Толкова лош ли е Содом?
Въпрос: Защо понятието „Содом“ се асоциира с лоши взаимоотношения между хората?
Отговор: Ако се разгледа самото свойство, то като че ли служи, за да пази обществото, като установява в него точен ред: всеки се грижи за себе си и своето семейство, като не излиза от общоприетите рамки. В това има нещо дълбоко рационално и да се достигне до такова състояние не е лесно.
Принципите за съществуване на Содом са прости: моето е мое, твоето – твое, не ме закачай и аз няма да те докосна. Забранено е да се дава на който и да било, но е забранено и да се взема. Всеки живее според съгласно приложеното усилие: колкото си изработил – всичкото е твое.
Ще убием крадците, ще унищожим измамниците, този, който помога на ближния, го разваля, тъй като по този начин в човека възниква мързелът и лъжата. Той мисли, че сега ще получава всичко и не желае да работи.
В този смисъл нашият свят е по-лош от Содом!
Свойството Содом означава, че аз не завиждам на никого: имам това, което ми се полага, а ти – това, което ти се полага. Тази жизнена философия е особена и не е проста! Ние употребяваме тази дума като порицание, но дори не достигаме до това състояние.
Свойството на Содом е отрицателно не само за себе си, а по отношение земята на Израел: желанието да се достигне любов към ближния, свойството на Авраам. На този път Содом спира човека, но сам по себе си подходът е много полезен за желания за получаване.
Ако не се премине в желание за отдаване, то нивото на Содом представлява най–благоприятните отношения в обществото: никому нищо не давай и нищо от никого не получавай!
Това е здраво отношение към желанито за получаване: ако нещо ти се полага – живей, ако не ти се полага – умирай. Тъй като всичко, което е свръх необходимото, вреди на нашето желание – с това то свиква да използова ближния в своя вреда.
Жителите на Содом разбрали, че не трябва да одобряват желанието да получат: колкото усилия си положил – толкова си получил, „според страданието – и възнаграждението“. Какво лошо има в това?
Затова на Авраам е трудно да се раздели с Лот – тяхната връзка продължава дълго време. И само, когато той вижда необходимост от напредък, за да направи в бъдеще от Содом (земята Ханаан) – земята Израел, той извършва преврат – сменя местата на желанието за получаване и желанието за отдаване според тяхната важност. За това е разказано, като за земетресението в Содом.
Това е много сериозно решение на човек, който чувства необходимост да измени своето отношение към егоизма. Вземайки това решение, човек наистина става свободен.
От програмата „Седмичната глава (от Тора)“, 15.10.2010
[23888]
Зоар, глава „Ваехи”, п. 808: Когато Яков бил повикан, луната светнала и желанието на слънцето, Зеир Анпин, се пробудило към нея. Това е така, защото когато слънцето, Яков, се пробужда, друго слънце – Зеир Анпин, се пробужда. Зеир Анпин се прилепил до Нуква и луната – Нуква – засветила от Зеир Анпин. 
Книгата Зоар ни въздейства със скритата в нея светлина. Ако ние желаем да използваме тази светлина за нашето поправяне, то единственото място, което трябва да поправим е връзката между нас.
Творецът е постоянен и съществуващ, в него няма изменения. А творението не може да усети нещо, в което няма промени. Ние не различаваме неизменното, не го усещаме.
По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.
Въпрос: Правилно ли е да се каже, че първият етап е съединението между нас и създаването на духовен съсъд (кли, желание), а вторият етап е поръчителството?
Въпрос: Четейки Зоар, аз се концентрирам върху намерението да се обединя с другарите, но усещам пусто пространство. Длъжни ли сме да го напълним с някакво осъзнаване?
Въпрос: Ако, когато чета Зоар, аз се моля за подобряване на материалните ми условия, така че те да са оптимални за придобиване на свойството отдаване, то по този начин не изразявам ли неудовлетвореност от действията на Твореца спрямо мен?
