Световен конгрес „We!“, Нью-Джърси, урок №2

Въпрос: Когато се опитваме да се обединим, точките в сърцата на жените се обединяват помежду си, а точките в сърцата на мъжете също ли се съединяват заедно, или това не е важно?

Отговор: Всички души се съединяват заедно, защото ние всички сме единна душа. В статиите на Баал Сулам се говори, че в света съществува само една душа, която се състои от мъжка и женска част. И тези две части създават такава връзка помежду си, която дава възможност да се зароди живот.

В нашия свят мъжът и жената заедно пораждат продължението си – синовете и дъщерите. А в духовния свят, съединявайки се заедно, ние раждаме ново стъпало, също наречено „син” или „дъщеря”. Излиза, че между нас се намира Твореца, както е казано:”Мъж и жена, Шхина между тях”, и в резултат тримата се съединяват и стават едно цяло – и това е нашето следващо стъпало.

Така че жените имат същата задача като мъжете и даже повече, защото жената притежава хисарон /ненапълнено желание/. Тя задължава мъжът да напредва, да излезе от дома си, за да печели, да издържа семейството, да бъде отговорен. И същото се случва в духовния свят.

Затова, ние мъжете, много се надяваме, че жените ще поемат отговорността за напредването на мъжете, ще бъдат по-активни и ще окажат още по-голям натиск върху нас. Защото желанието идва от женската част, а реализацията му се извършва от мъжете, но без женското желание не може да има изпълнение от страна на мъжете.

Ето защо е необходимо жените да обединят силите си, за да поискат от мъжете по-реално обединение между тях, което ще донесе светлина на женското желание. По този начин трябва да работим заедно.

От 2-рия урок на  конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39780]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Въпрос: Могат ли жените да разпространяват Кабала, чрез музика и пеене, както правят мъжете?

Отговор: Според това как се развива светът, различията между мъжете и жените ще стават все по-малки. Ние виждаме, че това е заложено в самата природа (говоря за духовното напредване)  –  ето, ние стоим пред обединение.

Защо в 20 век, изведнъж, се проявява стремеж към равенство м/у половете? Защото природата ни кара да се обединяваме, а в Обединението ние сме равни. Ето защо, за сега това се случва на материално ниво, докато се издигнем на духовно равнище. Трябва само да се съхранят, но на това ние не сме способни в този свят – качествата на мъжете и жените да не се бъркат и да не ги смятаме за равни, т. е. да не виждаме тяхната уникалност. Ако ние това не го виждаме, то няма да може да създадем правилната връзка.

Природата е разделена на два пола абсолютно точно и определено, а това не бива да го пренебрегваме. Ние просто трябва да намерим правилната връзка, както обяснява науката Кабала. В нашето ежедневие не знаем как да го направим и затова допускаме толкова много глупави грешки – рушим семейството си и всеки заминава, накъдето му видят очите. Обаче постепенно, ние започваме да правим изводи от тези заблуди.

А в духовното имаме ясна методика: потребностите на жените трябва да насърчават мъжете. Жената се занимава с всички видове обучение и разпространение. В разпространението нейната роля е по-голяма от тази на мъжа, защото то прилича на раждането, т.е. е типично, именно, за жената.

Възможно е мъжете да изпълняват повече неща, но жените трябва да ги подготвят. Така както жената готви, а мъжът ходи на лов, открива континенти и т.н. Това той го прави, за да се ожени и да създаде нов живот.

Следователно, трябва заедно да участват в разпространението. Аз даже не мога да си представя как ние можем да съществуваме днес и как да презентираме себе си без жените. Има много жени, които ми помагат в работата и тяхната помощ е значително по-голяма от тази на мъжете. Аз разчитам на жените много повече, отколкото на мъжете. Тази сила е значително по-всеотдайна, постоянна, лоялна и е незаменима. Ако видя, че в работата участват жените, то аз съм спокоен за резултата – всичко ще е наред. Но ако са само мъже – е под въпрос. И това, не е липса на достойнство, а рамките, в които трябва взаимно да се допълват.

Мъжете винаги търсят нещо ново, в следствие на което те са непостоянни и непоследователни. Докато жената е много по-устойчива, но точно това затруднява личното ѝ развитие. Обединявайки се заедно, ние работим.

От 2-ри урок на конгрес „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39747]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Трябва ли жените да оказват натиск по отношение на мъжете, така както майката оказва натиск върху детето, за да се занимават те с обединение?

Отговор: Към мъжете трябва да се отнасят така, както с децата – с любов! Но ако те не се обединяват, то несъмнено трябва да се упражни натиск върху тях. Казано е, че „благодарение на праведните жени ние сме излезли от Египет“. Изход от Египет означава преминаване от този свят в духовния и това става благодарение на жените.

Ние изучаваме, че подема на МАН произлиза от малхут, всички желания се намират в малхут. Така че, всичко започва с жените. Ако не беше тяхното желание, нямаше да има нито семейства, нито следващи поколения.

Силата, движеща човечеството – е силата на жената, която иска да ражда и да продължава живота. А мъжът внася изпълняваща сила, но само при условие, че от нея има потребност – така е устроена природата.

Следователно, главното, от което се нуждаем е потребността на жената. Когато при РАБАШ идваха нови ученици, той веднага организираше женска група, в която влизаха техните жени. Те се събираха веднъж седмично, четяха статии, обсъждаха. Той се безпокоеше много за това, как те разбират написаното, какво става с тях..

Непременно трябва да има силна женска организация, способна да иска от мъжете духовно напълване. Но жените трябва да действат не с вик, а чрез потребността на сърцето. Тогава мъжете ще почувстват – засега това все още не се получава.

Тоест от страна на природата жените не умеят и не са способни да се обединят помежду си, всяка жена е обособена сама за себе си. Но заради натиска над мъжете – само поради тази нужда – те могат да се обединят, за да се получи една голяма потребност. Тази потребност ни е необходима.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39754]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо в обществото съществува пренебрежително отношение към жената? Защо мъжете смятат, че тя е на по-ниско ниво от тях?

Отговор: Това отношение произтича от факта, че жената не може сама да постигне духовното – в това отношение тя зависи от мъжа.

Нашата обща душа се състои от мъжка и женска част. Женската част – нуква – е желанието за напълване.

В нашия свят то намира израз в това, че на жената е необходим дом, тя трябва да ражда деца и да се грижи за тях. Нейните деца поглъщат целия й живот. И затова тя в по-голяма степен от мъжа е зависима от обществото. Необходима й е стабилност, сигурност в утрешния ден.

С други думи, жената усеща себе си по-неудовлетворена, което се явява предпоставка за духовното й развитие, но в нашия егоистичен свят това се възприема като слабост.

В духовното движение всичко е обратно. Защото колкото по-голямо е желанието, толкова повече човек напредва. Ние, творенията, зависим само от желанието. И ако то е ориентирано правилно, в това е ключът към успеха.

Затова, ако мъжете не вземат в себе си желанието на жените, няма да могат да напреднат към духовното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[39110]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

В продължение на цялата история, нашето егоистично желание постоянно е нараствало. Докато мъжът и жената, тези двама егоисти се нуждаели един от друг, за да се осигуряват – поддържали семейството.

Но после, когато желанието се разрасна до големи мащаби, ние започнахме да се пренебрегваме, безсилни да водим съвместен живот, не виждайки необходимост от него.

Днес, всеки може да осигури себе си, да намери с какво да замени мъжа, жената, децата, семейната грижа. Мъжът не се нуждае повече от готвене, пране и поддържане на дома. Човекът печели средства, които позволяват на всеки да се оправя сам. Преди, за болните се грижеха близките им, а сега – поликлиниките и здравните каси. В обществото функционират системи, благодарение на които човек, със своето растящо желание не изпитва необходимост от семейство.

При това, недостатъкът се крие именно в мъжа, в мъжката част. Виждаме, че съвременните мъже си остават деца, не искат да се женят и да се нагърбват с бремето на семейството. На тях и така им е добре, затова продължават да играят своите игри. Светът култивира важността на професията и развлеченията, хората се наслаждават на сертифицирани удоволстия и мъжът има достатъчно възможности да прекарва време с жена – без семейни задължения.

Жените от своя страна, за едно поколение се изравниха по статус с мъжете и не се нуждаят повече от тяхната заплата. Те устройват живота си дори по-добре от мъжа, постепенно заемат все повече длъжности и позиции дори там, където преди за тях изобщо нямаше място. Освен това, в развитието си сме стигнали дотам, че жената повече не се нуждае от мъжа, за да отглежда дете – тя има достатъчно възможности да го направи сама.

Така, цялата основа, на която се опирахме в хода на историята се разрушава пред очите ни. Това е един от признаците за завършване на процеса, отнел хиляди години развитие. Днес нашият егоизъм се е изчерпал и влязохме в нова епоха, която изисква да го използваме по друг начин.

Ако досега съм бил движен от егото, което ме караше през цялото време да търся нови наслаждения, да завладявам нови граници, да постигам нови успехи, то днес вече нямам особено желание да бягам напред в търсене на плячка и печалба.

Старите средства не напълват повече човека не, защото в тях няма наслаждения – просто нашият егоизъм нараства все повече. Ние виждаме това по такива глобални явления като отчаянието, депресията, наркоманията, самоубийствата.

И едновременно с това, всички преживяваме особен етап в развитието си. Днес трябва да си дадем сметка за случващото се, да разберем себе си – къде сме и къде отиваме. Разбира се, природата ни движи както и преди, но можем ли все пак да си изясним ситуацията? И особено онова, което се отнася до взаимоотношенията между мъжа и жената – защото това е основата на нашето съществуване.

Тези въпроси се задават, но все още нямат отговор. Разбира се, науката кабала дава отговори, но кой ги чува?

От беседата за жената, 06.03.2011

[37206]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Рабаш, Даргот Сулам, статия 535 „За партньорството”: Мъжът се труди и носи пари в дома, а жената взима парите, и нейната работа лежи в това да купи храна и да я приготви, уверявайки се, че блюдото ще бъде вкусно. Тогава те и двамата са щастливи и задоволени. Ако жената готви вкусна храна, тогава мъжът има апетит и има сила да отиде да работи и да донесе пари в къщи.

Аналогично, ако краката отиват на улицата, а ръцете купуват храната и дават питателни вещества на мозъка, тогава мозъкът има енергия да мисли.

Така е устроена самата природа, въпреки че в наши времена много неща се случват по различен начин. В крайна сметка, ние трябва да станем подобни на природата. Без значение колко се опитваме да избягаме от нея, ние трябва да се върнем обратно към нея. Очевидно е, че няма да се върнем към примитивния живот в пещерите, а и освен това, днес няма да има достатъчно пещери.

Същността е в това, че всеки пол трябва да получи подходящо поле за дейността, за която то е предназначен – в духовното усещане и в материалното му изражение. Всичко идва от духовния свят и затова трябва да учим неговите закони, за да може да се обърнем към материалния свят според тях. В духовното има два парцуфим: мъжки и женски. Женската част е носител на желанието, „домът” и „съсъдът”, който трябва да бъде приведен в ред. Но това изисква сила, която носи мъжката част.

Къде трябва да пребивава тази сила? В какво трябва да се въплъти? Как трябва да се прояви? Отговорът е в женското свойство. Разкриването на мъжкото свойство в жената са домът, децата и всичко, свързано със семейството.

Затова, ако разделим мъжките и женските функции, дори и във всеки поотделно, и ако умело подредим всички неща по техните места, тогава спечелваме време и скорост на развитие, съкращавайки бедите и стремейки се към целта по добрия път.

Струва си да се учим от природата. В крайна сметка, ние не можем да избягаме от нея. Ние сме просто малки частици от цялото. Ако знаем това и не го забравяме, без да се опитваме да подскочим над главите си, ако действаме в точно съответствие с природата, тогава ще достигнем до идеалното състояние.

Относно това ние трябва да разберем, че нашето неправилно функциониране е резултат от егоизма. Ние преднамерено сме обърквани, за да имаме възможност да потърсим правилната форма на своите действия в живота без да се превъзнасяме сякаш сме се издигнали над природата. А иначе ние се намираме под властта на природата и също така сме горди от това да служим на егоизма.

Нашата работа е най-вече да направим анализ: кои и какво сме ние, къде се намираме, къде отиваме, какво ни контролира и мотивира, и какво трябва да постигнем? Веднъж разграничили тези основи, ние можем да основем правилния начин да контролираме себе си – от висшето и от сами себе си. Тогава ще достигнем до подобие с висшия образ. Ние трябва да използваме имено този образ, за да се научим как да изградим живота си тук, долу.

Работата не е в модата и не е в нравите на епохата. Природата има свои закони и действително си заслужава да ги следваме.

От беседата за жените, 07.03.2011

[37352]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Това е познато на всички жени: какво да направиш, когато стоиш пред пълен гардероб и виждаш, че няма какво да облечеш?

Отговор: Това е вкоренено свише. На мъжа му стига малко шкафче, а на жената цял гардероб – и въпреки това чувства, че няма нищо.

Природата на жената е природата на Малхут, която трябва да се „украсява” – да облече светлината хасадим, екрана и отразената светлина. Оттук са женските украшения в нашия свят, козметиката, кремовете, цветните дрехи и пр.

Това произтича от висшия духовен корен: посредством екрана и отразената светлина, Малхут трябва да се „украсява” и „гримира” – да се облича в светлината хасадим. Само така може да действа.

Тя отново и отново се чувства бедна. И затова е напълно естествено, когато жената няма какво да облече, въпреки пълния с вещи гардероб. Това произлиза от самата природа. Тя не е виновна, работата тук не е в глезенето. Това свойство може да бъде подтиснато от беден живот, но при първа възможност се пробужда. Случва се, жената да е съгласна да не яде, да не пие и да не почива – само и само да изглежда добре. Такава е природата на Малхут.

Въпрос: Какво да се направи? Как да се уравновеси?

Отговор: Всичко се уравновесява само в степента на нашия стремеж към целта. Съгласно своето стъпалото, своята природа, корена на душата, всеки отново и отново стига до равновесие. И тогава не е важно облеклото или грима сам по себе си – всичко се определя от целта. Ние просто използваме подръчни средства, в степента на непоправеност и поправеност на сегашното си състояние.

Ако целта се вземе на мушка – тези неща преминават в рамките на необходимото за нейното постигане време.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37465]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Жената иска мъжът да я разбира, слуша, цени. Защо е нужно на нея това?

Отговор: На жената е нужна съпричастност. Тя иска мъжът да се вслушва в нея, да разговаря с нея, да обсъжда проблемите на техните взаимоотношения. На мъжът всичко му е ясно, на него му е нужна чаша кафе, вестник и телевизор, а нищо не е ясно на жената.

Това е вследствие на потребността от присъединяване: Малхут е длъжна да се присъединява към Зеир Анпин. Той сам по себе си е цялостен, а всичките потребности носи в себе си именно Малхут. Мъжът трябва да разбира това.

Но, трябва да се помни, че което и да е обсъждане трябва да е устремено към целта – в такъв случай то може да премине много бързо. А без посока към целта мъжът няма какво да даде на жената. Защото нейното желание е много по-голямо от неговите възможности. Ние сме устроени по такъв начин, че докато мъжът не предаде на жената духовно напълване, тя ще продължава да е неудовлетворена.

Малхут на света Ацилут заставя Зеир Анпин да расте. Така и в нашия свят всички претенции на жената към мъжа се свеждат до това, той да обезпечи нейната дълбока същност и душа. А това е възможно само, ако той се възползва от кабалистичната методика.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37461]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда правилното в духовен смисъл семейство?

Отговор: Казано е: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Ако ние живеем заради духовното постижение, ако ние поначало сме заложили това в основите на своето единение, ако такава е нашата цел на всеки етап, ако и на двамата ни е ясно, че именно за това ние и съществуваме в света, че това е „венецът” на семейството, че заради това ние раждаме деца и работим, ако чувстваме, че нишката, която ни свързва един с друг и с децата ни, минава през Твореца, ако искаме Той да царства между нас, в цялото семейство да се усеща Неговото присъствие, – такъв подход поправя всички наши взаимоотношения. И тогава ще имаме успешно семейство.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37313]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→