Въпрос: Молитвата, молба за помощ към Твореца в лоши времена ли е? Може ли да произнесем традиционните молитви със свои думи?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето, а не думите, които човек произнася. Мога изобщо да не знам думите на молитвата, нито пък езика.

Защото викът на бебето също е молитва. То не знае никакъв език и просто крещи. Защо? Просто иска нещо. Именно това се нарича молитва.

Молитвата – това е издигането на МА”Н, разкривнето на пустото желание. Издигане на желанието означава, че искам нещо по-високо, в сравнение с моето настоящо състояние. Ако го желая – това се нарича молитва.

А ако искам нещо, което не превишава моето сегашно ниво, тази молба не се смята за молитва и не се издига нагоре – към висшия, който се грижи за мен.

Висшият е готов да извърши само едно действие – да ми помогне да се издигна към него. Той е предназначен именно за това, съгласно реда на стъпалата, спускащи се отгоре надолу.

Затова, моята молитва трябва да бъде подемът МА”Н – „мей нуквин” (водите на нуква), когато Малхут желае да се уподоби с Бина.

Има ниво на Бина и ниво на Малхут. При Второто Съкращаване (Цимцум Бет), Малхут се издигнала в Бина и в Бина вече присъства Малхут.

След това, в резултат на разбиването, Малхут се спуска от Бина обратно в Малхут, но вече се спуска заедно с разбитата Бина. Именно това е заложената в нас духовна искра (точката в сърцето).

Сега, от нашата обща Малхут – от нашето желание за наслаждаване и искрата на Бина, пробудила се в нас, ние желаем да издигнем тази искра обратно в Бина.

Моята работа се състои в оценяването на духовната искра в сравнение с Малхут. Аз ги сравнявам помежду им. Ако искрата е по-високо, значи желая да се уподобя на Бина, да се слея с нея. Защото искрата е частта от Бина, която е в мен – частицата от Твореца свише.

Тогава, със своя стремеж, аз като че ли я издигам обратно към нивото на Бина. Това се нарича „води на нуква”, които издигам нагоре – частта от Бина („водата”), намираща се в Малхут („нуква”). Това се нарича вик, молитва. А какво произнасяш по това време – никой не се интересува.

От урок по книгата „Зоар”, 18.10.2010

[25364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Матронита”, за която говори Зоар?

Отговор: Матронита е Малхут. Общото желание да сме подобни на Твореца се нарича Матронита. Творецът (Кадош Бар Ху) е общото име на светлината НАРАНХАЙ, която ни напълва.

Но ние не можем да почувстваме самата светлина. Какво е светлината Нефеш? Как да кажа нещо за нея? Сега опитвам нещо и усещам сладък вкус – наричам го светлината Нефеш. После опитвам друго и усещам по-сладък, по-дълбок вкус, с различни вътрешни нюанси, и го наричам светлината Руах.

Как да ги измеря? Измервам ги чрез растежа на моето желание, което трябва да разкрие допълнителен вкус в новата светлина Руах в сравнение със светлината Нефеш. Колко желания участват в усещането за светлината Руах? Да предположим, че е имало пет желания, за да разкрия светлината Нефеш. Сега са нужни повече от двадесет, за да разкрия всички допълнителни нюанси на усещане, което се нарича светлината Руах.

Но как измервам тази светлина? Спрямо това, колко усещания все още трябва да задействам, за да я разкрия. Затова може един човек да слуша опера, да и се наслаждава и да усеща цяла гама чувства, докато друг човек, седящ до него, да гледа часовника си и нетърпеливо да чака да свърши.

От урока по книгата Зоар, 31.10.2010

[25441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.

Ако вземем думите от нашия свят и започнем да ги съотнасяме с духовното, това е нормално. Но можем да минем и без думи. В човека, който пребивава в духовното, няма думи.

Баал аСулам се е молил да го спуснат от неговото ниво на такова стъпало, на което да може да намери думи и да предаде на по-нискостоящите постиженията, облечени в думите на техния свят, за да могат те поне нещо да разберат.

Но в духовното има само усещане. Няма нужда да го обличам в някакви думи, защото аз имам решимот и „вкус” (таамим), които усещам. Не ми е нужно да си ги изявявам на самия себе си – само ако искам да споделя впечатленията си с другите. Но изясняването винаги е ограничено. Нито една дума не може да включи в себе си неговото напълване.

Затова молитвата е работа на сърцето, вик от дълбините на сърцето, без всякакъв език и молитвеник. Молитвеникът е написан за нас от кабалистите, членовете на Великото Събрание, преди началото на изгнанието, когато ние сме паднали от духовното ниво.

Защото ако паднеш от осъзнаването на духовния свят в този свят, то няма какво да ти бъде казано за духовното. И затова те са ни написали молитви, за да можем поне под някаква форма да говорим за него.

Защото връзката все пак се запазва и, когато в периода на изгнание много хора произнасят думите от тази книга, те при всички случаи предизвикват някакво действие на околната светлина, съхраняваща народа. Но това е само за периода на изгнание и за кратко време. И това не е истинска молитва.

А сега ние дойдохме до такова състояние, че трябва да започнем да работим от точката в сърцето, увличаща ни обратно в Бина.

От урока по Книгата Зоар, 18.10.2010

[25361]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние съществуваме в обща система. Ако реализираме правилната връзка между всички нейни части, създаваме мрежа, съединяваща нашите желания по правилен начин.

Все едно поправяме „тръбопровода” между нас, а след това идва висшата сила, Творецът, и започва да пропуска по тези „тръби” светлината на живота.

Всичко зависи от това как изграждаме връзката между нас – какъв е диаметърът на „тръбите”, доколко правилна е връзката. И тогава между нас протичат светлината нефеш, руах, нешама, хая или ехида.

По този начин ние напредваме по 125-те степени на връзката между нас, докато не се разкрие цялата светлина НАРАНХАЙ – това означава, че ние живеем в света на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 29.10.2010

[25298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п 36: Когато този акт (грехът на златното теле) бил направен, причинил смърт; причинил е поробването на малхут; причинил е разбиването на първите скрижали, и това няколко хиляди (хора) на Израел да умрат. Всичко това е било заради смесената тълпа, която се свързала с тях.

Въпрос: Кои са тези „хиляди”, които са умрели в мен?

Отговор: Тези хиляди са духовни степени. Единицата – това е малхут (царство); десетте са Зеир Анпин (малко лице); стотиците – Бина (интелект); хилядите – Хохма (мъдрост); а десет хилядите – Арих Анпин (голямо лице). Следователно, когато Зеир Анпин (6 х 10 отделни сфирот = 60) се издига до Арих Анпин, умножава своите сили по 10 000 (Рибо). Затова е написано: „60 рибо” (60 х 10 000) или „600 000 души”. Ако е написано „100 000”, това означава, че пълната духовна степен 100 се е издигнала на нивото на Хохма (100 е Хохма). Ако е написано „500”, това също е пълна степен 5, която се е издигнала до Бина (100 е Бина).

С други думи, едно, десет, сто, хиляда, десет хиляди са духовни степени – тяхната сила. Всеки път, когато се издигаш, твоята степен се умножава с 10.

От урока по книгата Зоар, 20.10.2010

[24314]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.180:…А за разтварянето на крайното море и потопяването на египтяните, е било необходимо първо да се унищожи техния висок корен, намиращ се в Арих Анпин.

И това е било невъзможно да се направи по друг начин, освен с помощта на огромната светлина Атик, която се явява корен на всичко.

Висшето управление достига до нас от парцуфа Арих Анпин (А”А), където всичко е поставено в порядък спрямо Ц”Б, трите линии и Бина, излизащи извън пределите на рош А”А.

И затова нас ни управляват така, че да вървим с вяра над знанията, по трите линии, придобивайки екрана на Бина, под Второто Съкращение (Цимцум Бет, Ц”Б).

А парцуф Атик, – това е вече Първото Съкращение (Цимцум Алеф Ц”А) и затова се нарича „Атик”, от думата „неетак” – отделен, откъснат от света Ацилут и от всички по-долу стоящи светове. Атик – това действително е безкрайност.

Затова действието, което той извършва, – е над системата, в която сме ние. Светлината на Атик не се подчинява на нашите закони, той е над тях и над нашата природа.

Тъй като ние се намираме под Ц”Б и се явяваме следствие на света Некудим, на разбиването и поправянето в световете Ацилут и БЕА (Бриа, Ецира, Асиа).

Ние се подчиняваме на множество ограничения, но всичките те са така организирани, че преди всичко сме длъжни да пребиваваме на нивото на Бина, и само след това по малко да присъединяваме получаващите желания (келим), предизвиквайки светенето на Хохма вътре в отдаващите келим.

Затова на нас ни е непонятно, как може да се получи такова огромно поправяне, което да ни позволи да се отървем от „египтянина”, да излезем от желанието за наслаждение, възвисявайки се над него. Защото ние усещаме само съвсем слаба светлина, приходяща свише постепенно, поетапно, „капки на успеха” (мазалот).

Затова целият този преход през махсом, ни се струва невъзможен, докато не се появи огромната светлина Гар де-Хохма, която е над всички наши свойства и закони на Ц”Б. Това се нарича преход през крайното морето (крият Ям Суф) – действието на светлината Гар де-Хохма.

Затова състоянието, което ни предстои да преминем, се нарича египетска тъмнина. Защото, когато Гар де-Хохма свети в още неготовите желания, той им носи такава тъмнина, която дори не можем да си представим. Светлината намираща се срещу непоправеното желание, предизвиква в него такива явления.

Но светлината Гар де-Хохма, идваща към нас от Атик, със своето светене отваря тази граница, тази „желязна завеса”, която се нарича „крайното море”. Защото няма крайно море, няма край – отменя го приходящата светлина и тогава ние можем да преминем през него.

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25060]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Духовността е съвършенство – в нея нищо не се изменя. Но аз виждам промени в нея. Творецът ми изглежда далечен, близък и различен. Ако правилно различа всичко, тогава аз не просто изучавам външната страна на случващото се, а във всичко виждам „Добрия и Творящ добро”, разбирам че „Няма никой освен Него” и всичко се случва единствено вътре в мен.

Но ако всичко в мен се променя, аз трябва да възприема тези изменения като благоприятни за мен и трябва да разбера, че въпреки тях и основно на тях, аз трябва да съм способен да се придържам към моето неизменимо отношение към Твореца. Тогава се получава, че всички мои вътрешни изменения изграждат в мен образа на Твореца по обратен начин – от противопоставянето ми на себе си.

Решимот (духовни гени, записи) непрекъснато ще се изменят в мен, но над тях, с вяра над знанието, аз желая да взема решение, че „Творецът е добър и твори добро и на лоши и на добри” и „Няма никой освен Него”. Излиза, че всички промени се случват в мен, на фона на моите убеждения, че „няма никой освен Него, Добрия, Творящ добро”, обрисуват в мен образа на Твореца. В този случай моето отношение към реалността е правилно. Ако различа неизменимото отношение на Твореца (Добрия и Творящ добро) във всяка моя вътрешна промяна, така аз поправям тези изменения, изпълнявам ги.

Но за разлика от „обикновените хора”, аз не анулирам тези изменения сякаш те не съществуват. Напротив: приемайки и работейки с тях, от всички тези противоположни форми и несъществуващи в Твореца изменения, аз опознавам и разбирам Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 17.10.2010

[23924]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да мислим за обединението по време на четенето на Зоар, за да може цялата група да премине през Крайното море, влизайки в духовния свят?

Отговор: Зоар разказва за това, което се случва от гледна точка на духовните съсъди/желания, т.е. за всевъзможните видове съединения – а не описва картината от гледна точка на светлината.

Има такива кабалистични книги, които дават описание от страна на светлината: как идват различните светлини и как се разпространяват. Все едно ни разказват за нещо, което е нарисувано на някаква картина.

Да се даде описание от страната на желанията, това значи да се обясни не онова, което е нарисувано, а по какъв начин може да бъде нарисувана тази картина. Какви бои трябва да се вземат, как да се смесят, как да се нанесат на платното, каква техника и каква четка да се използват.

Оказва се, че духовната картина не се създава просто така, на воля рисувайки всичко, което ми се прииска, все едно от страната на светлината.

Не, отначало трябва всичко да се оразмери, като с линийка, с помощта на разни чертежни „инструменти” (келим), всичко да се разчете. Защото тя идва от страна на желанията, на духовните съсъди, и преди всичко изисква тяхната старателна подготовка.

В такъв стил говори Зоар, цялата „практическа” кабала, идваща от страна на творението: каква да е нужната дълбочина на желанието (авиют), екраните, всевъзможните действия с тях – и какво ще се разкрие в резултат. Ние трябва да се възползваме от това описание и сами да нарисуваме тази картина, а не просто да и се наслаждаваме.

Ако вече се намирахме в такива състояния, бихме могли да се наслаждаваме на рисунката в друг вид – ние бихме могли да четем и да получим обяснение за картина, която вече сами виждаме.

Но на тоя етап ние не можем да се впечатлим от самата картина, ние идваме от страната на желанието и се учим да рисуваме тази картина – Зоар ни разказва стъпка по стъпка къде трябва да дойдем и ни дава в ръцете инструменти, с които трябва да създадем това платно.

Ние създаваме тази картина вътре в групата, в съединението между нас, и всичките имена, линии, всички обекти – означават единствено видовете съединения на желанията между самите себе си.

Когато ги съединиш заедно, когато създадеш дори съвсем начално, минимално съединение – ти вече ще достигнеш първата духовна степен и картината ще се разкрие. Главното, което трябва да разберем, е как действа всичко това, как трябва да се съедини всичко това, за да заработи системата!

Все едно си сглобявал кола, съединил си всички нейни части, включил си енергозахранването, налял си бензин, масло, вода, завършил си целия преглед, завъртял си стартера и двигателят е заработил! Ето такъв резултат трябва да достигнем!

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Изходът от Египет се случва като чудо, защото светлината ГАР де-Хохма, идваща от парцуфа Атик, работи над природата на Второто съкращаване. Затова, тя ни позволява да преминем от състоянието „Египет”, което е управлявано от желанието за наслаждаване, към състояние, в което можем да решим за себе си, че желаем да сме под управлението на Бина. Това вече е началото на „пустинята Синай”.

Всъщност, това е знак, че сме излезли от Египет. Сами сме неспособни да излезем от управлението на нашия егоизъм; само тази огромна светлина създава път за нас, като ни издига над желанието за наслаждаване.  Тя помага на човек да се отдели от определени качества на неговото егоистично желание и от този момент нататък бяга от „Египет” – от свойствата, които го държат в намерението „заради себе си”, които го лишават от възможността да постигне „заради отдаване”. И това е невъзможно в Египет.

Когато ГАР де-Хохма се появи, тя работа като прожектор, който осветява желанията на човека така, че да види кои от тях са толкова лоши, че не може да избегне и да не ги докосва. Това се нарича „бягство” – човекът се издига над тях и вече е защитен от това да ги използва.

Светлината ГАР де-Хохма съкращава тези желания и те вече не се появяват по пътя на човека, тъй като са погребани в него. Разбира се, впоследствие, те ще се събудят отново, за да бъдат поправени, и тогава ще се появят всякакви проблеми, докато той не излезе от „Египет” напълно.

Но всичко това става благодарение на светлината ГАР де-Хохма, която осветява и изяснява нашите желания, позволявайки ни да се издигнем над тях, да ги поправим или да ги използваме частично.

От урок по книгата „Зоар“, 27.10.2010

[25057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→