Какво се нарича „живот“ и какво – „смърт“? В науката Кабала, тези понятия се определят,  единствено, спрямо сливането с Твореца.

Състоянието, подобно на Твореца, се нарича „живот“, а противоположното на Него – „смърт“.

Затова, егоистичните желания (клипот) се наричат „мъртви“, а „смъртната отрова“ –  това е силата между Твореца и творението, която ги  разделя.

Смъртта не е загуба на съществуване, както виждаме  изчезване на форми в нашия свят (на нашата степен).

Понеже всяко създадено  желание  се променя, единствено,  в своето „отдалечаване – приближаване“ с Твореца, т.е. в своето намерение за отдаване, а в каквото и да е  друго отношение  желанието си остава неизменно, то отдалечаването от Твореца или загубата на сливане с Него се нарича „смърт“.

А придобиването на сливане с Твореца, т. е. достигането на свойството на отдаване се нарича „живот“.

В статията „Същност на науката Кабала“, Баал аСулам пише, че науката кабала е средство за разкриване на Твореца, от творението, в този свят. Да разкрием Твореца, означава да станем като Него, в свойствата си.

И въпреки че съществуваме в света на неживата, растителната и животинската материя,  достигайки човешко ниво на подобие с Твореца, ние усещаме себе си и своето съществуване като вечно и съвършено, подобно на Твореца.

Науката кабала ни променя до издигане на следващо ниво, степен – и ние виждаме себе си не като изчезващи, а променящи нивото на нашето съществуване.

От вечерния урок по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Науката Кабала, която отменя смъртта, разкрива единственото действие, което можем да извършим.

Във всичко останало ние действаме принудително, и се намираме напълно под властта на природата. Но какво в действителност ние правим с нейна помощ?

Ние посвещаваме живота си на това да забравим смъртта, сякаш приемаме наркотици, за да затворим очите си за истината. Ние се намираме като в упоено състояние, в постоянна надпревара за пари, почести, власт – в игра.

Но Кабала дава на човечеството решение на този основен проблем и обяснява как да постигне вечно съществуване тук и сега. Как плавно да премине в допълнително измерение, неизчезвайки от този живот, а заедно с него.

Това е смисълът изсечен на скрижала на завета: ”Свобода от ангела на смъртта!” Тора казва: ”Виж какво ти предлагам – смърт или живот! Избери живота!”

Но тъй като тази възможност била скрита, хората се научили да забравят и нашето разпространение на Кабала трябва да включва обяснение на тази възможност – освен добър живот на земята да се постигне вечно съществуване. Когато тази възможност се осъзнае от масите, те ще предпочетат да не се крият от мисълта за смъртта.

Както показва практиката в духовното развитие на човека, само след първоначалното обучение, благодарение на въздействието на висшата светлина, човек започва да осъзнава (предчувства) възможността да усеща себе си вечен, до степента на подобие със свойството на Твореца – „отдаване” (хафец хесед)

Така човек вече влиза във вечността и усеща себе си съществуващ в безкрайното течение на живота. Това е достъпно за всеки човек.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята” 15.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Михаел Лайтман, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че Кабала дава възможност на човека да постигне вечен живот. Но ние виждаме, че кабалистите също умират. Как така?

Отговор: Кабалистът умира в твоите очи, защото не виждаш неговия живот на кабалист. Ти виждаш само част от него – животинското тяло, което, разбира се, умира, както всяко животно.

Вечно остава да живее неговата божествена, духовна част, която той е развил в себе си. В мига, в който я открие, тя става негова и му дава чувството за вечно съществуване. Вечно е свойството на отдаване, което е придобил, желанието за отдаване.

Ние започваме постепенно да долавяме това с приближаването до махсома, когато в нас се появява предчувствието за отдаване.

Светлината, която започва да достига до човека, му дава усещане за това, какво значи малко да се издигнеш над материята и да мислиш по – различно, да се отнасяш към другите от гледна точка на отдаването.

Той все още не се намира в отдаване, но вече може някак си да се докосне до нея. И тогава, в него се появява предчувствие, че може да се включи в това свойство – усещане, което принадлежи на вечността.

А дотогава, той не възприема. Светлината не се е приближила достатъчно до човека и всичко това ще бъдат празни приказки за него. Той ще поиска да хапне, да си почине, а вечността – тя е много далеч от мен, аз не я чувствам.

Само, когато започне да усеща отдалеч дъха на светлината, като полъх на вятър, той започва да разбира,че в Кабала е заключено освобождението от ангела на смъртта. Когато светлината се приближи към човека, тя му носи чувството за вечно съществуване.

Това е начално условие за единственото свободно действие, което можем да изпълним. А иначе – за какво ти е свобода? Какво още имаш да правиш в своя живот, в животинското тяло?

Всичко останало правиш не ти, а отгоре го извършват над теб. Единственото, което можеш да направиш сам, е да достигнеш вечността.

Отдаването е вечно, а получаването – временно. Светлината Хохма не идва при нас завинаги, а само, ако бъде възприета вътре в светлината Хасадим.

Затова, за да постигнем вечността, преди всичко трябва да придобием желания за отдаване, и тогава, в тях, можем да почувстваме своя живот – вечен.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята», 15.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала говори с познати на всички ни думи, но те имат и материално, и духовно тълкуване.

Когато започнем да изучаваме науката Кабала, ние си представяме всичко, за което тя ни разказва чрез образите на този свят.

След това започваме да си мислим, че тя разказва за духовното по начина, по който си го представяме. Но това, все още не е духовното, а само моите фантазии за него. Аз си представям чертежи и различни образи.

Защото, не е лесно човек да премине към възприемане на духовното само чрез качества и свойства, за които не съществуват време, движение и пространство.

Той не може изведнъж да си го представи по този начин и затова рисува в съзнанието си различни картини и образи. Така преминава от един екран на друг, като на компютър, докато не поправи своето възприятие.

Но терминологията си остава същата. Аз имам хиляда сменящи се екрана, като в «Windows», които се описват със същите думи, но картината се сменя през цялото време.

Отначало си представяш всеки термин като нещо материално, а след това все повече и повече по духовен начин.

Вместо «ръце», «нозе», «прекръдка отляво», «прегръдка отдясно», рош (глава), тох (торс) – ти започваш да си представяш свойства, които нямат материална форма.

Дори в материалния свят, квантовата физика открива, че няма «твърди» частици: електрони, протони, миони – всичко е размазано, това са някакви изчезващи електронни облаци, по – близки до понятието за свойства.

Но наименованията си остават същите, защото няма откъде да вземем други, освен от нашия свят.

Защо трябва да сме дотолкова педантични и да не променяме нито една дума? Защото думата, със своя материален клон обозначава висш духовен корен.

Ако променим думите, ще объркаме връзките между корени и клони. А това вече няма да е наука.

Представете си, че в химията променим наименованията на веществата, а след това ги смесим според дадена формула и направим реакция – в резултат ще получим съвсем друго вещество.

Затова запазваме същия език, но през цялото време се опитваме да приближим възприемането му към по – издигната, истинска духовна форма.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 12.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли  да обясним на децата духовното значение на думите и разказите в Тората?   

Отговор: Децата са готови за това повече от възрастните. Те развиват своите усещания, своите органи на чувствата.   

За тях няма проблем да започнат да възприемат езика и термините. Та нали ние им говорим думи, които те за първи път чуват?!

Ти можеш да покажеш на детето стъклена чаша и да кажеш: „Това е чаша”.   

А можеш да му обясниш, че „чаша” – това е усещане в себе си на някакво желание.  

И детето ще възприеме тези понятия, защото то няма още никакви определени понятия за нашия свят. 

Или можеш да кажеш, че чаша се нарича стъклен съд, който ние напълваме, и чаша се нарича моят вътрешен съд, който искам да напълня.

Детето възприема това естествено и няма да се обърка, защото децата нямат двузначно  възприятие, както възрастните.    

Децата се развиват в нашия свят точно така, както ние трябва да се развиваме в духовното. Това е онзи същият път, същият маршрут.

От урок по статия на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”.12.04.2010

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В духовното ден, месец и година, не са наши календарни дни. Как може да се откажа от получаващите желания, ако седем дни могат да продължат години по нашето календарно време?

Отговор: Ние живеем в нашия свят не по духовния календар, а по обичайния, астрономическия, съгласно въртенето на Земята, Луната и Слънцето. Това определя целия наш живот.

Кабалистите разказват за това, което протича „вътре“ в човека, с нашето осъзнаване на себе си света.

Духовните година, седмица и ден никак не са свързани с астрономическото време.

Духовната година човек може да премине за няколко минути, а в средата на седмицата човек може да бъде в състояние на съботата, символизираща края на поправянето.

А Песах, когато човек излиза от Египет, може да се случи с него „след дъжда в четвъртък“.

Има духовни корени, и техните следствия – материални клони, отразени в процесите, протичащи в природата.

Но е казано: „Исраел е над звездите и знаците на съдбата“. Човек, стремящ се към Твореца („Исра-ел“ на иврит означава „Право към Твореца“), в своето духовно развитие се намира над всички тези разчети.

И затова той напредва без всякаква връзка с астрономическия календар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.03.2010

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.

Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.

Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.

Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!

Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.

Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.

А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.

Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.

Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……

Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.

Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.

Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Когато преподаваш уроци аз не ги разбирам. Как да ги почувствам в сърцето си?

Моят отговор: Ще ти кажа една истина – никой не ги разбира и все още ги слушат. Слушат и неразбират, отново слушат и пак неразбират, и отново и отново. Но постепенно, мисълта се развива и едно чувство се заражда в човек даващо му възможност да усеща.

Бебетата също неразбират нищо в началото, но всеки ден те порастват, започват да ходят и говорят, а в последствие стават подобни на теб, бавно остарявайки.

Никой незнае какво ще му се случи утре. Човек живее, развива се, слуша и постепенно възможностите му се разкриват в сърцето, за да може той да почувства и разбере повече. Редица чувства се разкриват в сърцето и много идеи се пораждат в съзнанието. Така света става все по-голям и по-голям.

Но нашият свят има лимит и ние искаме да преминем отвъд този лимит. Застана ли сме на границата и копнеем да излезем извън нашият „балон”. За да бъдем свободни, ние трябва много да слушаме уроци и да се опитваме да усещаме, трябва да създадем голямо вътрешно напрежение насочено срещу въображаема преграда. Оказваме натиск отново и отново докато се пропука преградата и излезем навън в голямото външно пространство.

Малко отклонение за възрастните. Нашият живот в този свят започва, чрез навлизане на мъжкото семе в женската яйцеклетка, която изобразява проникване на малко количество отдаване в сфера или качество на приемане. По този начин започва развитието на нов живот.

Но днес ние трябва да напуснем този „балон”, който напълно се изду по време на развитието ни. Време е да излезем отново навън.

(От Детския урок (урок 4) на Северно Американския Конгрес в Бъфало 17.10.09)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Съществуват доста лоши пророчества, отнасящи се до началото на 21 век. За очаквани катаклизми ни предупреждават: знаменитата Ванга, Нострадамус, календара на Маите и много други източници. Техните предсказания се тълкуват или конкретно – като атомна война, епидемии и природни катастрофи или по-тайнствено, осигурявайки храна за фантазиите – например “край на света” или “начало на нова епоха”. Предсказанията често биват мъгляви и нееднозначни. Така например, когато Ванга на времето предсказала годината на потъването на Курск, то изхождайки от географското разположение на града, това звучало много страшно. Всичко станало ясно в последния момент, когато потъна подводницата “Курск”.

През 2012 г., наред с двеста годишнината от битката при Бородино, откриването на летните олимпийски игри в Лондон и много други важни събития, се очаква и парад на планетите. Именно с него много от пророците свързват настъпване на края на света. По време на парада на планетите няколко небесни тела се подреждат в една линия.

Това е много рядко и впечатляващо явление, и много хора го считат за предвестник на драматични събития, още повече че на 21.12.2012 година, в една линия ще застанат не само най-близките до Земята планети, но и цялата Слънчева система ще се завърти под някакъв необичаен ъгъл спрямо галактическата ос.

Впрочем, в наши дни не е необходимо да бъдеш ясновидец, за да забележиш заплахата от катастрофа, надвиснала над човечеството. Ще минем и без космическа намеса, ще се справим със собствени сили. Екологията на планетата е почти разрушена, на приключване са енергийните ресурси, финансовата система виси на косъм, а арсеналите са пълни с ядрено оръжие. Настъпването на нова епоха е достатъчно очевидно, но влизането в нея е възможно по различни начини.

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→