За да оказват на мъжа целенасочено и силно въздействие, жените също трябва да се обединяват. Но да се обединяват като разбират принципа на работа и като знаят какво точно искат от мъжете. А за това те трябва да знаят какво е това светлина, която мъжете привличат и какво трябва да породи тя.

Жената в духовното е сила, още по-голяма от мъжете. Мъжете са просто сила, екран, а жената е място, в което се извършват всевъзможни промени. Тя поражда новата степен и се грижи за нея. Зараждането, кърменето, възрастното състояние – всичко се намира в женската част на общата или частна душа.

А мъжът носи само светлината. Казано е, че той „дава белотата” и с това неговата роля като че ли завършва. След това тя пребивава в майката и чрез нея дава сила за развитието на душата.

Така, че чрез майката, чрез женската част всичко преминава в потомството. Цялото духовно развитие преминава чрез жената и именно женската част поражда душата. За това говори и Тора. Например „Авраам” и „Сара” са две части на душата, пораждащи следващата душа, своето следващо състояние под името „Ицхак”.  От кого се ражда той? Разбира се от Сара.

Трябва да изпълним това, което е заложено в природата. Постигайки съответствие с материалната природа, ние ще достигнем духовната природа, благодарение на което ще се сдобием с успех и не ще нанесем вреда на себе си.

И обратно, колкото повече вреда причиним, отдавайки се на капризите на егоизма си, колкото повече крещим за „равенство”, което на практика разрушава семейството и обществото, толкова по-малко шансове имаме. Някой политик може и да спечели от това, но не и обществото.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако аз имам всичко, освен това, което в момента ми се струва важно и скъпоценно, то – аз нямам нищо. Това е правилното желание, което съществува в жената и, което не достига на мъжа.

Изобщо, ако не беше женското желание, мъжете не биха успели да напредват по духовния път. И затова в работата между жената и мъжа във всеки от нас ние трябва да уравновесяваме женската и мъжка части на човечеството като цяло.

Ние трябва да сме загрижени за жените, които идват в науката кабала, – така, че те да получат всичко, което им се полага, за целите на поправянето на общата душа. Без тях ние няма да успеем да напредваме. Мъжете няма да се разминат без желанията на жените, без техния натиск, без техните искания за това мъжът да привлече и да ѝ даде светлината, възвръщаща към Източника. Защото тя сама – не е способна на това.

Точно към женското желание мъжете могат да привлекат светлината. И затова без женската част – няма напредване.

Въпрос: Въпреки, че женското желание е по-силно, това е само на външен вид, защото като правило мъжете са навсякъде: като глави на правителствата, генерални директори и т.н. Мъжете сякаш управляват света. Изучаването на кабала също ли се изгражда по аналогичен образ?

Отговор: Да, разбира се! Жената не е задължена да се учи наравно с мъжете – тъй като тя не е способна да привлича светлината. На мъжът е възложено ученето, обединението в група и намерението за привличане на светлината, възвръщаща към Източника. А жената, трябва повече или по-малко само да разбира общото положение, в процеса, който преминава творението, но не е задължена да се учи систематично, ежедневно. За нея са достатъчни общите материали, статиите, блогът ми, телевизионния канал.

Нейният главен принос е – вътрешната загриженост относно работата на мъжете и всемирната помощ, така че те да привличат светлината, възвръщаща към Източника. Натиск над мъжете в изискването на светлината – ето какво трябва да обезпечат жените. Без това мъжете няма да успеят да привлекат светлината и да извършат поправянето.

От беседи за жената, 06.03.2011

[37189]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Какво е това любов в нашия материален свят? Това е “животинска“, материална, егоистична  любов, посредством която ние се наслаждаваме един на друг.

Родителите инстинктивно обичат децата си, а децата инстинктивно обичат родителите си – според това, доколко получават онова, което желаят от тях. И всичко това е проникнато от егоистични намерения.

Заглуши в майката майчинският ѝ инстинкт към нейното дете, и тя ще се отнася към него така, както към останалите деца. Дори то да умира от глад на нея ѝ е все едно. Така че родителското чувство не е любов, а инстинкт.

Любовта между половете се предизвиква от хормоните. Дай на човека съответния препарат, и ще видиш как любовта внезапно изчезва или обратното –  пробужда се на същото място. Тук става въпрос за хормонално влечение.

Всичко това се отнася до животинското ниво и нищо повече. Генетиците и биолозите могат точно да обяснят защо това е така. Но ние естествено възпяваме това чувство и му приписваме духовна същност – просто защото на него се наслаждаваме повече от всичко друго и съответно искаме да го възвисим в своите очи.

Освен това има и неизмерима любов, носеща големи щети. Защото ако любовта не знае граници, лишена е от трепет, тя води към ненавист. Ако някой ме обича, аз трябва да съм загрижен за това да не му позволя той да обича прекалено силно, и сам той трябва да е загрижен за същото. Всичко трябва да има вярната мярка и правилната тежест. Ако любовта “прелива извън бреговете“, тя ме анулира, и тогава аз започвам да ненавиждам обичащия, да го отхвърлям.

Виждаме това например при родителите и децата: прекомерната любов към детето предизвиква в него презрение и ненавист. И е виновно не детето, а възрастният, който не ограничава своята любов, което се нарича, не я съпровожда с екран. Ние винаги сме задължени да контролираме големината на любовта си. Само в света на Безкрайността, в края на поправянето, ние ще успеем да придобием “безмерни“ екрани.

И така в нашия свят няма смисъл да говорим за любов – ние само по най-обикновен начин се използваме един друг. Не трябва  да се отказваме от това или да го презираме – защото такъв е нашия живот. За пример, дълги години съпрузите живеят заедно и са загрижени един за друг.

Но е необходимо да направим разликата: в крайна сметка, аз правя това по навик, който ми става втора натура, по желание на егоистичните позиви, пробуждащи се в мен и напълващи се от това.

А в духовния свят любов – това е чистото отдаване.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37082]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Може ли Кабала да помогне на човека да намери взаимно разбиране между мъжа и жената или да оправи взаимоотношенията в семейството или в работата?

Отговор: Не, ти няма да можеш да си създадеш добър живот в този свят с помощта на науката Кабала. Добрият живот ще дойде като резултат на това, че използваш цялото зло, което се разкрива, за да постигнеш любов към ближния и любов към Твореца. Тогава желанията, в които се чувстваш зле, повече няма да се появяват в теб. Науката Кабала не лъже човек! Това не е психология или шарлатанство; не е мистицизъм или магическо средство, което да подобри живота ни!

Кабала казва, че злото, което ти се разкрива, има добра цел. То е предназначено да те тласка към поправяне. Не трябва да анулираш желанието, в което се чувстваш зле, а трябва да признаеш, че това желание е лошо, заради омразата ти към ближния, и когато поправиш омразата на любов, ще можеш да се наслаждаващ на любовта към ближния и тогава лошите желания повече няма да се разкриват в теб.

Ако искаш да създадеш семейство или ако си вече женен и между вас се появи разногласие, ненавист или неразбирателство, това неразбирателство е невъзможно да се поправи без да поправиш отношението си към творението и Твореца. Творецът е между вас: „Мъжът и жената, и Шхина между тях”.

Засега Шхина е все още в изгнание. Тя се разкрива като зла, вредна сила, силата на взаимна омраза, която ви изправя един срещу друг. Творецът прави това целенасочено, за да не се свържете на предишното, животинско ниво по начина, по който женското животно се свързва с мъжкото, за да създадат поколение, а за да се слеете като две души в една душа и да разкриете общата сила на отдаване, която ще ви свърже заедно.

Ако можете да поправите връзката между вас по такъв начин, вие наистина ще станете семейство. Иначе няма да можете да го направите. Кабала не дава съвети, решения или лекарства за сегашното ви състояние, а ви издига в ново състояние, където ще можете да бъдете щастливи, успешни и съвършени.

Цялото страдание, проблеми и удари се разкриват в нашия свят не за да донесат мир и съвършенство в света, а за да ни издигнат над нашия свят. Иначе е подобно на изграждането на комунизма в Русия. Ако правите нещо не заради Твореца, тоест не за да постигнете абсолютно отдаване, тогава няма да постигнете нищо.

Чувствам се зле, имам проблеми със семейството, в работата, с децата и със здравето и искам да успея във всички тези области. Кабала казва, че ще се чувствам добре? Тогава добре, съгласен съм да уча Кабала! За да направя това, трябва да отдавам на другите? Тогава съм готов дори и да отдавам на другите – всичко, за да се чувствам добре.

Това се нарича Ло Лишма (не заради Твореца). Това означава, че знаеш метода и искаш да го осъществиш, заради всички, така че да се почувстваш добре. Сега всичко зависи от това, колко си готов да отдадеш на другите, за да подобриш състоянието си.

Отначало е 1% за другите и 99% за теб. После е обратното: 99% за другите и 1% за теб, докато не придобиеш силата, която ти позволява да не искаш нищо за себе си. „Не ме е грижа какво ми се случва с мен, аз искам да отдавам на другите.” Това се нарича „отдаване заради отдаване”.

Но ние никога няма да можем да се върнем към успешен и правилен материален живот. Всичко методи, които казват, че могат да постигнат това, лъжат, а Кабала ти казва от самото начало, че това е невъзможно, защото цялото зло в този живот съществува, за да те издигне на ново ниво.

Затова, ако използваш науката Кабала да подобриш този живот и започнеш да продаваш светена вода или червени конци, тогава тя се превръща в смъртоносна отрова. Трябва да разберем, че причината за общото състояние на този свят е да на издигне, а не за да подобри ситуацията, в която сме. Това е разликата между Кабала и други методи.

Затова, ако някой обещава добър живот в този свят или здраве и щастие в личния живот, не му вярвайте – това е лъжа и е против природата! Природата иска да ни издигне до „човешко” ниво. И когато се стремите към това ниво, всичко си идва на мястото по най-чудесен начин!

От урока по статията „Същност на науката Кабала”, 24.01.2011

[34174]

Filed under: Духовността на жената, Кабала, Мъжът и жената - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: На всяка цена ли трябва да се омъжваме или да се женим?

Отговор: Да се омъжвате или да се жените от една страна не е задължително.

От друга страна ние трябва да разбираме, че нашият свят е създаден по подобие на Висшия свят.

Днес в човечеството върви процес на разпадане на семейството. В близките 5-10 години ще видим, че хората изобщо не се намират един друг. Защо да се омъжваш? Защо да се жениш? Защо е всичко това? Хората не чувстват потребност от това. Пропаднала е самата основа на обществото. Ние виждаме, че светът се променя дотолкова, че като че ли идва до своя край.

Необходимо ли е човек да бъде женен или омъжен, за да напредва в духовното? Не. Няма нужда от това.

Наистина, за да приемеш върху себе си по-голямо подобие на духовната картина, трябва да имаш семейство и деца, да работиш, да живееш нормален, така да се каже, патриархален живот, който е съществувал в продължение на цялата история. Но това условие не е необходимо и затова кабалистите сега не настояват на това.

За мъжете то е по-задължително, отколкото за жените, защото мъжът трябва да върви срещу съпротивлението.

А жената няма нужда да се съпротивлява. Жената не трябва да превъзмогва своя егоизъм като мъжа. Тя изпълнява работата в групата, помага, обслужва, учи се, обработва материали и с това свое желание помага и участва, поправя себе си, правилно внася себе си в общото желание, в общото кли. На нея не и е нужно на всяка цена да се омъжи.

От друга страна мъжът, за да постигне духовното, трябва да положи по-голямо количество усилия, несъизмеримо с онова, което се изисква от жената. И затова, той трябва да се ожени, да се грижи за семейството и да работи с другарите. Той има особена духовна работа – тежка, истинска.

При жените не е така. Ако жената помага, участва, опира се на групата, това е достатъчно. С това тя напълно изпълнява ролята си. Това не е леко и не е трудно – просто става дума за различни методи на поправяне, за различни типове души.

И в нашия свят по-рано жената не е била длъжна да се грижи за доходите. Жената е устроена така, че трябва да се грижи за дома. Всичко, което касае дома и семейството – това е жената. А мъжът – това е всичко, което касае доходите, не дома. Така трябва да бъде устроено в съответствие с висшите корени, с взаимоотношенията на Малхут и Зеир Анпин в света Ацилут. Така по своята същност трябва да бъде организирана и нашата семейна клетка в този свят.

Обаче, на сегашния етап на развитие, ние вече виждаме онези форми, в които тя се е преродила. Нищо не може да се направи, мутация.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33996]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Имало ли е в историята на кабалистите такива двойки, мъж и жена, които са разкрили Твореца именно във връзката помежду си? И оставили ли са те след себе си някакви източници?

Отговор: Такива двойки са съществували през цялата история: Адам и Хава (Ева), Авраам и Сара, Ицхак, Яаков и Ейсав със своите жени и така нататък.

Винаги е фигурирала женската част, защото без женската част няма контакт, няма сливане (зивуг де-акаа), няма връзка между Твореца и творението.

Мъжката част в нас – е само за това, за да поправи женската част вътре в нас. Затова от гледна точка на поправянето на творението именно женската част подлежи на поправяне.

Обектът на поправяне – това е жената. Силата на поправяне – това е мъжът. Чрез мъжа идва поправянето – за да поправи женската част. Когато женската част е поправена, тя ражда от мъжката част следващото състояние.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33315]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържем противоположностите?

Отговор: Противоположните неща могат да бъдат свързани само чрез съпротива,  която се противопоставя и на двете. Не е важно в какво точно се състои съпротивата – просто трябва да съществува, защото само тя може да свърже двете противоположни явления.

Например, двама души – мъж и жена – не се разбират помежду си. Те се обръщат към специалист психолог и той ги свързва. Как? Като не се съгласява нито с единия, нито с другия – намира се по средата.

Такъв съдия трябва да има и вътре в нас: аз не свързвам две противоречащи си едно на друго неща без трето, защото връзката между тях е невъзможна. А ако се опитвам да направя това, тогава получавам късо съединение и разрушавам своя мозък.

Това се отнася и за връзката между мъжа и жената. Поради нарастване на егоистичното желание, те се чувстват  противоположни един на друг, а между две противоположности трябва да има един по-висш свързващ елемент.

Така Зеир Анпин и Малхут (ЗОН) на света Ацилут, могат да се свържат само при условие, че се издигнат в парцуфа Аба ве-Има. Дотогава между тях няма връзка – тя се образува само заради издигането – постигането на Твореца.

И в бъдеще, семейството ще съществува само благодарение на по–висшата цел в живота, заради постигането на която съпрузите взаимно ще се поддържат.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 10.12.2010

[33003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки един от нас да отстъпва, за да бъде постигнат мир в света?

Отговор: Въпросът е: Какво сме готови да пожертваме? Трябва да пожертваме нашия егоизъм, омраза и отхвърляне. Отстъпката е като преодоляване на препятствие. Само така преодолявам своите вътрешни свойства, своята природа, и отстъпвам пред връзката  си с някой друг.

Рабаш повтаряше, че любовта не е животинско усещане, което се проявява в нас естествено под въздействието на хормони. Духовната любов е нещо, което ние сами създаваме, защото тя не съществува предварително. Тя е изградена върху основата на отстъпки.

Човек превъзмогва себе си, получава свойствата на Твореца, и правейки това, започва да осъзнава с кого ще се свърже. По такъв начин в него се ражда любов към другия.

В степента, на която човек обича Твореца, обича приятеля, тъй като само с помощта на приятеля той може да реализира любов към Твореца. Това е подобно както любовта се гради върху взаимни компромиси в семейството. Човек не трябва да се жени, защото е „влюбен”, което не е любов, а заблуда, която няма да продължи.

Но, ако двама души разбират, че трябва да се свържат заради висока цел, те ще отстъпят един пред друг. Това ще бъде част от тяхната духовна работа, тъй като те ще бъдат свързани от целта, и тогава ще изградят любов помежду си.

Това ще бъде истинска любов, която ще ги отведе до любов към Твореца. В крайна сметка, Творецът е този, който ще ги задължи да отстъпят един пред друг и да създадат взаимна връзка на любов.

От урока по статията „Мир в света”, 20.12.2010

[30312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е  истинска любов и възможна ли е тя въобще?

Отговор: Ние сме устроени някак особено – толкова сложно , че няма да можем да изпитаме любов нито към мъжа си или жена си, нито към родителите, децата, околните хора, човечеството, Твореца – ако всичко това не се обедини заедно!

Ние се развиваме по начин, по който нашата природа няма да ни позволи да обичаме само и единствено някого конкретно. На човек му се струва, че той обича децата си, жена си, може би някои приятели – но в крайна сметка, никъде нищо не му се получава добре. Той вижда, че в любовта постоянно нещо се чупи и руши, и пред него изникват препятствия – при цялото му желание да обича! Но защо?!

И науката кабала ни разкрива тази тайна, казвайки, че любовта може да бъде само абсолютна и обща! Ако ти не обичаш всички – няма да ти позволят да почувстваш любов към никого конкретно.

Това значи да обичаш всичко съществуващо: Твореца, човечеството, света, близките и далечните, като едно цяло – само така може да се постигне любовта. А иначе тя е невъзможна – съжалявам да ви го кажа, но е така.

Освен това, ние си мислим, че любовта е нещо толкова възвишено, в облаците. А всъщност любовта е животно, това е много просто нещо – „съединение на плътта с плът”. Но ако искаме да отгледаме това животно, живеещо между нас и наречено „любов”, трябва да му даваме храна, която се нарича „взаимни отстъпки”.

Аз ти отстъпвам – и по този начин подхранвам любовта ни и тя дебелее. След това ти ми отстъпваш – и така нашата любов расте. Тъй като всички ние сме егоисти – това е единственото действие, което може да ни помогне да отгледаме любовта.

Трябва да се учим да отстъпваме! Има само два принципа на любовта: първият –любовта се гради върху отстъпки, а вторият– че тя може да бъде само всеобща, и тогава ще се осъществи също и частната любов…

От беседата с Аркадий Духин, 22.12.2010

[30542]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Само допреди 40 години разводът беше срамно явление, а днес в това няма нищо необичайно. Хората не разбират за какво е нужно да се бракосъчетават, да раждат деца, да продължават поколението, започват да се питат защо изобщо живеят!

И докато не се намери отговор на този въпрос – всичко останало човекът намира за ненужно: и семейството, и децата. Ще си живея сам самичък, колкото се може по-комфортно, а това, което ще става по нататък – не ме вълнува. Ето така нашето его днес се отнася към живота.

Но ако аз разкрия високата цел – откриването на още един свят, на още едно вечно измерение и то тук и сега, дори и това да изисква от мен отговорности, определена обвързаност, да отменя себе си, така че да постигна тази цел, – нейната важност ще ме застави да създам семейство.

И тогава аз вземам за себе си жена, избирайки я не в съответствие със своите животински инстинкти, а търся за себе си духовен партньор! Моята жена през цялото време ще бъде редом с мен и ще стане за мен индикатор, около който и в светлината на който аз ще знам дали не съм се отклонил от пътя.

И тогава ние наистина ще постигнем целта, заради която на нас няма да ни се налага просто да се търпим един друг, – а ще бъдем свързани заедно не заради дома, децата и съвместното съжителство, както е било по-рано, а заради духовната цел.

И двамата ще отменим своето „Аз”, ще се постараем да се снижим един пред друг, ще съхраняваме и пазим духовната част на всеки от нас, така че чрез тях да се съединим в едно. Ето това се казва: „Мъжът, жената и Шхина (Твореца) помежду им.”

Ще говорим един на друг чрез Твореца, – тъй като ние не сме сами, – Той винаги се намира между нас. И затова аз гледам на своята жена чрез Твореца, тоест виждам двамата: Твореца и нея. По същият начин и тя ще вижда Твореца и мен.

Ако ние не отчетем този трети фактор, ако не съставим този триъгълник: мъжът, жената и целта, – то ние не ще успеем да живеем заедно . На животинско ниво това е възможно, но на равнище „човек” – не!

Аз не бих успял да видя Твореца, ако чрез Него не гледам на своя мъж/жена.

Първоначално ние сме били две частите на едната обща душа: Адам и Хава (Ева). И сега трябва да се върнем към същия строеж, макар че Змията, нашето огромно его,  ни разделя. Ние трябва да поправим тази „змия”, – и на нейното място – между нас да открием Твореца.

Въпрос: Така, значи не си струва да чакам „рицаря на бял кон”, а трябва да търся Твореца?

Отговор: Твореца – преди всичко. А вече след това – този, който според теб може да Го възпроизведе.

Из беседата „За женствеността“, с моята по-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30406]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→