Човек трябва да разбира, че неговото отношение към групата – това е огледало на самия него, безгрешно огледало.

В рамките на предприятието по разпространение ние можем даже да си викаме един на друг, но същността на нещата е в личното отношение към другарите, което свидетелства за повече или по-малко изправен или въобще не изправен подход.

Затова с външната група ти трябва да работиш външно, а с вътрешната – вътрешно. Такъв е порядъка.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30917]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа“. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!“. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя“.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание“ – докато не „заридаят те от тази работа“.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес“, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа“.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Моята задача е да променя своята природа. Това значи, че трябва изцяло да сменя всички свои начала.

Няма да взема в духовното нищо от това, което имам сега: нито разума, нито чувствата, нито възгледите, нито критериите, нито сметките.

Това поставя големи, почти непреодолими трудности пред умните хора и те често търпят провал. Необходима е наистина голяма  мъдрост, за да се откажеш от собствения си разум.

Умният човек е уверен в своята логика, която  действува много добре в нашия свят, и му е трудно да си представи, че по духовния път – тя е безсилна.

„Разумът, енергията, упоритостта – всичко е на моя страна. Нима това не е достатъчно?“ Такъв човек няма нищо повече от това – само проницателен ум и тънко чувство. Но ето ти беда – с тях не можеш да си купиш входен билет за духовния свят.

Тук трябва вяра. Какво е това? Вярата – това е сила, която получаваш свише от светлината. Няма я в теб – тя е над твоя разум и чувства, над онова, което си сега. Идва висшето въздействие и чувстваш, как нещо прониква навътре, пробужда се в теб – замисъл, противоположен на всичко онова, което си ти.

И тогава, започваш да се отнасяш към реалността по противоположен начин. Преди си гледал на всичко през призмата на изгодата, а сега правиш сметка не за себе си, а за общността. Това е толкова странно, че не може да се опише. А междувременно, новият начин те завладява, и ти вече не можеш да се върнеш към предишния.

Разбира се, че има и междинни състояния, но след това човек «излиза от Египет» и преминава към висшия разчет, като напълно се отказва от предишните си приоритети. Тъй като неговите умствени способности и богатство на чувствата, опитът и плодовете на неговите размисли, просто престават да работят.

За това е казано: „Не умният се учи“. Като правило, най–светлите умове не постигат успех – точно на тях им трябва голяма упоритост и късмет, за да пробият нагоре.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30784]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Светът е пълен с проблеми и колкото и да се стараем от поколение на поколение да поправим положението си, не ни се отдава.

Науката кабала обяснява защо ни преследват всичките тези проблеми и беди: те се опитват да ни подтикнат към правилно развитие, за да се повдигнем над егоизма си и да преминем в друго измерение – в свойството отдаване, към друга сила, друго възприятие на света, в царството на отдаването, вместо царството на егоизма.

Затова цялото наше развитие е насочено само към това, да разкрием това страдание и нищожност, това скритие в егоистичното желание. И колкото повече се опитваме да го използваме, толкова повече то ни огорчава, за да ни покаже, че не ще можем да го използваме за наслаждение и напълване, тъй като получаващите желания не са способни да получат нищо!

Ние не разбираме това и през цялото време повтаряме една и съща грешка, но трябва най-накрая да разберем, че е невъзможно да напълним егоистичните си желания – това е против закона за съществуването на желанията и светлината.

Започвайки с Първото съкращение (Цимцум Алеф) и нататък, никога в историята и в реалността не може да се получи така, че да получа в егоистичните си желания и да се напълня.

А това, че ни се струва, че сякаш се напълваме и се наслаждаваме, е защото разтягаме удоволствието, което усещаме при среща с наслаждението до тогава, докато то изчезне. Но за тези кратки мигове докато то се намира в нас и ние го усещаме, ще ни се наложи изцяло след това да заплатим със страдания, когато разкрием образувалата се пустота.

Тази празнина се образува от силата на наслаждението и времето, в което то се намира вътре в желанията. За пример можем да вземем това, че в нашия свят мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока. Същото се случва и с наслаждението!

Мога да получа 10 грама наслаждение, но да го усещам в продължение на един час и тогава 10 г се умножават по един час и ни дават мощността на наслаждението. А мога да усещам и един килограм наслаждение, но само за една секунда и това също определя мощността.

Затова, дори цялото това наслаждение, което ще ни се наложи да усетим, след това неизбежно ще се превърне в страдание от опустошеното желание. Няма да ни се отдаде да се напълним в егоистичните си желания – защото е против природата на творението и неговите цели.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30837]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, Бейт Шаар а-Каванот (Вратата на намеренията), п.87: Сфира Кетер със светлината Нефеш се нарича състояние Ибур (зародиш) на всяка степен, която все още не е разграничила своето „тяло” и изцяло се намира в клипат Нога, където доброто е смесено със злото.

За сега само коренът е поправен в нея, а не самото тяло, и затова цялото тяло за сега се нарича „кожа”. Но когато тя достигне до степента на Йеника (кърмене) и получи кли де-Хохма, в което светлината Руах се облича върху нея, тогава тя получава „тялото”.

В състоянието на „зародиш” (Ибур), доброто е примесено със зло и ние не знаем как да ги разграничим. Но в състоянието на „кърмене” (Йеника) ние започваме да разграничаваме между добро и зло и да използваме добрите желания. В следствие на нашите изяснения, ние порастваме и затова това състояние се нарича „кърмене”.

Това не е материален зачатък, който е роден и променя своето място, излизайки от майка си навън. Духовен „зародиш” и „зачатък”, който получава храна, са различни видове връзки между висшия и нисшия.

Ако аз сам не разграничавам нищо и висшия го прави за мен, то това състояние се нарича „зародиш”. Ако аз сам участвам в изяснението и разграничавам доброто от злото, използвайки доброто, тогава това вече е „кърмене”.

Ако изясня клипат Нога (черупката на Нога) така че да направя „щит” от нея от трите клипот (покривки, черупки), превръщайки избраното зло в „кожа”, която ме защитава, тогава аз мога да започна да изграждам себе си, избирайки между смесицата от добри и лоши желания.

Това е особена комбинация, тъй като в нея са смесени свойства на Твореца и творението. Имено от това аз трябва да направя нещо ново – независим човек (Адам, т.е. „подобен” на Твореца)

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Може ли да твърдим, че обновяването е знак за човешкия напредък? И ако той не се обновява, тогава не напредва?

Отговор: Разбира се! Новото небе е новата степен на Бина, отдаване, а новата земя е желанието, Малхут. Новият небосвод е новият екран. Така човек оценя себе си. В края на краищата ние не можем да оценяваме усилията си. Ние оценяваме себе си само чрез скоростта на обновяване на решимот (информационни данни).

Написано е, че във всеки момент Нуква (Малхут в света Ацилут) стават на ново девствена, т.е. ново желание или кли. Това определя скоростта на твоето предвижване. Ново решимо се разкрива всеки път, ново кли или желание и ти трябва да започнеш да го поправяш и да напредваш.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 27.12.2010

[30888]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Има ли смисъл да проповядваме на света „материалния” алтруизъм, като първи етап на поправянето?

Отговор: При разпространяването на науката кабала, нямаме общ път с „алтруистите”. В най-добрия случай, благотворителните организации раздават на бедните това, което успяват да получат от другите. Например, брашно от една фабрика, платове от друга, обувки от трета…

Разбира се, това е добре, но малко хора се занимават с тези неща. Повечето се ограничават с разговори.

Тук обаче е важно да се помни, че така изобщо не подобряваме света, защото егоизмът, който го разрушава не се поправя с подобни средства.

Удовлетворявайки желанията на егоиста, ти го погубваш. Неговите потребности трябва да се удовлетворяват при условие, че той усвои някаква специалност и направи нещо с ръцете или мозъка си.

Човек трябва да работи, да произвежда неща за храната, която му даваш. Иначе увеличаваш броя на паразитите и милиарди хора в света не искат да работят, очаквайки да ги нахраниш.

А после, те излизат по улиците, възмущавайки се, че намаляваш тяхното обезпечаване. И те не са виновни – така си ги възпитал ти, приучил си ги към такъв подход.

Европейското ръководство само е отгледало демонстрантите, които днес протестират срещу съкращенията. На тях ясно са им дали да разберат: „Стойте без работа, а ние ще ви изплащаме помощи”.

С други думи, ти самият си сбъркал и сега ти се налага да си сърбаш надробеното. Действително, кой ще иска да се откаже от подаянията, превърнали се в норма?

Човекът не трябва да се приучва към подарено угощение. Ние не отчитаме неговата егоистична природа.

Същото се отнася и за децата. Те трябва да знаят, че винаги им даваш, в замяна на нещо, което получаваш от тях. Непрекъснато учиш детето на правилно отношение към живота – приучаваш го да работи със своя егоизъм. Нищо не се дава просто така.

Разбира се, към децата трябва да има особено отношение, но съгласно същите закони. Бонбонче – не за хубавите му очи, а след задачи и упражнения. Иначе, ти разваляш детето – защото сега, то ще се надява да получи даром всичко в живота. Накрая, ще израстне като нещастен човек, който не знае как да живее.

Заплащане трябва винаги да има – и при големите, и при малките. И освен това, човек трябва да знае на кого да плати, с какво, какво искат от него. Само тогава, той ще изгради правилно отношение към заобикалящите го – няма само да получи отвън, но и сам ще даде нещо в замяна.

Така, човек постепенно започва правилно да контактува с цялото мироздание и тогава, в него се проявява и формира напълно различна философия.

От урока по статията „Мир в света”, 26.12.2010

[30812]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако просто помагам на хората в този свят, мога ли да извлека от тези си  действия светлината, поправяща душата?

Отговор: Това зависи от твоето намрение – ако действително имаш намерение да отдаваш, тогава разбира се, ще привлечеш светлина. Но, ако ще преведеш старицата през улицата и ще се гордееш с това, какъв праведник си – напротив, ще си навредиш.

В света има милиони хора, които са готови да помагат на другите и те, като че ли правят добри неща на своето материално ниво, но въпреки това, светът не става по-добър! Цялата благотворителност не води до никакви положителни резултати, защото намерението променя света, а не действието!

На Твореца не му трябват нашите действия, ако ги извършваме от своя егоизъм. Първо трябва да попитам, дали те поправят сърцето?! Преди да изпълня заповедите или каквито и да е други действия, първо трябва да се въоръжа с правилното намерение. А ако го нямам, струва си да се замисля да извърша ли действието, или не.

Ако то е необходимо за живота, аз съм длъжен да го изпълня дори без намерение, защото това се отнася към насъщно необходимото, което „не се порицава и не се поощрява”. Но, ако то е повече, от необходимото за животинското тяло – не трябва да го правя с егоистично намерение. С това, аз развалям света, извършвайки егоистични действия, защото се отделям от духовното и навличам на този свят нещастия.

Общото състояние, когато действията се извършват без намерение, се нарича „изгнание”. А връщането към действията с отдаващо намерение се нарича „освобождение” – с всяко такова действие, ти ще разкриеш Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята”, 24.12.2010

[30741]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment/Ask Question→