Entries in the 'Конгреси и събития' Category

Искам да бъда дете!

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какъв е методът за обучение на деца в науката кабала?

Отговор: Всяко явление може да бъде обяснено на децата много лесно. На нас само ни се струва, че е много трудно, но това не е вярно.

Написано е, че този, който учи детето, сякаш пише на бял, нов, чист лист. Ние сме длъжни да пишем на листа хартия, изписан с нашите завъртулки. Трябва първо да неутрализираме своите мисли, желания, предразсъдъци и превзети мнения, да изтрием много от това, което е в нас и едва тогава да се опитаме да напишем каквото и да е. А с децата е леко – това се вижда и от опита.

Аз видях това със своя син. Когато започнах да уча при РАБАШ, то у дома повтарях материала, който четяхме на урока. Моят седемгодишен син седеше до мене и аз му преразказвах текста, за да усвоя по-добре материала. Аз видях, че той възприема и помни по-добре от мен. Задавах му въпроси и той отговаряше правилно.

Тогава разбрах, че колкото по-чист е човек, докато е още дете, толкова по-естествено той възприема науката кабала. Тъй като в действителност тя е наука за природата, и ние виждаме това по децата. Аз просто им завиждам за това как те възприемат всичко по естествен начин!

Много неща се запечатват в тях в резултат на просто повтаряне, без усещане, тъй като техния апарат за усещане все още не е развит. Чувството ще дойде по-късно, в периода на хормонално изригване. Но тогава те ще бъдат вече напълнени с различни закони и формули. Затова, когато в тях заработят хормоните, изплуват желанията, те ще знаят как и под каква форма да ги поставят в правилен ред.

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[41087]

Възпитанието: призив да се възприеме

Всемирен конгрес “We!“, Ню Джърси, урок №6

В рамките на масовото разпространение на науката Кабала, темата за възпитанието се оказа много необходима. Този канал изведнъж се откри широко пред нас: всички са готови да установяват контакти, и да се вслушват:  “Само ни посъветвайте какво да правим с подрастващото поколение, към което ние не сме в силите си да се обърнем“.

В работата с нашите деца става нещо съвсем друго:

по техните въпроси и отговори, по тяхното отношение към живота се вижда, че те представляват съвършено друго поколение. Ние сме вложили в тях големи усилия – ще се надяваме, че това ще послужи на всички нас.

Текущата година, ние обявихме за година на възпитанието. Третата част от сутрешните уроци посвещаваме на разработката на принципи, на чиято основа по-късно ще сформираме методиката. Материалът вече започна да се оформя, така че всички вие скоро ще го получите на всички езици.

Освен това, много е важно да включим децата към нашия детски сайт, да се стараем де ги подтикваме, давайки им различни призиви за участие. За нас е нужно да развиваме връзката между тях – и това обезателно ще донесе успех. Ние ги приобщаваме към кабалистичните източници, и така по много лесен начин и в проста форма ги обучаваме на обединение, а в това време от тези източници струи светлина – и така разкриваме колко са се развили всичките чеда.

За пример ще кажа, че в Израел, ние записваме 13-14 годишни деца в университети. Тях все още не са готови да ги приемат на курс по психология, предполагайки, че те са нормални деца – така че те ще се изучават в  специалности като образование, комуникация и други. По такъв начин на 17-18 години младите хора вече ще са получили атестат за зрялост и университетска диплома. И те са готови за това.

Освен това и нашите наставници и някои от родителите също ще се изучават заедно с тях. Тъй като става въпрос за диплома за преподавател,

а образованието – това е и нашата специалност. Ние трябва да станем учители, възпитатели на целия свят. Надявам се, че вие ще приемете това като добър съвет.

Ние обсъждаме съвместни програми с ООН и Юнеско. В течение на една година вие ще получите от нас множество книги, филми и игри по възпитението. Ще се постараем да създадем в интеренет голям детски портал, разпределен за поетапното напредване, а също и виртуално съобщество, което ще позволи на децата да почувстват себе си много по-сплотени, отколкото сме ние. И целият свят ще бъде на тяхно разположение, така че те да се сплотят по цялото Земно кълбо, въоръжени с методиката, знанието, образованието и да станат хора – в пълния смисъл на думата.

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40955]

Духовната компенсация като залог за успеха

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №5

Въпрос: Не може ли едно от препятствията в напредването по духовната стълба да стане самото обществено устройство?

Отговор: Иначе казано, как да преминем от егоистичния свят в духовния или в свят с уравновесено потребление?

Тук има много нива. Ние сега стоим пред първото от тях, когато човечеството започва да разбира, че то трябва да се ограничи, защото богатствата в земните недра и природата като цяло не принадлежат нито на отделните хора, нито на държавите.

Но за да се направи съществуването на 7 милиарда души възможно и да не се „изядем” един друг, на нас ни е необходимо да достигнем до равновесие, както между себе си, така и между нас и природата. Това вече е ясно на всички здравомислещи хора. Проблемът се състои само в това, как да достигнем до това?

Самият преход всъщност е егоистичен. Може би ние ще съумеем да помогнем в това, но аз смятам, че такъв преход ще се случи подобно на това, което се случи в много страни. Защото ние сами виждаме, как на улицата излизат милиони хора, и сменят обкръжението, обществото и правителството.

Ние тепърва ще видим какво нашествие от емигранти ще има в Европа, и как те напълно ще я погълнат. Мислите, че САЩ се намира далеч от Африка или от Южна Америка? Съвсем не. И доколкото природата ни задължава да установим равновесие помежду си и равновесие с нея самата, – то няма друг изход за нас. Природата се стреми към хомеостаза – нищо не може да се направи с това.

Засега това все още няма отношение към духовното поправяне, а самият процес е необходим за нашето съществуване: за да не изпитвам страх пред съседа, че той може да дойде и да ме убие, а следователно, аз трябва да споделя с него безизходността.

И надеждата за това, че въоръжението и силата, които имат развитите страни, ще им помогнат – е илюзорна. Рим е паднал, бидейки по-силен. Въпросът е в това как да достигнем до следващия етап, когато ние ще открием, че не е по силите ни да постигнем справедливото разпределение, което изисква природата?

Каква компенсация ще дадем на човека, на неговото егоистично желание да стане по-голям, по-силен, по-богат? С какво ще го поддържаме? Хората не могат през цялото време да останат на животинското ниво на развитие, защото нашето его се развива и ще изисква още повече.

Човечеството няма решение на въпроса: Какво възнаграждение ще получат хората, дошли до разпределението, основано на исканията за справедливост, с какво ще напълнят своето его?

Получава се, че ако искаме всички да останат животни, еднакви – с това сами разрушаваме човека, защото нивото „човек” е по-високо от нивото „животно” във всеки от нас. Тук е задължително да има духовна компенсация, и това е подвластно само на науката кабала.

Преди 90 години, това са искали да постигнат в Русия, извършвайки революцията. На всички е известно, какво се получи три тях, в резултат. И всичко е, защото обикновеният човек не получи компенсация за това, че е трябвало да бъде равен с останалите. Защо трябва да се удовлетвори със стандартна квартира, със средна заплата, обезпечаваща му пенсионните отчисления, отпуск и нормално съществуване? Защо трябва да се задоволява само с това?

А засега, ние напредваме в съответствие с програмата на природата, за да може постепенно да я представим на човечеството в тази степен, в която то започва да разбира, че няма друг изход, и стигне до относително равно разпределение.

Затова, ако ние не дадем на човека духовна компенсация, то няма да можем да реализираме закона за равновесие с природата. И за това, на нас ще ни потрябва знанието на науката кабала.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40864]

Мисията е изпълнима

Настъпи особен период – празникът Песах. Сякаш ни обгръща лека мъгла, предизвикана от умората и излизането от привичното състояние. В целия свят сега е особено време, когато действат обкръжаващите светлини, съгласно реда, произтичащ от закона за клоните и корена.

А освен това, ние встъпваме в празника, който има най-непосредствено отношение към нас. Няма духовен корен, който да ни е по-близък и необходим, от Песах. Само това искам аз. Излизайки от егоизма, ние отново и отново си напомняме за изхода от Египет и само го поправяме още, и още през целия оставащ път, до самия край на поправянето. В крайна сметка трябва напълно да се откъснем от Египет, до такава степен, че да го обърнем в противоположност – в отдаване.

Сега можем да направим откъсването – тази задача и стои сега пред нас. И не е важно, че сме малки, че не разбираме всичко. Нека не ни достига много – така ще бъде винаги. Усещането на тъмнина, обърканост, размътване на чувствата и разума – всичко това е необходимо. Трябва да ни отвличат – и в това сякаш няма недостатък. Всички ние чувстваме себе си смутени, объркани, слаби и т.н., всеки е готов само да спи. Това е най-доброто, оптималното състояние за нас.

И заедно с това, трябва да прилагаме добре контролирани и изострени усилия в направлението на нашето единство. Ако ни влече към сън – може и да поспим, но с правилното намерение, че даже и в това действие да сплотяваме точките в сърцата, и да заспим, неразделяйки се вътрешно един с друг.

Единството трябва да се „пробива”. Да се влезе вътре, независимо от сънливостта, – и ти започваш да получаваш пробуждане от другите.

На всеки от нас не му достига взаимовключване. Защото, ако аз съм включен във всички, а всички – в мен, това ще ми даде силите на стотици хиляди души. Това е резултат от поръчителството и ако не го изпълним, нищо не постигаме. Ние трябва да направляваме себе си към реализацията на единството.

Тази вечер с целия свят ще направим празнична трапеза, и главното ще бъде не това, че ядем и пием, не самият пасхален седер. Всичко това са обичаи, а главното е: възнамеряваме ли да се издигнем над своя егоизм към любовта и обединението?

Това е изходът от Египет. Всичко останало са тълкувания. Всички празнични атрибути – тава са само знаци, признаци на единното усилие. Ако аз оказвам натиск върху себе си, заедно с останалите, то с този натиск преминавам целия пасхален седер. Той ми се разкрива.

И затова сега на нас ни е необходимо мощно пробуждане. И ние действително сме способни да пробием. Защото виждаме как висшата сила ни подтиква напред, постоянно ни организира, грижи се за нас. Сега е необходимо да окажа натиск от своя страна и аз не виждам никакви прегради за това. Неголямо размътване на чувствата – нима това е Фараонът?

Не трябва да очакваме, че някога ще бъде по-лесно. Ние винаги се движим срещу желанията и помислите. Винаги ще те надвива съня, винаги ще те отвличат странични неща, винаги ще се объркваш. Такъв е пътят.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40985]

От Вавилонската кула към Храма

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Защо в религията няма духовна ценност, а само традиции и обичаи?

Отговор: В Древен Вавилон неголяма група жители, ръководима от Авраам, се отделила от останалото население и образувала първата кабалистична група. Всички останали, които не поискали да се присъединят към тях се разселили на различни континенти.

Авраам е бил известен вавилонски жрец. Той се покланял на създадени от него дървени и каменни изваяния и продавал тези божества, докато не установил, че хората са станали глобално свързани в своя егоизъм, дотолкова, че престанали да се разбират един друг. Това, всъщност, е вавилонското смесване на езиците.

Авраам търсел отговор на това ново състояние на обществото и разкрил плана на Природата, в това, че нейната единна сила води всичко към пълно обединение и подобие на Себе си. Така той постигнал методиката на обединението – как може да се преодолее егоизма – с помощта на същата тази единна сила, Светлината. Групата, която го последвала, се нарекла кабалистична група – от думата кабала /получаване/, тоест овладяване на новото свойство на природата – свойството на отдаване и любов, което означава разкриване на Твореца.

Как се разкрива Твореца? – С помощта на обединението! Затова изведеното от Авраам правило, общият закон на природата гласи:”Възлюби ближния, като самия себе си”. Това е главното правило на Тора. Тора идва от думата Ораа – инструкция за поправянето на човека.

Тези, които във Вавилон са приели това правило, както и тези от човечеството, които го приемат днес, се обединяват. А който не поискал да го приеме, все още не разбирайки, че това е план за развиване на човечеството, продължили обикновенния живот, защото в духовния живот е невъзможно насилствено да се променяш – това трябва да произлиза от желанието на самия човек. Ако човек не иска, не можеш да го задължиш – всичко зависи от желанието на сърцето.

В резултат на това човечеството се разделило: част последвала методиката на Авраам и се отделила от онези, които се заели с „издигането на Вавилонската кула” – чрез по-нататъшно развитие на егоизма си. Издигайки егоизма си до небето, хората дотолкова започнали да се ненавиждат, че престанали да разбират своя език, както е казано, „и се смесили езиците им”.

Този егоизъм ние виждаме в света и днес. Огромен като планина, той ни изключва един от друг и предизвиква взаимна ненавист. Ние се наслаждаваме на своето превъзходство над ближния – колкото е той по-ниско, толкова ми е по-добре на мен, толкова повече печеля. И никой никого не разбира – само себе си.

Авраам също започнал с това. Преуспяващ свещеннослужител на вавилонския култ, той използвал егоизма по най-жесток начин, докато не разбрал, че порастването на егоизма и отчуждаването между хората си имат обяснение. Това се случва, за да задължи човечеството – чрез добро или зло – да достигне единството, съществуващо в цялата природа. Именно това значи, че Творецът му се е открил.

Както пише великият философ и кабалист на 12 век РАМБАМ, Авраам увлича след себе си хиляди хора и преследван от цар Нимрод, напуснал Вавилон, буквално спасявайки се от смърт. Тази група започнала да живее по духовния закон на любов към ближния, като едно семейство.

Те се развивали духовно, докато в тях не се появило следващото ниво на егоизъм. Падението в него се нарича „египетско изгнание”. Те го преодоляли и се повдигнали на духовно стъпало, наречено получаване на Тора /Светлина, Висша сила на Природата, Творец/. Така им се разкрила науката за общия строеж и план на природата – кабала, в пълен и съвършен вид.

При кое условие? – Намирайки се в подножието на планината Синай, което в превод означава планината на Ненавистта, те трябва да се обединят, да станат като един човек с едно сърце, тоест да достигнат обединение при пълно поръчителство помежду си.

Успели да го направят,- и в резултат на огромна работа, наречена „четиридесетгодишно блуждаене в пустинята”, те достигнали отначало стъпалото Бина, и „влезли в земята на Израел”- разкриването на Твореца. “Исра – ел” означава „право към Твореца”: съединявайки своите желания за любов и отдаване, хората разкриват в тази връзка висшата сила.

Те построили помежду си общо желание за отдаване и любов, което се нарича Храм, място на разкриване на това висше свойство, Твореца, – но не успели да се задържат на това ниво, защото егоизмът им постоянно нараствал. Духовното им ниво паднало /разрушаване на първия Храм/, от стъпалото Хохма, до нивото на 2 – рия Храм, стъпалото Бина.

Във времената на Раби Акива егоизмът отново нахлул в отношенията между нас. Раби Акива учил своите 24000 ученици:”Възлюби ближния си, като себе си – главното правило на Тора. Друго освен това не съществува!” – Но те се провалили в безпричинна ненавист и духовното обединение на ниво Бина се разбило. С това падане в егоизма те напълно изгубили усещането за висшия свят/състояние/, Твореца. От тогава се изчислява изгнанието /галут/ – не от физическо място, а от духовно. Останали външните действия, обичаи, но не вътрешното поправяне на сърцето: няма ли любов към ближния, няма поправяне на желанията.

Във всеки от нас има 613 желания, поправянето на които от ненавист в любов към ближния се наричат извършването на заповед. Така е написано в книгата Зоар и другите източници. Изпълнението на 613 заповеди означава, че човек е поправил общото желание на душата си и тя се напълва със светлината на Безкрайността.

Затова ние искаме да се обединим, за да поправим желанията, намиращи се в точката на сърцето ни, в капката духовно семе, в душата, – на любов към ближния. За това ни е необходима Тора: не текст, написан на пергамент и намиращ се в синагога, а светлина връщаща ни към доброто.

Идвайки в групата, ние започваме да разкриваме във връзката помежду си ненавистта си един към друг. Така се проявява условие, за което е казано:” Аз създадох злото начало”. Тогава ние се нуждаем от висшата поправяща сила, която се нарича Тора:”И създадох Тора за неговото поправяне.”.

Хората, поправящи своя егоизъм от ненавист към ближния на любов към него, се наричат „изучаващи Тора и изпълняващи я”, защото Тора се нарича светлината, възвръщаща към Източника.

А който просто чете книга – няма лошо, но само по време на изгнанието. 2000 години сме били длъжни да съществуваме откъснати от науката кабала, за да се обединим с онези вавилонци, които са се пръснали по всички континенти. Ние се смесихме с всички народи, с целия Вавилон и днес се връщаме към него.

Днес целият свят е кръгъл – ние все едно се намираме в едно място. Отново се проявява взаимната ненавист: ужасни отношения, крайна зависимост. Но сега няма как да тръгнем и сме длъжни да реализираме поправянето тук и сега!

А тези, които се молят и изпълняват различни външни действия, спазват обичаи, те не поправят желанията си на любов към ближния. За съжаление точно те ненавиждат другите и техния егоизъм расте именно от това, защото им се струва, че се занимават със свети неща. Нищо не може да се направи – това е резултат от изгнанието. Ще се надяваме, че и те ще достигнат до разбиране.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39846]

Светът си е наред – проблемът е в мен!

Световен конгрес We!, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Спешно е необходима методика за възпитание

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Трябва ли да започнем с кабалистичното възпитание от нашите деца, за да ги направим пример за външния свят или вече сме готови да се обърнем към външния свят и въпросът е само в това, как да го направим?

Отговор: Родителите трябва да възпитават децата, както е организирано от природата. Затова, ако разбирам кое е най-доброто, което мога да дам на детето, това е свързано със светлината, с Твореца, със силата, която може да го защити и развие до най-високото ниво, със силата, която го съпровожда в този и в бъдещия свят, и аз несъмнено ще поискам да дам на детето тази подкрепа, тази закрила.

Аз искам светлината да възпитава детето, а не просто учителят в училище. Преди всичко, искам да му дам духовно възпитание, а като допълнение към това, то може да учи в училище и в университет.

За мен не е толкова важно работник ли ще стане или професор – за мен е важно с какъв духовен багаж ще завърши живота си, ще бъде ли щастливо през този живот, ще знае ли за какво да живее.

Затова, духовното възпитание е несравнимо по-важно, отколкото материалното, посоката на което се променя на всеки няколко години. Днес, човек завършва обучението си и трябва отново да започне да учи. Светът е изправен пред революция в областта на информацията.

Трябва ли първо да възпитаваме децата си и с тяхна помощ да разпространяваме системата за духовно възпитание или трябва направо да култивираме духовното възпитание в света?

Сега, незабавно трябва да пропагандираме духовното възпитание. Докато нашите деца израснат и ние успеем да ги представим на света, ще мине много време. Сега, без каквато и да е връзка с нашите децата, вече подготвяме материали за методиката на духовно възпитание и ги разпространяваме в света – на всички езици, през различни обществени организации.

Ние възпитаваме нашите деца и ще се радваме, ако деца и от други страни виртуално се присъединят към това и вземат учстие в летните лагери, които искаме да организираме. Трябва да видим резултатите от кабалистичното възпитание на децата си.

Сега, вече ги виждаме, но те не са достатъчни, за да се обърнем към света и да му покажем какво се случва. Ако след две – три години покажем, че пет-шест годишни деца вече разсъждават правилно, на единайсет – дванайсет разбират какво става в света и са зрели личности, а на петнадесет – шестнадесет завършват университет, ние ще имаме какво да кажем на света.

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40904]

Кабала и филантропията

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №6

Въпрос: Може ли в американските училища да се включат в програмата занятия с кабала в съчетание с филантропията, без да бъде използвана при това кабалистичната терминология?

Отговор: Когато се обръщаме към външния свят, ние изобщо не споменаваме науката кабала.

Ние се обръщаме към света по два канала. Първият канал – това е автентичната наука кабала, предназначена за тези, които са заинтересувани от нея.

С това ние привличаме хората с точка в сърцето, които започват да чувстват, че кабала може да напълни тази пустота, която те усещат. За тях е открит целият този материал, цялата кабалистична методика и ние от все сърце сме готови да отделим внимание на всеки, без да питаме кой е той и откъде е.

Вторият канал за нашето разпространение се характеризира с това, че ние нищо не говорим нито за Израел, нито за науката кабала. Ако се обръщаме към обикновения човек, ние говорим за законите на природата и сме длъжни да им обясним тези закони от научна гледна точка.

Ние разговаряме с хората без да използваме тези понятия, които биха ги отблъснали, които биха затруднили възприемането и възможността за комуникация. Когато съставяме метод за възпитание, ние не използваме кабалистични термини и не споменаваме националната принадлежност на кабала, ние я обясняваме от гледна точка на логиката.

Не мисля, че трябва да се занимаваме с филантропия, трябва просто да научим децата правилно да се отнасят към света.

Когато аз постъпих в университета, изучавах анатомия, физиология и психология. През първият семестър по инициатива на един от професорите ние посещавахме психиатричните болници, операционните, моргите и родилните домове.

Бяхме около 20 здрави и самоуверени млади хора и аз помня колко силно впечатление ни направи това на всички. Сред нас имаше момичета и след посещението на родилния дом аз започнах да гледам на тях по съвсем друг начин, аз започвах да изпитвам уважение за тези страдания, които тя изпитва по време на раждане.

Жалко, че нашите деца не виждат и не усещат това, то би изменило тяхното отношение между половете в училище.

Трябва да покажем на света, без да го тушираме, какво представлява днешният егоистичен свят, а след това да го обсъдим в клас: „Какво видяхте? Какво мислите за това? Защо се случва това? Как мислите, такова ли съществуване е достойно за човечеството?”

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40898]

Разпространението е раждането в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

Въпрос: Моят въпрос е свързан с разпространението. В училище разговарям със съучениците си за кабала.

Създава се впечатление, че това им е интересно и между нас възниква определен контакт, но когато се върнат у дома, пренебрежителното отношение на семейството и обкръжението им към това, проваля всичко. Как да създадем важността на целта в семействата?

Отговор: Затруднявам се да отговоря, защото не съм се занимавал никога с това. Тъй като, ние говорим за любовта към другарите и за любовта към ближния не със страничните хора, а с онези, които вече идват при нас.

Науката кабала казва, че е необходимо да разпространяваме нейните знания пасивно, без принуждаване. Трябва да дам на човека определена информация: защо страда светът, каква е причината всички да се чувстват зле, къде се „подхлъзваме”, защо възникват кризите.

И да се постараем да му обясним, че всичко това става съгласно програмата на природата, за да ни демонстрира, че егоистичното развитие по растяща експонента е завършило и сега ни предстои падане. Това означава, че ще усетим страдания и проблеми (възможно е да са сериозни), тъй като развитието в егоистичната плоскост е завършило и сега трябва да се издигнем над него.

Ето, такава информация трябва да разпространяваме в света. Но ако сега, започна да говоря за това с хората, ще трябва много часове да обяснявам, докато разберат. Ето защо, ние разпространяваме науката кабала пасивно, чрез книги или Интернет и тези, които се заинтересуват и почувстват, че това напълва  някаква тяхна потребност, ще ни намерят.

Известно е, че се намираме в полето на висшата сила, в полето на светлината. И ако в човека има склонност към собствено поправяне, своего рода възприемчивост към обединяване, към духовност, което е равнозначно на любовта към ближния, към отдаването и към Твореца, тогава той ще намери нашите първоизточници. Няма никаква необходимост да му се оказва натиск и да се разгръща голяма пропаганда.

Можеш да говориш с приятелите си за кабала – за това няма забрана. Но ако виждаш, че след това веднага забравят или им е безразлично, или веднага променят своето мнение, дори ако отначало са се съгласявали с нещо, то всичко това е знак, че очевидно, тази наука засега не е за тях.

Ако съм на твое място, бих им дал да прочетат книга, която според теб ще е подходяща за тях. Събери малка библиотека в дома си. Моят съвет е всички да го направите.

Всеки, който изучава кабала, трябва да има сбирка от книгите ни в пълен обем. Заедно с тях, дръжте 3-5 книги, най-вече подходящи за начинаещи и им давайте по ред да ги четат, а после ги прибирайте обратно. И тогава ще видите – проявяват ли те интерес или не.

Книгите имат особена сила. И макар, че обикновено чета и работя с текст на компютъра, все пак не мога да нямам пред себе си книга. Тя има духовен корен, а компютърът – не.

Но какво е ценното и достойно за подражание в този млад човек – това е неговото желание да разпространява науката кабала. Той е смелчага! И трябва да се учим от него.

Струва си, всеки от вас да провери своите възможности в разпространяването. Защото, колкото повече разпространявате науката кабала, толкова повече се обогатявате вътрешно. И в съответствие с това, колко хора получават чрез вас знания за духовния свят или духовно напълване, такова напълване ще премине и през вас. Вие, сякаш ги раждате и те вече стават ваши деца – това също способства за вашето израстване.

А човек, който не е приближил никой до науката кабала и на никой в този свят не е оказал духовно влияние, като че ли не е дал на никого живот и няма продължение. Всеки от нас трябва да бъде разпространител.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40872]

Падение не трябва да има

Въпрос: Как след конгрес да съхраним, в себе си, онова състояние, което сме постигнали там, тъй като обикновено, винаги следва падение?

Отговор: Ние не можем да си го позволим, подобно на това както не можем да кажем на една майка да не се грижи за детето си, когато е болна. Има такива ситуации, в които необходимостта засенчва всичко. И само при смърт на майката, някой друг поема грижите за детето ѝ.

В нашия случай – нямаме време за почивка, безсъдържателно многословие и падения. Светът около нас се развива много бързо, а ние изоставаме и сме длъжни да бъдем „в крак” с неговото темпо.

В момента, все повече и повече, започваме да усещаме всичко лошо, ставащо се по света, което е свързано с нас до такава степен, доколкото закъсняваме с поправянето си.

Затова аз не трябва дори да допускам мисълта за падение след конгреса – това не трябва да става .

Освен това, до лятото предстоят редица важни събития: Конгреси в Италия, Испания, Москва. Трябва всички ние да се сплотим и да се готвим за тях. Ето защо, нямаме никакво междучасие. Всичко е много сгъстено във времето. И това е добре доколкото отговаря на темпа на промените в света.

От лекция на Конгреса, 25.03.2011

[40548]