„Зоар”, глава „Ваеце”, п.129: „И бяха те в неговите очи, като няколко дни, поради любовта му към нея”.

Всичките тези седем години бяха в неговите очи равностойни на седемте висши години от Бина, споени в едно цяло и неделими.

Всички те са едно цяло, тъй като се свързват една с друга. „Поради неговата любов към нея ”- той я обичаше, защото тя беше за него подобна на висшето единство в Бина.

Какво се нарича безкрайност – когато времето се протака безкрайно, или когато няма време, когато то е равно на нула?

Ако аз я обичам, работя за нея седем години, и за мен те бързо отлитат – как може да е така?

Би трябвало да е обратно, времето трябваше да минава безкрайно бавно – защото чак след седем години, ние ще можем да бъдем заедно! …

Всъщност, безкрайност означава, че времето се съкращава до нула.

В нашия свят смятаме безкрайността за нещо безкрайно отдалечено, защото си представяме, че сякаш краят, т.е. смъртта се отмества за пределите на безкрайността.

Ние чувстваме безкрайността така, защото я усещаме не от напълването, а от недостига!

Но в духовното, където всички наши действия са продиктувани от отдаването, е обратно. Безкрайност – това е, когато всичко е в едно място, сякаш свито до нула.

Всичко съществува в същия миг, „ в същото време, на същото място, в същата жена”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скриването и разкриването са в нас. Това са единствените неща, на които можем да влияем. В крайна сметка, ние съществуваме в постоянна и вечна вселена, която няма начало и никога няма да има край. И въпреки, че говорим за факта, че някога творението се е появило и някога ние ще достигнем поправяне и ще изпълним плана на творението като станем напълно включени в Твореца, и ние си представяме това в границите на времето – това е неправилно.

Просто ние, по силата на своята природа, не сме способни по друг начин да си представим случващото се. Случващото се не се случва, а съществува постоянно. Ние се намираме в уникална система, която се нарича „Природа” или „Творец”, където нищо не се променя. Само ние се променяме в нашите усещания! Как можем да започнем да се променяме съзнателно, по собствен избор, контролируемо, така че да не преживяваме никакви неприятни или нежелани изменения?

Съществуват такива изменения в моите вътрешни желания, които променят моето възприятие на реалността по такъв начин, че аз ги усещам като проблеми, войни и страдание. От друга страна, съществуват промени, които са добри, но кой знае как да ги управлява?

На това ни учи науката Кабала. Ясно е, че ако реалността е неизменима, тогава само чрез контрол над нашите собствени свойства можем да повлияем на нашата картина на света и да решим кой „сериал” искаме да гледаме под заглавието „Моят живот”. Обаче, това не означава, че аз съм свободен да гледам всякакъв филм от какъвто и да е жанр, който пожелая.

Вече има съставена програма и тя ме тласка към разкриване на истинската картина, където всички скривания ще изчезнат и аз ще разкрия вечното и съвършено състояние в неговата истинска форма. Тогава аз ще видя, че реалността е постоянна и неизменна. Ако разбера всичко това, аз мога да напредвам по добрия път. А ако не го разбера, тогава ще съм принуден да се движа напред по пътя на страданието.

Обаче, ние говорим само за промените вътре в човека, който съществува в някакво, все още непознато за него обкръжение. Това обкръжение се нарича Творец или Безкрайност. Не е по силите ни да променяме реда на нашите степени, този ред вече съществува в нас. И кои сме ние, че да знаем какъв е този ред?

Въпреки това, можем да ускорим процеса като се включим в него по собствено желание и като направим усилие. И скоростта на придвижването ще ни даде различно усещане. В крайна сметка, едно е да се движиш към фатално събитие без да си съгласен с него, но и без да можеш да го избегнеш, а друго е да се стремиш към желана цел! Тогава аз ще харесвам пътя и ще се движа по него с радост.

С други думи, всичко зависи от нашата подготовка за следващите състояния, които неизбежно ще дойдат. Обаче, моята подготвеност определя възприятието ми и бързината на моето придвижване. Затова ние се нуждаем от науката Кабала толкова много. Като учим Кабала ние ще можем да преминем нашето развитие по позитивен, приятен и кратък път, вместо по дългия път на страданието.

От ежедневния урок – 10/06/2010, Предисловие към учението за Десетте Сфирот

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалистите са искали да ни разкажат за висшия свят, то защо в своите книги те дават описания с понятия от нашия свят и ни объркват?

Отговор: Кабалисите ни говорят на „езика на клоните”. Науката кабала е написана за този, в който има точка в сърцето – т.е. за желаещият да разкрие духовното, висшия свят. Макар той да не разбира какво е това, да се стреми към него.

Ако искаш, вземи книга и я чети така, сякаш се говори за този свят, но се стреми през цялото време да си представиш това, което се намира във висшия свят, където всичко е във вид на сили и свойства, където има само получаване или отдаване и нищо повече!

Затова Баал Сулам ни дава определение за всяка дума от нашия свят в нейния смисъла и в духовния свят.

Ако аз се стремя да видя тази картина, то къде се намира тя?! Не е някъде в небесата – тя е вътре в мен. Т.е. говори се само за моите вътрешни сили, за света, който се намира в мен.

И въобще книгата разказва само за мен – всичко е вътре в мен: хора и животни, слънце и луна, духовни парцуфи.

Но когато си представям всичко това в себе си, трябва още и да пожелая да дойде светлината и да поправи в мен тази картина, да ми даде да я видя и да я почувствам – тези сили на любов и отдаване.

И аз искам да разкрия не просто отдаването, а силата, която управлява всичко и която се нарича Творец.

И затова трябва да си представя, че обкръжаващите ме в този свят хора също се намират в мен. Освен мен никой няма – всичко това са вътрешни сили.

Започни още сега да си представиш, че се обединяваш с тях заедно, с всички тези сили вътре в тебе, и когато започнеш да работиш с книгата постоянно, това ще те постави в направление на отдаване.

А с това ти ще пробудиш и ще приближиш към себе си истинската картина. Това се нарича привличане на светлината, връщаща към източника.

Книгата само ни помага да разкрием това, което се намира във всеки от нас. Тя ни учи как да фокусираме погледа си, за да разкрием всички светове в себе си, цялото мироздание, цялата реалност.

А на повърхността няма нищо – затова кабала се нарича вътрешна наука.

Откъс от урока по статията „Предисловие към ТЕС“, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Кабала не е такава сложна наука! Трябва просто да бъдат изпълнявани с цялата си точност няколко съвета, които ни дават кабалистите.

Но проблема е в това, че ние се разхвърляме и се опитваме с ума си да обясним написаното. А всъщност там няма нищо трудно.

Аз се обръщам към всяка домакиня, която се намира от другата страна на теле екрана, към най – обикновения човек, който нищо не разбира, към начинаещия – тук няма нищо объркващо или сложно.

Става дума само за това, как да разкриеш в себе си нови сетивни органи . Това е на което ни учи кабала.

Както сега ние, със своите физически сензори, усещаме себе си, живеещи в този свят – така, откривайки в себе си допълнителни сетивни органи , ще  усетим друга действителност.

От това ще разберем цялата наука. Затова тя се нарича наука „кабала” ( получаване, възприемане).

А ние наобратно – винаги се стремим да се скрием зад външното – занимаваме се с хиляди други неща, но не – с главното.

Струва ни се, че трябва да направим още нещо, още малко, а по-късно да се върнем към важното.  И така минава целият ни живот…..

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата „Шамати“ – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.114:… Пет са забраните, които действат в Деня на изкуплението: за ядене и пиене, измиване, помазване, носене на кожени обувки и полови сношения, за да се използва помощта на петте висши страни, ХаГаТ-Нецах-Ход.

Денят на изкуплението, т.е. Бина, която ги е създала и те се явяват нейните врати.

Тъй като ние трябва да преминем от възприемане на действителността в егоистичните желания към възприемането й в желанията за отдаване, авторите на книгата Зоар, както и всички кабалисти, ни разказват за всевъзможни поправки, които трябва да извършим в нашите желания при прехода от степен на степен, за да се издигне още повече всяко от нашите пет духовни сетива.

Всичките пет сетива са свързани едно с друго и затова  винаги имаме духовен парцуф, т. е. определено, ограничено възприятие на действителността.

А за да се премине от текущо възприемане на действителността към по-издигнато, трябва да увеличим желанието, да привлечем към него изправящата светлина и да изградим следващия парцуф, т. е. себе си на по- висока степен, като откриваме все повече чувствените органи и възприемането на действителността.

Така ние напредваме. А всички тези трудности, за които разказва Зоар – „изкупителна жертва“, „пет забрани“ са само ограничения, благодарение на които, съгласно съветите на кабалистите, ние по – бързо достигаме до поправяне.

Тъй като, те предварително ни казват  какво си струва да направим на всяка стъпка, за да се насочим към възприемане на действителността на по-сложна, по-вътрешна и дълбока степен.

Тогава ще напредваме с по-голяма скорост и със сигурността,че не ще претърпим провал.

От урока по книгата Зоар, 03.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко се свежда до това, да преминем от възприемане на действителността в егоистичните си сетива, към възприемане в алтруистичните сетива.

В това е цялата разлика между усещането на този свят и усещането на висшия свят, между сегашното ни възприемане на действителността, живота в лъжи, в отделеност от Твореца, извън усещането, къде се намираме, и разбирането, усещането и знанието къде съществуваме, в Кого и с Кого живеем.

Промяната на възприятието се извършва с усилието на човека. Но предварително трябва да има желание за неговата промяна, тъй като то ще се случи само, ако го пожелаем.

Затова трябва с усилие да  си представим  висшата действителност, да създаваме нейния образ в себе си (за което говорят кабалистичните книги) и да градим в групата  такива отношения помежду си.

Тогава по време на обучението, когато четем за тази висша действителност, ние ще искаме да дойде сила свише, да ни отвори сетивата, тези шлюзове на усещанията и ние бихме разкрили къде всъщност се намираме, и не бихме седели в тази лъжлива, измислена картина, която ни се представя днес в замъглените ни сетива.

Затова, цялата наша работа е да дадем правилно определение на това, какво се нарича истинска действителност.

Всеки от нас, с всички сили, колкото е възможно, е длъжен да се старае да си представи, да си нарисува , да сформира за себе си някакъв висш образ, в който всички ние сме съединени в нашите желания заедно с Твореца. Няма никаква разлика между нас, а вътре в нас, между нас – цари Творецът, свойството отдаване и взаимна любов.

Освен това състояние няма нищо друго, никакви въображаеми картини и ние молим тази действителност да ни подейства и да се въплъти в нас. Това трябва да стане с помощта на нашите усилия.

Именно към това човек трябва постоянно да се стреми по време на четене на книгата Зоар и други кабалистични книги. И затова тези книги говорят за истинската действителност. Иначе бихме могли да четем книги, написани в друг стил или въобще не би имало смисъл да ги четем.

Затова, четейки в тези книги за висшата действителност, сме длъжни да се стараем да я постигнем. Както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, т.155: „Благодарение на силното желание и стремежа да разберат изучавания материал, пробуждат в себе си светлината, обкръжаваща душите им”, от това единствено съществуващо състояние – и така поправят себе си.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ще си спомни ли душата ми всичко, което съм учил в този живот? Ще продължа ли да уча кабала и ще дойда ли пак в група в следващия ми живот?

Отговор: Единственото, което човек взема със себе си от този живот, е изминатия от него духовен път. Това не изчезва.

Нали по отношение на духовното ние сме били и си оставаме в същата тази реалност, само, че тя е леко скрита от нас.

През цялото време се намирам в душата си, независимо че не я усещам. Но аз и днес работя с нея и преминавам през разни състояния.

Всичко това се случва във вечната ми душа. Това, което виждам сега около себе си, са физически тела и този свят е „мираж” на духовното ми състояние.

И ако работя вътрешно, то в следващото превъплъщение аз започвам с по-напреднало духовно състояние: т.е. бързо ще вляза в кабалистична група, ще бъда по-успешен в обучението.

Целият изминат път остава в мен като духовни гени (решимот), той не изчезва. В духовния свят въобще нищо не се губи – губим само в нашия свят, защото той въобще целият пропада.

А от всичко, което съм придобил за своето егоистично желание, разбира се нищо не остава, нали това желание изчезва. Ще се съхрани се само външното обличане.

Всеки път, когато душата преминава нови жизнени кръговрати, тя си построява обкръжение, съгласно своите способности и необходимостта да поправи себе си.

Защо се намирам именно в такова обкръжение, а не в друго? Защото такава е потребността на душата ми. За телата не се води никаква сметка – те се намират във връзка едно с друго, в този свят с всички събития в него, само в тази степен, в която душата се поправя.

А тялото не се взема изобщо под внимание. То въобще реално не съществува – това е някаква виртуална илюзия, представяща се пред нас в такава форма.

Всъщност, съществува само една душа, но именно нея не чувстваме… А нейното развитие определя еднозначно това, което се случва с телата ни.

Затова Баал Сулам пише в края на „Предисловие към книга Зоар”, че само поправянето на душата ще ни помогне да поправим този свят и да усетим също земния живот като по-добър.

Всички престъпления, случващи се в света, са следствие от непоправеността на душата. А в самият този свят няма никакви действия, няма поправяне – всички изменения са възможни само чрез душата.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве”, т.102: … Казано е: „Пригответе два козела: единият за Мен, а другият – за онзи, доносника, нечистата страна, та да си помисли, че е ял от Моята трапеза и да не узнае за радостта на другата ни трапеза, и да вземе тази част”. Т.е. ГАР на лявата линия, които отправят в пустинята, на мястото на разрушението, за да го върнат към властта, т.е. към средната точка на разрушената част на света.

Във всички кабалистични книги четем за действия, които трябва да извършим, за да разкрием реалния свят, да достигнем правилно виждане и усещане.

Да допуснем, че аз не виждам, къде именно се намирам. Тогава се старая да изостря своите чувства, да изчистя стъклата на очилата си, да разсея мъглата пред очите си – аз извършвам всевъзможни действия, които ще ми помогнат да се ориентирам в това неясно, непознато място.

Именно такива предписания ни дават кабалистите: как ние сме длъжни да очистим каналите на възприятията си, всичките си сетива – зрение, слух, вкус, обоняние, усещане (5 сфирот), за да се ориентираме в новото пространство, да го разпознаем.

Затова Зоар ни разказва, че ако  имаш спънка с възприятията, наричана „ГАР на лявата линия”, то трябва да се отстрани от употреба, „да я изпратим в пустинята”.

Тоест, Зоар ни описва как да работим с нашите чувствени органи, как все повече да се доближим до вярната ориентация в пространството, в което пребиваваме.

Всъщност, цялата наука кабала ни говори само за едно, как вместо този измислен свят да достигнем възприятията на новата реалност.

Тъй като ние никъде не пътуваме, не летим и не преминаваме –  намираме се на същото място, в същото състояние, а само все повече и повече усъвършенстваме нашите сетива.

Затова кабала се нарича наука за получаване, наука на възприятията (на иврит думата „кабала” е от думата „лекабел” – получавам).

Откъс от урока по Книга Зоар. 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо 90% от възникващите пред мен препятствия, са свързани с физическото тяло? (гладен съм, уморен съм и т.н.)

Нали материалното е по-малко важно от духовното, там има само една малка искра живот?

Отговор: Ти питаш: защо не са ни дали да работим с духовните желания, светлини, екрани, вместо с материалните?

Но, когато започнеш да виждаш света на вълните на отдаването, с лекота преставаш да забелязваш този свят. Той престава да бъде определящ за теб.

Ти оставаш да съществуваш в него, свързваш се с хората – но този свят губи собствения си смисъл, когато е откъснат от висшето.

Защото той е само следствие, отражение на духовните светове, които ти проектират реалността по този начин.

Има специална техника, когато във въздуха се прожектират обемни картини с помощта на лазерни лъчи. Изведнъж, в празното пространство се появяват различни фигури …

Чрез такива илюзорни образи се представя пред теб този свят, защото той е само отпечатък на съществуващото в духовното.

Егоистичното ни желание проектира нашия свят по този начин и засега, то може да съществува само в такава форма. И тази форма не изчезва до самия край на поправянето.

Рашби може да се намира тук, с нас и ще види нашия материален свят, макар самият той да е напълно поправен.

Тъй като този свят ще изчезне от нашите усещания, само след общото окончателно поправяне.

Този свят се отнася към общото желание за наслаждение. Това желание е егоистично, но то не е против Твореца. Това е просто желание на животното да живее и да получава наслаждение.

Затова, то не се смята за престъпление и тук няма какво да се поправя. Трябва просто да се използва животинското его и от него да се моделира желанието за отдаване – душата.

Откъс от вечерният урок по Книгата „Зоар”, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→