме свойството на милосърдието в съда – правим отвори в стените, за да може чрез тях да влезе светлината.

Тези отвори отначало ни се струват дефектни. Рабаш дава такъв пример: баща води сина си при шивач, за да му ушие костюм и синът вижда как шивачът започва да реже с ножиците парче от скъпата материя.

На него му се струва, че тъканта е загубена, но бащата обяснява: „Всичко е правилно, той ще ушие костюм, който ще ти стои добре”. С други думи, тази материя, която засега се явява просто материал, ще намери съответствието с формата на човека в теб.

Но детето не разбира. В неговите очи разрезите, отворите в материала изглеждат като пороци.

В крайна сметка, благодарение на тези „повреди”, ние след това даваме на материала правилна форма и тогава в него „се облича” светлината. Помнейки това, ние сме готови да търпим и дори да благодарим на Майстора за това, което става.

В ежедневната работа ни се разкриват все нови „повреди” от такъв характер. И от тях, както от тухли, изграждаме здание, включително и стени, и отвори за светлината.

Когато Бина пробива следа в стената, на Малхут и се струва, че домът е повреден. А в действителност става дума за противоположен подход, за съвършено друго свойство, което съвсем не е длъжно да укрепва Малхут.

Разбирайки, че включването на милосърдието в съда създава в нас подобие на Твореца, ние виждаме ползата в отказа от претенциите на Малхут. Когато Бина властва над нея, всички стени на дома могат да се превърнат в прозорци, тоест да приемат свойството Бина.

Такъв дом се напълва със светлина изцяло. Неговият материал, Малхут, напълно се пречиства със свойството Бина и в него няма да остане никаква празнота. Без да си пречат помежду си, Малхут и Бина ще действат като едно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27015]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→