„Коментар на Пасхалната Агада” от Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): „През тази година – тук, през следващата година – свободни хора”. Ние изпълняваме тази заповед при вкусването на маца, както са правели нашите бащи в Египет, възнамерявайки по този начин да пробудят спасението, което безусловно ни очаква в бъдеще.

С това показваме своята увереност, че непременно ще излезем на свобода – ще се освободим от чуждата власт на своето его, което преднамерено ни угнетява. Когато поискаме да излезем от нея и сме готови да се издигнем над егоизма, тогава ще се освободим от него.

Фараонът затруднява нашето сърце, сякаш добавя тежест върху щангата, с която човек прави физически упражнения. Всеки път се налага да повдигаме все по-голяма тежест и все повече пъти, за да постигнем някакъв резултат. Фараонът се нарича „помощ, стояща срещу Него” – срещу Твореца. Творецът нарочно настройва жестокия Фараон против нас, за да бъдем принудени да се обединим срещу него.

А при нас обединението не се получава, независимо от всичките ни поредни опити. Колкото повече усилия полагаме, толкова по-силен става Фараонът и само ни добавя товар. И ни се струва, че отслабваме и губим сили по пътя, но това не е така. Напротив, ставаме все по-силни – просто работата става все по-тежка: и по количество, и по качество.

Но ако не я отхвърляме и продължим по този път, то постепенно изграждаме за себе си обкръжение и ставаме готови за излизането от Египет. Всичко зависи от нашата подготовка.

Силите ни трябва да нараснат до такава степен, че при Фараона да не остане повече товар, който да добави, за да затрудни нашето сърце! И тогава ще се освободим от Египет.

Не знаем предварително кога най-накрая ще дойде състоянието, при което силата на нашето единство и стремежът да се обединим ще стане по-голяма от тежката ръка на Фараона и той няма да има какво да добави. Обратно, колкото повече напредваме, толкова повече за нас се сгъстява тъмнината, започваме да строим „бедните градове”, които не ни донасят никакво напълване, и стенем от тази тежка работа.

Тоест ние преминаваме през тежки състояния, а в края и през „10-те наказания”, и през черната египетска тъмнина, и през всевъзможни проблеми, които трябва да преодолеем, заради създаването на връзката помежду ни. Колкото и тежко да ни е било това, колкото и разделени да сме се чувствали, ако се съединим, ще се откъснем  нагоре от своята природа.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да се накарам да се обединявам с другарите си ако нямам желание за това?

Отговор: Разбира се, че трябва да се накарам. Как, тогава, ще разкрием Фараона, ако не проявим своето желание да се освободим от него?

Ако аз не оказвам натиск върху себе си, за да се обединя с другите, значи не показвам желанието си да изляза от егоизма. Излиза, че ми е добре и в Египет – тоест аз напредвам по пътя на страданията /беито/, а не „ускорявам времето” /ахишена/.

„Да ускориш времето” значи да положиш усилия свръх желанието си, тоест против него. Аз нямам никакво желание да се съединявам с другите, никакво желание да отменям себе си, никаква необходимост от Твореца – аз просто искам за себе си добър живот. Но да открия духовния свят, както си го представям – също е примамливо, за да се издигна над целия този свят и да витая между ангелите.

Разбира се, аз още не си представям, че духовното е принизяване на себе си и съединение с другите. И ако аз си оставам в своето обичайно „човешко” желание – идвам да се уча, занимавам се с разпространение, но не те притискам, за да се съединяваш с останалите и да се отмениш по отношение на другарите, тогава не извършвам духовна работа. Това не се нарича напредване за сметка на „ускоряване на времето” /ахишена/.

Аз мога да свърша хиляди неща в групата, всеки ден да присъствам на урока, да разпространявам, красиво да говоря – но всичко това още не означава, че духовно напредвам, изучавам кабала и вървя по пътя на светлината /ахишена/.

Само когато аз против своето желание оказвам натиск върху себе си и се заставям да се съединя с групата, за да може поне в някаква форма да се обединя с всички в едно сърце, и дори искуствено, с някакви вътрешни мисли и желания да бъда заедно с останалите – то всичките тези усилия се наричат „ахишена” и вътрешна работа. А всичко останало – не.

Затова има хора, които вече години учат в групата, но не са направили нито една крачка напред. А ако човек започва да прави такива крачки напред, полагайки вътрешни усилия, за да се съедини с другите във вътрешните им желания, много бързо достига изхода от Египет. Главното е да се вкопчиш в тази точка и да и въздействаш.

Няколко такива добри удара в една точка – и излизаме.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 14.04.2011

[40705]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо пътят към любовта е толкова труден и объркан?

Отговор: Обърканите сме ние.

В мен царува егоистично желание и всичко, което чувствам и мисля го чувствам и мисля в него- заради собствената изгода.

Представи си, че се въплътяваш в някой друг и започваш да разсъждаваш като него. Едва преди сто години хората са достигнали до разбирането на подобни неща.Неслучайно този период се олицетворява от Фройд и Айнщайн, които не само паралелно са правили епохални разкрития, но и са поддържали приятелски отношения.

След стотици хиляди години развитие, едва столетие назад великите умове на човечеството са изобретили най-после психоанализата- с други думи са пристъпили към вътрешния анализ на човека на материалното ниво. Едва тогава започва изследване на човешкото възприемане:”Аз и заобикалящият свят, аз и ближния”.

Това не е лесно.Огромен срок е бил необходим, за да се приближим поне към животинската душа на човека.Какво да говорим за духовното.Цялата работа е в това,че не можем, не искаме да се въплътим в другите.Обществото е длъжно да се погрижи всеки да направи това, да пробва, да започне да си изяснява как изглежда в очите на ближния си и какво иска този ближен.

Това е много трудно, а става въпрос за психологически упражнения в плоскостта на нашия свят, които още не се отнасят към духовното. Искаш повече? Заповядай. Организирай си обкръжение, което ще започне, в крайна сметка, да ти въздейства.

Пътят е дълъг именно поради това, че никой не ти въздейства. А без въздействие няма напредване. Откъде човек ще вземе духовните детайли на възприятието? Само от обкръжението.

От урока по статията на Рабаш, 13.04.2011

[40585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят ние умеем само да получаваме. И затова без науката кабала светът би се самоунищожил.

Ако не съществуваше представата за Твореца и творението, взето от кабала, ако нямаше възможност да привлечем висшата светлина – силата, която ни поправя, ако пред нас стоеше само този свят, само Земята, въртяща се в космическото пространство и ние на повърхността й, движени от своята природа, тогава в близките десетилетия  бихме унищожили живота тук.

Това се подтвърждава от научните изследвания, на които, безусловно може да се вярва. Ресурсите на Земята са ограничени и ако ги изконсумираме бихме умрели от глад.

В нашия свят няма решение на този процес. Водени сме преднамерено до необратимо състояние, в което няма да остане никакво средство за спасение. Целта е да разкрием своя Фараон, своя егоизъм, който ни разрушава и не ни позволява да направим нищо. В края на този процес цялото човечество трябва да почувства необходимостта от Твореца.

Изследванията показват, че в близките години светът ще се изправи пред най – жесток недостиг на прясна вода и други необходими ресурси. Теоретично, към края на това столетие ние ще привършим, каквото е останало и ще успеем няколко пъти да умрем. И няма решение . Най-добрите умове на света не могат да го намерят. Те са достатъчно умни за да видят, че пътят е без изход.

И наистина, как да излезем от него? Ние не можем да ограничим  своето лошо начало. Не може да се предложи на хората да консумират по-малко поради безисходицата. Ако всички започнат да получават единствено минимална месечна заплата , то от утре никой няма да може да се мръдне от мястото си. А защо? Именно така се е случило в Русия след революцията. Изчезне ли стимулът – светът ще застине. Дори да се раздават медали за безкористен труд – това няма да помогне.

Необходимо ми е  да чувствам, че другият  е по-долу от мен в  нещо, че аз съм спечелил повече, че съм постигнал повече. А ако нямам това – каква компенсация можеш да ми предложиш? Ако съседът ми получава 5000, то аз трябва да получа поне 5001. Но ако всичко е по равно, човек просто не може да живее.

И затова стоим пред проблем, който в нашия свят няма решение. Не е по силите ни да достигнем равновесие с природата. В крайна сметка всички ще разберат, какво означава глобален, интегрален свят, какво е хомеостаза. Има много филми и изследвания на тази тема. Всичко ни говори, че трябва да проявяваме умереност, но бедата е, че нямаме сили да се спрем.

От сянката в нас излиза Фараонът и пресича всеки опит да ограничим апетитите си. Скоро това ще се прояви: хората безсилно ще наблюдават самите себе си, крачещи към смъртта, без  да могат да се спрат. Баал а-Сулам описва това с алегория: ангелът на смъртта ти поднася капка отрова на върха на меча си, а ти отваряш уста, за да я погълнеш и да умреш. Безсилен да се пребориш със себе си, ти чакаш тази последна капка.

Ето защо е необходимо разпространението на науката кабала, необходим е образец за група, способна да продемонстрира на света истинско решение, необходимо е да бъдем „светлина за народите” и да излеем свише върху тях духовния разум и духовното чувство. Иначе светът няма шанс.

Така и в нашия частен случай също няма шанс, но ние самите искаме да усетим това безизходно състояние, защото знаем, че след това ще ни се открие висшата светлина, новата сила, силата на отдаване, която ще ни издигне на друго стъпало.

Същото трябва да направим и за света, макар хората да не са способни предварително  да се устремят към това.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 11.04.2011

[40379]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Десетте египетски наказания- това наказание срещу египтяните ли е или срещу Израел?

Отговор: Разбира се че е срещу моите „египтяни”- моя егоизъм.За да поискам да изляза от Египет съм длъжен да почувствам, че ми е лошо в Египет, т.е. в моето сегашно желание.

Докато десет удара не поразят десетте основни желания, аз не усещам готовност за излизане. Все още ми се струва, че тук в мен има нещо хубаво.

Човек е така устроен,че не може да се откъсне от егоизма си. Баал а-Сулам пише, че сме длъжни да оставаме на всяко стъпало дотогава, докато не разкрием цялото негово зло. И тогава разкриващото се зло ни изтласква на по-високото стъпало. Така протича човешкото развитие-така се случва и в духовното. Докато не разкрия цялото зло, не мога да изляза от него.Откъде да взема сили за това? Едва когато злото се прояви в цялата си мощ, то самото ще стане силата, развиваща ме към доброто.

Ние говорим за общата природа на нещата, част от която се явява и духовния свят. За да излезем в него ние разкриваме в своята реалност още една сила – силата на отдаването, Твореца. Тя е скрита от желанието, в което се намираме, – и в това желание я разкриваме. И я разкриваме все повече и повече, докато не се изясни, че освен нея няма нищо. Оказва се, че силата на получаването въобще не съществува, като изключим само една точка.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 10.04.2011

[40274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е лесно да се отговори на въпроса, къде е точката, от която човек може да определи дали ще получава наслаждение от егоизма или от отдаването. Човекът иска да бъде роб на Фараона или на Твореца?

Нашата главна задача е да достигнем точка, където ще помолим да променим нашия владетел, така че силата на отдаване да властва над нас вместо тази на получаване. Ние учим кабала, за да изпълним всички препоръки на кабалистите, за да можем да направим този избор.

Можем да достигнем до този избор или по пътя на страданията чрез естественото с времето развитие (Беито), или по пътя на светлината (Ахишена). По пътя на естествено развитие ни очакват само удари. Тук Творецът отнася всички възможни наслаждения от Фараона – нашия егоизъм или желанието за получаване за себе си – и затова ние усещаме страдание. Затова сме готови да излезем от властта на Фараона и да се отдалечим от него. В крайна сметка, самата природа ни принуждава да избягваме това, което ни кара да страдаме.

Но има и път на светлината – „ускоряване на времето (Ахишена)”. Това е, когато нашето егоистично желание все още ни позволява на получаваме наслаждение, но ние изпълняваме различни действия, за да изградим ново отношение към желанието за отдаване. И въпреки че получавам егоистично наслаждение и съм под властта на Фараона, не чувствам, че това е нещо отрицателно: аз се наслаждавам на живота. Но започвам да търся начин да се издигна над него и да не завися повече от него, да започна да ценя свойството отдаване.

Това означава, че аз се опитвам да вървя по пътя на светлината, така че свойството отдаване да ми повлияе и да ми даде разбирането, че Фараонът е зъл владетел. Неговото зло не е в наслажденията, които ми дава, а в това, че аз получавам тези наслаждения заради себе си. Този напълно нов критерий се базира не на наслаждения, а на тяхната посока, на това който получава: аз или другите (или Творецът заедно с другите).

И тогава вместо да преценявам пътя по усещанията, по наслаждение или страдание, аз преминавам на логично пресмятане какво е добро и зло, какво е истинно и грешно. Идвам до осъзнаването, че истина е отдаването, висшата сила, Творецът и аз искам тази истина! И дори ако се чувствам добре под властта на Фараона, все пак искам да се прилепя към отдаване.

Ако човек достигне до това осъзнаване, той се издига над естествената или животинска еволюция (Беито), прави решения на нивото „Ахишена”, и по този начин тласка себе си към излизане от властта на Фараона. И тогава той няма нужда да преминава физическо страдание и да получава удари върху желанието за получаване чрез различни кризи, които усещаме днес в света, и които само ще се увеличават в бъдеще, ако продължаваме да напредваме чрез естествения поток на събитията (Беито).

Неговото страдание става страданието на пътя „Ахишана”, страданието на любовта. В крайна сметка, той се стреми към отдаване – нещо противоположно на любов към себе си. Той моли Твореца или висшата светлина да промени неговото егоистично наслаждение на наслаждение от отдаване. Така човек напредва.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40773]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се опита да излезе от Египет, т.е. от себелюбието, той получава удари, които може да преодолее само обръщайки се към Твореца за помощ. Но освен това, съществува и материалният, земният егоизъм, който получава удари, семейни, здравни, икономически и т.н., на своето стъпало. Как да се отнасяме към тези проблеми?

Отговор: Каквито и проблеми да се появяват в моя живот, преди всичко аз трябва да ги видя като проблеми, идващи от Твореца. Дори ако нещо ме боли, аз пак трябва да се издигна над този проблем чрез вяра над знанието. Въпреки всичко, аз трябва да направя разчет над проблемите, а не под тяхната тежест. Аз трябва да остана свързан с „подателя”, с Твореца.

Що се касае до действията, в този свят аз трябва да разреша всички проблеми по общо приетите методи. Банката, работата, семейството, здравето – аз трябва да се погрижа за всичко така както всеки човек в този свят.

Така ти изграждаш двустранно отношение към проблемите:

• Най-напред, те идват от Твореца и ти си имаш работа само с Него. Ти искаш да имаш тези проблеми, защото те ти дават възможност да се издигнеш над знанието и да останеш свързан с Твореца. Тогава ти правилно ще се отнасяш към проблемите и дори ще започнеш да ги обичаш и уважаваш. В крайна сметка, без значение до колко те безпокоят, до колко сол слагат в раната и до колко ти влияят на нервите, имено това ти помага да се издигнеш над тях.
• Второ, ти разрешаваш идващите проблеми както е прието в материалния свят.

В твоето отношение трябва да присъстват тези две граници. Ти преписваш проблемите на Твореца и в същото време искаш да работиш с тях. Ние не оставяме Фараона извън нашия живот, а се наслаждаваме на неговите проблеми. В крайна сметка, само чрез тях ние можем да го отблъснем, да се отделим от него и да се изкачим все по-високо и по-високо.

Фараонът е най-скъпоценната плът, моята сърцевина, моята най-чувствителна точка, моето дете, най-важната и тънка струна вътре в мен.

Въпрос: Но Фараонът се противопоставя на обединението на приятелите. Какво общо имат материалните проблеми с това?

Отговор: Те също те отвличат от вътрешната работа. Не е случайно, че толкова много кабалисти са имали материални проблеми. Творецът преднамерено е предизвиквал върху тях болести и позор в очите на хората. Това е било с цел да им даде място за преодоляване.

В крайна сметка, всичко това е в резултат на утежняване на сърцето на Фараона. Желанието постепенно се разкрива вътре в теб и съобразно с него ти изпитваш различни проблеми и в другите, и в себе си.

Въпрос: Трябва ли да искам помощ в такива случаи? В крайна сметка, Творецът ни помага само в едно отношение – обединение.

Отговор: Правилно, а проблемите те възпрепятстват да направиш това. Когато си болен, ти е трудно да се концентрираш върху любов към другарите. По скоро ще забравиш всичко за тях. И това означава, че трябва да потърсиш помощ. Няма никой освен Него. Всичко идва от Твореца, но се случва по различни канали.

Ти трябва да постигнеш целта, но твоето тяло, твоето „малко магаре” е болно и не може да те носи. Тогава какво трябва да направиш? Да го оставиш да умре? Но ти се нуждаеш от него по пътя.

Защо възприемаш този свят отделно от висшата работа? Дори малките проблеми могат да бъдат от помощ, ако работиш с тях правилно. Без значение какво се случва с нас, важно е да запомним, че всичко идва от един единствен Източник, докато действително не почувстваме себе си в духовно изгнание.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Коментар на Пасхалната Агада” на Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): Приятно ни е, когато ядем днешната маца (по време на вечерната пасхална трапеза), да си припомним опитването на египетската маца (в първата кабалистична група).

Защото (днес) ние също се намираме, един вид, в робство извън Земята на Исраел (Земята на Израел – на иврит е Ерец Исраел, което означава „Желание, насочено към Твореца”) и затова искаме с тази заповед да привлечем спасението (от Фараона – егоизма), за да се извърши то колкото може по-бързо в наши дни – затова днес ядем маца, подобно на нашите (духовни) бащи в Египет.

Разказва се за съществуването на група кабалисти, която под предводителството на Авраам е излязла от Вавилон (преди 3700 години), с цел да се съединят помежду си с връзките на любовта, както е казано: „Възлюби ближния като самия себе си”. И те почувствали върху себе си как се затруднява сърцето и се ожесточава властта на властващия над него его – Фараона.

Но въпреки всичко, започнали да преодоляват това затруднение макар че егоизмът нараствал все повече. Те постигнали вътрешното състояние на излизането от своя егоизъм, което се нарича изход от Египет, и вместо егоистичните връзки, които съществували между тях, те се свързали с връзките на отдаването и любовта, които означават излизане зад пределите на Египет.

Ето защо, всичките действия, които изпълняваме по време на празничната трапеза, се извършват от нас с единствено намерение: да стигнем до същото освобождаване от егото. Ние повтаряме всяко действие и обичай, установени от тази група кабалисти, съгласно Баал а-Сулам, който много подробно обяснява всеки етап от празничния ритуал, защото това изразява, доколко човек наистина желае да излезе от своя Египет!

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Комментари към Пасхалната Агада“ Баал а-Сулам (от статията „За Йехуд„): „Ето оскъдният хляб, който са яли нашите отци в земята Египетска“ (Пасхална агада): защото заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Израел още преди изхода им от Египет, когато са пребивавали в робство – в олицетворение на избавлението, което е трябвало да направят набързо.

Винаги става така, когато напредваме от едно състояние в друго, излизайки от степента, на която се намираме сега: в египетско робство, във властта на Фараона, на нашето упорито „зло начало“, което ни държи и не ни дава да се издигнем над завистта си, над ненавистта, сладострастието и честолюбието.

Колкото и да се опитваме, все още не ни се отдава да се издигнем над тези егоистични свойства и да се съединим помежду си с връзки, които съответстват на степента, след изхода от Египет – да станем „като един човек с едно сърце“, да постигнем взаимно поръчителство, за да се разкрие общата сила на отдаване и любов, която се нарича Творец.

И затова, намирайки се още под властта на Фараона, трябва да си представим следващото състояние – да играем в него както децата играят на това, как стават възрастни. Така и ние трябва да играем на „възрастен“ духовен живот.

От урока по статията на Баал а-Сулам „За Йехуд“, 18.04.2011

[41010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво намерение, с каква потребност трябва да влезем в Песах?

Отговор: Няма друго намерение или мисъл, освен идеята за единството. В нашето единство, ние искаме да разкрием Твореца, а Творецът е свойството отдаване и любов, фундаменталната сила на мирозданието, която желаем да разкрием помежду си.

Това не е любов „в нашето изпълнение” – тази сила действа над нашия егоизъм. Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Тя стои над ненавистта и те, заедно, създават за мен усещането за Твореца.

При това, в мен може да господства само една от тези сили, но не и двете едновременно. И в моите очи, Творецът ще бъде толкова по-велик, колкото по-голяма бъде разликата (∆) между любовта и ненавистта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→