От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Болест на растежа

Ще се наложи да дам доста страшен пример. През 1987 година членовете на комитета на Американската психиатрична асоциация с общо гласуване признаха съществуването на ново психично заболяване – СДВХ (или ADHD), известно като синдром на хиперактивността. Разработени били специални препарати и започнали да лекуват „болестта“. Между другото, резултатите от „лечението“ на СДВХ се оказали трагични. Списанието на Асоциацията по сърдечни заболявания „Circulation“ съобщава, че от лекарствата, предписани на болните от СДВХ са загинали десетки деца: по данни на американската Администрация за храните и лекарствата (US Food and Drug Administration, FDA), 11 деца са починали вследствие приема на метилфенидат (риталин), 13 деца – от употреба на амфетамини (адерал) и три деца – от атомоксетин.
Но, според Фред Боман – доктор по медицина и известен невролог от САЩ , до ден днешен нито един психиатър или детски психолог, така и не е представил на обществото обективни доказателства за съществуването на СДВХ като изолирано патологично състояние.
По правило, казват на родителите, че децата им имат биохимичен дисбаланс на мозъка, който най-добре се лекува с безопасни и ефективни стимулиращи препарати. .. Така и не са показали нито един кръвен анализ на никого, или резултът от сканиране на мозъка, или каквото и да е друго научно свидетелство, доказващо наличието на т.нар. химически дисбаланс в мозъка на детето. Защо? Защото такива свидетелства не съществуват.
Трябва да се отбележи, че само за психиатричните диагнози няма биологични доказателства за тяхното съществуване. Когато става дума за психични отклонения, лекарите-психиатри не са в състояние да посочат критерия, по който определят диагнозата и назначават лечение.
(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Хармонията на природата

Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили .
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими , само настройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?

Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

„Всеки ловец би искал да знае, къде се намира фазанът “ – се казва в една детска приказка. Благодарение на нея дори най-малкото дете знае, че в дъгата има седем цвята. Дори и у възрастните това също не предизвиква съмнение, в руско говорящите възрастни. Но в английския език дъгата се състои от шест нюанса: синият (индиго) и светлосиният се обединяват в един цвят – blue (синьо). А в езика на индианското племе тарахумара, колкото и да ни се вижда странно, изобщо няма разлика между синия и зеления цвят. Анализирайки тези факти, учените стигнали до извода, че структурата на езика се определя не само от мисленето, но и от способността за опознаване на външния свят. Най-концентриран израз тази идея е получила в така наречената хипотеза на Сепира Уорфа (Sapir Whorf hypothesis).

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Хайде да направим eдно малко упражнение. Да си представим, че се намираме в определено пространство, където нищо не виждаме и не чуваме, където отсъстват миризми, вкусови и осезателни усещания. Представете си: това състояние продължава толкова дълго, че ние забравяме за възможностите на своите органи на чувствата, а след това спомените за предишни усещания се изтриват от паметта.
Внезапно до нас достига някакъв аромат. Той все повече се усилва и ни обгръща, макар че ние все още не можем да разпознаем нито самата миризма, нито нейния източник. След това към нас започват да се носят и други миризми с различна интензивност, примамващи или неприятни.
Въпреки че идват от различни страни, с тяхна помощ ние вече сме способни да се ориентираме, и следвайки ги, да прокараме своя път.
(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме „зелена промишленост“, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

  За да разберем какво трябва да поправи в себе си човекът, е необходимо да изясним по отношение на кои желания той притежава свободна воля, а не просто се подчинява на законите на природата. Поправянето се случва в желанията, които не са свързани с тялото, а с развитието на човека. Това са онези желания, които зависят от обществото. Те се делят на три вида: богатство, власт и знания.
Всичко, което човекът иска да получи чрез покупка, той усеща като „То е мое. Аз мога да купя целия свят и той да ми принадлежи!“ – всичко това се отнася за парите и богатството.
Ако аз обаче получа света не, за да го притежавам, а за да се сдобия с уважение от него, то това се нарича власт.
Желанието за богатство е по-примитивното ниво, тъй като то се подразбира като желание да взема нещо ценно и да го „присъединя“ към себе си“. Желанието за власт означава, че извън мен трябва има личност притежаваща определен авторитет, която искам да ме уважава и да се отнася към мен така, като че ли съм по-висш от нея.
Желанието за знания е стремеж към още по-голяма власт. Например, някакъв учен седи в своя ъгъл и се занимава с наука…
Какво отношение има това към най-високото ниво на развитие? Желанието за знания не означава, целият свят ми принадлежи, както е при желанието за богатство. Не означава, че човек ще уважават в мен силата, а аз ще се наслаждавам от „несъответствието“ между нас както е при желанието за власт. Желанието за знания означава, че аз ще подчиня на себе си човешкия разум. Той е привързан към мен като куче и аз управлявам всички негови мисли. Няма по-голяма власт от тази. Това е много жестока, силна, безжалостна и безпощадна проява на егоизма.
(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Ако ви зададат простия въпрос: „По света живеят седем милиарда човека. Как мислите, дали всеки от тях притежава душа?“
Да, непременно ще отговорите: „Всеки от тях има душа. Съществуват седем милиарда човека, което означава, че има и седем милиарда души“.
А ако ви попитат : „Как смятате, те обединени ли са заедно или не?“
Тук са възможни два варианта на отговора:
Първи вариант – ще отговорите раздразнително: „Какво означава обединени?! Защо ме обърквате? Нали ви казах – седем милиарда души“.
Втори вариант – нищо няма да отговорите, ще се замислите.
И тогава ще се възползваме от това, че сте се замислили и ще ви разкажем, какво казват по този повод кабалистите.
Всеки кабалист ще отговори на този въпрос мигновено, с лекота и без никакво съмнение: „Да, всички души са съединени заедно в една единна система, която се нарича Единна Душа“.
„Тоест всички ние се явяваме частици от тази Душа?“ – ще попитате вие.
„Именно.“ – ще ви отговори кабалистът.
След такъв отговор, вие може да продължите и да попитате: „Тогава защо не усещаме тази Единна Душа, след като всички сме съединени в нея?“
„ Защото ние усещаме само себе си, заети сме само със себе си, със своето его, и живеем в този свят разделени, често сме ядосани един на друг, без да чувстваме никакво единство. За какво тук да говорим повече!…“
„А как можем да го почувстваме?“ – ще попитате вие.
„Като се съединим. Науката кабала е дадена на човечеството с цел да разкаже на всеки един (абсолютно всеки!) как да се почувства като част от Единната Душа. Сега, без да го отлага, в този живот.“
Кабала разказва, че за това ние трябва чисто и просто да съответстваме на закона, съгласно който съществува тази Единна Душа. Този закон е следният: „Възлюби ближния, като самия себе си“. Излиза, че Единната Душа е величествено обединение между обичащи се един друг хора. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→