Въпрос: Поправянето е в нас и посланието излиза от нас. Днес ние провеждаме Ден на единството, на 28 януари ще се състои Конгрес в Берлин и в Сан Франциско. С какво ни задължава това?

Отговор: Ние трябва да разкрием, че сме колелца скрепени в един механизъм, под името „Световно движение Бней Барух”, и че ние влизаме в тесен контакт с целия свят.

Представете си колко мощен трябва да бъде нашият двигател, че да „превърти” в една посока всички заедно, в едно намерение, с единна тежест, за да можем ние да включим целия свят към този „въртелив момент”, в движението към страната на единството.

Силата трябва да е такава, че допълнителният товар да не ни спира, а точно обратното – да ни добави сила. Това трябва да постигнем.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и заповедите, тъй като (точно заради това, затова) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или пък защото така е указано от Твореца).

„Чистота” означава очистване от “желанието да получаваш заради себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който е изцяло – (свойството) отдаване.

Затова, докато ние не очистим своите съсъди, е невъзможно да дадем в тях доброто (висшето) напълване (усещането за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд – (по закона за подобие на свойствата) се омърсява.

Затова са ни необходими правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали сами пътя на поправянето), които биха ни помогнали да почистим своите съсъди (егоистичните ни желания), което се нарича кашероване (пригодност) и подготовка, за да можем ние да получим цялото добро и наслаждение (приготвено за нас при разкриване на Твореца).

И затова са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на „Зоар“ “613 съвети“, които ни съветват, как да очистим своя съсъд (своите желания, а човекът сам по себе си представлява именно съсъд за желание) от нечистотиите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата „Зоар“ (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на „Зоар“ се наричат “пкудин“ (вноски), а освен това също се наричат и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществува лицева и обратна страна.

Времето на подготовка се нарича “обратна страна“, а времето на постигането (получаване) се нарича – “лицева страна“. Съгласно това, в Тора и заповедите има разделяне на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, когато се удостои да чуе, заповедите се наричат 613 ейтин (светлини), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът на думите Му“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (внасяне, усещане на светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. „Святост и чистота в работата“. Статия 28, 1991 г.

[30799]

Filed under: Зоар, Кабалистични източници, Рабаш, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво не ни достига, за да обясним на света принципа на зъбните колелца?

Отговор:Ние всички сто-процентно зависим един от друг. В различните области, това се проявява в различна степен, но всъщност други проценти, различни от сто, са лъжа.

Дори, когато се вижда само един процент, това значи че останалите 99 процента са скрити вътре.

Така или иначе, нашата зависимост един от друг е абсолютна, дори ако това изглежда по друг начин. Където и да погледнеш, ние сме приковани с железните вериги на взаимозависимостта и от нея няма мърдане.

Колкото по-ясно тя започне да се проявява, толкова по-силно човечеството ще отправя своя призив. Това значи, че ти зависиш от своите врагове и ненавистници, от всички и всеки – и не е ясно как да реагираш на това.

По същия начин в семейството, мъжът и жената разкриват помежду си ненавистта и тоталната зависимост един от друг. Ние всички сме неразделни и няма къде да се скрием. Ето го малкия ни апартамент, ето ги нашите деца, ето го нашия хладилник, ето го имуществото. При това, ние се ненавиждаме до смърт, но не можем и да умрем.

Необходимо е тази толкова нетърпима ситуация по някакъв начин да се смекчи, да бъде изгладена. Защото точно това е раждането на новия свят, контракции преди идването на Машиах.

Напразно се надяваме, че като осъзнае ставащото, светът ще разбере как да действа. В „Трудове за последното поколение” Баал а-Сулам пише, че хората никога няма да разберат това и врагът никога няма да се съгласи с врага си.

От това ни става ясно, колко е важно разпространението на кабала и нашето обединение – като пример за цялото човечество.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30806]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”: „В този час, когато се явява Машиах на събранието на раби Шимон, той е увенчан с висши украшения от главата на събранието.

Но сега, след като всички тези членове на събранието се удостоиха със стъпалото „глави на събранието”, Машиах е украсен с Тора от главите на събранието. По такъв начин, той се овенчава с най-висши украшения от главите на събранието.“

Става въпрос за стъпалата вътре в човека, който разкрива своя вътрешен строеж. Целият негов вътрешен строеж – това е общото желание, разделено и подредено по нива, възможности за отдаване.

В него е строежа на света Ацилут, а вътре в този вътрешен строеж се намират по-вътрешни структури, съгласно нивата „шореш” (корен), „нешама” (душа), „гуф” (тяло), „левуш” (облекло), „ейхал” (чертог) – отвътре навън. Както и в нашия свят, в него има  неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Няма разлика между материалния и духовния строеж, това са само проекции на нашите вътрешни свойства, рисуващи в нас такава картина. Така, както сега  виждаме пред себе си нашия свят, но това е наше вътрешно изображение.

Разкривайки своя вътрешен духовен строеж, аз виждам как с помощта на поправянията, получени от светлината, всички мои свойства се издигат – от „членове на събранието”, към „глави на събранието”, от Машиах, идващ от определено ниво, към Машиах на по-високото стъпало. Изведнъж виждам раби Шимон – стъпало, което по-рано не се е разкривало в мен.

Всичко това са нива в душата на човека – всички праотци и синове: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Става въпрос за това, как човек разкрива вътрешния строеж на своята душа във все по-подробни детайли и вътре в тях разкрива по-голямата степен на отдаване във всевъзможни форми. И това се нарича разкриване на Твореца.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 26.12.2010

[30796]

 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Всички питат какво конкретно трябва да правим, за да ни поправи Творецът? Иска ми се да получа някакъв прост и разбираем отговор.

Отговор: Всички искат да чуят някакъв прост отговор: „Кажи ни конкретно какво трябва да правим, без всичките тези сложности!” – за да работим като роботи на конвейер, да натискаме един бутон и да не мислим за нищо. Но така няма да стане!

Ще ти се наложи сам да се постараеш и „да направиш всичко по силите си”. Защото нашият духовен съсъд (кли) е изключително сложен и включва в себе си 613 (ТАРЯГ) желания, 10 сфирот, 3 линии, 22 букви, множество характерни свойства и много различни компоненти.

Затова тук не е достатъчно някакво единствено просто действие: трябва да се обучаваш (във физическа група или виртуално по интернет/телевизор), да участваш в събранията на другарите, да идваш на конгресите. Аз се намирам сред частите на разбитата душа и трябва да възстановя връзките с тях, за да поправя разбиването!

За да усетя духовния свят, Твореца, ми е нужно да се съединя с всички останали души, и само в нашата връзка ще почувствам духовното. Защото духовното никъде другаде не съществува, извън тази свързваща ни мрежа.

Единствено ако възстановя общото тяло на душата и то заработи правилно – вътре в него аз ще усещам светлината, която го напълва и тече от място на място.

Аз ще почувствам, че в това тяло тече живот и се случват особени действия, предаване на енергия от един на друг. Това и се нарича духовен живот!

И наистина, задачата е много проста: съществувам аз/егоистът/моята точка в сърцето – и нея трябва да съединя с другите, със същите такива точки в сърцето. Но от този прост принцип произтичат хиляди необходими действия: съвместно изучаване, подготовка и участие на конгреси, работа в кухнята и т.н. Всичко това заедно се нарича „работа в групата”.

Но за какво ми е нужна цялата тази работа? – За да разкрия връзката и любовта между нас! Изхождайки от този прост принцип, ти ще съумееш да изведеш всичко останало – повече или по-малко свързано с целта. Но духовният живот се намира само във връзката между душите.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.12.2010

[30743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако на душите се удаде да се съединят, във връзката между тях се разкрива Творецът. Кой създава тази връзка – ние или светлината?

Отговор: Ние никога нищо не правим. Всичко извършва само светлината. Тя е разбила желанията (келим) и ги поправя.

Ние само трябва да проявим нашата готовност да издигнем МА”Н, да помолим светлината да направи това – да поправи нашата връзка, да се разкрие между нас, да ни напълни. Тя ще направи всичко.

На нас не ни е необходимо нищо освен молбата – както малкото дете през цялото време крещи и изисква. Това е цялата наша работа. Няма нищо по-лесно – изисквай, моли, крещи! Задължи го!

Това се нарича ”победиха Ме  Моите синове”. Ние Го притискаме, изискваме от Него – и само това Той очаква. Така работи цялата висша система – тя чака само молба отдолу, защото всички стремежи на Бина (Висшата Майка) са само ”да нахрани” душите, да ги напълни със светлина.

От урокa по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Ние сме разочаровани от това, че нямаме сили да разкъсаме егоистичната си черупка (клипа) и да се обединим в едно кли.

Разкрили сме, че между нас е разположено нещо, което не ни позволява чрез единно желание да слеем сърцата си, оставяйки настрана телата и нашия свят.

В крайна сметка, тази черупка трябва да ни покаже, че сме безсилни пред нея. Огромното желание да достигнем целта и заедно с това, безсилието да я достигнем самостоятелно, не ни оставят друг изход, освен да се обърнем към Твореца.

А  докато не се окажем напълно разочаровани от своите сили и страстно желаещи да достигнем целта – ние забравяме за Него.

Може навсякъде да разлепим обяви за това, че трябва да молим Твореца за помощ и въпреки всичко, няма да имаме нужда, потребност в Него. Тази потребност се появява: 1) когато искаме с всички сили и, 2) не можем да влезем в духовния свят.

Тогава, ние започваме да постигаме и осъзнаваме факта, че само Творецът ще ни помогне.

Първото прекрасно разочарование получихме на Конгреса. Това е голяма придобивка. Сега трябва да разберем какво получихме и постоянно разсъждавайки за това, да усилим нашето усещане.

Мисълта усилва желанието, изчиства всичките му компоненти, благодарение на което можем да вървим напред без нови беди, стараейки се само отново и отново да проявяваме състоянието, в което сме били. Това е достатъчно.

По този начин ще сформираме искането към Твореца – защото няма никого, освен Него, и само Той ще ни помогне да се противопоставим на Фараона.

А освен това, ще разберем, че Творецът действа и в двете посоки. Тъй като Фараонът – това е същият Творец, само че от обратната страна. В Тора е казано: ”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му.”

Творецът предварително предупреждава за това: ”Аз стоя на твоя път. Искаш да преминеш? Обърни се към мен с молба, защото именно аз съм поставил това пред теб – и с моя помощ ще го преодолееш”.

За това е казано: ”Победиха Ме Моите синове.” Няма никой, освен Твореца, но за да се осъзнае това и да се поиска помощ от Него са ни нужни общи усилия, насочени към една цел: как заедно с Твореца да дадем отпор на Фараона и да се родим в света.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец | Add Comment/Ask Question→