Въпрос: Десетте египетски наказания- това наказание срещу египтяните ли е или срещу Израел?

Отговор: Разбира се че е срещу моите „египтяни”- моя егоизъм.За да поискам да изляза от Египет съм длъжен да почувствам, че ми е лошо в Египет, т.е. в моето сегашно желание.

Докато десет удара не поразят десетте основни желания, аз не усещам готовност за излизане. Все още ми се струва, че тук в мен има нещо хубаво.

Човек е така устроен,че не може да се откъсне от егоизма си. Баал а-Сулам пише, че сме длъжни да оставаме на всяко стъпало дотогава, докато не разкрием цялото негово зло. И тогава разкриващото се зло ни изтласква на по-високото стъпало. Така протича човешкото развитие-така се случва и в духовното. Докато не разкрия цялото зло, не мога да изляза от него.Откъде да взема сили за това? Едва когато злото се прояви в цялата си мощ, то самото ще стане силата, развиваща ме към доброто.

Ние говорим за общата природа на нещата, част от която се явява и духовния свят. За да излезем в него ние разкриваме в своята реалност още една сила – силата на отдаването, Твореца. Тя е скрита от желанието, в което се намираме, – и в това желание я разкриваме. И я разкриваме все повече и повече, докато не се изясни, че освен нея няма нищо. Оказва се, че силата на получаването въобще не съществува, като изключим само една точка.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 10.04.2011

[40274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се опита да излезе от Египет, т.е. от себелюбието, той получава удари, които може да преодолее само обръщайки се към Твореца за помощ. Но освен това, съществува и материалният, земният егоизъм, който получава удари, семейни, здравни, икономически и т.н., на своето стъпало. Как да се отнасяме към тези проблеми?

Отговор: Каквито и проблеми да се появяват в моя живот, преди всичко аз трябва да ги видя като проблеми, идващи от Твореца. Дори ако нещо ме боли, аз пак трябва да се издигна над този проблем чрез вяра над знанието. Въпреки всичко, аз трябва да направя разчет над проблемите, а не под тяхната тежест. Аз трябва да остана свързан с „подателя”, с Твореца.

Що се касае до действията, в този свят аз трябва да разреша всички проблеми по общо приетите методи. Банката, работата, семейството, здравето – аз трябва да се погрижа за всичко така както всеки човек в този свят.

Така ти изграждаш двустранно отношение към проблемите:

• Най-напред, те идват от Твореца и ти си имаш работа само с Него. Ти искаш да имаш тези проблеми, защото те ти дават възможност да се издигнеш над знанието и да останеш свързан с Твореца. Тогава ти правилно ще се отнасяш към проблемите и дори ще започнеш да ги обичаш и уважаваш. В крайна сметка, без значение до колко те безпокоят, до колко сол слагат в раната и до колко ти влияят на нервите, имено това ти помага да се издигнеш над тях.
• Второ, ти разрешаваш идващите проблеми както е прието в материалния свят.

В твоето отношение трябва да присъстват тези две граници. Ти преписваш проблемите на Твореца и в същото време искаш да работиш с тях. Ние не оставяме Фараона извън нашия живот, а се наслаждаваме на неговите проблеми. В крайна сметка, само чрез тях ние можем да го отблъснем, да се отделим от него и да се изкачим все по-високо и по-високо.

Фараонът е най-скъпоценната плът, моята сърцевина, моята най-чувствителна точка, моето дете, най-важната и тънка струна вътре в мен.

Въпрос: Но Фараонът се противопоставя на обединението на приятелите. Какво общо имат материалните проблеми с това?

Отговор: Те също те отвличат от вътрешната работа. Не е случайно, че толкова много кабалисти са имали материални проблеми. Творецът преднамерено е предизвиквал върху тях болести и позор в очите на хората. Това е било с цел да им даде място за преодоляване.

В крайна сметка, всичко това е в резултат на утежняване на сърцето на Фараона. Желанието постепенно се разкрива вътре в теб и съобразно с него ти изпитваш различни проблеми и в другите, и в себе си.

Въпрос: Трябва ли да искам помощ в такива случаи? В крайна сметка, Творецът ни помага само в едно отношение – обединение.

Отговор: Правилно, а проблемите те възпрепятстват да направиш това. Когато си болен, ти е трудно да се концентрираш върху любов към другарите. По скоро ще забравиш всичко за тях. И това означава, че трябва да потърсиш помощ. Няма никой освен Него. Всичко идва от Твореца, но се случва по различни канали.

Ти трябва да постигнеш целта, но твоето тяло, твоето „малко магаре” е болно и не може да те носи. Тогава какво трябва да направиш? Да го оставиш да умре? Но ти се нуждаеш от него по пътя.

Защо възприемаш този свят отделно от висшата работа? Дори малките проблеми могат да бъдат от помощ, ако работиш с тях правилно. Без значение какво се случва с нас, важно е да запомним, че всичко идва от един единствен Източник, докато действително не почувстваме себе си в духовно изгнание.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Комментари към Пасхалната Агада“ Баал а-Сулам (от статията „За Йехуд„): „Ето оскъдният хляб, който са яли нашите отци в земята Египетска“ (Пасхална агада): защото заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Израел още преди изхода им от Египет, когато са пребивавали в робство – в олицетворение на избавлението, което е трябвало да направят набързо.

Винаги става така, когато напредваме от едно състояние в друго, излизайки от степента, на която се намираме сега: в египетско робство, във властта на Фараона, на нашето упорито „зло начало“, което ни държи и не ни дава да се издигнем над завистта си, над ненавистта, сладострастието и честолюбието.

Колкото и да се опитваме, все още не ни се отдава да се издигнем над тези егоистични свойства и да се съединим помежду си с връзки, които съответстват на степента, след изхода от Египет – да станем „като един човек с едно сърце“, да постигнем взаимно поръчителство, за да се разкрие общата сила на отдаване и любов, която се нарича Творец.

И затова, намирайки се още под властта на Фараона, трябва да си представим следващото състояние – да играем в него както децата играят на това, как стават възрастни. Така и ние трябва да играем на „възрастен“ духовен живот.

От урока по статията на Баал а-Сулам „За Йехуд“, 18.04.2011

[41010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво намерение, с каква потребност трябва да влезем в Песах?

Отговор: Няма друго намерение или мисъл, освен идеята за единството. В нашето единство, ние искаме да разкрием Твореца, а Творецът е свойството отдаване и любов, фундаменталната сила на мирозданието, която желаем да разкрием помежду си.

Това не е любов „в нашето изпълнение” – тази сила действа над нашия егоизъм. Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Тя стои над ненавистта и те, заедно, създават за мен усещането за Твореца.

При това, в мен може да господства само една от тези сили, но не и двете едновременно. И в моите очи, Творецът ще бъде толкова по-велик, колкото по-голяма бъде разликата (∆) между любовта и ненавистта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна състояние, в което да поискам помощ от Твореца?

Отговор: Нас ни подтикват напред само чрез страдания и разочарования. Ако се намираме в своя егоизъм, как можем да се освободим от него и да напреднем? Това е възможно само ако видим неговата пълна безполезност. Аз не намирам в него никаква егоистична надежда за бъдеще – само празнота. Затова се разочаровам в своето его, опитвам се да се обърна към други източници и не намирам нищо.

Без значение колко се старая, аз не мога да се съединя с останалите с цел постигане на комфортен материален живот. И тогава започвам да мисля, че може би самото обединение съдържа някаква надежда за бъдеще и за духовния живот, който ще бъде по-добър и по-напълващ отколкото материалния живот. В крайна сметка, отдаването е добро – то напълва човек и отменя всички ограничения. Това се нарича „ло лишма”, егоистичен стремеж за духовното, с който всеки започва.

Това е необходим етап по пътя, по който искам да постигна Твореца и обединение в групата, тъй като аз се надявам да намеря своето добро бъдеще там. Всичко това е дори по-голям егоизъм, но той вече е насочен в правилната посока и ме принуждава да продължа по пътя. Всичко тук се разкрива постепенно съобразно верига от причина и следствие и е невъзможно да пропуснем някакъв етап.

От урока по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да приложим от целия процес по изхода от Египет за нашата ежедневна вътрешна работа?

Отговор: Трябва да се стремим само към едно състояние – към съединение в групата. Групата е мини човечество. Ние не можем веднага да действаме във вселенски мащаби, в цялата маса човечество, а в групата ние можем да отработим всички принципи на връзка между хората.

Там ще разкрием всички състояния – „слизане в Египет”, „живот в Египет”, „бягство от Египет”. Ще усетим ненавист към Фараона – егоизма, ударите от него, изясняване на нашата природа.

Всичко това се изяснява на едно място – в моята връзка с другарите. „Ближния” за мен – това са другарите ми, тъй като не мога да обикна целия свят. За мен групата е като цялото човечество, в нея мога да обработя всички свои вътрешни свойства.

Всеки път, когато се старая да се съединя с другарите си и като разкривам разбиването, ненавистта, отблъскването от другите, аз правя нови вътрешни изяснявания. Възможно е тези изяснявания да са все още работа в „Египет” или дори „преди това”. Не е важно.

Ние засега не можем ясно да различим тези етапи. И въобще до изхода от Египет в нас няма ясни различия. Едва след това започваме да разбираме, през какво именно сме преминали. Тъй като цялата тази работа става в тъмнина, под властта на егоистичното желание, когато аз се старая някак си да бъда в него, с него или против него. И затова тези изяснявания са неясни.

От урока по Книгата „Зоар”, 13.04.2011

[40542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Едно желание трябва да бъде общо. Във всеки един от нас има две части: мъжко и женско начало. Аз въздействам на теб, ти въздействаш на мен и на другите, а другите – отново на мен и т.н. Не може да бъде така – аз да се грижа само за себе си. Сам себе си аз никога не ще мога да напълня.

Заедно с общият организъм аз мога само да запълня останалите, предавайки им моето желание или напълване. Никога не ще мога самостоятелно да насоча нещо, право към себе си.

Това е значението на интегралната система. Нейната същност се състои в това, че никой не може да набави нищо за себе си чрез собствената си сила, а само чрез обкръжението. Да, и то при условие, че човек не мисли за себе си, а само за своите приятели.

И тогава неговите усилия се възвръщат към него, ако разбира се – той не мисли, че тези усилия ще се върнат обратно при него.

От урока по статията от брошурата към Песах, 14.04.2011

[40657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1984, статия 3, „Любов към другарите„: В Тора е казано: „И срещнал Йосиф един човек, докато се лутал в полето и човекът го попитал: „Какво търсиш?“ Той отвърнал „Братята си търся. Кажи ми къде пасат те?“ И казал човекът: „Те си тръгнаха оттук“.

РАШИ обяснява: те са прекъснали братските връзки, т.е. не искат да се обединят с тебе. И това, в края на краищата, довело до това, че народа на Израел попаднал в египетско изгнание. А за да излезем от Египет, ние сме длъжни да се обединим в група, където всички да искат да живеят в братска любов.

Трябва да достигнем нивото на Висшата сила, единствено съществуваща в цялата реалност. Тя ни е създала, за да станем подобни на нея. Ние работим, стараем се и само така достигаме до потребност, до желание, до напълване, което представлява точно подобие на Висшата сила.

Намирайки се под нейно явно въздействие ние не можем да сме свободни – в такъв случай тя властва над нас. Всяко друго състояние поставя също така своите условия. Как да създаде възможност сами да изберем подобието с Висшата сила и да станем като нея?

Затова Творецът, т.е. силата на отдаване и любов се е скрил от нас и ни е дал властта на егоистичното желание, което е противоположно на Него. Но ние не виждаме тази противоположност, защото сме запознати само с едната страна на медала, която няма с какво да сравним.

Творецът е създал човечеството – множество хора, между които се простира порочна взаимовръзка. По този начин Той е закрепил егоизма, докато не го разкрием като зло, а светът, в който живеем – като Египет под властта на Фараона.

Тогава ще пожелаем да избягаме от състоянието си и за такъв случай Творецът ни е дал друга реалност – групата. В групата можем да установим други закони, противоположни на егоизма от външния свят. Намирайки се в човечеството, ние в същото време въвеждаме помежду си законите, свойствени на духовния свят. Така искаме да съществуваме – в духовен формат.

От една страна, този формат е противоположен на човечеството и затова ни е трудно да се обясняваме с другите така, че да ни разбират. Сблъскваме се със силното съпротивление от страна на човечеството. А от друга страна се стараем да разберем нашата връзка с духовното, с Твореца.

И затова хората, „блуждаещи в полето“, не знаещи къде се намират, получават импулс и се събират заедно. Такъв е законът на природата: има сила, която ги обединява един с друг, подобно на магнит, привличащ само железните части, които реагират на него, докато останалите части от пластмаса, стъкло и дърво не реагират и остават на местото си. Така се събират и частите, реагиращи на висшата светлина.

Светлината въздейства на човечеството отвън, набира все по-голяма мощ и фокусировка. Съответно, все повече и повече хора се присъединяват към това, което се нарича „група“ и започват да разбират, че трябва да установят помежду си такива закони, каквито са в духовния свят.

Подобни взаимоотношения кабалистите наричат „любов към другарите“. Това е просто название, зад което се крие не толкова любов, колкото голям и труден анализ. Ние проявяваме между себе си „злото“ – лошата връзка, произлизаща от нашата природа. И над нея трябва да установим духовна връзка, която наричаме „добро“.

Тогава ще видим в каква степен можем или не можем да пребиваваме в доброто над злото. В крайна сметка ние ще разберем, че няма зло без добро и няма добро без зло. И едното и другото трябва да съхраним, да не потискаме злото, защото именно над него разкриваме доброто.

Казано е: „любовта ще покрие всички престъпления”. А ако няма престъпления – няма и любов. Тя може да съществува само ако ги покрива.

Така и ние проявяваме понятието „любов към другарите”.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40804]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво привлича мъжа към конкретната жена? В това привличане има ли духовен корен?

Отговор: Ако разглеждаме този въпрос на ниво духовен свят, то тук, в нашия свят, хората изпитват влечение на физиологично, животинско ниво.

Нивото “човек“ в нас е – стъпалото, на което ние трябва да се обединим за да разкрием Твореца, така че да прозрем новото ниво на съществуване. Затова, аз избирам за себе си съответстващ ми не по външните признаци (на нивото на физиологичното тяло “душа“ не съществува), а този, който ще успее да ми бъде максимално полезен за постигането на целта.

И същия такъв избор ние правим и по отношение на другарите, групата и книгите. На всяка крачка аз винаги избирам най-полезното средство.

И ако трябва да си представим как да се оженим съгласно духовния свят, то от всички възможности аз избирам онази жена, с помощта на която, по най-спокойния и ефективен начин  ще достигна целта!

Подразбира се, че всички предпочитания при избора на партньор, съотнасящи се към този свят – губят своята важност. Този избор човек прави сам за себе си. Надявам се, че в нашето обкръжение ние ще видим такива двойки.

От лекция в аудитория „Кабала за народа“, 08.03.2011

[40827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Мъжът и жената - Няма коментари→