Въпрос: Ако виждам само своите желания, как е възможно да виждам желания, които изобщо не искам да виждам?

Отговор: Ако виждахме само тези желания, които бихме желали, нямаше да имаме възможност да разкрием истината.

Аз се развивам само благодарение на това, че нашата реалност се дели на добро и лошо, на истина и лъжа, на аз и другите, на аз и групата, на мразещи и обичащи.

По същество, разделянето на противоположни едно на друго свойства произлиза от светлината и желанията.

Светлината е свойство отдаване, Творецът, Добър и Създаващ добро, и Неговата пълна противоположност – точката на желанието да получаваш за себе си и да се наслаждаваш сам.

В хода на взаимоотношенията и на въздействието един на друг чрез тези две противоположности, освен които в природата не съществува нищо друго, в желанието се натрупват различни впечатления.

Тези впечатления се наричат „светове”. И всичко, което съществува в духовните сили и в нашия материален свят, води своето начало от тази, създадена от светлината малка точка, получила впечатление от своята противоположност на светлината. Нея трябва да доведем до обратното състояние, наречено „капка на единството”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[29407]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „ДарготСулам“, статия 545, „Усилия и находка“: „Казано е: постарал се и намерил – вярвай. Какусилията са свързани с находката? Тъй като находката идва неочаквано.“

Висшия свят ми се разкрива като „находка“: аз искам да получа нещо, а изведнъж съм намерил нещо друго.

Секунда, аз няколко години съм влагал, разчитайки на определено възнаграждение. Защо сега отплатата се превръща в находка?

Работата е в това, че съм гледал на целта, изхождайки от собствения си разум и усещане. Но с времето, придвижвайки се напред, аз съм изменял себе си посредством светлината, възвръщаща към Източника.

Тя ми е придавала нов разум и ново усещане и именно с тях се съгласува моята „находка“, която е неочаквана за мен предишния.

Получавам не това, което съм искал по-рано. Вместо „законно възнаграждение“ аз намирам нещо друго, съответстващо на новата ми степен.

В нашия свят ние искаме уговорена отплата, а на духовния път по хода на работата, егоистичните послания се обезценят, усещанията ни се менят и на новата степен ни чака находка от съвсем друг род.

Отурокапостатия наРабаш, 10.12.2010

[29387]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Яков се страхува от Исав, от какво се страхува?

Отговор: Да предположим, дошъл съм ти на гости. Преди да дойда, съм похапнал добре и макар и да ми предлагаш всевъзможни ястия, аз не съм гладен, т.е. желанието ми за наслаждение съвсем не е голямо.

Казвам ти: „Знаеш ли, не искам нищо, но заради тебе (заради отдаването), съм съгласен да приема леко угощение, например чай с пирожки“.

Получил съм угощение и мен никак не ме е срам, направил съм го с намерение да насладя домакина, благодарение на това ние с теб сме равни, тъй като ако не получавам заради себе си, това се нарича – отдавам на тебе, и аз съм изпълнен със самоуважение.

Седим на масата, беседваме, времето върви и аз започвам да чувствам, че огладнявам. Ти ми казваш: „Е, може би все пак нещо ще опиташ?“  Но сега аз действително искам да ям! Аз усещам аромати, те ме „атакуват“! Какво да правя! Страх ме е да остана в това голямо желание.

Пред мен има голямо наслаждение, ще успея ли с голямото си желание да устоя на това голямо наслаждение и да изпълня такова действие, че да насладя домакина?

Ако действам заради отдаване, аз разкривам Твореца, а ако не достигна до това, попадам в така наречения „ад“, аз падам и Исав властва над мен.

Това се нарича, че Яков се бои. Той не знае може ли да преодолее егоизма си, желанието си за наслаждение, тъй като Исав се намира в него, той започва да изисква, той се приближава до Яков и казва: „Ние сме братя! Нека бъдем заедно!“

Егоистичното ни желание ни казва: „Искаш духовното? Аз съм с теб! Искаш да постигнеш светлината? Аз много обичам светлината! Дай ми я!“ Трябва да го отблъснем, да го надхитрим и да кажем: „Добре, ще се видим утре“ и да избягаме колкото се може по-бързо и колкото се може по-далече.

Тора ни учи по какъв начин да работим с егоизма, за да вземаме постепенно от него части за поправяне, докато не поправим целия егоизъм.

От програмата „Седмична глава“, 18.11.2010

[29335]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как може вместо добра светлина да възникне жесток огън?

Отговор: Вие сте прави, този въпрос ми задаваха много хора по време на пожара в Израел. Така, свише идва светлината, а ние, със своите противоположни на нея свойства и действия, я обръщаме в огън.

Вижте какво казва за това Зоар (има още много такива места). Зоар, Берешит, п.17, статията „Земята беше пуста”:

Тъмнината – това е силен огън. И тази тъмнина покрива пустотата, царува над тези отходи и се изправя от тях. По този начин, тъмнината – това не е просто отсъствие на светлина, т.е. опустошеност, а категория на опустошаващото действие, подобно на силен огън, изгарящ и унищожаващ всяка същност – докосвайки се до нея и оставяйки пусто нейното място.

Затова е казано, че тъмнината – това е силен огън, изгарящ и унищожаващ всичко. Така тя унищожава и прекъсва светлината на нейното място, и тази тъмнина покрива тази празнина. И се нарича тъмнина, а не огън, защото силата на изпепеляване в нея идва не от нея самата, а от това, че тя цари над тези отходи, които се наричат пустоти, и получава от тях.

Защото това е включване на свойството на съсъда в свойството милосърдие. Малхут се е издигнала на мястото на Бина, за да се изправи там с категорията екран в нея. А доколкото в Бина няма никакъв съсъд и огън, за да може Малхут да се изправи в екрана, както се е изправил хаосът, – дотолкова цари тази тъмнина над пустотата, където се намира силен огън, обръщащ нечистотата в отходи и пустота.

Оттук тъмнината получава силата на изгарящ огън, подобно силният огън в пустотата. Тази тъмнина покрива пустотата, цари над тези отходи и се изправя от тях, понеже получава от пустотата тази мощ на силният изпепеляващ огън.

[29248]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Длъжни ли сме да чувстваме, че Зоар говори вътре в нас, или да търсим усещането на Зоар във връзката с групата?

Отговор: Зоар ни разказва за лични състояния, които всеки от нас лично преминава. Но да се подготвиш за това е възможно само в единството с групата, подобно на авторите на Книгата Зоар, които са я писали в съединение.

Те пишат за отдаването, съединяването и неговите нива. Нивата на съединяване – това са 125-те стъпала. На всяко стъпало има множество желания и свойствата на човека се съединяват заедно, за да станат подобни на единната светлина.

От урока по Книгата Зоар, 24.09.2010

[21909]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Баал аСулам пише, че истинската молитва, „буквите” на молитвата, особено се проявява по време на учене, когато, четейки книгата, човек се стреми към единство с кабалиста, стреми се да усети същото, което е чувствал автора при написване на тези редове, да види с вътрешния си поглед същите картини, които кабалиста е видял и описвал за нас.

Ако е такъв стремежът на човек по време на ученето – това е и молитва. Не думите, а желанията, обръщението за единство и търсенето на Даващия сила, която трябва да се разкрие във връзката между нас.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[21498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ще има ли някаква полза, ако със своя пример ние повлияем на другите хора, болшинството от които не се стремят към духовно развитие, и във цялото общество също да се установят добри отношения и връзки?

Отговор: Да, със своя пример ние положително ще повлияем на цялото общество. Баал аСулам пише за това във статията си „Последното поколение”. Ако цялото общество днес реши, че ние вече не можем да съществуваме в такава егоистична форма и трябва да започнем някак да се съобразяваме един с друг – това ще бъде голямо поправяне.

Могат да попитат: ако обикновеният човек прави това не заради разкриване на Твореца и отдаване на Него, няма ли това да е повторение на печалния опит в социалистическа Русия?

Но в наше време вече я има нашата голяма кабалистична група, занимаваща се с отдаване и разпространение на кабала, и всеки, който поиска да постигне по-голямо осъзнаване – може да се присъедини към нас. А за всички останали е достатъчно, просто да ни помагат и да ни поддържат, както обикновено се стремят хората, които не желаят да учат и да си натоварват главата.

Ако съществува такова равновесие в обществото, когато една негова част, като „глава”, занимаваща се с намерението, привлича чрез себе си светлината на поправянето за всички, а другата част – изпълнява някакви спомагателни действия, то ние ще можем да се сдобием с големи успехи.

Ще се надяваме, че това ще се получи. Съгласно устройството на цялото човечество във вид на пирамида, именно така и трябва да бъде: само единици да се занимават с връзката с Твореца, и да провеждат светлината в целия свят. (Виж Баал аСулам. Последното поколение.)

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29367]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Ако аз призная, че системата на мирозданието, застанала пред мен, всъщност е по-изправена, отколкото на мен ми се вижда, значи, аз се отнасям към нея с вяра над знанието – над моето виждане.

Аз разбирам, че не виждам нейното реално състояние. Защото сега за мен реалността е това, което усещам в моите желания, в моя разбит съсъд.

И всъщност, „няма в съдията друго, освен неговите очи” – и аз виждам целия свят разбит. За да напредна, на мен ми е необходимо да се издигна над този „съд”. Кой е този мой съдия? – групата.

Тоест, освен мен, има още един съдия – мнението на обкръжението. И ако аз, проверявайки се, приема мнението на групата, значи аз стоя на тази позиция, макар и реално да не я виждам – реално аз виждам само със своите очи.

И двете мнения не могат да съществуват едновременно – или едното, или другото. Ти не можеш да гледаш с двете си очи през различни очила и да виждаш едно и също.

Ти виждаш, че картините са различни! Но разбираш, че погледът на обкръжението е по-напреднал, защото те вървят против твоята егоистична природа.

И по такъв начин, ти всеки път напредваш, приемайки вместо своето мнение, мнението на групата. Издигнал се до него, ти си го направил твое – и отново го променяш на мнение на обкръжението, още по-високо.

Така ти се издигаш, все по-високо и по-високо, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре!”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 13.10.2010

[23418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е скрито от нас? Какво именно започваме да чувстваме при разкриването?

Отговор: Няма нищо друго освен две сили – Творец / отдаване и творение / получаване, привеждащи ни в действие. Различните съчетания на тези сили образуват система, която се нарича Малхут – освен нея няма нищо друго, ние съществуваме в нея.

Разкриването на тази система, пълна със светлина, носи усещане за постижение, мъдрост, напълване, дава отговор на всички въпроси и запълва всички празнини.

Освен това, живота, който усещаме в този поток е неограничен. Ти излизаш от властта на тялото и не мислиш за това, че със всеки удар на пулса губиш живота.

Ту чувстваш съвършенство, тъй като противоположните сили не само се съединяват, но и се допълват една с друга. Това поражда радост и наслаждение от постижението, което разкрива на човека света от край до край – цялата природа, а не само материалния свят.

И тогава човек започва да възприема този свят по друг начин. По-рано той е виждал в него страдания, проблеми, окайващи отношения между хората. А сега вижда, че хората са поправени и се отнасят един към друг с любов.

Тази трансформация се извършва в човека в съответствие с неговите свойства: той постига, че светът е негово копие и всичко видимо е проекция на неговите вътрешни свойства. Колкото по-поправени са те, толкова по-поправен той вижда света и може да го оправдае.

И тогава той открива, че този свят се отнася също към духовния и разбира, че всички хора се намират в скритие, а той е постигнал разкриване.

Излиза, че разкриването се състои в това, че човек вижда истинската картина на този свят: по-рано той му се е струвал абсолютно реален, а сега се възприема като проектиран във въздуха филм, зависещ от изменението на неговите свойства.

Човек чувства обкръжаващите го хора като вътрешни органи на своята душа и те също се изменят съответно на неговото поправяне. Тогава той разбира, че светът се намира не отвън, а вътре в него. И така вижда всеки.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.11.2010

[29412]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→