Въпрос: В какво се изразява същността на жената? Какво е това женственост?

Отговор: Женската същност – това е обикновено его, такова, каквото е и в мъжете. Разликата е в това, че жената трябва да направлява мъжа, съгласявайки се да се включи в него, да стане негова част, „ребро”, както това е било изначално, – при условие, че мъжът е устремен към духовната цел.

 

Въпрос: Значи, същността на жената е само да се склони?

Отговор: Да се склони пред Целта! – Не по отношение на мъжа, а пред тази цел, към която той е устремен. Защото просто да се отмени относително мъжа нищо не дава! Това е животинско ниво.

А ако става въпрос за нивото „човек”, – жената се отменя пред тази мисия, тази функция, която е възложена на мъжа, и се съгласява да му бъде в помощ или в – „помощ против него”, – само за постигане на духовната цел, към която той я води. Но без жената той не е способен да я постигне.

Ако той не върви към тази висока цел, то жената съвсем не му е помощник, а е против него! И това също е мисия, само че противоположна!

Жената трябва да направи всичко възможно в тази ситуация, така да преобърне мъжа, че той да избере тази цел и да се устреми към нея. И тогава от „помощ против него”, тя става в негова помощ.

От беседата „За женствеността”, с моята най-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30059]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кога злото начало започва да пречи на човека?

Отговор: Когато реши за себе си, че е зло.

Поначало аз съвсем не смятам егоизма си за лош в нещо. Точно обратното, целият съм на неговите услуги. Той ми помага, придава ми усещането за живот. Без него аз угасвам.

Ако човек поради болест губи апетит, го уговарят да похапне поне малко. Загубата на сексуално влечение се стараят да излекуват с различни лекарства. Човек не може без наслаждения, той е длъжен да получи удоволствия.

Храна, секс, семейство, пари, уважение, знание – в това е целият ми живот и от всичко искам да захвана по парченце. Загубвайки желанието за наслаждение, аз изпадам в отчаяние, готов съм да умра.

Затова когато поискат да изведат човек от нашия свят, отнемат му наслаждението и той чувства, че няма за какво да живее. От наличните желания той не може да извлече удоволствие. Тогава с какво да се наслаждава?

Но едновременно с това му дават по-висше, духовно желание – и по такъв начин го насочват към науката кабала, към средството, което ще му помогне да постигне новото наслаждение.

Довеждат човека в група. И отначало той мисли, че го чакат още по-силни егоистични наслади. «Дайте тук ангели, отворете духовния свят, поднесете Твореца на тепсия…»

Както пише Баал а-Сулам в „Предисловието към книгата „Зоар““, до степента, която се нарича «тринайсет години», човек е готов да погълне целия материален свят, а от «тринайсет години» той превключва на наслаждения от бъдещия свят.

Това е естествено, тъй като не можем да влезем в духовното без развито желание, готово да погълне всичко и да властва над всички. Искам Творецът да ме обслужи и предявявам претенции към Него : «Защо Той е създал света такъв? Защо не ме напълва както се полага?»

Но след това, продължавайки пътя, човек започва да разбира доколко той самият е противоположен на Твореца. Към това го води именно голямото егоистично желание.

Така и в нашия свят, лъжецът на дребно въобще не се смята за престъпник. Ето и ние смятаме себе си за невинни. А истинския, заклет рецидивист, впускайки се в грабеж, произнася, подобно на Фараона: «Да, Творецът е праведен, а ние сме грешници».

И затова, докато желанието не се е проявило в цялата си мощ, човек не вижда, че е глупав. Съвсем не е просто да постигнеш, че Творецът е създал злото начало. Колко хора в света могат да кажат, че те са лоши? Напротив, всички са безгрешни, праведни и едва ли не светци. Нужни са много работа, големи усилия, голяма светлина свише, за да може разкрилият се в човека егоизъм нагледно да му покаже злото си.

При това, злото разкриваме по отношение на Твореца, а не към другите хора. Оказва се, че аз съм глупак в сравнение с Твореца, със свойството отдаване. Откривам, че самото желание за наслаждение, призива към получаване, а не към отдаване, ненавистта към всички, желанието да ги използвам – е самото зло.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Всички ние оценяваме само степента на своето напълване и има два вида напълване: заради себе си и заради отдаване. Заради себе си аз не мога да получа повече, отколкото нашия материален свят.

В мен има огромен съсъд-желание, но всичко, което съм способен да получа в него – е много малка област, наречена „този свят”. И дори това, което мога да получа в него, са временни напълвания, които влизат и веднага изчезват. Ето това е целият ми живот.

Така в течение на историята съм се напълвал на все по-високо ниво: неживо, растително и животинско, но в резултат съм чувствал още по-голяма пустота. Отначало моето желание е било малко, след това е ставало все по-голямо и по-голямо – докато не е достигнало своята граница: ХХI век.

По-голямо егоистично напълване вече няма как да има – аз съм стигнал максимума на степента на поглъщане.

И затова питам: „А какво получих за цялата си история, за хилядите кръговрати на живота? За какво съм съществувал хиляди години в този свят?” В мен са останали тези информационни данни за преминатия път и затова аз искам отговор.

 

И тук в мен се събужда някакъв особен информационен ген (решимо), благодарение на който аз изведнъж започвам да усещам външната за мен част от желанието, и тя ме дърпа да се развивам нататък, напред.

Но отначало аз подхождам по старому към това ново външно желание и гледам как мога да получа в него, да впия. Аз не разбирам, че там действа съвършено друг подход – и трябва да се наслаждавам не от получаването, а от отдаването.

Засега аз свиквам с тази мисъл, започвам да я разбирам и практически преминавам отвътре навън – изисква се време. Това се и нарича време за подготовка – докато аз постепенно усвоявам, че наслаждението е в отдаването, а не в получаването.

Баал а-Сулам нарича това „психологическа бариера” (махсом). Аз трябва да се съглася, че действието на съединение един с друг и отдаването, мисълта за някой друг – може да донесе наслаждение. Такива упражнения ние започваме да правим в групата, постепенно прониквайки се от величието на отдаването.

И ако бяхме останали само в това, то щяхме да повторим опита на комунистите в Русия. Но цялата работа е там, че имаме още един компонент – „светлината, връщаща към източника”, и тя постоянно ни въздейства, според степента на нашето старание. Именно тя променя нашата природа! Аз изведнъж започвам действително да ценя отдаването, да усещам удоволствие от това!

Това се нарича чудо. Аз изведнъж откривам, че в отдаването се крият безкрайни наслаждения и самата способност да отдавам е безгранична! Но най-важният и непонятен компонент за нас – това е „светлината, връщаща към източника”. Тя за нас засега е неуловима.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Не разбирам, как мога да се насладя от отдаването и какво мога да дам, след като аз самият нямам нищо?

Отговор: Не става дума за материалното отдаване – за неживото, растителното и животинското стъпало на желанието (макар че, това също е важно, ако се проявява правилно). Но преди всичко, за да се отдава, е необходимо да се поправят желанието и намерението, за да могат да бъдат насочени към тази форма.

Отдаване не означава да започнат сега да те затрупват с разни ненужни за теб блага. За да отдавам, аз трябва преди всичко да развия себе си до такова ниво, че да започна да чувствам твоето желание като свое.

Редом с мен съществува и твоето желание и аз трябва да го присъединя към себе си, сякаш е мое собствено. И тогава започвам да напълвам твоето желание като свое, и то се превръща в мое. Именно това се нарича наука кабала (което означава „мъдростта на получаването”). Вижте каква тънка хитрост има тук!

Само в началото ми се е струвало, че това е чуждо желание. Преминал съм през тази „психологическа бариера” (махсом), присъединил съм това желание към себе си, както е за майката малкото дете, в което е целия неин живот, и която е готова да му отдава безкрайно, мислейки само за него.

Точно по този начин съм се присъединил към теб – твоите желания са ми станали по-скъпи от моите собствени и аз работя само за теб!. Това значи, че се отнасям към теб с пълно отдаване. И тъй като твоето желание е станало мое – аз се наслаждавам в него! Именно аз се наслаждавам от това, че го напълвам.

И така, постепенно присъединявам обратно към себе си всички души. Защото някога, те са били част от моето „Аз”. Но неочаквано са отрязали всички тези части от мен, поставили са ми някакъв „чип” в мозъка, който ме принуждава да ги ненавиждам – частите на моята собствена душа! И аз започвам да ги пренебрегвам и да не ги обичам.

Сега трябва да се издигна над тази заблуда и да преодолея психологическото отхвърляне. И в момента, в който започна да се отнасям към тях като към истинска, интегрална част от себе си, която е неразривно свързана с мен, аз ще започна да им отдавам – и да се наслаждавам!

Извършил съм тази работа, поправил съм се и сега получавам удоволствие. Нищо повече не се изисква от нас, освен преодоляването на психологическата бариера и отхвърлянето, за да може на мястото на ненавистта, да дойде любовта. И тогава, ще се наслаждаваме!

И ти ще почувстваш, че именно тези, чуждите за теб сега части, са най-основните – в тях е коренът на твоята душа. Именно в тях ти разкриваш Твореца. А онази част на неживото, растителното и животинско ниво, която преди си смятал, че си ти и твоя свят – тя изобщо не се отнася към теб.

Защото, това са нисши за теб нива – кой го интересува дали живеят или са умрели. И те действително умират – а ти оставаш да живееш със своята душа!

Затова, хубаво е преди да напуснеш този свят, да постигнеш макар и най-първото стъпало на душата. Тогава без съжаление ще се сбогуваш с тялото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30052]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

„Учение за Десетте Сфирот”, т.3, ч.8, въпрос 36: „Място“. Време, движение и място – това е на практика едно и също понятие, което е определящо по отношение на изменението и обновяването на формата (на желанието).

Но, когато става дума за реда на слизане по стъпалата, то това се нарича промяна на „мястото”. А, когато се говори за причина и следствие, тогава се нарича „последователност на времето”.

Защо „времето, движението и мястото са на практика едно и също понятие”? Защото, това са измененията, ставащи в нашите желания/келим. Желанието за наслаждение претърпява промени. Защо мисля и усещам едно изменение като протичане на време, а друго – като промяна на мястото, като движение? Защо възприемам всичко случващо се като изменение във времето, движението и пространството?

Нима движението не е  място? Защото, ако си променя мястото, това означава, че се намирам в движение. Но ми казват: „Не, това е напълно различна категория”. Но всички категории, са всъщност измененията, случващи се в желанието за наслаждение. По отношение на какво? Единствено по отношение на присъщото му свойство за отдаване, според степента на неговото включване в Бина.

Малхут може да се включи в Бина по три начина, които се наричат „време, движение и място”, и те дават на Малхут различно усещане. Какво? Когато става дума за реда на слизане по стъпалата, тоест за последователните изменения на състоянието, то това се нарича промяна на „мястото”, когато се сменя стъпалото, вътрешното състояние.

А, когато се говори за причина и следствие – кое е в началото, а кое след това, тоест променят се не самите места, а техния ред, тогава това се нарича „последователност на времето”

Ако става дума за това, какво е било състоянието във всяко място – тогава се нарича „място”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.12.2010

[29944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вие обяснихте, че във всяка дума и във всяка буква, която ние четем в текстовете на кабалистите има сила за поправянето ни.

Аз трябва да привлека към себе си тази сила и да усетя как тя влиза в мен и обръща непоправеното в поправено.

Когато Вие говорите и обяснявате казаното в текстовете на кабалистите, и аз ли също съм длъжен да осъществявам този процес, даже и в един случай това да е дума, напечатана в книга, а в друг – чуто от Вас?

Отговор: Не, това работи по друг  начин – ти слушаш от някой друг, че това вече е преминало през него, той го е разкрил, и поради това и ти се присъединяваш към него и вие започвате да действате като обща система.

Докато, ако си сам и четеш сам, твоето поправяне протича по друг начин. Казано накратко, има разлика в поправянето в зависимост от това, дали слушаш, гледаш или четеш текста сам.

Когато четеш сам, се съединяваш с автора и принадлежиш към неговата система. А когато слушаш с някого, ти се присъединяваш към него и заедно с него или чрез него ти извършваш поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.12.2010

[29947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Приучавайки себе си да изпълнява Тора и заповедите (действия за благото на другите), така че по този начин да достави радост на Твореца, човек бавно и постепенно се отделя и излиза от пределите на природно творение и придобива втора природа – любов към ближния, за която ставаше дума.

Баал а-Сулам. „Даряването на Тора“. п. 13.

Творецът ни е дал Тора, като средство за поправяне, така че с нейната помощ ние бихме успели да се научим да извършваме действия с намерение заради Твореца. И ако занятията с Тора не извършваме заради Твореца, а за собствена изгода, то никоя хитрост в света няма да ни помогне да изменим нашата природа.

Баал а-Сулам. Статия при завършване на книгата „Зоар“.

[29957]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как изглеждаме за вас във вътрешното зрение, зад вътрешния екран?

Отговор: Вие изглеждате като вътрешни органи на душата – такава е духовната анатомична картина, в която са известни само желанията.

В духовното няма нищо повече. Има едно желание – и всичко се включва в него, като негови части. Но не се вижда никакво разделяне, това се усеща като едно общо поле.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29921]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Ние се намираме в полето на мисълта. Ако това поле действа в едно направление, а аз в друго, разликата между напра- вляващите, моето отклонение и неговата степен се усеща като степен на моите страдания.

Колкото е по-голямо отклонението, толкова повече са страданията. Всичко зависи от това доколко направлението на моите желания е противоположно на програмата на творението.

Как аз проверявам себе си относно програмата на творението? – За това ми е дадена групата.

Ако аз отменя себе си относно групата, тоест приближа своето желание към програмата на творението, започвам да се движа съответно на тази програма и тогава се чувствам добре, никакви страдания не могат да ми подействат, защото източникът на всички страдания е нашето несъответствие с програмата на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25256]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→