Въпрос: Каква е светлината, за която говорят кабалистите?

Отговор: Има особена сила в нашата реалност, която се нарича „светлина”. Това е скрита сила и ти не можеш да я усетиш. Но ако се занимаваш с науката кабала, ще можеш да пробудиш тази светлина и тя ще започне да ти въздейства.

Какво означава „да се занимавам с науката кабала”? Живели са хора, които вече са постигнали Твореца, достигнали са подобие на свойствата с Него и са описали всевъзможните състояния, които те са разкрили в своето отношение към Висшата сила във Висшия свят.

Разбира се, четейки техните книги, ти няма да разбереш нищо в тях , защото не се намираш в този свят и нищо не знаеш от него. Ти слушаш само това, което можеш да си представиш от своя свят, въпреки че става дума за духовния свят, на когото абсолютно не приличаме.

Но ако по време на четенето на текстовете, в които кабалистите описват Висшия свят, ти желаеш да си в него, да влезеш в него с всичко, което има в теб, тогава със своите стремежи ти пробуждаш в себе си особена сила от Висшия свят. Тази сила се нарича светлина.

Ти можеш да я пробудиш, тъй като в теб има искра от този висш свят, заложена в теб с раждането. И тогава светлината, идваща от висшия свят, свети върху нея.

Затова ако желаеш да възбудиш светлината, за да въздейства на тази искра, чети кабалистични текстове, мисли само за това и повече нищо не е нужно!

Не си длъжен да знаеш какво е написано в книгите, да имаш остър ум, блестящи способности или особен успех. Ти можеш да бъдеш най-обикновен човек. Необходимо е само желание, за да дойде сила от света, за който разказват кабалистите, и през цялото време да въздейства на твоята искра. Тогава искрата постепенно ще расте и изведнъж ти ще започнеш да усещаш за какво пишат те.

Именно това ни е необходимо по време на изучаването на книгата Зоар. Но силата на тази светлина идва към човека, ако той се стреми да е в този висш свят, тоест се стреми да бъде отдаващ.

Но откъде да знам какво означава да си отдаващ? Кабалистите казват: ако четеш Книгата Зоар в група и си представяш, че си съединен с другите в единен организъм, без никаква разлика между вас и имате едно желание, едно намерение, един стремеж към единна сила, която свети върху вас, тогава същата тази една, неразделна сила ще подейства на вашето единно желание и вие действително ще разкриете тази висша сила, която ви издига и ви въздейства. Това се нарича ”разкриване Твореца на творенията”.

Затова четем книгата Зоар в група с намерение да се съединим заедно в нашите желания да разкрием светлината, за да ни подейства, да ни поправи и да се прояви в нас.

От урока по книгата Зоар, 08.10.2010

[26089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Известно е, че никакви наши усилия и викове сами по себе си няма да помогнат. Те са подобни на виковете на бебето – трябва да има някой, който да ги чуе – майката, Бина или Творецът.

Викът може да бъде чут само, ако е правилен, т.е. отправен към истинска цел, към единение, към получаване на силата на отдаването. Затова, ние трябва да се съединим заедно, за да създадем помежду си именно желанието за отдаване и едва тогава, вече заедно да викаме към Твореца.

Това е причината, поради която четем заедно книгата „Зоар”, желаейки да се съединим един с друг, дори да е само чрез Интернет, телевизията и всякакви други средства за връзка.

И не е важно, че все още нашето съединение е егоистично, защото всеки от нас е движен от желанието за себе си (ло лишма). Готови сме да се съединим, но всички искаме да спечелим от това. Такава е нашата природа и няма смисъл да се самозалъгваме.

Ние сме егоисти и всеки разбира, че се съединява с другия, за да получи от него някаква изгода, иначе никой от нас не би могъл да извърши и най-малкото действие – не би имал енергия да се съедини с другите.

Но това физическо съединение, събирането на едно място или виртуално по едно и също време, в една идея, е единственото позволено ни действие. Защото засега, ние можем да осъществяваме само физически действия – така се наричат действията, извършвани в нашия егоизъм.

Но освен това действие, за нас е необходимо в нашето егоистично съединение да подейства висшата светлина, връщаща към източника, обкръжаващата светлина (О”М)

Тя се нарича обкръжаваща (макиф), защото свети отдалече, от нашето следващо състояние – от поправените желания/келим, в желанията „лишма” – с намерение за отдаване.

Но ако много се постараем да се устремим към нея, тогава можем да привлечем върху себе си нейното въздействие, защото се намираме в света на физическите закони на природата (Твореца). С четенето на книгата „Зоар”, ние привличаме тази светлина върху себе си, защото „се включваме” несъзнателно към нашето следващо стъпало.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11. 2010

[26168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Има две паралелни системи на връзка между нас:

1. егоистичната, която ние сега усещаме (на рисунката е жълтата плоскост, която е по-близо към нас),

2. по-вътрешната, поправена (скриващата се зад първата – следващата, зелената плоскост). Това е нашият следващ етап. В тази система, която вече съществува, но е скрита от нас, ние пребиваваме в намерението „лишма” и в нея се намира светлината – вътрешната светлина (О”П).



Ако се съединим със следващото състояние доколкото можем, желаем да го постигнем, ние ще привлечем оттам върху себе си влиянието на светлината, която ни действа отдалеч – обкръжаващата светлина (О”М).

Как да постигнем връзка между тези две стъпала – сегашното и бъдещото, за да може оттам да ни свети обкръжаващата светлина? Между тях има разлика – от „ло лишма” до „лишма”, и е необходимо светлината О”М да извърши в мен това изменение.

Как да направя това? Като чета книгата „Зоар”. Затова кабалистите са ни написали книги. Ако се стремим да постигнем тази висша система, най-вътрешната, поправена, тясно свързана – ние четем за нея.

И не е важно, че нищо не разбираме. В това се проявява разликата между стъпалата (състоянията, световете).

Как мога да разбера висшия свят, ако не се намирам там и в сравнение с него, аз изобщо не съществувам? Разбира се, аз не съм способен да го усетя и съответно да го разбера. Но чета за него.

Кабалистите са написали на понятен за мен език нещо за другия, за висшия свят. А аз гледам тези букви и нищо не разбирам…

Но виждам, как детето с усилие се опитва да разбере този свят. И в своите усилия, в желанието си да позная висшия свят, аз извиквам от там обкръжаващата светлина О”М. В това е смисълът на четенето на книгата „Зоар”.

На нашите уроци днес, с нас стоят другарите ни, представители на повече от 50 страни. Нека всеки гледа тези непознати букви и да желае да постигне духовното, да слуша думите на „Зоар”, дори да не ги разбира.

Със своето желание да познае, да живее в това (защото става дума за душата в нейното по-висше състояние), със усилията и стремежите си, човек привлича върху себе си светлината, връщаща към източника, – обкръжаващата светлина О”М.

Тоест, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва да се съединим и да пожелаем да усетим (а не да разберем) написаното в „Зоар”. Тогава книгата ще разкрие в нас екран и на него ние ще видим всичко, ставащо във висшия свят.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11.2010

[26163]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.335: Храмът, построен от цар Шломо, това е Храм на покоя.

Той е подобен на висшето във всички свои поправяния, за да стане, благодарение на поправянето от висшето, Храм на покоя и на наследството.

Да издигна Храм на покоя означава да достигна състояние, в което да имам възможност да отдавам без всякакви ограничения. Но кой може да ме ограничава? – Аз самият.

Когато всички мои желания бъдат поправени до такава степен, че нито едно от тях да не ми попречи да отдавам – това се нарича покой.

От урока по книгата Зоар, 03.11.2010

[25782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, стр. 332: Съществува заповед за съграждане на долен Храм в подобие на висшия Храм. Както е казано: „На мястото, което е подготвено от Теб, за обитаване там”.

Защото е необходимо да се съгради Храм долу и в него да се отправя ежедневна молитва – т.е. да се служи на Твореца. Тъй като молитвата – това е и служенето.

Долният Храм – означава в Малхут, където ние сме длъжни да създадем изправено желание (кли). Молитвата – е отправяне на молба (ман) за изправяне.

Връзката на висшето с низшото е произтекла от подема на Малхут в Бина, а след това от спускането на Бина в Малхут. Оттук се появяват и двата Храма. Малхут и Бина, намиращи се долу, – Долният Храм; а Малхут и Бина горе – Висшият Храм.

„Да се съгради Храм долу и да се отправя в него молитва” – значи да се съединят Бина и Малхут заедно, опитвайки се да създадем такова състояние в групата, в нашите желания.

Защото къде още мога да изразя своето състояние на отдаване? – Единствено във връзката между нас. Тогава, от осъзнаването на пълната си неспособност да направя каквото и да било, аз въздигам своята молитва и от това се строи Храмът отгоре.

Така трябва да правим „ежедневно” – т.е. в състояние на подем, когато имаме някакви сили, с цялата си енергия да се стараем да вършим тази работа.

От урока по Книгата Зоар, 03.11.2010

[25785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва връзката между нас. Нищо повече не обяснява. Дори тук, в този свят, ние постоянно си изясняваме в каква връзка се намираме един с друг.

Не го осъзнаваме, но през цялото време сме заети само с това. Дори да не знаем каква е движещата сила на всички наши действия и мисли, всички те са продиктувани единствено от желанието все повече да напредваме във връзката помежду ни или в обратната на нея посока.

Известно е, че хората, които се обичат помежду си, понякога преднамерено се спречкват, за да усилят връзката. Но това не е важно, защото при всички случаи става изясняване на връзката – и нищо повече.

Вижте единствено с какво се занимаваме! Средства за връзки, СМИ, политика, икономика, семейство – всичко това е всъщност връзката между хората. И не е важно дали е отрицателна или положителна – ние действаме само в тази област.

Сякаш сме болни от това, тъй като целта на творението ни насочва само към връзката между нас. Или напредваме към нея по добрия път, следвайки правилната методика и знаейки какво правим, или вървим по пътя на страданията. Но при всички случаи напредваме само към връзката.

Затова, отваряйки „Зоар”, ние трябва да мислим само за това. „Зоар” говори само за напредналите форми на връзката между нас, за всевъзможните и видове.

И затова, четейки „Зоар”, аз трябва да мисля, че се намирам заедно с другите души, съединен с тях, усещайки връзката между нас, и че искам да разпозная същата картина, същата форма на връзка, за която разказва „Зоар”.

Защото ако се приближим към нея, веднага ще разкрием Твореца и висшия свят. Затова, ние трябва да се стремим към разкриването – това се нарича „да желая да изпитам онова, което изучавам”, да се съединя с него.

От урока по книгата „Зоар”, 03.11.2010

[25788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В „Предисловието към Учението за Десетте Сфирот“ Баал Сулам пише, че човек е длъжен да се стреми да разбере изучаваното“. Това отнася ли се и за Зоар?

Отговор: Разбира се! Защото и в ТАС, и в Зоар ние нищо не разбираме. Но да разбереш – значи да се стремиш да познаеш. Да познаеш, а не да разбереш!

Разбирането идва после. Отначало трябва да познаеш – тоест да разкриеш висшия свят, да се съединиш в подобие на свойствата с него, както е казано: „И позна Адам Хава (Ева)”.

В духовното разумът ( светлината Хохма) идва в степента на поправеност на желанията, в светлината Хасадим, а не вследствие на превъзходната работа на клетките на главния мозък, паметта и електрическите импулси, преминаващи през мозъка.

Може да включиш електроди към мозъка на човека или да добавиш клетки на паметта – с това няма да подпомогнеш постижението!

За това е написано: „Не с ума се учат”. Всичко зависи от поправянията чрез светлината Хасадим – и тогава светлината Хохма ще има в какво да се облече.

Съединението между Хохма и Хасадим се нарича „И позна Адам Хава (Ева),своята жена”. Защото Адам – това е Хасадим, а Хава – Хохма, облечена в Хасадим.

Само съобразявайки се с този принцип, ние можем да напредваме. Затова, каквото и да изучаваме, Зоар или ТАС, трябва да мислим единствено за поправянето на желанието – мястото, в което ще се облече светлината Хохма.

Тогава действително ще станем умни – ще придобием вътрешна мъдрост, когато светлината Хохма, светлината на мъдростта, се облече във вътрешната светлина Хасадим.

А външната мъдрост, която притежават „ерусалимските кабалисти”, както ги нарича Баал Сулам, ние не уважаваме. Колкото и добре човек да научи наизуст всичко написано в книгите, – това само ще го обърка.

Това не означава, че не ни е необходимо да познаваме тези текстове, но сме длъжни да се стремим към тяхното разкриване, светлината Хохма в светлината Хасадим, а не към напълването на разума с информация от тези книги.

От урока по книгата Зоар, 01.11.2010

[25559]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.311: В бъдеще Творецът ще възкреси тези царе, които са притеснявали Израел: Адриан, Лупинус, Навуходоносор, Санхерив и всички прочее царе в света.

Той ще им даде власт, като в началото и те ще съберат около себе си останалите народи и ще се сражават за Ерусалим.

А Творецът ще им въздаде положеното в стените на Ерусалим, както е казано: „Това ще бъде поражение, с което Творецът ще порази всички народи, воювали някога против Ерусалим”. Така е казано за времето на идването не Месията и тази песен е песен на света.

Става дума не за времена, а за обкръжаващите светлини, които идват и ни дават усещането за време. Затова всичко, което сме длъжни да разкрием в бъдеще, в голям авиют (дебелина, грубост) на желанията, това са най-тежките части на малхут – Санхерив, Навуходоносор и прочее, които се разкриват в самия край на поправянето.

И затова се нарича „време” на идването на Месията (избавление от егоизма), когато настъпи общото поправяне, извода на всички поправяния. Това е поправяне на обкръжаващата светлина (О’’М) и келим (желанията „лев аевен”), които не са могли да бъдат поправени до този момент, а сега се поправят.

От урока по Книгата Зоар, 02.11.2010

[25684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.212: „В часа, когато той реши да слезе на земята, за да се въплъти в тяло, в коляното на Леви, бяха поставени 425 свещи за Царя, Зеир Анпин, и 425 установени закона съпровождат този дух, Моше, на мястото му.

Когато излязъл в света, засветила хей – Шхина пред него, – и домът се напълнил с нейното сияние“.

… Чета Зоар – и не разбирам нито дума. Може би не знам иврит, а даже и да знам думите, не разбирам за какво говорят. Дори да са ми известни тези цитати на кабалистите, откъде мога да знам за какво говорят? Те разказват за съвършенно друга реалност, за която нямам ни най – малка представа.

Четейки Зоар, ние нищо не знаем. Ние само желаем, всичко, което сме прочели в тази Книга, да се въплати в нас.

Кабалистите, авторите на Книгата Зоар – раби Шимон и неговите ученици, разкрили между себе си толкова силна, правилна връзка, че са постигнали усещане за света на Безкрайността, са описали в тази Книга своите постижения – подобно на пътешественик, който описва всичко, което усеща и вижда наоколо.

Така кабалистите пишат за висшия свят без да изпитват някакви проблеми, та нали те се намират там.

Тук няма никакви премъдрости. Мъдростта (Хохма) на кабала – това е светлината Хохма, обличаща се в светлината Хасадим. Това е виждане, съзерцание. И ние също трябва да се стремим към това –и тогава ще разберем, за какво става дума в Зоар.

Затова не трябва да бъдеш умен, не трябва да бъдеш учен, трябва да се стремиш да променяш себе си, за да усетиш, какво ни е предал раби Шимон.

От урока по Книгата Зоар, 29.10.2010

[25292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→