Entries in the 'Мъжът и жената' Category

Щастието на двамата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да си щастлив? По какво женското щастие се различава от мъжкото?

Отговор: В крайна сметка, щастието и на двамата се крие в постигането на корена на техните души. Там, те ще намерят съвършенство, удовлетворение, напълване.

Но независимо, че вървят по този път заедно, усещанията им са съвсем различни. Така в света Ацилут, Зеир Анпин получава светлина от родителския парцуф Аба ве-Има, а Малхут получава само от него, подобно на по-малка сестра – въпреки че благодарение на нея, той се е издигнал.

Тяхното истинско единение се осъществява в Бина – тогава те постигат поправянето, което се нарича: „двете големи светила”. Зеир Анпин и Малхут, заедно излизат на това стъпало и между тях се възцарява истинско равенство, общо съвършенство. Това е възможно само по съвместния път към целта, към сливането с Твореца.

За нас това все още предстои, но сега вече трябва да се стремим да разбираме този процес и подстъпите към него. Така ще се реши проблемът на съвременната криза.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37459]

Няма да излъжеш природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По-рано жената е преминавала от владението на бащата във владение на мъжа. Тя е получавала чрез мъжа всичко, което съответства на духовните корени. Но днес ситуацията се е променила: жените изискват и получават повече независимост. Правилна ли е тази тенденция по отношение на целта на творението?

Отговор: Не мисля, че става дума за независимост. Защото на жената, от това не й става добре и комфортно. По природа е склонна да е по-близо до мъжа, за нея е много естествено усещането за причастност: „той е мой, а аз негова”.

Природата не се променя. Колкото и да маскираме истината, за да избягаме от нея, не можем да го направим. Тази вътрешна неуреденост се усеща от всички жени, колкото и съвременният свят да се опитва да я прикрива. И затова, жените много страдат в наше време.

Въпрос: Тогава струва ли си да се върнем към старите принципи, независимо от това, което е прието в обществото?

Отговор: Ако се действа по частен начин, това едва ли ще помогне. Защото нашият живот, вече е погълнат от водовъртежа на новите тенденции. Но няма съмнение, че всяка жена я привлича домашното огнище, мъжа и децата. Преди всичко, за нея е необходимо да се създадат такива условия – и тогава може да действа, чувствайки себе си добре и уверено.

Не трябва да се върви срещу природата. Въпреки всички наши „играчки”: мобилни телефони, приспособления, социални мрежи и др., независимо от това, че жената може да работи и да обезпечава себе си с всичко необходимо, тези неща все пак не й дават душевно спокойствие. Такава е нейната природа.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37497]

Равенство, а не уравниловка

Въпрос: Защо кабала се отнасят различно към мъжете и към жените, като не ги поставя наравно един с друг?

Отговор: Можем ли да говорим за равенство между половете, ако жената ражда, а мъжът не? Ако жената е по-свързана с домакинството, а мъжът по-малко? Или ако мъжът акцентира върху обезпечаването на семейството, а жената – на устройването на семейното огнище?

Тук няма място за американското стерилно псевдо-равенство. Природата ни е създала по друг начин. Ако ние поставим мъжа и жената под един знаменател, то ще разрушим всичко.

Съгласно основния закон на науката кабала, ние трябва да се намираме в равновесие с природата. Нашият критерий трябва да бъде природата, а не законотворците с много ум. Демокрацията е нещо хубаво, когато е разумна, когато я съпътства знанието, получено от природата. Ако тя противоречи на природата, то няма да издържи изпитите на времето и само ще развали всичко.

Ако ние вървим заедно с природата и правим всичко оптимално за мъжката и женската част – няма съмнение, ще постигнем успех, и за всички от това ще бъде добре. И обратното, нивелирайки естествените различия, ние ще разрушим природата.

Защото в цялата природа няма по-голямо различие от разликата между двата полюса: мъжкия и женския. Само като ги съединяваш правилно един с друг, създаваш живота. И обратното, отричайки различията, ти анулираш основата за продължаването на живота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37186]

Ненаучените уроци на историята

В съответствие с духовния си корен, жената трябва да знае, че е съединена с определен мъж. И наистина, тя има подобна вътрешна необходимост.

Казано е, че жената предпочита „една степен на зависимост пред девет степени на базбрачие”. С други думи, жената предпочита да бъде свързана с мъж, независимо какъв е той – главното е, че е неин. За нея е много важно да знае, че „това е мое”. А от друга страна, мъжът не се удовлетворява с онова, което има.

Това произлиза от духовния корен. В нашия свят няма случайни явления – всичко е следствие на духовния свят. И въпреки, че тези следствия са заради нашия егоизъм, проявяват се в неизправен, разбит вид – те, все едно идват свише. И затова, трябва да се види в правилна светлина онова, което е и това, което трябва да бъде.

Обществото, безусловно нама да постигне благополучие, докато целенасочено не осигурим всяка жена с нейния мъж. Неслучайно, ортодоксалните кръгове се грижат за това. Преди, то е бил непоклатим закон сред еврейския народ: в нито едно село или място не са оставяли и едно момиче неомъжено. Нищо,че е нямала родители, или е била бедна, дори да е имала някакъв дефект – въпреки всичко, избирали момче за нея. Това е подходът на поправеното общество, което се с съхранил хиляди години.

А днес, разбира се, всичко се случва по обратния начин.

Струва си да се поучим от примерите на миналото – от това, как е живял някога еврейският народ. При всички народи е имало робство, а при евреите – не. При всички народи жените не са имали право на собствено мнение, а при еврейския народ действали закони, които произхождат от духовния свят и те предоставяли на жената невиждани права. Да вземем за пример брачният договор (ктуба), в който се изреждали всички задължения на бъдещия мъж.

В Европа и в Русия, едва преди 150 – 200 г. са започнали да се избавят от робството. Съвсем доскоро, хората били вързани към земята и към господаря. Това рязко се различава от законите на Тора, от законите на кабала, действащи вече хиляди години.

Дори днес, една пета от населението на света е неграмотно. При евреите, грамотността винаги е била всеобща. Не е имало нито едно дете, по-голямо от три години, което да не са научили на азбуката.

С други думи, става въпрос за сравнително поправено общество, което е живяло според духовните закони и се е грижело за правилните взаимоотношения – включително между мъжете и жените.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37329]

Безотговорната свобода

Въпрос: Защо енергичните жени копират мъжкия силов подход? Откъде произлиза това?

Отговор: Без да имат друг изход, жените са принудени да решават жизнените проблеми, за да обезпечат себе си с това, което мъжете не им осигуряват. Затова те са принудени да се обучават и усилено да работят, докато се грижат за дома и отглеждането на децата без мъжа. В резултат днес те се издигат все повече и повече в службата, заемат нови и нови позиции.

Всичко това се случва, защото мъжете бягат от отговорност, от частта, която трябва да поемат върху себе си. Жените приемат съвременните отговорности, а мъжете не.

И въобще съвременното обкръжение ни приучава към свобода: „Живей както си искаш, никой нищо не може да ти каже.” Хората не чувстват отговорност към обществото, тяхната държава, техните хора или техния свят. Прави всичко, което ти дойде на ум, стига да не убиеш някого, да не откраднеш и т.н.

Това е противоположно на обяснението на Баал а-Сулам: В зависимост от духовния корен, всеки един е задължен на обществото. Разчетът не е само какво човек взима, но и колко не дава. Всеки човек трябва да работи и да внася своя дял в обществото. Всеки човек трябва да поеме върху себе си бремето на семейството, отглеждането на децата и т.н.

Но в нашето общество не се счита за престъпление, ако човек не допринася със своята част. Престъпление е, ако той вземе повече отколкото е прието. В тази ситуация ние ще продължаваме да страдаме докато човечеството не намери себе си, така да се каже, „пред прага на смъртта”. И може би това ще помогне.

От беседата за жените, 07.03.2010

[37343]

Фалшивото равенство

каббалист Михаэль Лайтман 0-бВъпрос: Вреди ли на взаимоотношенията на мъжете и жените модерното равенство между половете?

Отговор: „Равенството”, което установяваме според нашия егоистичен разум, не е наистина равенство, а изкривяване на законите на природата. В природата мъжкото и женското начало не са идентични, а обратното, те са различни, противоположни и отдалечени едно от друго чрез всички възможни вътрешни и външни свойства на личността, жизнена дейност, физиология и всичко останало. Слагайки знак за равенство между тях, ние потъпкваме природата и създаваме огромна фрактура, от която накрая никой няма да има полза.

Не е нужно да обяснявам какво означава да вървим срещу законите на природата. Ние се опитваме да направим каквото ни дойде в главата на такова високо ниво, вместо да се учим от природата и да дадем на всеки пол формата, подходяща за него, че това ще ни донесе много повече проблеми. Накрая никой няма да се радва за това „равенство”.

По природа аз трябва да бъда мъж с определени свойства и да изпълнявам определена функция. Има ниша, която аз трябва заема. Това е моето умиротворение, поправяне, напълване и съвършенство. Затова аз не мога да глезя своя егоизъм, който властва над мен, и да действам така, както той иска, според поръченията на егоистичните сили. Няма съмнение, че всичко това сериозно вреди.

Да се надяваме, че ние някак си ще преминем от покварата към поправянето. Но има много проблеми, които ни очакват по пътя.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37348]

Женската сила и мъжката слабост

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да се направи с факта, че мъжете се страхуват от силни жени и бягат от отговорности и инициатива?

Отговор: Ние сами сме достигнали до това. Нито една жена не иска да бъде силна. Нито една жена не иска да бъде експерт, за да заработва добре и да отглежда децата си сама. По природа жената се стреми към домакинството. Тя иска деца и всичко да съществува според природата. Но ако мъжете не изпълняват отговорностите, които са им възложени, тогава поради липсата на друго решение, жените в наши дни са принудени да действат със собствени сили. И аз им свалям шапка за това.

В резултат виждаме, че жените са по-независими и се адаптират по-добре в нашия свят. Освен това, те притежават вродена издръжливост, която надминава тази на мъжете. Те имат мощ и сили на духа, защото в края на краищата, те са по-близо до природата.

От друга страна, мъжът просто се носи в облаците. Той е като голямо дете, което е намерило професия с компютри или технологии и си играе с играчките точно както е правил в детството. Той намира удоволствие в това. В крайна сметка, модерното общество уважава тези игри, като икономическата борса, работата или това да повисиш с приятели след работа и така тече животът. А ако мъжът има нужда от подкрепа, той се връща при майка си.

За нещастие, колкото по-нататък отиваме, толкова по-разпространен и обществено приет става този феномен, всъщност става норма и модерна тенденция.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37335]

Равенството е в максималното отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако светът бе управляван от жените, щеше ли да бъде по-добър?

Отговор: Не трябва светът да се управлява от жените. По природа, жената трябва да се намира във владение на бащата или на мъжа. Защото, съгласно своя духовен корен, тя представлява Малхут, която може да действа само благодарение на това, което й дава мъжът. В самата нея няма нищо.

Такава е ролята на жената: подбуждайки мъжа към духовна работа, тя получава от него светлина. И трябва да се разбере, че в това няма нищо унизително. Жената не е принизена спрямо мъжа – обратно, без нейното желание, светът би престанал да се движи напред. Нямаше да има поправяне и не бихме постигнали единството с Твореца. Ние се обединяваме с Него, именно благодарение на женското желание, на реализираната мъжка сила.

Не трябва гледаме различията, не трябва да търсим преимуществата на единия пред другия, да съдим за това егоистично. Напротив, нашият подход трябва да бъде алтруистичен: как да съединим мъжът и жената, за да стигнат до целта. Защото не е възможно тя да бъде постигната, без съвършеното единство между тях.

Когато всеки отдава максимално, тогава двамата са равни. Ако жената се отдава изцяло и мъжът отдава всичко от себе си, значи между тях цари равенство и те отиват към Твореца.

Но нима, при това всеки дава едно и също? Разбира се, че не. От тях идват противоположни неща, но това също означава, че са равни.

Друго нещо е в нашия свят – тук към мъжа и към жената предявяват еднакви изисквания. Възможно ли е това? Този проблем ще се прояви още, със силни сътресения. Защото така, сами разрушаваме основата на своето битие.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37332]

Женското желание и мъжкото намерение

каббалист Михаэль ЛайтманБих казал, че практически всички материали от науката кабала са посветени на жената. Защото, ние се учим на това, как да поправим своето получаващо желание, наречено „жена”, с помощта на Твореца, тоест с „мъжката” сила.

В реалността има две сили: Творец и творение, мъжка, даваща сила и женска – получаваща. Казано по-точно, двете желания – даващото и получаващото – се съединяват в нас и образуват две половини: мъжка и женска.

„Мъж” (гевер – גבר) означава преодоляване (играбрут – התגברות), екран. Ние подразделяме кли на мъжка, даваща страна (преодоляване, екрани, намерения) и получаваща – слаба, неспособна на отдаване, за която е казано: „Секна нейната сила в женското свойство”.

В нашия живот, като проекция на духовното, също има такова разделяне на мъжка и женска част. В духовното, тези две части на съсъдите се съединяват помежду си и в тяхното единство, желанието (авиют) представлява женската част, а екранът и отразената светлина – мъжката. От единството им се ражда кли и вследствие на това, става раждането на новия парцуф, получаване на светлина заради отдаванет – с други думи, раждането на синовете и разбиранията (аванот – הבנות). Защото редом със синовете, винаги има и дъщери (банот – בנות).

По разделянето на ролите в нашия свят, ясно виждаме, за какво е предназначен мъжът и какво е предназначението на жената.

Жената – това е „домът”, тя е призвана да го пази и ръководи, да ражда деца и да се грижи за семейното огнище. А мъжът е призван да излиза от дома, за да носи заработеното. Това е точното копие на духовното, където получаващото желание представлява женското свойство, а екранът върху него е мъжкото свойство. Действайки съгласувано, те постигат единство с висшата светлина, с Твореца и като следствие, възникват нови парцуфим, получаващи заради отдаване – „синове”.

Казано е: „Мъжът и жената – Шхина между тях”. Става дума за духовния свят, където, именно между получаващото желание и силата на екрана се въдворява Шхина, тоест висшата светлина.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37210]

Жената в търсене на смисъла

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо за изучаване на науката кабала идват повече жени, отколкото мъже?

Отговор: Днес в нашия свят женското желание е по-силно от мъжкото. Тъй като този свят изобщо не удовлетворява жената. Тя е по-близо до природата, отколкото мъжа, тя изисква повече от земното си съществуване, тя иска да има семейство, на нея и е нужно „гнездо”.

От друга страна, мъжът като правило не желае да взема върху себе си отговорности. По-рано е правил това от безизходност, защото не е могъл да устрои живота си сам: кой ще му пере и готви? Кой ще се грижи за него? По-рано е било ясно, че за живота са нужни двама – и заради децата и заради самите себе си.

Но днес не е така. Днес в обществото има толкова спомагателни системи, че на тебе просто не ти е нужна жена. Можеш свободно да решаваш проблемите с прането и храната, без да вземаш върху себе си никакви отговорности.

Но в жената тези желания са останали – да, в по-малка степен, но все пак.. Затова тя страда много.

Въобще жената е по издръжлива и по-упорита, жената е по-силна от мъжа, защото е свързана по-силно с природата, по-стабилна е. Но едновременно с това, нейното желание не е удовлетворено, тя не получава в нашия свят това, което иска нейната природа. Като не намира мъжът, който да ѝ даде желаното, жената остава безпомощна. Тъй като ѝ се налага да взема върху себе си отговорностите на мъжа.

И макар в съвременното общество това да е възможно, жените все едно в по-малка или по-голяма степен изпитват разочарование, опустошение и неувереност. Това ги тласка към търсене на смисъла на живота. В следствие на това ние виждаме, че в кабала идват повече жени, отколкото мъже.

Мъжете засега имат такива залъгалки като футбол, правят пътешествия, сменят жените и в крайна сметка чувстват че имат всичко. В краен случай мъжът се връща в бащиния дом, при мама.

И ето, излиза, че жената остава в отчаяние и пустота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37202]