Въпрос: Женското желание е разгърнато на 360 градуса. Жената е като мултисистема, способна да се съсредоточи над многобройни неща – как тогава мъжът се фокусира само над едно нещо? Защо е така? И за какво е предназначено това?

Отговор: И това също произтича от Малхут, която съдържа в себе си всичките разбити келим от световете БЕА. Тя е готова да получава от тях всички желания, да ги напълва и да поражда целия свят, надарявайки го от щедрост. В нея има място за всички души, и затова жената е способна да се справи даже и с двадесет малки деца.

А мъжът ще полудее и с едно единствено. И това също е вследствие от духовната природа, защото той трябва да е загрижен за децата чрез жената, а не направо – докато не започне тяхното възпитание.

И изобщо всички наклонности са заложени в нас само за да създадем ние правилното семейство, да се обезпечим и да достигнем целта на творението. В сегашната епоха ние се объркахме от собствените си играчки, но природата си остава неизменна.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37463]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как е най-правилно да се разрешава конфликта между съпрузите? Да го покрием с любов или открито да го обсъдим?

Отговор: Да го обсъдим открито, за да го покрием с любов. Ако само това правим, ако само покриваме – не е правилно. Трябва в някаква степен да проявим ситуацията и да се спрем в определено място. При това да се спрем така, че от този момент и нататък повече нищо да не проверяваме и да не се връщаме – да забравим.

Опитваме се да се примирим. Разбира се, ние и двамата сме несъвършени – егоисти. Но винаги има общ знаменател, под който можем да се обединим един с друг.

Такъв е светът: не е по силите ни да живеем като двойка гълъби. В някои неща се съгласяваме, в някои – не. Главното е да държим целта. Любовта трябва да бъде целеустремена, в противен случай тя няма да устои. И затова отначало трябва да установим връзка с целта и едва тогава, по пътя към нея, да отглеждаме любов.

Рабаш винаги е казвал, че любовта е като домашен любимец, който отглеждаме. При това го отглеждаме като правим отстъпки. Разбираме, че трябва да отгледаме между нас това отношение, този трети фактор, който се нарича „любов“, който ни свързва, но и съществува сам по себе си. И можем да направим това само по пътя на отстъпките: аз отстъпвам и партньорът отстъпва.

Тъй като сме егоисти и любовта между нас означава, че всеки е готов в нещо да отстъпи на другия, а в някои неща не е готов. Нека сме реалисти: така трябва да отглеждаме любовта.

В съвременния свят е прието да съдим по външната красота, по стереотипа. Но постепенно те ще загубят важността си и хората ще започнат да се съгласяват с целта. Оправяйки връзките си, те ще решават кой на кого подхожда, за да достигне целта, като най-близък партньор по пътя към нея. Съобразно с това, те ще развиват помежду  си отношения на любов, единство и съпружество.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37480]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Женската природа е домашното огнище, женското желание е да ражда деца. Тогава защо толкова много майки – домакини страдат от депресия? И как се съчетава това с реалността на 21 век? Защото, ако днес жената не работи, семейството не може да се издържа?

Отговор: Нашият свят се намира в криза. Достигнахме до неестествено състояние – достигнахме до него, за да осъзнаем: обслужвайки егоизма си, ние вървим против всички закони на природата до такава степен, че се докарваме до ситуация на глобална криза. Във всички сфери на нашия живот, на всички нива на нашия свят ние се намираме в разбиване, в криза и търпим фиаско. Това се отнася и до взаимния статус на половете.

Дойдохме до такъв резултат, защото искахме да се развиваме егоистично. И ето, днес от безизходност ще си дадем отчет за случващото се и ще започнем развитие в ново направление. Такъв е пътят – чрез осъзнаване на злото. Първо то трябва да се прояви и тогава хората накрая ще изпитат нужда от кабалистичната методика.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпружеската двойка трябва да играе, поправяйки  семейството си. Но какво да се направи, ако злото се разкрива постоянно между съпрузите, ако те често се карат, не се уважават и не се разбират?

Отговор: За съжаление, никой от нас не е получил нужното възпитание, не е бил подготвен за семеен живот. Длъжни сме да възпитаваме мъжа и жената, да ги учим на установени правилни взаимоотношения един с друг и с децата.

Това е проблемът на егоистичното развитие: на всеки му се струва, като че ли той знае какво да прави. Никой не подготвя човека за живота. Вместо да възпитаваме човека, ние с усилие се обучаваме на някакви специалности. Ето защо съвременната криза е толкова дълбока.

Семейната криза става нетърпима. От опитите за съвместен живот целият свят потъва в общо тотално отчаяние. При това не си даваме сметка, че семейната клетка е основа на целия живот. Без нея животът няма да продължи.

На човека ще му се наложи да търси отговор и отговорът звучи така: „Мъж и жена – Шхина между тях”. Трябва да разберем: това егоистично развитие ни е довело до безизходица – повече не можем да се понасяме един друг.

Ще ни помогне единствено важността на целта, която можем да достигнем само ако имаме поправено семейство, правилно възпитаващо децата. Само при това условие ние се уподобяваме на природата, на Твореца, разкриваме Го, сливаме се с Него и достигаме вечен живот на духовното стъпало.

Само духовната цел ще обвърже човека да създаде правилно семейство – с деца и с правилни взаимоотношения между съпрузите.

От беседи за жените, 08.03.2010

[37500]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как жените трябва да поддържат обединението на мъжете?

Отговор: Това е много важно и много силно действие от страна на жените. Те могат да подбуждат мъжете към духовно напредване, към обединение, към обучаване и разпространение.

По същия начин в духовния свят Зеир Анпин се задвижва и започва да действа едва когато Малхут, женската част го пробужда към това, издигайки МАН към него и искайки поправяне.

Мъжа няма да се пробуди без жена, без женско желание – и в къщи и в групата. И затова женската част е длъжна да се пробужда и да буди мъжката – защото иначе мъжете няма да достигнат целта.

Ние се обръщаме към всички жени от световното кли с молба да се обединят помежду си и в различни форми да оказват натиск върху мъжете. Тогава мъжете ще почувстват, че са длъжни да вървят напред и че не бива да се успокояват.

От беседата за  жената, 08.03.2010

[37470]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: От гледна точка на кабала, има ли място за игра между мъжа и жената?

Отговор: В себе си, аз играя на по-добрия – с намерението, че това действително ще се осъществи. Ето какво е игра в духовен смисъл.

Даже на животинско и на растително ниво, и още повече на човешката степен, в мислите и в желанията, когато някой желае да порасне, т.е. да стане по-добър – той играе на това.

По такъв начин той привлича „енергията”, обкръжаващата светлина от по-висока степен и се издига на нея – преминава в ново, по-поправено състояние.

Въпрос: В такъв случай как трябва да се играе в семейството?

Отговор: Трябва да се играе като в поправено семейство: да не спорим и да покриваме всичко лошо. Казано е: „всички престъпления ще покрие любовта”. Не се опитвай да ги поправиш – покривай ги.

Въпрос: А как е при разкриването на злото?

Отговор: Защо? Нима можеш да го поправиш? Няма такава заповед – да разкриваме злото. То ще се прояви само, ако ти потеглиш към доброто. Ние се устремяваме към духовното единство – и тогава ни се разкрива злото, като все още непоправената част на следващата степен. А след това я поправяме.

Така е и в материалното: защо да будим лошото? Днес това е проблем на целия свят. Хайде да играем в добър свят – по такъв начин ще привлечем свише сили, които ще ни поправят. И тогава светът действително ще стане добър. Така трябва да се постъпва в семейството, със съпругата, с децата – навсякъде. Но, осъзнато, разбирайки принципа, по който действаме.

Въпрос: Но ако има проблеми, които е необходимо да се разрешат?

Отговор: Ние ги разрешаваме, но не на тази степен, където сега се разкриват ненавистта и любовта. Ние „отиваме встрани”, записваме проблемите и ги подреждаме. Главното е да ги изведем от нашите взаимоотношения и да ги преведем в разреда странични усложнения, които се нуждаят от решение.

А помежду си – играем само на добро. „Играем” – в смисъл: искаме да стане така. На нас постоянно ни се разкриват непоправености, дефекти, а ние се изграждаме над тях, още и още.

Така любовта „покрива престъпленията”. Не може да има любов, ако отначало няма спорове. Понякога хората даже искат да почувстват тези недоразумения, за да разкрият още голяма любов. Едното не може да бъде без другото.

Но правилният подход е непроменим: постоянно тегли себе си към единството. Не опитвай да откраднеш нещо, за да откриеш, че си крадец, а после да пристъпиш към самопоправяне. Всички „заповеди”, т.е. духовни повели, винаги са насочени към доброто, а по пътя към него, се разкрива част от злото.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В съвременния шовинистичен свят мъжът бива оценяван по парите или по ума, а жената – на конкурсите по красота. Какви критерии ще приеме обществото, когато се развие?

Отговор: Ако обществото започне да цени духовната цел – или защото не вижда изход от лошото състояние, или благодарение на предварителното осъзнаване на злото, тогава човек ще гледа и на себе си, и на другите, като на другари, като на партньори по пътя към тази цел.

Аз и сега преценявам всеки човек, предмет, всяко състояние според това, колко голяма е неговата помощ за моето егоистично съществуване. По същия начин и в бъдеще ще оценявам всичко в нашия свят, от неживото до човешкото ниво по това, доколко ефективно е за моето напредване към целта.

Ако се окаже, че кралицата на красотата е най-полезна в този смисъл, тогава ще я взема за жена. А ако най-полезна от всички, за мен се окаже продавачката на пазара – ще се оженя за нея. Целта определя всичко.

Освен това имаме пример как е постъпвал еврейският народ преди разрушаването на Храма, а в ортодоксалните форми – почти до ден днешен. Богатството никога не е било предмет на уважение. Оценявали са младия човек само по онова, което знае. По-добър е този, който е научил наизуст повече страници. И е нямало никакви други критерии – в продължение на цялата история.

А девойката е била оценявана по нейното семейство, по възпитанието, което е получила.

Като решението за това кой на кого подхожда, са вземали родителите, а не хормоните – след случайна среща в дискотеката. Защо? Според духовните закони. От Атик идва светене, подбуждащо Малхут на света Ацилут към единение със Зеир Анпин. С други думи, решението идва свише.

За това е казано, че Творецът обединява съпрузите, а не те самите. А в нашия свят, родителите на младите хора са тези, които решават какво е най-добре за тях.

Така са постъпвали винаги, за да неутрализират всяко влияние на външната красота. Както казваше Рабаш, младежът и девойката трябва да се срещнат, да поговорят и да се убедят, че не са си противни един на друг. Ако не изпитват природно отвращение един към друг – повече нищо не е нужно. Всичко останало се гради върху взаимни компромиси – и между тях ще има любов.

Между другото, същите обичаи са присъщи на културата на всички народи. Никой не е питал младите – по-възрастните са съчетавали по-младите.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37473]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо мъжете и жените като че ли предават в различни диапазони?

Отговор: Защото ние сме – два свята.  Силата на мъжа (гевер), в поправен вид, идва от Бина, от преодоляването (итгабрут), от втория стадий на разпространение на висшата светлина. А силата на жената идва от Малхут. Тези две сили са противоположни една на друга.

Те двете са потопени в егоизъм в нашия свят, затова ние не виждаме тяхната взаимна полярност. А в духовния свят и двете са алтруистични.

Но така или иначе самият поглед на природата у мъжът и у жената се различава напълно в своята основа. Ти не можеш да видиш реалността така, както я вижда жената. Ние не осъзнаваме всичките степени на различие на нашите вътрешни светове. Привикнали сме да играем на взаимно разбиране, външно всичко изглежда еднакво, но в действителност това съвсем не е така.

Ние не можем да се облечем един в друг. За жената светът изглежда съвършено различен. Просто е невъзможно да кръстосаме нашите два свята, те не се пресичат.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37319]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо в съвременния свят от жените се изисква да бъдат като мъжете? Откъде е тръгнало това изкривяване?

Отговор: От нашия егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с човека, с неговата природа и потребности. Ние гледаме на всеки, пресмятайки, колко може да се вземе от него.

Жените „хвърляме“ на „женските“ работи, мъжете – на „мъжките“. Ние не се държим с обществото отговорно и творчески, не залагаме правилни сметки в неговото построяване.

Та нали на нас ни трябва, заради общото благосъстояние мъжете да се свързват с жените и да се раждат определено количество деца – средно, най-малко по две и повече. Създаваме ли условия за това? Не. Вместо това, изискваме от тях успехи на някакви длъжности. Резултатът е закономерен.

В обществото се пропагандира свобода от семейното бреме, обкръжението цени ергенския живот, и хората по естествен начин попадат в този „поток“. А резултатите са налице: например, намаляване раждаемостта сред коренното население на Европа и Русия. В САЩ засега не е така.

Хората не искат да се обременяват. Максимум, те се съгласяват да имат едно дете, а и то, в повечето случаи расте не в семейство, а с майка, която се е развела с мъжа си или е била напусната от него.

Как може при такива условия да се мечтае за поправено общество? Ние като че ли систематично създаваме ситуация, в която на хората не им е нужно семейство и деца. „Защо ми трябва това, ако аз цял живот мога спокойно да се грижа само за себе си – любимия?“ За какво му са на егоиста жена и деца, да не говорим за обществото, народа и човечеството?

Така ние разрушаваме самите себе си. Има няколко държави, чиито закони в нещо съответстват на вярната посока, но като правило, държавата не проявява систематична грижа за младото поколение, не го води към създаване на семейство и възпитаване на деца. Напротив – младите двойки ги очаква труден живот.

Човешкото общество не мисли за това, то все още не разбира какво трябва да бъде неговото устройство.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37198]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→