Именно заради съпротивата на Фараона ние все по-силно и по-силно се стремим към съединение, а той всеки път ни води до отчаяние заради неспособността да направим това. А ние отново се опитваме и отново нищо не се получава. Така непрекъснато се издигаме като по стъпала в желанието си за съединение, което расте все повече.

Защото ние се издигаме над постоянно нарастващите трудности, над разкриващия се все повече Фараон, който не ни позволява да се съединим – към 10-те египетски наказания, появяващи се в самия край. Разкриваме все по-ясно, че нашата природа е зла и егоистична и че е невъзможно да се откъснем от нея. А онези единствени мигове, когато все пак ни се отдава да се отделим от нея, идват само благодарение на ударите…

И накрая ще постигнем такова огромно желание за съеднинение, а Фараонът ще стане толкова огромен, че с него нищо няма да можем да направим – и тогава разбираме колко ни е необходима помощта на Твореца. Затова е казано, че Фараонът „приближил” („кирев” – „приближил” или „принесъл в жертва”) синовете на Израел към Твореца.

А дотогава човекът не крещи към Твореца. Той продължава да воюва със своя Фараон… Това е направено нарочно, за да му се струва, че няма своя сила, с която да напредва и някога да победи Фараона!

Тоест Фараонът ни довежда до такова състояние, когато чувстваме пълно отчаяние и безсилие и не ни остават никакви шансове да излезем от неговата власт и да се съединим. Не забравяйте, че го разкриваме именно „срещу” съединението. На онова място, което Творецът после трябва да напълни и да ни съедини в една система –именно там се намира Фараонът, отделя ни един от друг и ни обещава срещу това всичко, което поискаме – всичко освен съединение.

И тогава сме принудени да избираме: или едното или другото – Твореца или Фараона. До такъв окончателен избор ни довежда Фараонът и затова, трябва да видим в целия случващ се с нас процес, че той изпълнява заповедите на Твореца, реализира Неговата програма, която ни води към целта.

А накрая ще разкрием, че Творецът е управлявал всичко: „Аз съм Творецът!”, тоест ще разберем, че Фараонът е бил само обратната страна на Твореца и ще разкрием Неговото Лице.

Само стигайки до пълно отчаяние, до пълна реализация на вътрешната програма за развитие, заложена в нашата природа, ние ще станем способни да искаме помощ свише – помощ свръх нашата природа. Тогава в нас се появява потребност от вика към Твореца и нашият вик е правилен – ние знаем към кого се обръщаме, благодарение на цялото свое разочарование от Фараона.

Когато окончателно ни се разкрие цялото зло и егоизъм, всички препятствия към съединението тогава, от обратната страна, започваме да виждаме Лицето – втората, противоположната страна на Фараона, тоест Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41258]

Filed under: Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Реакцията на душата от преминаваните от нея състояния намира израз в думите, записани от кабалистите и събрани в Молитвеник, който се нарича „Сидур” (сидур/„ред” на преминаване на състоянията). Ние не разбираме за какво е написано в молитвеника и за какви впечатления на душата говорят тези наименования, букви, съединения на буквите, свързването на думите в изреченията.

Целият молитвеник е организиран така, че за всяка душа, която усеща измененията, през които трябва да премине в определено състояние, този процес се изразява с едни и същи думи на молитвата. Не е задължително тези думи се казват на глас – душата ще ги почувства отвътре – тази молитва ще стане нейната вътрешна структура.

Всяка буква – това е определен ред, последователност от сили за получаване и отдаване. А в буквите има също така „огласявания” – напълвания, цялата ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот – светлини, точки, коронки над буквите, букви), тоест преминаваните от нас състояния.

Вътре в нас, желанията се променят и приемат всевъзможни форми, които предизвикват различни усещания. А тези усещания, прехвърлени на хартия, получават такива форми на духовните елементи като: букви, думи, изречения.

Тоест молитвата е външният израз на вътрешните духовни усещания. А в действителност, не е задължително човекът да има молитвеник. Ако преминава вътре в себе си през такива състояния, то те и ще бъдат неговата молитва.

Молитвеникът е необходим, за да видим формата на буквите и да си представим (ако вече сме способни на това), през какви състояния трябва да преминем – да си представим, какво ни очаква занапред. Ако вече се намирам в духовния свят, от онова, което чета в молитвеника, мога малко да разкрия това, което ще се случи с мен – в какви състояния ще навляза.

Както в този свят, където съм запознат с човешките преживявания и затова, докато чета някакъв роман, мога да съпреживявам ставащите в него събития и да ги преживявам в себе си. Същото е и в духовния свят.

От урока по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 21.04.2011

[41128]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Нашето желание започва да приема правилна форма.

Ние искаме да се обединим, да разкрием във всеки влечение към единството, независимо от егоизма. Това е много важно: въпреки егоизма, полагам старание, за да се устремя вътрешно, да се приближа до другарите и да удържам всички в тясна връзка – като хора, близки по дух и цел.

А главното сега е, да разчитам на тях: ако вече сме единни, то те ще се погрижат да не забравям за нашия път и да се укрепвам в общото сплотяване.

Стремя се да се слея с другарите и се надявам, че моят стремеж ще ми позволи да получа от тях неизчерпаемото желание за единство. Това е всичко, което ни е необходимо. От самото начало и до края на поправянето, от нас не изискват нищо, освен това.

Затова е и казано, че любовта към ближния като към себе си е общото, обобщаващо правило на цялата Тора. Няма нищо повече и само в тази посока трябва да следваме пътя – без значение колко ни отвращава това. Ако искаме да изпълним програмата на творението по ускорения сценарий, има само една възможност: от противното, от най-ненавистното и отвратителното, да правя крачки към любовта към ближния.

Е, какво друго ти остава да направиш…

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41140]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо”, п. 169: „… Нима в Песах вече светят мохин де-гадлут (светлината хохма), макар Исраел (устремилите се към разкриването на Твореца), още да не са направили „прия” (поправяне на своето егоистично желание?

Тъй като тук става дума за пробуждане отдолу (от човека), а в нощта на Песах, светенето мохин (светлината хохма) било предизвикано само с пробуждането свише (от Твореца).” 

До излизането от Египет ти си длъжен да използваш всички свои сили, доколкото е възможно. Но нямаш никакви шансове да стигнеш до самото излизане и да го осъществиш, тъй като това е вече висше стъпало. Тук трябва да дойде светлината Хохма, която ще направи за теб това преминаване (на иврит Песах – от думата „пасах”, да престъпя, да прескоча), ще осъществи този скок. И затова той става само чрез пробуждане свише.

Подготовката е възложена на теб, а реализацията – на Твореца. И същото се случва със състоянието, наречено „събота”. Защото то не настъпва според календара. От една страна то е предизвикано от пробуждане свише. От друга страна е казано: „Който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в събота?”. Тоест ако не си извършил поправяне през всичките шест дни на седмицата, няма да стигнеш до седмия – съботата.

И винаги е така. Трябва да изпълниш на своето стъпало всичко, което зависи от теб и ти е възложено да направиш, а после свише идва светлината – и те издига на следващото стъпало.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.04.2011

[41029]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Настъпи особен период – празникът Песах. Сякаш ни обгръща лека мъгла, предизвикана от умората и излизането от привичното състояние. В целия свят сега е особено време, когато действат обкръжаващите светлини, съгласно реда, произтичащ от закона за клоните и корена.

А освен това, ние встъпваме в празника, който има най-непосредствено отношение към нас. Няма духовен корен, който да ни е по-близък и необходим, от Песах. Само това искам аз. Излизайки от егоизма, ние отново и отново си напомняме за изхода от Египет и само го поправяме още, и още през целия оставащ път, до самия край на поправянето. В крайна сметка трябва напълно да се откъснем от Египет, до такава степен, че да го обърнем в противоположност – в отдаване.

Сега можем да направим откъсването – тази задача и стои сега пред нас. И не е важно, че сме малки, че не разбираме всичко. Нека не ни достига много – така ще бъде винаги. Усещането на тъмнина, обърканост, размътване на чувствата и разума – всичко това е необходимо. Трябва да ни отвличат – и в това сякаш няма недостатък. Всички ние чувстваме себе си смутени, объркани, слаби и т.н., всеки е готов само да спи. Това е най-доброто, оптималното състояние за нас.

И заедно с това, трябва да прилагаме добре контролирани и изострени усилия в направлението на нашето единство. Ако ни влече към сън – може и да поспим, но с правилното намерение, че даже и в това действие да сплотяваме точките в сърцата, и да заспим, неразделяйки се вътрешно един с друг.

Единството трябва да се „пробива”. Да се влезе вътре, независимо от сънливостта, – и ти започваш да получаваш пробуждане от другите.

На всеки от нас не му достига взаимовключване. Защото, ако аз съм включен във всички, а всички – в мен, това ще ми даде силите на стотици хиляди души. Това е резултат от поръчителството и ако не го изпълним, нищо не постигаме. Ние трябва да направляваме себе си към реализацията на единството.

Тази вечер с целия свят ще направим празнична трапеза, и главното ще бъде не това, че ядем и пием, не самият пасхален седер. Всичко това са обичаи, а главното е: възнамеряваме ли да се издигнем над своя егоизм към любовта и обединението?

Това е изходът от Египет. Всичко останало са тълкувания. Всички празнични атрибути – тава са само знаци, признаци на единното усилие. Ако аз оказвам натиск върху себе си, заедно с останалите, то с този натиск преминавам целия пасхален седер. Той ми се разкрива.

И затова сега на нас ни е необходимо мощно пробуждане. И ние действително сме способни да пробием. Защото виждаме как висшата сила ни подтиква напред, постоянно ни организира, грижи се за нас. Сега е необходимо да окажа натиск от своя страна и аз не виждам никакви прегради за това. Неголямо размътване на чувствата – нима това е Фараонът?

Не трябва да очакваме, че някога ще бъде по-лесно. Ние винаги се движим срещу желанията и помислите. Винаги ще те надвива съня, винаги ще те отвличат странични неща, винаги ще се объркваш. Такъв е пътят.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва - Няма коментари→

Цялото развитие става по четирите стадия на АВАЯ, които се получават от комбинацията на двете свойства: желанието за наслаждение и желанието за отдаване, започващи да се свързват едно с друго.

Отначало преобладава желанието за получаване, след това желанието за отдаване, след това те действат заедно, и в крайна сметка се получава последният стадий Малхут, желаещ в своите егоистични желания да властва над всичко.

Затова, когато светлината въздейства на желанието, предизвиква неговото развитие по 4-те степени – до „стадий далет”. Такъв е законът на духовната физика. В резултат става развитие по стъпалата: нежива, растителна, животинска, човешка. И самият човек също се развива по тези 4-ри стадия: неживо, растително, животинско, човешко ниво вътре в човека.

И затова, ние всеки път трябва да влизаме в някакво състояние, да постоим в него, и да усетим неговия недостиг. Ние стоим на някакво стъпало на развитие, докато не разберем неговата недостатъчност и започваме да търсим следващото стъпало. Всичко това става съгласни закона за 4-те стадия на развитие, по който вътре в текущото стъпало винаги е заложена обратната страна на следващото, притегляща ни към себе си.

Затова ние отначало се наслаждаваме на всяко ново достигнато състояние, а след това започваме да усещаме себе си в него като в „изгнание” – то става недобро, недостатъчно. Така в „мъртвото” състояние на нас не ни достига „растителният” живот, на „растителното” стъпало – не ни достига животинското, а на животинското стъпало – не ни достига човешкия живот. А какво не достига на човека? – Творецът!

Така ние преминаваме тези 4-ри етапа, които се наричат 4-те изгнания, и всеки път усещаме себе си в „изгнание”, за да пожелаем да излезем от това състояние. И всеки път, когато вече не сме в състояние да останем в това състояние, защото усещането за недостиг става непоносимо, ние преминаваме в ново състояние – и този преход се нарича „освобождение”.

И така, съществуват 4-ри изгнания и 4-ри освобождения. До днешния ден, в нашата човешка история сме преминали 4 изгнания и 3 освобождения и стоим на прага на 4-тото, последно освобождение.

В нашето днешно състояние ние имаме всичко, освен Твореца – усещането за Него, връзката с Него, за да почувстваме Неговото свойство – отдаване и любов към ближния! Ако на човек не му достига именно това, значи, той е достигнал последния стадий – усещането за недостиг от разкриването на Твореца.

Не съществува по-голям недостиг – това е последният! Вижте, какъв недостиг трябва да достигнем в своите усилия, упражнения, съвместна работа. Човекът трябва да провери – действително ли му липсва именно това? Ако не – той все още не се е доближил до освобождението.

Макар, че е възможно, ако около него има силно обкръжение, за което вече е определено да излезе от изгнанието към освобождение, то те ще го изнесат заедно със себе си – като старец, жена или дете. Преди всичко, излизат мъжете (гварим), тоест тези, които са способни на преодоляване (медгабрим) и изтеглят след себе си всички останали – някак им помагат и ги водят. Главното е останалите да бъдат готови да се присъединят към тях и да не се съпротивляват – искали сте да излезете, но просто сами засега сте били слаби и не сте притежавали достатъчно сили, за да се съедините. Но не сте били против това!

Тоест, на нас ни е необходимо да достигнем състояние, когато ще усещаме недостиг, именно на свойството отдаване и любов, единство, поръчителство – това е състоянието, което се предшества от духовното раждане!

От урока по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Ние започваме днес да разпространяваме науката кабала сред масите, за да разберат хората, че трябва да следват личността, с други думи,Твореца.

До сега ние извършвахме разпространение за отделни хора –  само за тези, които имат точка в сърцето. Ние се обръщахме към тези, в които се е пробудило духовното желание. Те са почувствали вътрешен призив и са дошли при нас, попълвайки групите и образувайки нови. Ако точката в сърцето на човек се е проявила в някаква степен, то той е с нас.

Доколкото виждам и чувствам, днес тези точки в сърцата са вече милиони. Например, при последното ми посещение в Торонто, срещайки случайни хора, виждах, че те не само знаят за нас, но и гледат нашия телевизионен канал в интернет.

Това, обаче, все още са единици, а не маси. Масите на земята са няколко милиарда. Как да се обърнем към тях? Ние можем да се обърнем към тяхната „утроба”, към тяхното материално желание. Не бива да им се разказва за Твореца и високата цел.

– Творецът? – ще кажат те – Много добре, дайте Го насам.

Такова е желанието на човек и другояче той просто не разбира. И затова с масите говорим за глобалната криза, за възпитанието и здравеопазването, за екологията, за причините за катастрофите, за това, защо светът стана толкова непредсказуем, за това, какво ще се случи утре. Ние се обръщаме към техните желания, изискващи увереност и напълване.

При това говорим не за науката кабала, а за системата, подхода, методиката, която може да ни спаси. В какво се състои тя? В обединение, което довежда хората до съответствие с природата.

За нас природата и Твореца са едно и също, но масите не желаят да знаят това. За тях всичко възвишено е мистика, трябва им рационален подход. Природата е глобална и интегрална, казваме ние и има програма. Тя ни е развивала досега и продължава да ни развива напред. В каква посока? Тя ни води към това ние също да станем глобални и интегрални, като нея.

Какво трябва да правим? Само едно – да се обединяваме. Ние сме длъжни да се обединим, цялото човечество трябва да стане едно цяло. Да започнем да действаме, нека започнем да се сплотяваме, нека започнем да се сливаме в едно.

Тук ние достигаме момента, за който говори Баал Сулам, описвайки възгледите на Маркс и неудачите на социализма в Росия. Започвайки да се обединяваме, ние ще почувстваме, че за реализацията на замисъла не ни достига вътрешна, същностната сила на природата – висшата сила. И тогава ние ще поискаме тя да ни разкрие нашето единство, което не сме в състояние да достигнем сами.

Засега ние говорим на масите за кабала, без да употребяваме тази дума, ограничавайки се с научния подход и обяснение на текущата ситуация в света. Ние говорим за причините и следствията на ставащото, за да подготвим отрано лекарството за болестта. Това е първата „доза”, първото средство от комплексното лечение, което в началния етап ще позволи на хората да разберат какво ги чака. Благодарение на това те ще започнот да напредват, придобивайки с всяка крачка друго разбиране и друго чувство.

Ние доближаваме човека към целта поетапно – защото за това той трябва да скъса с предишното състояние. А това не е просто.

От урока по статията „Свободата на волята“, 08.04.2011

[40107]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако не виждам величието на другарите, откъде да черпя сили?

Отговор: Преди всичко, човек е длъжен да си изготви стегнат дневен ред и да не си позволява нито един ден без урок. Три часа, или два часа, или поне час – в зависимост от обстоятелствата – но непременно. По този начин той вече действа по график, независимо дали го иска или не.

Освен това, обезателно трябва да се участва в разпространението. Това също помага да станеш част от системата и да се удържаш в нея. Ако човек не е свързан нито с обучението, нито с разпространението, той е духовно мъртъв. Излизането от системата причинява непоправима загуба. Оттук можеш да разбереш цялата сериозност на ситуацията.

Необходимо е да имаш стриктно разписание – иначе увисваш неизвестно къде и не е ясно кога ще се събудиш.

И разбира се, необходимо е колкото се може по-здраво да се привържеш към групата, да поемаш ангажименти заедно с другарите, да участваш в определени, подготвени от по-рано мероприятия, като в никакъв случай не нарушаваш поетите ангажименти.

Като краен резултат животът ти е изграден и ти вървиш напред, в съответствие с „механичния” график, който спазваш, като неотменен закон, като армейски устав. Това се нарича, – нежива основа, от която можеш да прорастнеш.

Как? Ти търсиш възможности да добавиш намерение, чувство, вътрешно усилие. Това също зависи от твоята взаимовръзка с другарите и съвместните действия.

Въобще, във всяко действие трябва да се залага тази връзка. Мнозина седят зад екраните на компютрите и не чувстват другите. Те се учат, просто за да се учат, а след това разказват, колко много са допринесли за разпространението. Всъщност, за това не знае никой, но даже ако приноса действително е велик, човек въпреки това е изключен от въздействието на групата и неговите усилия носят твърде малко полза.

И затова първия ни въпрос към човека е: доколко той може да удържа връзкат с другите? Нека да е виртуално – няма значение, но връзката е необходима. И тогава чрез тези свързващи нишки нека човек намери за себе си пътя към обединението и участието.

Не е възможно по друг начин. Ежедневното разпространение, ежедневното обучение и връзката с някоя от групите – това е задължителен набор, без който не виждам човек да има какъвто и да било шанс.

От урока по статията Рабаш, 15.04.2011

[40799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→