Въпрос: Върху какво трябва да се съсредоточи сега световното кли, за да почувства, че се намира в Египет и наистина да поиска да излезе от него?

Отговор: Трябва да се удържаме в подема, а не в падението. Всеки от нас и всички ние  заедно, в никакъв случай не трябва да се отпускаме, като изпадаме от установения ред, защото това задължително ще ни свали надолу.

Много бързо трябва да се насочим към седмицата на Песах и да се подготвим, като разберем какво означава излизането от Египет. Необходимо е с всички сили да се подготвим за въодушевлението, за тази вълна. Колкото по-мощен бъде нашият стремеж, толкова повече ще ни подейства светлината на Песах.

Длъжни сме да осъществим това точно сега. Преди всичко трябва да сме единни. От Египет излиза не един човек, а всички без изключение: жени, мъже, деца, старци. Това е и обединението, насочено към общото излизане. Ето за какво трябва да мислим, постоянно поддържайки намерението.

До празника остана по-малко от седмица. „Празникът” е външен знак, но като се възползваме от тези седем дни, можем да се сплотим, да създадем такава връзка и да формираме такива намерения на уроците, че да ни „хвърлят” напред.

Едни преживяват падение, други – подем, трети ги тресат промени – нужни са ни всички тези състояния. Човек трябва да цени падението по същия начин, както подема. Тъй като едното не може без другото.

От урок по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40475]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световният WE! конгрес, който се проведе в Ню Джърси, беше първият конгрес, на който вече усетихме, че няма значение къде сме. Хората усетиха едно и също нещо, без значение къде са.

И това не е, защото сме се научили да го правим по някакъв начин, а защото се издигнахме над мрежата на нашата материална, виртуална връзка и чрез тази виртуалност – над нея, започнахме да чувстваме духовната мрежа от връзки.

Сега продължаваме този конгрес от степента, която постигнахме. Ние прикрепяме всички разкриващи ни се трудности и проблеми към този подем. Не може да има подем без трудности, защото винаги е трудно да се издигнем, като изкачването на планина. Затова сега разкриваме различни проблеми, депресия, объркване, различни въпроси, които изискват решение и работа между нас, която трябва да се издигне на качествено ново ниво.

Ще имаме голям конгрес в Москва, а преди това ще има две срещи с групите ни в Италия и Испания. Необходимо е да се подготвим за този конгрес. Иначе, защо изобщо да го правим? Трябва да развием голямо, мощно желание и на следващия конгрес да видим себе си на напълно различно качествено ниво в сравнение с предишното.

Това, което постигнахме на конгреса в Америка, е добре. Но следващият конгрес трябва да ни даде усещането, че всички сме на едно място, а не на различни места в нашите усещания. Това е целта ни.

На предишните конгреси стояхме пред компютърните екрани, едва повдигайки се над тази виртуална връзка. Почти всички усещаха как във всяко кътче на света, на всички огледални конгреси хората имаха едно и също усещане за радост и вдъхновение и същите мисли. Но въпреки всичко, те чувстваха, че са на различни места – в Израел, в Ню Джърси, в Торонто, в Москва, в Сао-Пауло и в други градове и страни, сякаш са били всички заедно.

Сега трябва да постигнем усещането, че не се намираме на различни места, а в едно духовно пространство, в което сме свързани заедно. Трябва да изключим това „сякаш”, виртуалната илюзия и да постигнем състоянието на „всички заедно”. Няма никакви граници или разстояния за усещанията, и това е което трябва да постигнем.

Това е нашата цел на следващия конгрес: трябва напълно да се отделим от географското местоположение и от виртуалната връзка. Вярно е, всичко това съществува, но над него ние много бързо ще постигнем усещането, че сме в едно духовно пространство, а не на някакво материално място. Това трябва да постигнем на следващия конгрес.

И сега трябва да работим над това. Ако това е поставената ни цел,  тогава трябва да създадем общо желание, нужда да го постигнем. Трябва да говорим за това, да работим в тази посока и да напишем няколко песни, и да организираме няколко събития и събирания на приятелите.

Всичко трябва да се прави заради тази цел: да бъдем на едно място, тоест в едно желание, защото „място” в духовното означава „желание”. Това вече се нарича „като един човек с едно сърце”. Това трябва да постигнем и то се случва постепенно, стъпка по стъпка, от един конгрес на следващ. Това е целта.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 08.04.2011

[40215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как да се науча да придавам по-голяма важност на намерението, а не на разбирането на текста по време на четенето на кабалистични източници заедно с групата или когато чета сам?

Отговор: Когато чета сам, също трябва да мисля за това, че всички ние сме съединени заедно. Аз, сякаш се потапям в нашето общо желание, което ни свързва в едно, в което сме обединени заедно въпреки, че не го усещаме.

Старая се да бъда на същото ниво. И намирайки се с всички заедно, вътре в тази съединяващата ни система, където пребиваваме в едно желание, една енергия, аз искам да усетя, че между мен и другите няма никаква разлика.

Тогава, четейки текста се опитвам, доколкото съм способен, да проникна в неговата същност, но главното е да не се отделям от вътрешното съединение между нас. Ако трябва да отделя 99% от силите си, за да мисля за нашето съединение – аз трябва да ги дам. И само 1% да използвам за четене. А понякога, дори не знам, за какво чета там – появяват се много големи пречки.

Но изобщо не трябва да ме вълнува фактът, че по-късно дори няма да мога да кажа какво точно съм чел. Най-важното е, че следейки с поглед буквите, съм искал да се съединя с всички. И това е достатъчно, за да може текстът да ми въздейства.

Дебело искам да подчертая, че преди всичко трябвя да се мисли за съединението между нас, а вече после – доколкото можеш да четеш, вниквайки в текста – чети.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Искайки да се погледнем отстрани и да изследваме самите себе си, стигаме до изучаването на науката кабала.

Цялото учене, всъщност се базира на два първоизточника: книгата „Зоар” на Рашби и „Дървото на живота” на Ари, тоест коментарът на Баал а-Сулам върху тази книга, който се нарича „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, изучаваме всевъзможни статии, който ни обясняват как да подхождаме към този материал.

В действителност човек, който стига до науката кабала е готов да направи всичко заради постигането на духовното. Освен това, тя наистина изисква да се издигнеш над своята природа към другата природа.

Книгата „Дървото на живота” започва с много красиви стихове: „Знай, че преди началото на сътворението имало само висша, изпълваща всичко със себе си светлина…” – само висша светлина, една обща сила на природата и нищо, освен нея.

А когато били създадени творенията, светлината изчезнала. Тя си отивала постепенно, по малко, по 125-те стъпала. Защото творението все повече и повече увеличавало своето егоистично желание и съответно, светлината отстъпавала все повече – като по конус. Колкото по-егоистично ставало творението, по-агресивно и грубо, толкова повече изчезвала светлината. Докато не сме се спуснали до нашия свят, до състояние, в което присъстват само творения, а от висшата светлина останала само миниатюрна искра – оживяващата ги сила.

Но защо творенията пречат на висшата светлина да се проявява?! Защото в нея е включен целият наш живот: тя е вечна и съвършена! Но защо не сме способни на бъдем заедно с Нея и да Я усещаме?

Кабалистите казват, че за всичко е виновна егоистичната ни природа – затова и се наричаме „творения” (нивраим) – от думата „извън” светлината (бар). Защото цялата наша природа е насочена към получаване на наслаждения и така гасим светлината, вместо да ѝ позволим да премине свободно през нас, просто като през нещо прозрачно.

Ще можем да направим това, ако прекараме през себе си светлината – от единия към другия така, че никой да не я задържа и да не я спира. Тогава, тя ще участва заедно с всички нас в единна система, прозрачна за светлината.

Това е системата на нашите желания – ние действаме само със своите желания, а биологичното тяло изобщо не ни пречи. За него изобщо не става дума. Говори се за това как аз, в своето егоистично желание искам да спра, да попия в себе си и да погълна светлината.

Именно такива мисли преграждат пътя към светлината. Но в мига, в който ги отменим в себе си, започваме да се чувстваме във вечен свят, в друго намерение – по-високо от тази материя и без никакви граници, в пълна хармония. До това състояние трябва да стигнем сега.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок 4

Въпрос: Има ли разлика в процеса на поправяне на човек, който чете кабалистичните източници от книга и на човек, който чете от компютърен екран?

Отговор: Когато говоря за нещо, аз си представям източника на моите думи: книга или думи на Рабаш. Никога не съм имал този въпрос, защото по онова време нямаше как да го имам, и затова нямам ясен отговор. Но по мое мнение няма разлика.

Има хора, които са свикнали да четат написан текст, и има такива, които са привикнали към четене от компютърния екран. Аз отварям книгите само по време на уроците. Всички наши книги могат да се намерят и свалят на нашата интернет страница. Човек може да чете така, както му е удобно: може да слага бележки, да променя шрифта и т.н. И все пак е важно да отвориш печатна книга.

Мисля, че всички наши книги трябва да бъдат част от домашната библиотека на всички приятели. В крайна сметка, една книга е нещо повече от просто събрани печатни страници. Тя е отражение на духовен предмет, определена идея, която съдържа по-дълбоко вътрешно значение.

Първообразът и предшественик на книгата е свитъкът (мегила), от думата „гилуй”, тоест разкриване. Опитайте се да четете от книга и от екран: ще усетите по-голяма дълбочина в начина, по който се отнасяте към написаните страници.

По време на нашите уроци, когато милиони хора учат заедно, аз бих искал всички ние да четем от книгите и да се виждаме един друг на компютърния екран.

От 4-ти урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40194]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как мога във всеки един момент да бъда сигурен, че напредвам правилно в своето учение по кабала и не се отклонявам от пътя?

Отговор: Във всеки един момент аз трябва да избирам както на уравновесена везна между егоизма и точката в сърцето. И всеки един момент трябва да накланям везната към точката в сърцето и обединението. Няма никакво друго действие освен обединението.

Обикновено ние искаме да учим и извършваме различни действия. Но по този начин неосъзнато се отклоняваме от обединението. Аз самият съм го изпитал. Отне ми много време преди да започна да чувам това.

Обичам да уча, да организирам материалите и да ги превръщам в методична система. Аз направих всичко, което може да си представите, освен да работя за обединението. Колкото по-скоро започнем да усещаме, че обединението е наше задължение и привикнем към това възприятие, толкова по-бързо този навик ще стане втора привичка.

Ние трябва непрекъснато да приучаваме себе си да искаме да чувстваме вътрешния свят на нашите приятели, техния стремеж към обединението и Твореца. Ако моята насоченост е вътре в тях, то аз забравям за това, как те изглеждат отвън.

В крайна сметка, в нашите собствени семейства ние не обръщаме внимание на лицата на нашите близки. Ние усещаме техните души, характер, настроение. Подобно на това, аз трябва непрекъснато да се опитвам да почувствам желанията на приятелите, насочени в същата цел, към която се стремя и аз. Това е желанието, с което искам да се свържа.

Действително няма значение как изглеждат приятелите и какви са техните характери. За мен е важно само едно: какъв е техният стремеж? Това е най-трудното за мъжете и имено тук лежи същността на тяхната работа. За жените е по-лесно да преминат на това възприятие, защото те обръщат по-малко внимание на външните проявления.

От 2-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[39776]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Трудно е дори и да предположим доколко първоначалния обем на книгата „Зоар” е превишавал този, който сега е в нашите ръце. Може би около 20 пъти! По-голямата част от тази книга е изгубена. Но кабалистите пишат, че повече от това и не ни е нужно. Останалата част от книгата е предназначена именно за нас, за да ни помогне.

Много е трудно да се говори за книгата „Зоар”, тъй като тя е на необичайно високо ниво. И освен това е и написана по много особен начин. Баал а-Сулам обяснява, че има два типа души – едните изхождат от вътрешната светлина, а другите – от обкръжаващата.
Ние се намираме в общата система на душите и връзката между нас протича както във вътрешния поток между душите, така и в обкръжаващото поле. Така е устроена която и да е електронна система, в която има резистори (съпротивления), а също и кондензатори и индукционни бобини.

И всичко това работи заедно – и електро-магнитното поле, и съпротивленията между него. Едните части на тази система наслагват в себе си енергия, другите преобразуват тока в магнитно поле или обратното – полето в електричен ток, протичащ вътре в нея (системата).
Точно така работи и системата на душите. И тези два типа души е трябвало да съществуват също и сред авторите на книгата „Зоар”. Затова и те са се учили по много особен начин. Седяли са в кръг. Раби Шимон е разказвал за това, което е постигал, всички ученици го слушали, обсъждали разкритото от него, задавали му въпроси и получавали отговор, а раби Аба слушал и записвал всичко, което те говорили.

Всичко това се е случвало в беседа. Подразбира се, че тази беседа се е закллючавла в предаване на сили и светлини между тези души, изходящи както от вътрешната, така и от обкръжаващата светлина.
У раби Шимон е имало душа отнасяща се към вътрешната светлина, а у раби Аба – към обкръжаващата. И затова раби Аба е могъл да запише казаното от раби Шимон в скрита форма – така че днес всеки един човек може да си купи книгата „Зоар”, да чете и нищо да не разбера.
За да постигне тази книга, човек трябва да премине особена подготовка във връзката със своите другари. Те трябва да създадат между себе си точно такъв модел на отношения както в групата на авторите на книгата „Зоар”.
Организирайки такава група (като цяло не е задължително това да са точно десет души, нека да бъдат и 10 000 дори) и стремейки се да се съединят помежду си, желаейки във връзката между тях да се разкрие написаното в книгата, те се уподобяват на тази същата група на раби Шимон и тогава получават от там въздействието на светлината.

И доколкото част от нас се отнася към вътрешната светлина, а част – към обкръжаващата, ние започваме да възприемаме това въздействие, подобно на радиоприемник, улавящ вълни.
Тогава започваме да чуваме написаното в книгата – на нивото Бина (слухът – това е стъпалото Бина) и даже да виждаме – на нивото Хохма, в зависимост от нашото стъпало. А ако ние все още не сме достигнали връзката между нас на нивото Бина, то за сега все още само се подготвяме за това.

Затова признакът за духовно постижение е – ако ние, като група, във времето на четене на „Зоар”  започнем да усещаме в този текст същите тези сили и свойства, за които се разказва в „Зоар”. В това е същността на самата книга. Това е книга-инструктор, ръководство за действие. Прониквайки в нея, човек чувства как се издига чрез тази книга, разкрива духовните стъпала – действително като по стълба.

Аз много се надявам, че на нашите уроци, пристъпвайки към четенето на книгата „Зоар”, вие всички заедно ще бъдете в правилното намерение, така че да извлечете колкото се може повече от този източник.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39994]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как книгата „Зоар” е свързана с Тора?

Отговор: Всички свещени книги водят началото си от книгата, която е написал Адам.

Процесът на развитие на човечеството в нашия свят е започнал преди стотици хиляди години. А преди 5771 години е живял човек на име Адам – първият от хората, открил духовния свят. Затова написал книга, наречена „Тайният Ангел” – скритата сила. Това е първата книга по кабала, тоест книга за духовния свят.

Кабалистите, живели в следващите 20 поколения след Адам, са постигали духовния свят и също са писали книги – няколко автора се споменават в книгата „Зоар”, но съчиненият им не са стигнали до нас.

Втората от известните ни книги, написани от хора, намиращи се на високи стъпала на духовното постижение, е книгата на Авраам „Книга на Създаването”.

След Авраам са написани още няколко книги по кабала и сред тях е „Големият Коментар”. Можем също да я изучаваме въпреки, че нямаме време за всичко. За постигането на духовното ни е достатъчно това, което учим от книгите на Баал а-Сулам.

Но следващата, особено важна книга – това е книгата, написана от Моше, която нарекъл Тора. „Зоар” е висшето светене, светлината на Безкрайността, която свети на човека. Тора също произлиза от думата „ор” – светлина и от думата „ораа” – инструкция.

В Тора последователно е изложен целия процес от сътворението на света и до завършването на поправянето от човека, и за първи път този процес е показан в система. Ето защо тази книга е толкова известна, има такова голямо значение и се явява основополагаща.

Моше сам е разкрил повече, отколкото всички останали. Това е била особена душа. Имал е последователи – неговите ученици, които са написали много книги. Ние наричаме техните съчинения – „Невиим/Пророци”.

Пророкът е човек, който постига явното разкриване на Твореца – Висшата сила, която се намира между нас. Има Пророци, които са писали своите трудове, намирайки се на стъпалото на Бина, и затова такъв Пророк казва: „Аз чух гласа на Твореца”. А има и такива, които са се намирали на по-високо стъпало на постижение – на стъпалото на Хохма. Те казват: „Аз видях…”

След „Пророците” следват „Писания/Ктувим”. И авторите на „Пророците”, и авторите на „Писанията”, разбира се, са били кабалисти, които са ни разкрили висшия, духовен свят. Те няма за какво повече да ни разкажат, освен за постигането на духовния свят – никой не е писал за нашия свят.

По-късно са се появили Талмуд, Мишна и успоредно с Талмуд – книгата „Зоар”. Раби Акива е имал двама велики ученика: единият е написал Талмуд, а другият – Раби Шимон, е написал книгата „Зоар”. След това, чак до наши дни са написани още много книги.

Книгата „Зоар” е коментар на Тора – така е написано на нейната първа страница. Точно, както Тора описва целия процес на поправяне на човека: как от точката в сърцето преминава през своя Египет, влиза в своята пустиня, придобива стъпалото на Бина и т.н., в същата последователност „Зоар” разказва за тези неща.

Само че Моше пише в много, много скрита форма. Защото когато четем Тора ни се струва, че е просто исторически разказ за събития, които са се случили с някакъв древен народ. Но разбира се, не става дума за това – Тора ни разказва за висшите духовни стъпала. Това е начинът, по който „Зоар” ни разкрива целия този разказ като обяснява, какво става всъщност.

Затова, написаното в Тора може да се разбере само, след изучаването на науката кабала, четенето на книгата „Зоар”. Тогава започваме да разбираме онова, което е искал да ни каже Моше. А иначе, тази книга не е повече от увлекателен, красив разказ.

Разбира се, там е написано за Твореца, за това, как Той разговаря с народа, обръща се към Моше, върши чудеса. Но за да се разбере истинския смисъл на всичките тези неща, ни е необходима книгата „Зоар”. Защото безусловно не става дума за нашия свят – разказват ни за вътрешната работа на човека и за това, какви състояния преживява.

А всички опити да се представи написаното в Тора като реални събития – това са разкази за малки деца и то не ни дава нищо. Ако искаме да се поправим, тогава за нас книгата „Зоар” е книга за вътрешната работа, за нашето поправяне. Освен нея ни е необходима книгата на Ари „Дървото на живота”, с коментара на Баал а-Сулам – „Учение за Десетте Сфирот”.

Така че днес е необходимо да изучаваме две книги на Баал а-Сулам: „Учение за Десетте Сфирот” – по съчиненията на Ари и книгата „Зоар”, с коментара „Сулам”. Всъщност, те покриват всичко – повече нищо не ни трябва. Само че, за да подходим вярно към тези книги, трябва да изградим правилното намерение, да се съединим помежду си в група така, както е било при учениците на Раби Шимон – нужни са ни допълнителните статии, които са написали Баал а-Сулам и Рабаш, за да ни дадат правилния подход към тези основни книги.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40197]

Filed under: Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→