Всички кабалистични текстове са създадени, не за да разберем нещо от тях, защото с нашия земен разум е невъзможно да разберем обясненията на кабалистите, които са написани на съвършено различна висота, противоположна на разума – не на получаване, а на отдаване.

Това е напълно различна програма, различно възприемане и направление на мислите.

Нищо не може да се направи – ние няма да разберем това, докато не достигнем същото състояние, в което се намира авторът, или състояние поне малко подобно на неговото. А докато сме обратни на него по свойства, то тази противоположност отхвърля всичко, което бихме могли да получим.

Не става въпрос за статиите и писмата, в които кабалистите говорят за нашите състояния още преди входа в духовния свят, за който ни подготвят, и където ни разказват как да влезем в него, за да ни оформят и съпровождат по духовния път.

А за такива текстове като „Учение за Десетте Сфирот”, Книгата Зоар и „Дървото на Живота”, описващи ни духовния свят – разказващи за висшето състояние, което ние бихме могли да усетим, ако съответстваме на закона на висшия свят – закона за отдаването.

Ако ние разкрием свойството отдаване, това, че връзката между нас е както между клетките на един организъм, тогава вътре в тази връзка ние ще разкрием законите, състоянията и картините от висшия свят, за които ни разказват кабалистите.

Ще ни станат понятни всички думи, които те използват в Книгата Зоар или в „Учение за Десетте Сфирот”, защото става въпрос за това, което ние ще видим, ще усетим и ще разкрием.

Цялата Тора ще се превърне за мен в Тора на живота и аз ще я разкрия вътре в собствените си желания, доколкото мислите и желанията ми ще бъдат в порядък помежду си, заедно с желанията и мислите на всички други души, – според степента на това, доколко аз ще разкрия в себе си способност да се съединя с другите и прозра това в Книгата.

Така Книгата ще ми стане инструктор, – Тора произлиза от думата „ораа” – ръководство, инструкция. Тогава ние ще разкрием цялото тяло на общата душа „Адам”, всички връзки между неговите органи.

Затова, четейки Зоар, ние сме длъжни да постигнем това усещане, – че наистина сме свързани помежду си, и във вътрешната глобална, интегрална връзка между нас сега разкриваме формата на тази връзка, за която говори Зоар.

Тъй като Зоар говори само за формите на връзката в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво вътре в мрежата, съединяваща душите ни, а съвсем не става въпрос за животните, растенията и неживата природа в този свят.

Няма нищо освен души. И всички тези описания на неживите обекти, растенията, животните и хората обясняват само за формите на връзката между душите.

Когато нашите точките в сърцата – желанията ни, стремежът ни към единство между нас, се съединят правилно помежду си, тогава ние, във връзката между нас, ще разкрием всичко написано в Зоар. И това е, което ще се нарича „свят на Безкрайността” – свят на безкрайната, неограничена връзка между всички. Нека да се постараем да си го представим между нас!

От урока по Книгата Зоар, 25.10.2010

[24819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.160-162: „И се движеше“, „и влезе“, „и се разпростря“. Тогава се напълни луната, Малхут, и придоби 72 имена в трите линии.

От едната страна Малхут се облече с украшенията на висшето Милосърдие (Хесед), със 70-те печата на светлината на висшата мъдрост (Аба), която й светеше. Това е дясната линия и указанието: „И се премести“.

От втората страна се облече Малхут със заплахите на Съда (копията на Гвура) в нея, с 60-те удари на огъня и 10-те собствени, спускащи се от страна на висшата Бина (Има) като запечатани закони, и това е лявата линия и откъса: „И влезе“.

От третата страна Малхут се облече в пурпурни одежди, в които се обличал висшият праведен Цар, Тиферет, и които наследява неговият син, със 70-те висши украшения от страна на Аба ве-Има. И те включват както дясната, Хесед, так и лявата – Гвура, и указанието: „И се разпростря“.

Разбитите души, желаейки да се съединят помежду си, издигат МАН към Малхут в света Ацилут (или Шхина – съвкупността на душите), включват се в нея, и тогава тя се съединява със З“А в света Ацилут или с Твореца (Кадош Бар Ху).

З“А, издигайки се към Аба ве-Има в света Ацилут, получава сиянието на дясната и лявата линии от Гвура и Хесед, създава място за зивуга на Аба ве Има – сфира Даат, подтиква ги да се съединят, и тогава тази светлина чрез З“А достига Малхут, душите.

1. Душите, желаейки да се съединят, издигат МАН и влизат в Малхут.

2. Тези души принуждават Малхут да се съедини със З“А.

3. З“А се съединява с Аба ве-Има и създава сфира Даат.

Всички се съединяват заедно според указанието: „И се движеше, и влезе, и се разпростря“.

 От урок по книгата „Зоар”, 26.10.2010

[24933]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че за да се съединя с текста на „Зоар”, който сякаш е написан на непознат език, трябва да стане чудо. В нашия свят е трудно да се повярвя в чудеса…

Отговор: Не знам какво означава „да се съединя с текста”. Аз слушам някакъв разказ на неразбираем за мен език.

Казали са ми само, че там става въпрос за мен, за всичко, което ми е подготвено днес и трябва да се случи в бъдеще.

Аз много се старая да разбера, защото това е изключително важно за мен! „Зоар” е като секретен код, който трябва някак си да разшифровам, да разкрия този текст. Какво да направя?

Кабалистите казват: „Ако се стремиш към това с всички сили, ако желаеш и търсиш правилния подход – ще го разкриеш. Ще можеш да го разкриеш, но всичко зависи от това, колко усилия ще положиш ”.

Трябва много да учиш, да се научиш да го усещаш, да се откажеш от някои свои вътрешни свойства, защото в него се говори за такова разбиране и подход към живота, които са напълно противоположни на твоя.

Ти трябва да се облечеш в тази идея, да се отъждествиш с героите, да ги разбереш и обикнеш, дори ако в момента те не ти харесват и не ги разбираш напълно. Ако искаш да разбереш този разказ, трябва да промениш много неща в себе си.

По същество, ти променяш себе си съгласно разказа. И всичко, за което се говори там, започва да ти става все по-близко, разбираемо, чувствено и прието от теб до такава степен, че изведнъж влизаш в него и го разкриваш.

Това се е случило за сметка на множеството действия, в които си се старал да се уподобиш със света на „Зоар”: „Какво може да е това? Аз искам да разбера и да усетя! Искам да живея в него! Как трябва да се променя, за да мога поне малко да видя онова, за което разказва „Зоар”?!”

През цялото време трябва да виждаш в себе си материала, който се променя, който се уподобява на разказа: аз съм пластелина, от който разказът трябва да извая форма. Аз искам той да я създаде! Така се приближавам към разказа, не към разбирането, а към познанието, усещането, както е казано: „И познал Адам Хава (Ева)”.

Подходът ми се състои в това, повествованието на „Зоар” постоянно да създава в мен все по усъвършенствани форми, докато не придобия неговата истинска форма. Защото разказът означава разкриване.

По този начин трябва да работим с текста и такъв трябва да бъде подходът ни към книгата „Зоар”. Аз искам книгата да ме промени, да извая от моя материал всичко, което е необходимо. Готов съм на всичко и изцяло се отдавам на нея!

От урок по книгата „Зоар”, 25.10.2010

[24814]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ние учим, че ангели се наричат силите. Кога човек започва явно да ги усеща в себе си?

Отговор: В нашия свят чувстваме различни сили, които се отнасят до неживата, растителната, животинската и човешката природа. Такива са и силата на земното притегляне, и климатичните явления, и целият обкръжаващ ни свят. Те участват в живота на човек и са включени в него чрез положително или отрицателно влияние. Тези сили се наричат ангели.

Затова, когато се казва, че при Авраам са дошли трима „човека“ – това са ангелите Рафаел, Михаил и Гавраил, – това означава, че той различава в себе си тези сили. Ангелите – това са силите на нашата душа, а не някой отвън. Някои от тези сили се появяват, други изчезват, действието им постоянно се променя.

Всъщност няма нищо, освен ангели на различни нива на желанието. Човек ги възприема и класифицира – с кои може да напредне, и с кои не.

Същото става и в нашия свят. Само че, тук ние различаваме външните форми на силите – вятър, дъжд, звуци, хора, животни, вътрешни усещания – всичко това са ангели.

Кабалистът в нашия свят не гледа на външния вид на явленията. Чрез тях, той вижда, как Творецът желае да му покаже, че му въздейства.

Затова за него е важна вътрешната същност на явлението, неговото предназначение. Всъщност, чрез тези действия Творецът ни говори. Какво иска да ни каже Той?

Той иска ние да обединим тези въздействия на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко – и да ги включим в сърцето си, така че да почувстваме зад тях само Него. Тогава те няма да са преграда, скриваща Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 22.10.2010

[24635]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.110: … Казано е: „Ето го великото море“, и свещенното животно над него– Нуква, разположена от гърдите на Зеир Анпин и нагоре, получаваща от трите животни на Зеир Анпин, а самата тя  е четвъртото животно.

Всички получават от него, даже колесниците на нечистите сили. И всички пълчища и станове (войски)  напредват по нейно указание, под нейната власт, и според нейната дума спират.

В същото време, когато тя напредва – всички напредват, тъй като всички те се съдържат в нея.

Ние изучаваме само отношенията между Зеир Анпин (З“А) и Малхут. З“А – това е Твореца (Кадош Бар Ху). Малхут – това е Шхина, съвкупността от душите.

Ние сме части от Малхут. Според това, как се включваме в Малхут – тоест желаем да се обединим помежду си, – ние се удостояваме с връзка със З“А, – и тогава той ни въздейства.

Разбира се, че всички получават от Нуква – Малхут на света Ацилут, но всеки получава в степента на своето сливане с нея, своето включване във връзката между Нуква и З“А.

Нуква със З“А се намират от най-малкото състояние, този свят, до съвършенното състояние, света на Безкрайността, пълното поправяне на своята връзка. Според степента на своето включване в Нуква, човек постига от нея всички стъпала на стълбата на духовното издигане.

Затова не ни трябва нищо повече – само да се слеем с Нуква. Степента на нашето сливане с Нуква, Малхут на света Ацилут, и определя височината на нашето стъпало по стълбата на световете, включително до окончателното поправяне.

От урока по книга Зоар, 24.10.2010

[24675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар” е най-силният източник на духовна сила, от който можем да черпим светлина, сила – всичко, което човек пожелае. Но е необходимо да разберем, че получаваме всичко съгласно нашето желание.

Ако искам да постигна целта на творението и съм насочен точно към нея, тогава получавам от нея стопроцентова помощ и сила.

Ако вървя в друго направление, тогава светлината ще трябва да ми въздейства в степента на моето отклонение, на моето желание да се насладя, за да го покори и да ме върне в правилния път.

Разликата между точното насочване към целта и отклонението от него, аз усещам като страдания. Тези страдания ме принуждават да се върна обратно.

Както малкото дете, което държа за ръка, иска да ме отведе някъде встрани, а аз го удържам и връщам обратно. То ме дърпа на другата страна, а аз отново го връщам.

Така сме и ние. Ако се отклоним от пътя, светлината насила ни връща обратно. Но тази сила, действаща в противовес на нашето желание, ние усещаме като зло – като болести, проблеми, страдания, войни и смърт.

Затова, ако искаме да се движим по добрия път – като добри деца, за да не страдаме повече, ние трябва да си зададем въпроса: „Как да слушаме и да напредваме по правилния път – направо и без грешки?”

Баал аСулам пише, че съществува проста формула: „Исраел (стремящият се към Твореца: Исра – направо и Ел – Творец), Тора (от думите ор – светлина и ораа – инструкция) и Творецът (Кадош Бар Ху) са единни”.

Исраел – това съм аз. Тора е светлината, която ще ми въздейства, придвижвайки ме по добър и пряк път. Творецът е отдаването.

Как мога да организирам напредването си по тази формула? Баал аСулам обяснява в статията „Свобода на волята”, че това е възможно единствено с помощта на групата.

Ако свързвам постигането на целта с групата, в групата, тогава аз се включвам в нея и във връзката между нас желая да разкрия Твореца – по този начин, несъмнено, вървя в правилната посока.

Затова, по време на четене на книгата „Зоар”, желаейки да привлечем към себе си нейната светлина, ние трябва колкото се може повече да се безпокоим за това, светлината да се прояви правилно.

Защото Тора може да бъде както еликсир на живота, така и смъртоносна отрова. И може да се случи така, че да тръгнем в напълно различна посока, и тогава, както е казано: „Стой и нищо не прави – това е за предпочитане”.

Затова си струва да се въоръжим с правилното намерение, помнейки, че всички заедно четем „Зоар”, за да може светлината да ни донесе единение.

И не е важно какво точно четем, доколко разбираме, слушаме ли и разбираме ли изобщо езика. Главно е намерението.

Защото „чудесната” сила (сгула) на „Зоар” действа на човека само в зависимост от неговото желание. Затова, да пожелаем да се съединим и в нашата връзка да разкрием Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 22.10.2010

[24541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече чета Зоар, толкова повече осъзнавам нейната сила. Толкова ли е дълбока Зоар наистина?

Отговор: Ще кажа само това: трудно е без Зоар. Често ще усещаш нуждата да се върнеш към нея през деня. Както и да погледнеш на нея, тя е просто източник на сила.

В началото, когато човек отваря Зоар, не знае защо тази книга го привлича и очарова толкова много, и защо  е толкова трудно без нея. Някои усещат това по-рано от други. За някои хора може да отнеме много време да усетят силата, скрита в тази книга.

И все пак, рано или късно, всеки започва да усеща, че се нуждае от Зоар. Тя е като водата – нужна ни е повече от храната.

От урока по книгата Зоар, 30.08.2010

[22305]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всъщност, ние и сега представляваме не физически тела, а души. Творецът е създал желанието за наслаждение, и няма нищо друго освен това. И ако усещаме земна материя, това не е защото съществува друга, отделна реалност. Има само желание, което усеща себе си във физическо тяло. Това е същата душа, която усеща само себе си и само вътре в себе си. Тя не възприема нищо, което е извън нея.

Поради тази причина душата се усеща съществуваща в нейното материално тяло, привидно заобиколена от други, подобни тела. Така възприемам себе си и обкръжаващата ме действителност, тъй като съм затворен в себе си със своя егоизъм. Щом започна да добивам нови желания и да възприемам свойства извън мен, виждам реалността по различен начин.

Реалността, която виждам извън мен, се нарича „висш свят”. Как да изляза от себе си (от своя егоизъм) и да видя съществуващото навън? Трябва да се свържа с други души, с други приятели. В тази връзка, в това съединение, разкриваме общи усещания и проявления, наречени „духовен свят”.

Затова, когато четем Зоар, трябва да помним, че всички желаем да разкрием висшата светлина, да разкрием всичко, описано в Зоар. Тя ни предава състояния и картини, които говорят само за връзката между нас и нейните различни форми. Това е цялата реалност.

От урока по книгата Зоар, 15.10.2010

[23719]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние изучаваме текстове, написани от кабалистите за висшия свят, за скритата част на реалността.

Те пишат за тази реалност, за този свят в поетична форма и ние не разбираме онова, което искат да кажат. Те, като че ли взимат думите от нашия свят и ни разказват за висшия свят.

Защо това е така? Защото висшият свят е свят на сили, които се спускат в нашия свят и действат в него. Всичко, случващо се в нашия свят, ние виждаме вече като следствие от силите, които го привеждат в действие.

Ние не усещаме самите сили – не знаем и не чувстваме откъде идват те. Възприемаме само резултатите от техните действия – целия наш свят и нас самите.

Дадена ни е възможността да четем и слушаме за висшите сили – как се спускат и привеждат в действие нашия свят.

Кабалистите пишат за това, че по обратния път към източника, ние, благодарение на действията, които тези сили осъществяват тук, в нашия свят, можем да се издигнем към самите корени.

Ако четем книгите на кабалистите с такова намерение, тези текстове ни въздействат и постепенно, в зависимост от нашите усилия, ние започваме да се приближаваме – като детето, което с помощта на игрите постепенно се развива и расте.

Но има още едно условие: силите, към които искаме да се издигнем, не са обикновени – такива, каквито са в нашия свят. Висшите сили са противоположни на нас. Това са сили на управлението, на отдаването. А ние сме получаващия материал, желанието да се насладим, което е подложено на тяхното въздействие.

За да можем от природата на получаването да постигнем природата на отдаването, ние трябва да се организираме в група – още преди да отворим книгата „Зоар”. А в групата, по време на четенето е необходимо да се стараем да мислим за нашето съединение, защото това е природата на същите висши сили, които ни въздействат.

Тогава, те ще ни повлияят не просто чрез управляващото си въздействие, както правят върху цялото човечество и целия свят, а чрез свойството си отдаване.

Всичко се случва по наше желание. Ако искаме не просто да сме подложени на тяхното въздействие, а да станем като тях, да придобием свойството отдаване, тогава постепенно се променяме и ставаме част от тези сили – също толкова отдаващи, колкото са те.

Това означава, че постепенно се издигаме над този свят, на нивото на висшите сили. Разбира се, ние не се издигаме и спускаме физически, а започваме да ставаме организирани отвътре, осъзнавайки и съгласявайки се с това, че в нас все повече действа тази отдаваща сила и ние отъждествяваме себе си с нея.

Тази сила все повече ме напълва и аз действам на нейна страна. Това се нарича „духовен подем”, който се реализира само при условие, че се намирам в група и желая заедно с всички да усетя как силата на отдаването ни напълва.

Ще мислим за това по време на четенето на „Зоар” и ще успеем!

От урок по книгата „Зоар”, 19.10.2010

[24181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→