С вас се намираме в система, която се нарича единствено творение, Душа, Адам. Тази система е създадена от Твореца. Ние сме съединени в нея с непрекъсната връзка, както органите на едно тяло. Нашата обща връзка, напълнила с живот тази система е светлина. Тя се нарича свят на Безкрайността, защото всичко в нея е безгранично и съвършено. В този свят на Безкрайност, където всичките му части са свързани с любов и напълнени с безгранична светлина, Творецът поставя смаляващ филтър и след това – още, и още, и всичко се губи за зрението.

Да кажем, съм нарисувал красива картинка, а след това съм наложил върху нея филм с мръсни и разхвърляни петна. А след това още един, и още един, и все по-силно се зацапва оригиналната картина и така: 125 слоя. Тези 125 слоя понижават свойствата на отдаване и любов, които ни свързват в системата със света на Безкрайността.

С вас се намираме в най-външния слой и въобще не чувстваме предишните. А в нашия слой системата за връзка е съвършено влошена. Вместо усещане за любов, което ни свързва  в света на Безкрайността, ние се ненавиждаме един друг, не чувстваме своята обща връзка, разделени, разединени, разбити.

От това последно състояние Творецът желае да ни върне към най-първото – светло и добро, за да може през всичките тези слоеве, всичките филтри, всичките светове (свят-олам, от думата олама-скриване) да се върнем обратно в Безкрайността. Затова Той ни вика и пробужда. Преди Той ни е развивал егоистически, за да ни научи повече да разбираме, повече да чувстваме и да управляваме живота си.

А когато  достигаме определена зрелост, Той  започва да ни придвижва и качествено. Вече не е достатъчно, така просто да се придвижваме, увеличавайки егоизма си.

Сега сме длъжни да се приближаваме към Него по свойства, като получаваме желания от този вид, а не просто да бъдат по-големи, както през цялата наша история. Затова нашият съвременен етап на развитие е толкова особен.

Ако ние се опитаме да сме подобни повече на вътрешния слой, където сме силно свързани един с друг, ние с това възбуждаме неговата светлина върху себе си и тя ни свети отдалеч като обкръжаваща светлина, О”М, а в нея ние се поправяме, за да се възцари между нас светлината на любовта и отдаването.

Откъс от урока по книгата „Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как Ви се отдава да разбирате това, което е написано в Книгата Зоар? Споделете тайната…

Отговор: Аз виждам, а не разбирам. Аз просто виждам. Да допуснем, че ние стоим заедно с вас, в моите ръце има бинокъл, а във вашите – не, а може би имате лошо зрение.

Вие ме питате: „Какво има там, а какво – тук?“. Аз гледам с моите очи, а ако това е недостатъчно, поглеждам през бинокъл, телескоп или микроскоп.

Т.е. имам средство, за да видя и ви разказвам за онова, което виждам.

Вие не го виждате и за вас то е нещо съвършено ново, странно, съществуващо или не – това е неизвестно. Всичко за вас е непонятно, объркано, непривично.

Затова, трябва да придобиете тези прибори: „бинокли“, „телескопи“, „микроскопи“. А, за да ги придобиете, ви е нужна Висша светлина.

Тези прибори са екран, който ни помага да видим новия свят, Висшия свят.

Ние трябва само да привлечем към себе си Висшата светлина, а за тази цел, най-ефективното средство са съвместните учебни занимания в група от кабалистични източници.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът не е създавал материалния свят! Той съществува само в твоето въображение, защото ти се намираш в своя егоизъм.

В момента, в който преминеш към желание за отдаване и започнеш да придобиваш отдаващи желания, пред теб ще се разкрие висшата реалност, в която живееш и се развиваш.

А твоят долен слой на материалното желание продължава да съществува, тъй като той, трябва през цялото време да ти осигурява свобода на волята по отношение на духовното.

Както е в този свят: аз излизам на работа или до магазина, но знам, че имам своето постоянно място – дома, семейството.

В духовното също има постоянно място, където съществуваме. И от него се изкачваме по духовните стъпала, издигаме се и се спускаме, но долният слой на съществуване ни е гарантиран.

Той е илюзорен, всъщност не съществува – той се намира само в нашето въображение, за да можем от тази отправна точка да започнем да действаме самостоятелно заради отдаване.

Излиза, че на всички ни, Творецът показва един филм, за да можем да съществуваме в тази реалност.

Затова, и най – големият кабалист, и най – големият глупак, виждат пред себе си един и същи материален свят.

Разбира се, че умният го вижда малко по – различно, защото разбира повече за него, но като цяло – всички виждат една картина.

А, ако има разлика (когато човекът има особени свойства) – това няма отношение към духовното.

Откъс от вечерния урок по книгата „Зоар“, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че действително съм се издигнал по духовната стълба, а че не мамя себе си, за да угодя на егоизма си?

Отговор: Всички различия са само в екрана. От Света на Безкрайността до нашия свят и обратно до света на Безкрайността води стълба с духовни стъпала, които се различават по дебелината на желанието и неговия екран, преобразуващи го в отдаващо.

Когато се повдигам на по-горната степен, моят характер, изходните ми свойства си остават същите, но се увеличава степента на моето отдаване съгласно тази, която съществува на следващата степен.

Затова всеки от нас, който се повдига на същата тази степен, отдава по друг начин, в свой собствен стил.

В нашия свят, който по отношение на духовния представлява само една единствена степен, съществуват 7 милиарда души и всички те са различни.

Също така и на всяка една от 125-те степени на духовните светове има 7 милиарда – и всички те са различни, но съществуват в една обща форма.

Както в нашия свят всички съществуват заради себе си, така и в духовния свят всички съществуват заради отдаването, но всяка степен се различава по вида на отдаване.

Струва ни се, че различията са просто в количеството – малко отдаване или голямо. Не! 125-те степени се различават не по количеството отдадено: повече или по-малко.

Всяка една от тях – това е съвършено различно отношение с Твореца, друг вид връзка. Затова те са толкова отделени една от друга.

Откъс от урока по статията „Въведение в коментара „Сулам““, 25.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато душите достигат съединение една с друга, човек разкрива нова реалност.

Съществува разлика между единното тяло и тялото, разделено на отделни части, въпреки че тези части са живи и всяка една усеща своето съществуване.

Сега чувстваме себе си, живеещи в нашия свят – това е нивото на съществуване на всяка част, несъединена с другите в единен организъм.

Дава й се жизнена енергия и тя оживява, подобно на орган, изтръгнат от тялото, но съхраняван , за да се присади в друг организъм.

И така, съществуват „готови за присаждане органи“, на които се поддържа живота, за да не паднат по-ниско от животинското ниво. Тези органи усещат себе си, като намиращи се в нашата реалност. Това сме ние.

Ако ние, някоя група от тези органи, желаем да се съединим помежду си и молим за това, тогава нашето общо желание (молитва, МАН) привлича свише (от висшето ниво) силата, която ни съединява.

Тогава, в нашето съединение, ние усещаме духовната реалност, подобно на едно тяло, чиито органи са започнали да се съединяват и целият организъм вече живее един друг живот, а не този, който всеки един от тях е живял, стараейки се да поддържа своето животинско съществуване.

Ние се издигаме, от животинското, на ново ниво на съществуване – човешкото. Усещането на този общ живот, на всички „органи на тялото“ (обща душа), се нарича духовен свят.

Предишното ниво, сега, дори не се счита за живот, защото вече не съществуваме всеки за себе си, а обезпечаваме жизнена енергия един на друг и тогава, светлината ни дава съвършено друго съществуване.

А предишния живот, на животинско ниво, вече ни се струва изключително низш и ненужен.

Той ни е нужен само поради това, че присъединяваме към себе си други души, които все още съществуват в нашия свят на животинско ниво – нови желания, които все още не са участвали във връзката между нас. И тогава те също се издигат.

Но за нашия духовен живот, който сме постигнали в даден момент, това по-ниско ниво не е нужно, защото ние вече се намираме във висшето измерение.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 18.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няма по-голям празник от празника на получаването на Тората. Ако не беше Тората, ние щяхме да водим животинско съществувание „дотогава, докато се върти земята”.

Но ние получихме възможността да използваме висшата сила и с нейна помощ да преминем във висшето измерение, да продължим нашето съществуване, нашият живот в духовното измерение.

От този свят, от тази реалност, която сега усещаме, ние можем плавно да преминем в ново състояние, в друг свят, в друго измерение, несвързано по никакъв начин с планетата Земя и с тази Вселена.

Ние можем да разкрием себе си съществуващи във вечна, съвършена, пълна с хармония форма, без ограниченията на материалния свят.

С помощта на висшата сила пред нас ще се отвори изход от нашия свят, от този оскъден живот, към съвършено съществуване.

Средството за този преход от нашето измерение към висшето се нарича „Тора” – особена сила, която постепенно ще ни изменя към нови състояния и според степента нашите промени, ние плавно ще преминаваме в него.

Докато всички мои „земни”, тоест егоистични свойства, не се променят в духовни, алтруистични.

Човек получава възможност да премине към вечно и съвършено съществуване. Затова получаването на такава възможност се явява като най-важно събитие в нашия живот, истински празник!

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава Ваикра, п.20: …Един владетел е поставен на вратите отвън и неговото име е Газриел, и с него заедно са дванайсет владетели, обкръжаващи го с „три”, „три”  от всяка страна, в четирите посоки.

Долната обща колесница (меркава), това е дванайсет: Михаел, Гавриел, Уриел, и Рафаел, във всеки от които три линии, ХАГАТ, равно на дванайсет.

И съответно има дванайсет във всяка от тях…

Всяко творение в духовното се състои от 12 части. Всеки най-малък елемент и цялата духовна реалност имат една и съща структура и свойства.

Ако се отсече една малка част, то тя ще съдържа в себе си всичките свойства на цялото.

И затова в духовното няма разлика между общото и частното и не е както в нашият свят, където частите се събират, за да образуват заедно едно цяло.

В духовният свят е важно качеството, а не количеството и общото не е сумата на своите части, а в него всяка част вече се явява това общо, но разкриващо се в качествено нова степен.

Духовната реалност се разкрива само в постижението на човека, вътре в неговите желания, т.е. ние постигаме формите на своето желание, които се наричат душа и светлината, действаща вътре в желанието, придаваща му такива форми.

Излиза, че цялата реалност това е една душа Адам Ришон. Всички светове, духовни обекти (парцуфими), ангели, форми, са 4-те нива на желанието (неживо, растително, животинско, човешко).

Цялото творение има една и съща структура, а освен него съществува само Ацмуто – същността на Твореца, която е непостижима за нас.

Можем само да гадаем, че това е корена на всичко това, което разкриваме, но не можем да Го постигнем.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Четем Зоар и си представяме като на екран някаква картина от този свят, с всевъзможни предмети и образи, материални думи и действия – та нали желанието ни все още е толкова земно.

Но молим, с помощта на книгата Зоар, към нас да дойде светлина и да ни постави вътрешен екран, като в компютъра, когато прозорците се крият един под друг.

Затова трябва да се стараем зад всяка дума да виждаме духовно свойство, доколкото това е възможно.

Но когато придобием това духовно зрение, то по прост и естествен начин започваме да виждаме зад всяка прочетена дума съвършено друга картина: сили, връзки, отношения, свойства, качества.

И тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме виждали по-рано. Предишната форма просто изчезва – преминаваме на по-вътрешен екран и там вече се намират всички наши усещания, разбирания, нашият живот. Към това трябва да се стремим.

Тоест чакам светлината, силата, която получавам при четенето на книгата Зоар да ме вземе и да ме издърпа на малко по дълбоко, на по-вътрешен екран – и така все по-дълбоко и по-дълбоко.

И ако аз преминавам от екран на екран, вече започвам да живея там! Там се намират чувствата и разума ми, това става мой живот!

И тогава всички думи придобиват друг смисъл. Макар и да ми се е струвало, че четейки съм ги разбирал и съм се привързвал към всевъзможни предмети и действия от този свят.

Но когато преминавам на по-вътрешен екран, виждам, че всичко това е означавало съвършено други неща, по-вътрешни, а именно моите вътрешни свойства.

Трябва да очакваме от Зоар да ни измени именно така.

Из урока по книгата Зоар, 13.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялият проблем в духовното придвижване се състои в това, че ние подхождаме към кабала, към разкриване на висшия свят, като към научна теория, която трябва да постигнем с разума си и да реализираме с нашите сили.

А кабала ни предлага нещо съвсем необичайно – придобиване на нови свойства. И докато в човека не се появи това ново свойство, той не ще узнае за какво говори кабала.

Цялата кабала е методика за развитие на ново свойство в човека, на «любов към ближния» (именно то се нарича «Творец») – от Неговото пълно отричане до пълното му разкриване. Изходните ни «земни» чувства и разум изобщо не се отнасят към разкриване на Твореца.

Разкриването на Твореца – това е създаване на неговите свойства вътре в човека. Кабала е методика за формиране в нас на нови свойства на отдаване, състояния на Твореца. Цялата наша реалност се състои от две съставни – чувства и разум.

Човек създава в себе си образа на Твореца, получава нови разум и чувство, вместо предходните, и по такъв начин преминава от възприемане (усещане) на този свят към възприемане (усещане) на висшия свят.

Новото усещане в човека се нарича Творец – «Боре» означава «ела и виж». А също се нарича и «душа».

Главната трудност на начинаещия е неспособността му да свърже цялото свое развитие със светлината, която трябва да ни промени, с тази сила, която трябва да ни донесе нови чувства и радост.

Ние се вкопчваме във външните форми и искаме да възприемем текста, написан от кабалистите, със своите земни чувства и разум, приспособявайки духовното към земното съществуване.

Но във всичко, описано в Кабала, няма нито една дума за нашия свят. Нашето състояние ни е нужно само за да привлечем чрез занятия и група силата на светлината, връщаща ни към източника и да чакаме в себе си раждането на нови чувства и разум. Те ще ни дадат възприятие на новата реалност.

И цялата борба със собствената ни природа се състои в това как преди всичко да преминем към нови инструменти за възприемане на света, а след това към усещане в тях и познание.

Из урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 04.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Eмор“, п.129: Отвори Ми входа с размер на иглено ухо и Аз ще ти отворя висшите порти. …

Затова Давид, когато искал да влезе при Царя, казал: „Отворете ми портите на справедливостта „. Това са портите към Твореца. „Портите на справедливостта“ – Малхут, това е предверието на входа към Царя.

Това са портите към Твореца, за да Го намеря и да се слея с Него, и затова: „Отвори ми, сестро моя, възлюблена моя“, за да се съединя с тебе и да пребъда в съвършенство с теб завинаги.

В едно от своите послания Баал Сулам пише за входа в духовното: пред нас има стена, ние вървим покрай нея, търсим вход и не можем да намерим.

Но в мига, когато човек стане подобен на намиращия се зад стената, в стената се появява вход.

Така се влиза в духовното: пред тебе – глуха стена, и няма в нея никаква пролука. И изведнъж пред тебе се открива вход.

В материалния свят ние знаем, че на това място има врата, тя е затворена, но тя може да се отвори.

В духовното няма врати, нищо не се вижда предварително, всичко е напълно скрито. Дори е невъзможно да си представиш, че тук може да се открие нещо.

И изведнъж входа се открива. Всичко става съгласно подобие на свойствата на човека, стоящ пред стената, и на Твореца – зад нея.

Ако между тях има подобие на свойствата, макар и само един процент, човек може да влезе вътре – при условие, че той желае да влезе само на този процент, а всичко останало да остави навън ,тоест, да се свърже с Твореца само в съответстващите на Него желания.

Тогава пред него се открива вход и той попада в духовното.

Поправянето на нашите желания, в крайна сметка, ни довежда към такова желание, което се нарича „порти към Твореца“.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→