В какво се състои дейността на нашата организация? От една страна, ние се занимаваме с вътрешна работа по личното поправяне, която всеки извършва в своето сърце/желание.

Тази работа е скрита от другите, от света. И въпреки, че говорим много за нея, тя се извършва в сърцето, без да намира изражение нито в материала, нито във физическите ни действия.

Цялата ни останала дейност се отнася към създаването на материали/медия за разпространение, защото ние сме възпитателна/образователна организация, занимаваща се с възпитание на деца и възрастни.

Материал за това, вземаме от нашите ежедневни уроци, на които изучаваме статиите на Баал а-Сулам и Рабаш. Създаваната от нас продукция е базата, която ще се използва и в бъдеще. А освен нея, в света няма нищо друго, което да се отнася към истинската духовна работа – разкриването на Твореца.

Освен нас, никой в нашето поколение не се занимава със създаването на практическа методика за поправяне на човека и света. И ако не изградим тази методика правилно – по вътрешно съдържание и форма на предаване – няма да изпълним възложеното ни задължение по отношение на човечеството. Тези гръмки думи не трябва да ни плашат – по този начин трябва да чувстваме своето предназначение.

Но, ние не можем да чакаме последния урок, за да направим от него послание и да го предадем на света. Това няма да се случи, ако не работим внимателно над всеки урок, записвайки го, анализирайки и класифицирайки по теми, висота, ниво на възприятие и т.н. Критериите за оценка могат да бъдат различни, но главното е да се систематизира материала и да се пусне в света.

В крайна сметка, нищо не може да замени книгата. Тя може да има друга форма, но все пак е текст, а от него не можеш да избягаш. Ако човек иска де се задълбочи в материала, прослушвайки лекциите по телевизията, тогава трябва да вижда пред себе си букви. Защото буквите са духовни форми, възприемани с разума и душата.

Затова, трябва да се отнасяме към работата по създаване на текстове с най-голяма сериозност, приемайки я за първостепенна. Урокът трябва да се записва, да се подчертават основните положения в него, да се класифицира, използвайки различни видове анализ на текста. Главното е да има готов написан материал, към който хората да могат да се обръщат. И колкото повече работят с него, толкова по-интензивен ще бъде техният напредък.

Трябва да сме благодарни, че имаме тази работа, че се грижим за неща по-висши от този свят, а не сме потънали в проблемите на животинското съществувание. Ние разпространяваме знание за Твореца и, ако понякога ни е трудно, неспокойно и неясно, то това е добре. Очевидно, Той иска да се безпокоим.

От беседата за сутрешните уроци, 17.12.2010

[30884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако човек е разкрил светлината по една от източните методики или я е разкрил по методиката на Кабала, каква е разликата?

Отговор: Може да се стигне до разкриване на светлината само в случай, че в теб има голям авиют (дебелина на желанието), който можеш да поправиш само, с помощта на науката кабала – и тогава да разкриеш светлината, Твореца.

Защото, при по-малък авиют, ти няма да можеш да разкриеш нищо, освен по-малко или повече приятни усещания, създаващи в теб илюзия за това, че вече „витаеш” в духовното.

Всичко, освен науката кабала – източни методики, „ню-ейдж”, различни вярвания и религии – това са все видоизменени форми, родени от желанието за наслаждаване, което не е стигнало до последния стадий далет/4, и е несъвършено във всичките си нива на авиют, не е толкова егоистично.

И освен това, какво са взели те от науката кабала? Едни проповядват морални норми, други – медитации, трети – ограничения в храненето, четвърти – вяра в рисувани изображения или разказани приказки, пети – изпъняване на обреди, смятани за свещени, и т.н.

Всичко това е резултат от желанието за наслаждаване, което все още не е достигнало своето окончателно развитие и тогава, същата тази наука кабала намира изражение в него, в подобна лека форма – вместо поправянето на себе си.

Защото, такъв човек не усеща необходимост да се поправи – не разбира, какво трябва да поправи. Той смята, че ако целуне някакъв „свещен” предмет или даде пожертвование – вече всичко е наред. Малкото желание за наслаждаване не тласка човек към нещо по-голямо. Всичко това произтича от желание, което все още не се е развило до последния стадий далет (4/4).

От урока по статията „Кабала и философията”, 27.12.2010

[30948]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако аз седя на урока, чета „Зоар“ и заедно с всички полагам усилия, това ли се нарича „да жертвам желанието”?

Отговор: Не. Аз откъде да знам, че вие четете? Може би вие просто се наслаждавате от това, че „Зоар“ се обяснява на такъв лек, красив  и вълнуващ език.

Но с какво ни вълнува той, какво иска да обясни? „Зоар“ обяснява, че ако искам да постигна връзка с теб, то ще премина през такива състояния. Много е просто!

Какво пишат авторите на „Зоар“? – „Ние се събираме заедно, изпитвайки ненавист един към друг, между нас съществува пълен разрив. И тогава ние се опитваме да се съединим”.

Тогава пред тях не е стояла книгата „Зоар2, те самите са се канели да я напишат. И какво пишат? Те започват да работят помедду си и да търсят: „Как да се приближим един към друг? Какво да направим, за да възникне поне някаква близост?

Как да разкрием връзката между нас, свързващата ни мрежа, която вече съществува? Какви са отношенията в тази връзка, какви са нейните етапи? Какви сили действат от съществуващите в нас – завист, страст, ненавист, стремеж към почести, дясна, средна, лява линия?

Ако ние поправим това, започваме да правим съкращение, след това екран, издигаме се над нашето желание да се насладим, как постигаме нещо? Аз се отказвам от това и от онова, действам така или иначе…”.

И тогава те започват да пишат книгата „Зоар“ – от това, което преминават във връзката помежду си. Докато не постигнат такива високи степени, че всяка от тях е десет пъти по-висока от предишната: от единици в десетици, след това стотици, хиляди и десетки хиляди (рибо).

Вие виждате ли какви нива постигат те?! Това е мощта на съединението между тях. И за това пишат те.

Затова, ако искаш да си се представиш в същото състояние – тогава всичко написано от тях ще ти въздейства, за да се приближиш по същия начин до другите и във връзката с тях да разкриеш същите състояния – докато не постигнеш такова състояние, където съвършеното кли/желание е напълнено с безкрайна светлина.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 27.12.2010

[30913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Обединението с другарите – това е мястото, където откривам духовния свят. В мига, в който успея да съединя нашите желания, аз ще отворя в точката на свързване отвор, вход, навътре във висшия свят!

Той внезапно ще се отвори и разшири, а след него, ще открия нов духовен обем/желание.

И разбира се, около точката на входа, който трябва да ми се разкрие, има много препятствия. Но това не са пречки – те се стараят да ме орентират правилно към входа в духовното, и сякаш ми подлагат крак от всички страни.

Но ако сега не се отчая, а разбера, че това работи като „помощ от противоположното“, тогава ще премина през всички препятствия и ще вляза в духовния свят. Входът за там се отваря в същата тази точка.

Сега ни се струва труден и невъзможен, но той изведнъж ще се отвори така, че ние сами ще се устремим направо натам! Няма да е нужно да оказваме натиск и да си пробиваме път – той, просто ще ни «засмуче» в себе си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30107]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Философията, както и много от хората, смятат, че материалният свят се е родил от духовния.

И действително, кабала говори за същото – станало е разбиване на световете и общата душа, желанията загубили своите екрани, станали егоистични и се спускали все по-ниско, докато не паднали в „този свят”.

И вследствие от това, е нашето съществуване в него и всичките ни сетивни органи.

Излиза, че сме „дошли” тук от духовния свят – няма откъде другаде. Независимо какво е станало, но материалното се явява следствие от духовното. Въпросът е само в това, напълно ли се е отделил материалният свят от духовния или все пак има някаква косвена връзка с него?

Но, нито философията, нито естествените науки на този свят, намирайки се в едно егоистично желание, не са способни да изследват силата на отдаването. Затова, те нямат никакъв контакт с духовния свят и могат само да фантазират за него.

Появяват се „научни” изследвания за това, кое се смята за душа или за уж уловимата връзка с нея, които се основават на неправилни определения за духовното.

Или пък, това са философски разсъждения на хора, които нямат никакви инструменти за изследване и реална връзка с духовния, тоест с научния подход, и те просто предполагат нещо. А всеки може да измисли всичко, каквото си поиска – няма граници за човешката фантазия.

Например, има изследвания за промяната в теглото на тялото преди смъртта и след нея, а разликата между двете стойности определя теглото на душата. Така измерват душата… Или пък, регистрират електрическите импулси в мозъка в момента на смъртта и смятат това за проява на душата, излизаща от тялото.

А всевъзможните халюцинации, ставащи в мозъка в момента на клиничната смърт, чиято природа е сходна със сънищата, се смятат за усещания на духовния свят, в който човекът се „издига”, а след това „се връща” обратно при нас, идвайки в съзнание.

Всички тези измислици са предизвикани от липсата на правилно определение за духовното, и затова хората се заблуждават, че могат да се докоснат до него и да го изследват.

Но духовна се нарича реалността, която е над нашето егоистично желание, над нашата материя. И тук, вече възниква проблемът с възприемането на реалността, защото човекът се обърква – какво е материята? Според известното определение, материята е обективната реалност, дадена ни в усещанията. А какво усещам аз? Своето желание!

И човекът не разбира това – той си мисли, че материята са твърдите тела, течността, четирите основи: „огън, вода, въздух, земя”, или неживото, растителното, животинското, човекът. Но кабалистите казват, че материята е желание – ние изследваме желанието – при това, своето собствено!

И това е напълно непонятно за нас. Аз виждам пред себе си желязна тръба, която не мога да помръдна от мястото й, а ми казват, че тя е моя и се намира вътре в мен… В този момент, човекът изпада в пълно недоумение и е много трудно разговорът да продължи.

Тоест необходимо е да се преодолеят множество препятствия, докато не стигнем до такава гледна точка и определение за всички явления, откъдето ще можем да погледнем реалността съвместно, заедно с учените и философите. А засега, всеки се намира в своята ниша, което води до голяма бъркотия.

И главният проблем е в разликата между определенията, които формулират какво е духовното и какво – материалното. Най-често, под духовен живот се разбира култура и всяка човешка дейност. При такова разбиране – всеки танц също е нещо духовно.

Тези неправилни определения много объркват хората и не позволяват да се проведе сериозен разговор. Затова, преди всичко трябва да дадем на света правилни определения – какво са духовното и материалното, животът и смъртта, висшата реалност. По този начин, ще разрешим всички проблеми. Трябва трайно да вкараш в главата си правилните определения  и само чрез тях да наблюдаваш реалността – тогава навярно няма да сгрешиш.

От урока по статията „Кабала и философията“, 27.12.2010

[30952]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В крайна сметка, не толкова групата трябва да оказва въздействие върху теб, колкото ти самият трябва да се включваш в нея.

Говорейки за това, че групата трябва да влияе на човека, ние искаме да подбудим всеки за отдаване към групата.

Ответното въздействие на групата може да бъде силно или слабо, но това не се отразява на човека.

Защото се намираме във връзка, във взаимодействие с ”вътрешната”, а не с външната група. Външното поведение на другарите играе не толкова съществена роля.

Тук всичко зависи от това, доколко аз се включвам в тях, доколко се старая да усетя техния вътрешен стремеж, което не зависи нито от мен, нито от тях – това е духовната реалност, единството между нас на степента на Безкрайността.

А поради това, групата ти въздейства доколкото ти се включваш в нея и искаш да получаваш нейното влияние, нейното отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 27.12.2010  

[30925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как се съгласува необходимостта от научен подход с принципа: ”Правим и усещаме”?

Отговор: Това е забележително, съгласува се едното с другото. ”Правим и усещаме” – това е най-чистият научен подход, който съществува в същинската наука. Защото науката през цялото време разкрива явления, които дотогава са били скрити от нас.

Ние не сме имали за тях никакво фактическо знание или връзка – само своето желание да направим разкритие, да развием своето възприятие и способност, за да уловим новите, допълнителни явления и да ги изучим върху себе си, върху собствената си плът, в своите органи за усещане и за регистриране. Основавайки се на тези данни, ние сме събрали цялата пълна картина на реалността, в която съществуваме.

Както в обичайната наука, така и в кабала, която също е наука, действа един и същи подход – нашият стремеж да разкрием новата реалност. Няма никаква разлика. Само в обичайните науки, изучаващи природата на този свят, от нас не се изисква да променяме органите си за усещане – само да ги разширяваме. Инструментите за изследване вече съществуват – това е нашето желание да се насладим. Трябва само да го разширим с помощта на всевъзможни микроскопи, телескопи и други устройства, повишаващи нашата чувствителност към скритите дотогава явления.

Но всяка действителност се разделя на две половини: получаване и отдаване. И за да проверяваме, да изследваме, да изучаваме реалността, основана на отдаване, а не на получаване, преди всичко ни е необходимо да се въоръжим със съответстващите инструменти за възприемане (келим).

Вече не е достатъчно просто да разширим своите органи за усещания – необходимо е да изградим от нулата нови органи, основани на отдаване. Това се нарича раждане в духовния свят.

А затова, според количеството на тяхното разширяване и развитие, също както става с нашите егоистични органи за възприемане, за които изграждаме всякакви спомагателни прибори – също и в духовния свят, в друга природа, където изучаваме силата на отдаване, нашата способност да проверяваме, да изследваме и да регистрираме данните зависи от разширението на нашите органи за възприемане. Така възниква висшата наука, наричаща се кабала.

Тя се счита за висша, защото се занимава със силата на отдаването в природата. А науките на нашия свят изучават егоистичната сила на получаване в природата.

Но в резултат, ние разкриваме, че има само един източник – и при силата на получаване, и при силата на отдаване. Защото такова раздвоение съществува само според нас – така както разделяме реалността. Но в действителност, те произлизат от един източник – от висшата сила.

От урок по статията ”Кабала и философия”, 27.12.2010

[30955]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако аз съм изцяло желание за получаване, тогава мога ли наистина да пожелая да направя нещо за Твореца безвъзмездно?

Отговор: Не, не мога. Готов съм да направя само нещо, което ще даде наслаждение на моето желание. Това е моята природа и аз не мога да изляза от нея сам. Аз действам, само, ако имам полза от това. Така ме е направил Твореца и нищо не можем да направим по въпроса.

На езика на Кабала това състояние се нарича „този свят”. Но има и друго състояние, „бъдещият свят” или „висшият свят”, където аз ще съществувам, ако не правя разчети, основани на егоистичното желание за наслаждение, а основани на алтруистичното желание за отдаване.

Но аз нямам това желание и дори не желая да го имам! Това е вярно, но ти се предлага помощ:

1 Точката в сърцето ти се пробужда и започваш да мислиш за това.

2 Довеждат те до група, където получаваш сила от приятелите.

3 Дават ти се книги и учител, който те придружава по духовния път, ако желаеш.

Така ти се дават всички необходими средства и обяснение на факта, че, освен твоята собствена природа, съществува и висша природа, природата на Твореца, която действа чрез разчета за отдаване. Началото е дадено: имаш искра, обкръжение и книги. Това е началната точка, „капката семе”, от която можеш да развиеш своето бъдещо Аз.

Всички останали условия зависят от теб. Топката е в твоите ръце. Ако използваш средствата, които имаш правилно, ще придобиеш втора природа. Междувременно получаваш обяснение, че това е от полза за теб, че се чувстваш много по-добре „там”, че ще имаш безкрайност, триумф, съвършенство и т.н. Получаваш обяснение, което е ясно за твоя егоизъм.

Но в действителност духовният свят няма да бъде разкрит в твоето сегашно желание, защото то ще бъде преобразено в процеса. Това е подобно на това, как в нашия свят децата растат от „обещания”. „Ако прочетеш тази книга, ще получиш топка за футбол” – казвам на сина си. Той взима книгата, надявайки се да получи топка, но докато чете, постепенно се променя и сега вече не му трябва топка, а колело.

След като приеме първата „примамка”, човек без да знае влиза на пътя на развитие и изисква все по-голямо, „прогресивно” възнаграждение, въпреки че той все още не вижда крайната цел. Ние също трябва да объркаме егоизма по такъв начин, за да участваме в живота на групата и постепенно да се проникнем от висшето състояние.

Трябва да станем майстори в „измамване” на нашия егоизъм. Човек в този свят е интелигентно животно и ние трябва да използваме нашето его, давайки му примамки, за да ни помага през целия път, докато не влезем в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Успехът в достигане на духовното не зависи от каквито и да е висши способности на човека.

Нас всички ни очаква изненадата да открием, че нищо от това, което днес съществува във всеки от нас не ще премине в духовното!

В духовния свят се преминава през такъв тънък филтър, през който не можеш да пренесеш нищо от това, което владееш сега. Всичко остава вътре в твоето егоистично желание, в твоя земен разум, пропадат всички минали достижения, нищо не се съхранява.

И успехът зависи само от приложените усилия – в противовес на всички трудности, проблеми и разочарования. Ако независимо от всичко, човек все пак се придвижва и не отстъпва, само тогава той влиза в духовния свят и това е единственото, което остава с него. Това упорство му дава право да влезе. Няма нищо друго.

Когато излизаме от Египет, вземайки със себе си съсъдите (келим) на египтяните, те трябва да бъдат абсолютно празни- едните голи желания, в които нищо не е останало. Това означава, че изхвърляме всички егоистични наслагвания, направени в Египет и нищо от това не искаме да вземем със себе си. Вземаме само най-оскъдния хляб (маца) и празните съсъди – желанията, в противен случай е невъзможно да излезем от Египет.

Затова сега може да има само един съвет: независимо от всички проблеми и тежести, разочарования и безсилие, всичко те тласка напред. А това работи само при условие, че човек цени страшно много своето време – опитва се да вмести в него колкото се може повече, просто да компресира всеки миг.

Много е важно колко той записва по време на урока, доколко се старае да разпространява през деня – т.е. с какво запълва времето си.

От беседата по време на трапезата, 24.12.2010

[30879]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съществува много древна връзка между науката кабала и философията. Философията е нещо като основа на всички науки.

Хиляди години не е имало отделни науки: математика, физика, химия, биология, география, астрономия. Учените са се занимавали с всичко и в същото време са били дори лекари.

И цялото това общознание се е наричало философия, което в превод означава «любов към мъдростта», към знанието.

Известният философ от 16 век Йохан Ройхлин пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията видимо е приел своето учение от кабалистите и първи е превел думата «кабала», неизвестна до тогава на съвременниците му, с гръцката дума «философия».

Връзката между кабала и философията и въобще с всички науки е много дълбока. Всъщност науката, това е вече разкриване на Твореца. Неговите действия, които се разкриват не просто чрез усещанията на тялото, а чрез този механизъм в нас, който се нарича «човек» и вече се отнася към човешката степен. Макар това да е все още човека от този свят, но е от степента «човек».

Древната наука, до нейната връзка с кабала се е развивала на животинска степен. И едва след като науката кабала се открива на първия «човек» Адам Ришон и след това се развива до Авраам и по-нататък, се разкриват действията на Твореца – на тази основа възниква съвременната наука от нашия свят.

Сякаш не виждаме връзка между отделните неща, тъй като обичайната наука се строи въз основа на човешкия разум и усещания, егоистичното желание да се наслади, в което разкриваме света и едва ли не няма връзка с кабала и духовните светове. Но всъщност това не е така, тъй като тя изучава същите тези действия на Твореца, но разкриващи се в друг материал, егоистичен.

Това са действия на Твореца, указващи връзката между частите на реалността. И затова дори обичайните естествени науки за природата са също своего рода разкриване на Твореца, но на наше ниво.

Защото освен Твореца, няма нищо друго в мирозданието и всичко, което разкриваме са Негови действия. Само че ние можем да Го разкриваме в егоистичните си желания и тогава се наричат естествени науки. А можем да Го разкрием в желанието да отдава и тогава се нарича наука кабала.

Но и в единия и в другия случай е разкриване на Твореца. Творецът е един и не се разделя на две. Ние, изследователите сме тези, които Го разделяме, в зависимост от това, в какви желания възприемаме.

От страна на висшия не съществува никакво разделяне, всички деления са само от наша страна. И затова в нас възниква вечния проблем, как едното е свързано с другото и как те си влияят взаимно.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30958]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→