Въпрос: Защо се говори, че силата на духовната светлина, която носи науката кабала е по-мощна даже от силата при ядрен взрив?

Отговор: Ние знаем, че най-мощните сили в нашия свят са незабележимите и скритите. На смяната на простата сила на юмрука, пръчката в ръката или ножа, идва силата на огнестрелното оръжие и взрива. Но всички те действат на същия принцип – нанеси удар.

Има още по-високо въздействие, когато усещаме не самия удар, а неговото последствие, както при радиоактивно облъчване.

А в наши дни се повява даже психотронно оръжие, което действа не на тялото на човека, а на неговата психика.

Човечеството, по начина на своето развитие, използва все по-високи енергии, които ние още не чувстваме и не различаваме със своите чувствени органи. Но усещаме техните последици, когато се почувстваме зле.

Но по-високо стои духовната сила. Тя не се намира в материята, във вълните, дори в мислите. Тази сила е неуловима за детекторите в този свят. И тази сила не е възможно да се използва за зло!

Тук действа забраната Първо съкращаване (Ц”А – Цимцум Алеф). Тя може да бъде използвана само с намерение за отдаване, т. е. за благото на другите (ближния).

Всичките хиляди години в развитието на човечеството са били нужни за това да ни доведат до извода, че ние не трябва да използваме силата на злото и сме длъжни да ограничим своя егоизъм, използвайки го само за отдаване, за благото на ближния!

Духовното оръжие е оръжието на любовта. Това е много силно оръжие и то трябва да покаже на човека, че е длъжен да премине към друго възприемане на реалността и на света през своя живот.

Това не е усъвършенствана пръчка в ръцете, а, да допуснем – цвете… И то притежава необикновена сила, ако съумеем да я използваме.

И когато започнеш да използваш тази духовна сила, то висшата сила, управляваща цялото мироздание, вече ще работи на твоя страна и вместо теб ще изпълнява тази работа.

Ти само трябва да я привлечеш на помощ, а не да я търсиш в себе си. Ти привличаш Твореца, за да действа Той.

Всичко в този свят зависи от човека, който привлича светлината от висшия, и неговото „оръжие” е разпространението на науката Кабала.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот” 27.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние усещаме реалността, ако две сили се спуснат свише и въздействат на нещо общо между тях.

Ако те могат да приведат в действие решимо (информационнен запис) да го разкрият в нас, то те влизат в него – и от решимо се образува картината на света, моето състояние – и тогава аз го усещам.

Ако те не са способни да достигнат решимото, за да го приведат в действие и не го включат – то аз не усещам реалността, тя не съществува за мен.

Цялото мое съществуване, цялата картина на света, всяко състояние, в което аз усещам себе си и обкръжаващия свят – това решимо, което се включва в действие за сметка на тези две сили – дясната и лявата, получаване и отдаване. А аз като робот, усещам вече реализирането на решимо в себе си.

Ако тези сили сами по себе си включат решимо – това означава, че аз се намирам в този свят, където ме управляват, като животно и нямам никаква свобода на избора.

Тези две сили преминават всички мои кръгообороти, цялата моя история, цялото наше развитие в този свят. Те през цялото време въздействат на решимо, показвайки ни кадри в този филм на живота.

Но постепенно ми става все по-тежко и тежко, от мен вече искат аз сам да задействам решимо с помощта на тези сили, за да създам тук средната линия, да добавя своето отношение към въздействието на двете сили на решимото.

И тогава от мен зависи как виждам собственото си състояние, целия свят. А в света аз искам да видя само едно измерение – присъствието на Твореца, силата на отдаването и любовта.

Така реализирам решимо – вече със свое участие и с разкриване на Твореца – според моето желание да Го привлека в моя свят.

От урока по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представяме процесите, които се случват в духовността и които са описани в мъдростта на Кабала? Къде и кога се случват или вече са се случили?

Отговор: Всички тези процеси вече са се случили в нашите духовни корени. Всичко, което ние правим е да ги разкрием като се издигнем от отдолу нагоре и по този начин ги достигаме. И все пак, всичко вече се е „случило”. Времето в духовността е поредица от причини и следствия.

Творецът е създал желанието за наслаждение. Тогава, това желание е получило Светлината. След това, то е започнало да чувства срам, съкратило е себе си, взело е решение да започне да получава анти-егоистически (използвайки екран/ намерение) и е започнало да получава с цел да отдава според степента на своята способност и т.н. С други думи, ние изучаваме поредица от действия, които са се случили преди самите ние да започнем да ги усещаме.

Тук се раждам аз и от този момент започвам да чувствам себе си. Знам, че преди да съм се родил, други хора са живели, но не знам какво точно означава това „преди аз да съм се родил”. Започвам да възприемам реалността само от момента, в който съм се родил. „Според моето възприятие на реалността”, изглежда, че има хора, които са били родени преди мен и дори някои са умрели преди да се родя. Но всичко това съществува само в моята реалност, в която съм бил роден и в която сега живея. „Те” са нещо, което си представям като образи в главата ми. Ние работим само с нашето вътрешно желание, което се нуждае от изясняване.

Затова моята реалност започва с раждането ми. Всичко, което се предполага, че се е случило преди да съм роден, е подготовка за моето настоящо усещане. Отнася се до Твореца и Неговите действия вътре в мен. Той ги е извършил, за да ме подготви да приема света  реалността около мен, по начина, по който я приемам от момента на раждането си. Кои са майка ми и баща ми, и всички хора около мен? Защо се държат така? Творецът е подготвил тази система от грижи за мен. Целият свят, който виждам, е създаден от Твореца за моята работа.

Следователно, нашият живот е свързан с духовните процеси, които имат за цел да ни доведат до духовно пробуждане и разкриване на нови усещания. Наистина ли си мислехте, че има дори един безполезен момент в живота ви?

От ежедневния урок по Кабала – 08/07/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Предговор към книгата „Паним меирот“, п.12: Това е тайната за съществуването на времето в нашия свят.

Отначало двете гореспоменати противоположности се разделили на две отделeни една от друга същности, т.е. на система на чисти и нечисти светове, за което е казано: „Едното като противоположност на другото създал Творецът“, в които все още не може да се осъществи поправяне, тъй като те трябва да се съчетаят в един носител – човека.

И затова ни е необходимо съществуването на времето – за да може двете противоположности да се появят в човека една след друга.

Невъзможно е веднага, в един и същ момент да се съединят двете противоположности: свойствата на Твореца и свойствата на творението.

И затова сме задължени да се движим стъпаловидно: ту да се потапяме в празно желание, ту да извършваме поправяне и да се изпълваме със светлина, и отново: пустота, поправяне и светлина.

Така спускайки и издигайки се, ние се придвижваме отдолу нагоре, усилвайки своето желание и поправяйки неговото намерение на отдаващо.

Именно тези изменения ни дават усещането за време. А, ако в нас не се променяше желанието и намерението, не бихме усещали времето, оставайки в неизменно състояние. Затова в света на Безкрайността, когато всичко вече е поправено, няма време.

Да се намираш в духовното пространство значи да се прилепиш към едно състояние, един принцип, над всички изменения. И затова там ние не усещаме време.

Това състояние ни е познато дори от обикновения живот– ако сме увлечени от някаква игра или работа, не усещаме как върви времето.

Възможно е, ние да преминем през много състояния, но над всички тях сме прикрепени към една единствена точка – и тогава времето не се усеща.

Тоест времето не зависи от това, как напредваме чрез падения и подеми, малки и големи състояния, а доколко сме преданни на тази посока, на единствената точка на сливане, независимо от всички колебания.

Затова в духовния свят се издигаме над времето. Тъй като да преминеш махсома значи да се придържаш към този принцип. Тогава започваш да усещаш, какво значи да бъдеш над времето.

Тук няма никаква мистика – ние се издигаме в своите усещания над измененията и затова времето изчезва.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 07.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Звучи ми странно това, че сме неспособни да променим нищо и че само Висшата светлина може да го направи. На кой друг мога да разчитам, освен на себе си?

Отговор: Имаш няколко години зад гърба си и би трябвало да знаеш, че е трудно да подредиш живота, както ти се иска или да промениш нещо в него. Животът си тече в съответствие с негови собствени закони и не ни „слуша”. Има сила, която контролира нашия живот и ни пренася от едно фаза към друга.

Ако можехме да видим живота разгърнат като филм и да го видим от началото до самия край. Обикновен човек не може да направи това, но има хора, които притежават специални способности и „виждат филма”. Като цяло е възможно.

Днес, все едно, че вие гледате филм, който съм гледал вчера. За вас филмът не е започнал още, за мен той вече е свършил и  знам всичко за него. Ако  можехме да гледаме този филм, щяхме да разберем, че нашето развитие е напълно предопределено. В наши дни физици, генетици и други учени пишат много за човека, действащ като машина; това е научно доказано.

Нашият живот е поредица от кадри във филм и всичко, което ние правим е да преминаваме от един кадър на друг. Нищо не можем да направим! Това обяснява съществуването на хора, които са способни да предсказват бъдещето. Те не ни лъжат; те просто виждат филма малко повече от нас. Тази способност е развита доста повече в животните отколкото в хората, тъй като технологиите са притъпили нашите усещания.

В момента съм в някакъв „кадър” от този филм. Моето минало е зад мен, моето бъдеще е пред мен. Въпросът е как мога да повлияя моето развитие? Къде е моята свобода на избора? Как мога всъщност да променя нещо? Аз се интересувам само от това, тъй като  предпочитам да не знам за нещо, което съм неспособен да променя. Кажи ми какво зависи от мен!

Кабалистите твърдят, че мога само да привлека Висшата светлина, наречена Заобикаляща светлина, която може да променя. Ще преживея филма така или иначе, няма начин да го избегна. Началото и краят на филма са определени и не е по силите ми да ги променя. Обаче,  мога да избера да живя през този филм с наслада и удоволствие.

Ако вече се намирам някъде по средата му и виждам, и разбирам крайната доброжелателна цел, започвам вече да очаквам нейната добрина. Това вече ме радва и ми дава напълване, което може дори да е по-голямо от това, което ще получа после след постигане на целта, тъй като в този момент не е ограничено от никави граници! Наслаждението, което очаквам, винаги изглежда по-голямо от самата му реализация. Така че, следва, че мога да привлека добрина в моя живот точно сега и да продължа да напредвам в лъчите  Светлина.

От ежедневния урок – 02/07/2010, Шамати 38

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние можем да съществуваме или в получаващо или в отдаващо свойство и да ги реализираме.

Та нали само две сили управляват мирозданието, две природни сили – силата на получаването и на отдаването.

Едната от тях е силата на получаването, което изначално се намира в нас, ние сме родени с нея и за това я смятаме за естествена.

Но всъщност няма нищо по-естествено отколкото свойството на отдаване. Само, че то не се намира в нас и за това ни се струва неестествено, изкуствено, нямащо никакво отношение към реалността.

В действителност обаче, истинската реалност – това е именно свойството на отдаване, та нали цялото мироздание, освен нашия свят, пребивава в него. И само ние съществуваме в миниатюрното, затворено, въобръжаемо пространство, в свойстовото на получаване.

И тъй като това пространство е затворено и откъснато от всички светове и от Твореца, ние смятаме, че освен него не същствува нищо друго, подобно на червея в ряпа, който мисли, че целият свят прилича на тази горчива ряпа, в която се намира той, глупав и неразбиращ, че отвъд нейните предели съществува огромен, светъл, сладък и прекрасен свят. Така и ние.

Затова е необходимо да се разбере, че свойството на получаване, в което пребиваваме ние е мизерно и ограничено, дадено ни само за това, чрез него да познаем неговата противоположност – свойството на отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→