Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Най-важното за човек желаещ да разкрие духовното е – да се старае всеки път да му е като за първи път.

С една дума все едно, че съм се родил сега и започвам на чист лист. Не знам в какъв свят се намирам, кой съм аз.

Сега аз чета някаква статия – и понятие си нямам, за какво става дума там. Все едно не знам нищо за това.

Аз изтривам всички предишни мнения. Все едно съм паднал от някаква звезда и нищо не разбирам от устройството на света. Аз искам да възприема това като нещо ново.

Защо? Обучавайки ни кабалистите желаят да ни покажат, че в нашия свят съществуват такива явления, които се наричат духовни.

Само че те са скрити от нас. Ако в нашия свят нямаше духовно, той нямаше да се нарича скрит.

Затова ние трябва да се стараем да разпознаем духовните явления в нашата реалност. Но как?

Каква особена светлина, какви лъчи трябва да излъча, за да мога вътре в светлината да видя духовното в нашата действителност? Аз не знам. На това трябва да се науча.

Кабалистите казват така: ако искаш да разпознаеш духовното, скритото тук, в този свят, ти можеш да го възприемеш в новата връзка между теб и обкръжението.

Именно там се крие входът към духовния свят и ти можеш да пробиеш.

През този процеп, който откриеш ти ще започнеш да виждаш новия свят. Входът към него се намира в твоята връзка с обкръжението, но в нова връзка, която ти внезапно ще разкриеш.

Изведнъж ти ще видиш, че от обкръжаващия те свят има вход в друг свят. Никой не го разпознава. Ти сякаш вървиш по улицата и изведнъж зад завоя попадаш в духовната реалност.

Този вход се отваря, когато гледаме на нашия свят по друг начин, все едно, че ние съвсем не се познаваме с него и възприемаме реалността „аз и обкръжението” за първи път.

От урока по статия на Рабаш, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Израелските учени намерили душата на човека с помощта на магнитния томограф.

Съгласно техните открития, с помощта на заниманията с кабала, може да се активира участък в мозъка, който медиците нарекли „апарат на вярата”.

Той активира мозъчната дейност и в пъти повишава съпротивлението на организма към болестите, пред които съвременната медицина се оказва безсилна.

Коментар: Как може да се разкрие душата? – Ето в какво е въпросът. Всичко зависи от това, че ние искаме да намерим – има ли сила, оживяваща животинското тяло, да, разбира се, това може да се открие.

Още в онова време, когато бях студент, в света се провеждаха изследвания от типа „колко тежи тялото до смъртта и след нея”, за да се определи теглото на душата, сякаш излизаща от тялото.

Всичко зависи от това кое ние наричаме душа. Понякога мъжът или жената се обръщат един към друг: „Душа”. Ако така се определя душата, то тя може да се претегли.

Но ако ние разбираме, че душата – това е частица от Твореца с висше, силата на отдаване, нея, както и всяка друга сила от нашия свят, можем да открием само по резултатите от нейното действие.

Възприемайки силата на отдаване в свойството на отдаване (желанието за отдаване, кли), ние разкриваме Твореца в нас и затова Го наричаме БОРЕ, от думата Бо, ела (достигни своето свойство на отдаване) и РЕ, открий.

Няма Творец без творение. Ние нищо не можем да кажем за Него самия извън нас – това е или същност, или абстрактна форма, за които ние не сме способни да разсъждаваме, и кабала като чисто експериментална наука забранява да се занимаваме с такива философски разсъждения, както обяснява Баал Сулам във „Въведение в Книгата Зоар” – „Няма в изследователя нищо повече, отколкото виждат неговите очи”.

Затова на нас ни е нужен материал, на който да въздейства тази духовна сила. Този материал с действаща в него сила ще се нарича душа.

Защо? Защото тогава самият материал ще бъде подобен на Твореца – частица от Твореца свише, притежаваща същите свойства на отдаване.

Но ако душата пребивава в свойството на отдаване, как могат учените да я открият? С помощта на какви прибори? За сметка на какво? За да я открия, на мен ми е нужен материал, който да има свойствата на отдаване.

Това може да бъде само човек, достигал такова изправяне. Тогава онова, което се облече в този материал, ще се нарича светлина на душата. А самото кли, желание, материал, пребиваващ в свойството на отдаване, ще се нарича тяло на душата.

Но нито тялото на душата, нито светлината в него, човек от този свят е способен да възприеме, доколкото не притежава такива свойства.

Затова, ако определяме душата съгласно кабала, като частица от Твореца свише, то учените нямат никакъв подход към нейното изследване.

Да постигнеш душата можеш само с помощта на науката кабала. Всичко зависи от нашето намерение. Ако ние се стремим към това, ще дойде светлината, ще изправи моя материал-желание, за да стане той отдаващ.

Тогава този материал ще се уподоби на Твореца, ще стане частица от Твореца свише, – и в мен ще се появи душа.

От вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.6: … На всяка степен има ГАР и ЗАТ на висшия парцуф Зеир Анпин.

И няма по-голямо постижение, освен Зеир Анпин във всяка степен, включвайки дори Зеир Анпин ГАР, който се нарича Даат.

Обаче няма никой, който би могъл да постигне ГАР във всяка степен, включвайки даже ГАР в степен Асия.

Ние възприемаме всичко вътре в Малхут. Малхут се нарича „образ на Твореца“.

Сега, аз не виждам истинската картина на действителността, а това, което влиза чрез моите пет сетива (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание) и се проектира в моя мозък.

Аз получавам впечатление от информацията, която ми предават сетивните органи, и вътре в мен, в тилната част на мозъка си, усещам реалността, която съществува сякаш пред мене.

Това същото става и с Малхут. В „Преговор към Книгата Зоар“ Баал Сулам обяснява, че макар Малхут да има първите девет сфирот, тя не знае, какво е това девет сфирот.

Тя постига тези сфирот, когато ги включва в себе си – усещайки ги, като нещо, намиращо се пред нея.

Затова, в зависимост от своята способност да действа, подобно на първите девет сфирот, отдолу нагоре, когато Малхут уподобява Кетер, отблъсквайки пряката светлина обратно и изграждайки отразена светлина, тогава вътре в отразената светлина тя постига, каквото е пред нея – първите девет сфирот.

Низшият започва да действа от себе си навън, и тогава, в своята отразена светлина, вижда, какво става.

Така и ние в нашия свят. Аз виждам това, което се намира пред мен, съгласно моето его, в зависимост от това, кое е хубаво за мене и кое – лошо.

А всичко, което не засяга моето его, не може да ми донесе полза или не представлява заплаха за мен – аз не забелязвам.

Това произлиза от духовните корени: Малхут възприема първите девет сфирот само в границите на отразената светлина, която отпечатва в себе си пряката светлина.

Тази картина се явява пред Малхут, като нещо съществуващо пред нея. А освен това, за нея нищо не съществува, тя не усеща по – висшето.

Ако в Малхут има желание да се наслаждава на стадий „шореш“ (0), тя няма да открие пред себе си нищо, освен стадия „шореш“.

Ако в нея има по – голямо желание да се наслади, тя ще види пред себе си много по -дълбока картина на действителността.

Всичко зависи от плътността на нашите желания (авиют) и отразената от тях светлина.

Ето защо, ние никога не говорим за това, какво наистина съществува в действителността, защото всичко зависи от това, доколко аз постигам.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да позная в каква форма ме обучават свисше?

Отговор: Макар че науката Кабала говори много логични неща и ни открива много нови знания за човека и този свят, за силата, която ни управлява, допълвайки с това нашите знания по психология на човека и общия поглед към света, заедно с всичко това тази наука е предназначена именно за тези, които вече имат духовно усещане – пет духовни „органа на чувствата”: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

А до появата в човека на тези висши органи на чувствата, Кабала за него не е наука, а зашифровано послание, книга на тайните.

Какво мога да направя, ако не разбирам нито една дума, която е написана там? Аз не се намирам в тази реалност, за да разбера как всяка една дума рефлектира върху мен с конкретно усещане, за да усещам за какво става дума.

Ако такава връзка с изследвания свят няма, това не е наука. Наука – това е когато под мое разпореждане са всичките опитни данни и аз мога да експериментирам.

Затова в началото ние се учим не на това да опознаем тази наука, а да придобием инструменти (келим) за нейното постижение, за усещане на изследвания обект.

Ако моето зрение е лошо, то за да виждам на мен ми необходимо първо да си купя очила, понеже без тях нищо не виждам.

Аз работя, печеля за очила, слагам ги – ето сега аз виждам и мога да слушам пояснения, понеже заедно с тях аз вече разпознавам онова, за какво ми говорят.

Затова има време за подготовка, когато ние работим над себе си, за да влезем в духовния свят, да започнем да го усещаме, до появяване в нас на неговите свойства.

А след това, по мярката на тяхното появяване и развитие в нас, да изследваме този нов свят, подобно на дете, развиващо се в израстването си според новите свойства в него.

На първия етап от създаването на свойствата аз няма за какво да питам, защото нямам способност да разбера за какво се говори.

В това време трябва да питам само едно: правилно ли настройвам себе си, за да привлека висшата светлина, формираща в мен нови свойства. От нейното действие зависи целият мой успех, моето бъдеще.

От урока по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам само своята реакция на светлината и никога не чувствам самата светлина?

Отговор: Правилно, светлина се нарича моята реакция на отдаване и аз не знам, откъде и от кого идва тя.

Светлина – това е, което усещам в себе си – моето желание да отдавам, впечатление от желанието да се насладя.

И в нашия свят е същото! Нима аз знам, кое създава наслаждение? Аз вземам парче месо от кравата, правя от него стейк, поставям го в устата си и се наслаждавам.

Вие можете ли да обясните това? Кравата се учудва: „Имам половин тон от това месо, а защо не се наслаждавам от него?!“

Т. е., всичко зависи от желанието , а не от напълването. Духовният съсъд е АВАЯ (йуд-кей-вав-кей), желание, а светлината в него се обозначава с допълнителни букви – т.е. още желания… но ние ги обозначаваме като светлина, наслаждение.

Аз никога не усещам „месото“, а само своите впечатления за това, което наричам „месо“.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казал раби Акива: «Възлюби ближния като себе си – това е великото правило на Тора!»

Защо любовта към ближния е велико правило, основа, еднозначно разделяща ни на две половини – животинска и човешка?

Ако обичам себе си, то аз съм животно, а ако обичам ближния – аз съм човек.

Ако съм животно, тогава чувствам само материалния живот, а когато започна да обичам другите – усещам Твореца, духовния свят.

Къде чувствам духовното? Вътре в самата сила на любовта, която се нарича мой духовен съсъд, «кли».

Сега мой съсъд е егоистичната любов, желанието да обичам себе си, в което днес усещам този свят. В тази егоистична реалност, аз откривам кое е добро за мен и кое – лошо.

Светът, цялото многообразие на неговите нюанси, аз разкривам само по отношение на себе си. Всички негови цветове и звуци зависят от това, какво е полезно и какво – вредно за мен. От едното се боя, а другото – желая, едното отблъсквам, а другото – привличам.

Всяко въздействие се разкрива в моите сетива като действащо по отношение на любовта ми към себе си. Затова, всичко, което не се отнася към нея – аз изобщо не виждам, не го усещам като съществуващо.

Пред мен е цялата безкрайност, но аз не я чувствам! По отношение на мен, тя сякаш изобщо не съществува, защото на мен не ми е нито хубаво, нито лошо от нея.

Егоистичната любов определя обема на усещаното от мен мироздание, и от целия свят на Безкрайността, аз чувствам само една мъничка сфера – моя свят.

Когато започна да излизам извън себе си, усещайки в своето предишно желание какво е добро за другите (тоест да обичаш ближния) – това се нарича висш, духовен свят. И тогава ще открия съвсем различно мироздание.

Дори и сега, на материално ниво, ако изключа мислите за себе си и започна да мисля за другаря си, това ще бъде напълно различен свят. Защото в него има съвсем различни проблеми и отношения.

Затова, когато открия какво е важно за другия – по отношение на мен, това ще се нарича висш, духовен свят.

За него ще си остане същото – неговият материален, егоистичен свят. Но, когато поискам да се облека в същата реалност и да разкрия неговия свят отвътре – за мен той ще се превърне в духовен.

Това упражнение ми дава възможност да изляза извън себе си и да

почувствам Твореца. И именно Него аз ще усетя в теб, както е казано: «Творецът се намира вътре в своя народ».

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 26.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко се състои само от два компонента – желание и напълване.

Напълването, наричано в Кабала светлина, се намира, както наоколо, така и в нас, в неограничена степен. Ние се намираме в него, както в океан.

Промяната на възприятието ни – усещането на себе си и това което ни обкръжава – зависи от измененията на желанието ни.

То се модифицира под въздействието на светлината или в зависимост от усилията ни.

Желанието се нарича съсъд, а усещаното напълване – светлина. Светлината е постоянна.Променя се само желанието (съсъдът) и така се видоизменя усещането на тази постоянна светлина.

Кабала ни учи как да изменим желанието, за да почувстваме в него също и духовния свят: „своя свят ще видиш, докато си жив“. Това зависи само от създаването на още едно желание, в нас. Ако човек го създаде, усеща в него висшия свят. А дори и изчезването на желанието, чрез което чувства този свят, не влияе на новото желание и усещането на висшия свят – то остава във вътрешното му възприятие.

Но ако не е могъл да създаде това непознато желание, то парцуфът (духовната степен), от нашия свят, изчезва и вместо него възниква следващият, т.е. човек отново се „ражда“, чувствайки този свят.

Всяко усещане в желанието има свой срок на съществуване. После тази степен (парцуф), след като е отработила своето, изчезва и вместо нея се появява следващата степен, но на нивото на същия този свят, докато не създадем, в себе си, желание (парцуф) от висшия свят, т.е. желание за отдаване и любов.

Всички поколения, всъщност са парцуфим на нивото на нашия свят, в свойството на получаване и затова са ограничени в своето вътрешно възприятие и усещане.

Това е развитие в една плоскост, в която се връщаме на същото това ниво, в същия този свят, чрез всеки живот или кръгооборот. И по този начин виждаме нашата реалност в други образи , но на същото ниво на този свят.

Във висшия свят съществува усещането в свойството на отдаване. Това е усещане извън себе си, т.е. развитие нагоре. В този смисъл е и призивът: („Ще видиш своя свят, докато си жив“)

От подготовката към урока по книгата „Шамати“, 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→