Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Желанията на всички души съставят едно общо устройство, но то е нееднородно, а се дели на много нива и всевъзможни форми: съгласно 10 сфирот, 3 линии и 12 парцуфа.

Всички желания в крайна сметка достигат подобие с Твореца, но всяко – в съответствие на своя източник, т.е. «авиют», величина на желанието.

Но величината на желанието се определя не количествено, а качествено. Както в 4 стадия на пряката светлина, следващия стадий се отличава не по това, че е 10 пъти повече, а по това, че едната желае да получи, а другата – да отдава, третата – да получи заради отдаването, а четвъртата – да получи заради себе си, а след това да се поправи.

Т.е. степента на желание, неговият «авиют» се определя не от количеството на желанието, а от неговата способност да чувства повече и да разбира, постигайки своето състояние по отношение на светлината. Колкото по-противоположно на светлината се чувства желанието, толкова по-голям е неговият авиют. Тази оценка е чисто качествена.

А колкото желанието усеща по-голяма разлика от светлината, толкова по-бързо то се пробужда, за да я отстрани. То не е в състояние да изтърпи този разрив. Затова степента на поправяне съответства на степента на изкривеност, усещането на своята откъснатост от светлината, «грубостта» (авиюта) на желанието.

И колкото по-тежка е отделеността, толкова по-значителни са усещанията на приближаване, връзка с висшия. Както е казано: «Този, който е по-голям от другарите си – той притежава и по-голям егоизъм.»

В процеса на поправяне преминаваме през различни стадии и част от тях зависят от авиюта на желанието, а част – не зависи. Развиват се ту едни части, ту други – подобно на зародиша, в който в различните етапи расте ту мозъка, ту крайниците, ту вътрешните органи.

Цялото мироздание се развива, като един голям зародиш, а след това преминава през «кърмене» и навлиза в развитие като възрастен. И човечеството вътре в мирозданието също се развива по тези етапи.

Съгласно желанието, действащо в нас в дадения момент, всички души се делят на Исраел (яшер-кел, «направо към Твореца») – тези, в които се е събудило желанието (решимо, информационен ген) към поправяне, и «народите на света» – тези, в които такова решимо не се е проявило.

Естествено, че то ще се пробуди в тях, но за сега го няма. Делението е относително и всеки момент може да се измени.

Вътрешната част, най-важната, и Израел – душите, пробудили се за поправяне, се наричат вътрешна част на света, тъй като чрез тях светлината се облича във всички останали желания.

По закона на обратното съответствие на светлината и желанието – светлината влиза в система чрез най-слабите желания, Г“Е на висшия. И вече от него се разпространява към нисшия, а от него – към още по-нисшия, така постепенно, напълвайки всички желания по нивата: «ибур-еника-мохин» (зародиш-кърмене-зрялост).

От урока по статията „Прислужницата, онаследява своята господарка», 12.12.2010

[29563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Седмичната глава „Ваигаш“ е пълна със сълзи, срещи и драматични събития, които засяга много хора. Какво в тази глава предизвиква вълнение във вас?

Отговор: Човек преминава през много трагични, остри състояния, състояния на неразбиране, дезориентация… Той е като малко дете, което се е оказало в гората, на абсолютно непознато място. То не знае какво да прави, към кого да се обърне, намира се в напълно объркана ситуация, то е съвсем объркано…

Обикновено ние преживяваме, спомняйки си състоянията, които сме преминали в живота си, така е и в духовното, когато си спомням за това, аз чувствам вълнение.

Сега в тези спомени има някаква сладост, ти гледаш на миналото с любов, както гледат на малкото детенце, но тогава това са били много тежки състояния! Човек не знае как да излезе от тях и без подръжката на Учителя, намиращ се редом с него, не мисля, че това е въобще възможно.

Днес целият свят трябва да достигне до поправяне, затова имаме група и разпространение, а това е много по-силна и широка поддръжка за милиони хора, намиращи се с нас в една система. Но заедно с това, пътят остава индивидуален и всеки го изминава въз основа на своите вътрешни впечатления.

Това е потресаващо състояние! Дори ако те са много непрятни във времето, когато преминаваш през тях, те все едно са забележителни! Те ти дават тази дълбина на разбиране, дълбина на усещане на цялото творение, която преминава след това!

Човек започва да вижда, да чувства и да се включва във всички светове едновременно! Затова не трябва да се отказва от това, трябва да се движи напред и ние ще дойдем в «обетованата земя».

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29499]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Що е то сила на отдаване?

Отговор: В нашия свят ние не знаем това. Цялото ми „Аз” е его или сила на получаване. Защото аз не чувствам какво е „да отдавам” и не знам кой е този „ближен”.

Аз единствено мога да почувствам, че той ми прави добро или зло, мога да проявя своята солидарност с него. Но извън себе си нищо не чувствам.

Тоест аз представлявам своеобразна черна кутия и живея само с онова, което влиза в нея, и с онова, което ѝ прави впечатление.

На мен не ми е известно какво се случва около мен, аз знам само какво впечатление ми прави онова, което ме обкръжава. Затова именно говорим, че цялото възприемане на реалността усещаме вътре в себе си.

Аз не мога да изляза от себе си и да почувствам какво се случва наоколо все едно моят орган на усещане се намира на километри разстояние от мен. На мен ми се струва, че виждам онова, което е на километър от мен, но това не е вярно. Всичко това го рисува моето въображение.

Свойството, помагащо ми да усетя онова, което се намира извън мен (съществува ли това?), се нарича свойство отдаване. Ние не го притежаваме дори в най-малка степен.

Но когато започнем да работим в група за взаимно отдаване и на принципа „възлюби ближния си като самия себе си”, започваме да получаваме някаква необходимост да се сдобием със свойството отдаване.

И едва след това аз, заедно с групата, започвам да чета, да речем, Книгата Зоар. С помощта на това ние предизвикваме върху себе си силата на отдаване.

Засега аз не знам какво е отдаването, но кабалистите са казали, че това е чудесна сила.

Доколкото тази Книга разказва за явления, протичащи извън теб, чети я заедно с групата. И, ако наистина искаш да постигнеш свойството отдаване и се намираш в съединение с другарите над своето его, то по време на четенето на Книгата Зоар ще дойде светлината, връщаща в Източника, силата, заключена в Тора. Тогава именно ти и ще започнеш да се сдобиваш със свойството отдаване срещу своето его.

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото изправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

А, получил свойството отдаване, ти ще започнеш да усещаш онова, което се намира извън теб, т.е. висшия свят. Изходът към висшия свят има нива, доколкото ти излизаш, и ти ще съумееш да достигнеш безкрайността.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 23.11.2010

[29400]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кабала, методика за разкриване на Твореца ли е или e за поправяне на човека?

Отговор: Когато човек открие кабала, той си мисли, че с натрупването на знания, получавайки власт в групата ще може да достигне висшия свят.

И едва след дълго време започва да осъзнава, че всичко зависи само от това, доколко той сам се е променил, а не обкръжението. И тогава започва да се занимава с кабала правилно.

Тоест, кабала от една страна е методика, чрез която на човека в този свят се разкрива Твореца, а от друга страна е методика, която променя човека в съответствие с Твореца, като разкритието е в степента на подобие между двамата.

[29426]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Тора

Под Тора се подразбира светлината съдържаща се в Тора. И в казаното от мъдреците: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне“, – има се впредвид светлината, заключена в самата Тора, тъй като светлината съдържаща се в нея, възвръща към Източника.

Баал аСулам. Шамати, статия 6. “Помощта, която оказва Тора в духовната работа“.

Тора се явява специално средство за поправянето, способно да отмени злото начало (егоизма на човека) и да го застави да отстъпи (да спре да използва егоизма си), както е казано: “Нейната светлина възвръща към Източника“.

Баал аСулам Науката Кабала и нейната същност.

[29418]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Ако пренесем целия акцент именно върху връзката на децата помежду им и върху връзката на децата с възрастните, а не лично към всеки един – кой е той и какъв е – и възпитавайки, развиваме връзката на човека с околната среда, тогава той и вътрешно ще се развие правилно!

Защото всички наши вътрешни качества, наклонности и гени, не подлежат на поправяне и са ни дадени само с цел контакт с другите.

Цялата тази система е била създадена като абсолютно противоположна на сегашното състояние и ние сме били слети в едно общо желание до такава степен, че никой от нас изобщо не се е усещал и е бил незабележим.

Само след разбиването на тази система, ние сме се разделили на „аз”, „ти”, „той”. Затова, нашите личности не изискват никакво поправяне – те ще изчезнат със създаването на правилни връзки и с нашето включване във всички останали.

Само тези връзки или тяхното отсъствие определят как човек се представя в обществото и доколко правилно работи в него и се реализира.

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29373]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Казано е: „Аз съм създал злото начало”. В седмичната глава „Ваешлах”, образът на Ейсав е една особена интерпретация на злото начало, в други глави ще е Фараонът, Билак, Билам и други злодеи, но това винаги ще е моето зло начало, то не съществува извън мен.

То само бива описвано във всевъзможни ракурси, разграничавайки различни свойства, с които трябва да работя всеки път на различно ниво.

В противовес на това ми разказват, с помощта на какви сили трябва да работя и показват как първата ми среща с това зло начало завършва с пълен провал.

Когато то се разкрива, аз незабавно му се подчинявам – не знам какво да правя! А после, постепенно започвам да се освобождавам от него, да го отделям, съкращавам и по малко да го управлявам.

Отрязвам част от него и я поправям, после още една, и така ние преминаваме от един към друг пласт до самия край на поправянето, докато не поправим целия си егоизъм.

Тора винаги ни разказва за това, как човек сам се поправя и сега вече изобщо няма да ти е трудно да я четеш.

Човекът е малък свят и със сигурност съществува в теб. Ти трябва само да се постараеш да намериш къде в теб се намира Бейт Ел, Шхем, Балак, Дина – всички герои на този разказ, а освен това и всичко неживо, растително и животинско, за което разказва Тора, защото това също са свойства на твоята душа, но на по-ниско ниво.

В никакъв случай не трябва да виждаш в Тора литературно произведение. За това е казано: „Не си създавай образ, не си създавай никакъв облик”.

От предаването „Седмична глава”, 18.11.2010

[29340]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как бихте определили развиващия се човек?

Отговор: Кукла, движеща се с моторче, с реостат под него . Задвижват го и в куклата започва развитие, тя се преобразява, нараства нейното потребление, после  започва все повече да се среми към знание, след това се стреми към осъзнаване на причините за страданията, които не са се повлияли нито от развитието на потреблението, нито на знанията, нито от опита за бягство от страданията – и това е довело куклата до желанието да осъзнае причината за страданията. Всичко  се случва по програма, заложена в самата кукла.

И тя разбира , че страданията са целенасочени и я принуждават да се променя.  Творецът започва да „безпокои” този, когото иска да привлече към себе си.

По този начин Той показва на човека, че е необходима промяна в самия него, че нито с промяна на обкръжаващата среда, нито на начина му на живот, с нищо от това той  не може да избяга от страданията и няма да постигне нищо. Така Творецът го принуждава  да се променя.

[29424]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

 

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→