Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какви изяснения трябва да направя, за да напредна в духовното?

Отговор: Изясненията, които ние правим по духовния си път, се свеждат до въпроса: какво именно искам да разкрия? Всички тези изяснения стават, когато ние слушаме или изучаваме материалите, разказващи ни за духовната реалност.

Отваряйки книгата, аз искам да разкрия тази форма, тази картина на духовния свят, да видя себе си там – това изясняване ще е проверка: кой съм аз по отношение на това, което ми се разкрива.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32935]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

От урок №2 в Москва

В кабала има много голям проблем: тази наука е написана, използвайки алегоричен език. Написана е по много труден начин. Използвайки странни примери, изрази, кабалистите се обръщат към нас, хората в този свят, като се опитват да ни кажат как да положим усилие, за да влезем във висшия свят. Опитват се да ни кажат нещо за висшия свят, за свойствата, към които трябва да се стремим.

Този език изобщо не е лесен. Ние винаги трябва да се опитваме да го преведем на езика на усещанията, докато всяка дума не започне да отеква с правилното усещане в човека. Всяка дума трябва да „дърпа” някоя струна в мен, извиквайки вътрешен отговор.

Докато стане това, текстът не е ясен за нас. Той е абсолютно външен, не ни докосва и не го възприемаме или преработваме в себе си, и не действаме в съответствие с него. Трябва да открием какво авторът иска да ни предаде. Това е най-важното нещо. Четенето на кабалистичен текст е като настройване на музикален инструмент. Ако се настроим правилно, тогава инструментът ще започне да свири сам.

Написано е, че цар Давид имал арфа, закачена на стената, и в полунощ, когато северният вятър преминавал през стаята, арфата свирела. Ние сме по същия начин. Ако правилно се настроим към външната сила, ще започнем да усещаме нейното влияние и желание й ще съответства на нейните свойства, постигайки резонанс с нея и „вибрирайки” като нея. Това трябва да постигнем.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как е правилно да се работи с детето по време на избухване на раздразнителност и злост в него?

Отговор: Най-добрият метод е да фотографирате ситуацията и да я поставите на обсъждане. Полезно е човек да види себе си отстрани – и възрастния, и детето.

Когато гледа на поведението си като постоянен зрител, то бързо се учи и прави изводи. То трябва да разбере, че светът не е еднозначен и повърхността не изглежда така, както отвътре.

Вземайки участие в обсъжданията, които се провеждат в спокойна обстановка, детето постепенно се учи да владее себе си, уравновесявайки крайните си състояния. Полученото впечатление остава в него и следващия път то ще се ядоса именно на него. Постепенно впечатленията от такива примери се натрупват и го заставят да възненавиди в себе си избухването на гнева.

Въпрос: В каква сфера на дейност да ориентираме нашите деца в избора на професия?

Отговор: Доколкото нашата организация е възпитателна, то възпитанието е наша главна цел. И затова в армията и в колежа, и в университета нашите деца предпочитат да избират професии свързани с възпитанието.

Преминавайки през различни състояния, нашите деца се възпитават сами и се усъвършенстват във взаимното възпитание. В тях е заложена основата и те могат да постигнат големи успехи в различни области на възпитанието. Те могат да бъдат учители, инструктори, лектори – хората се нуждаят от тях и то в много на брой.

Тези професии са за предпочитане затова, защото които и да е други сфери от дейността са изкуствени и изискват постоянно обучение: човек му се налага да се занимава с подобряване на външните умения. А във възпитанието на неговото кли / инструмента  винаги е с него – той постоянно се придвижва във вътрешното си развитие. Затова възпитанието е най-близката до нас професия.

От беседата по възпитанието, 07.01.2011

[32876]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

От урок №2, в Москва

В миналите времена кабалистите са вървели по личен път и на тях им е било много тежко. Дори е казано, че хиляди хора идват на занятия и само един от тях отива към светлината.

Но в наше време, с помощта на правилно организирано обкръжение, ние можем да се движим практически без загуби – като не губим нашите другари по пътя.

Зависи само от това, ще ни се удаде ли да изградим помежду си наше, общо, външно желание. И поради това, най-важното е  „молитвата на обществото”, когато ние всички заедно се опитваме да съберем наедно всички свои желания, за да повикаме с тяхна помощ, върху себе си въздействието на единната, запълваща пространството сила, която би се проявила като свързваща и като съществуваща между нас.

Да разкрием тази основна, базова сила на природата означава да разкрием Твореца, тъй като тя е първичната, а ние сме нейната рожба.

Как да пробудим въздействието на тази сила да ни роди, да ни издърпа от самата себе си навън, за да започнем, подобно на бебе, излизащо от майчината утроба, да усещаме освен себе си и това, което става извън нас? Ние трябва да повикаме тази сила, за да се родим. Тя ни заставя да се напрегнем и ние, и всичко,което ни обкръжава, за да ни „изстиска” на светлина.

За това е необходима „молитвата на обществото” – заедно трябва да достигнем до осъзнаване на тази необходимост. И естествено, тогава ще видим, ще почувстваме всичко, което на практика става в света. Всички причини и всички действия – веднага всичко ще ни стане ясно.  Ще открием и себе си като раждащи се, с усещането на новия свят, неотъждествяващи себе си с тялото, а съществуващи във връзката с една единствена, запълваща цялото пространство, сила.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Скоростта на нашето развитие зависи не само от нас, но и от целия свят. Хората, в които се пробужда  точката в сърцето са готови да се обединят – със всички сили се опитват да го направят, но не могат, защото светът още няма нужда от това.

Работата е там, че разчетът не се прави с нас – от самото начало, ние сме чуждо тяло в света. Духовните искри, вкарани в егоизма, существуват само, за да го поправят.

Те са водачите на Тора – тази подправка, с помощта на която цялото човечество (основното ястие), трябва да стигне до Края на поправянето. И ако гозбата още не се е сварила на огъня, не трябва да й се добавят подправки, за да се получи готово ястие.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32945]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да свържем противоположностите?

Отговор: Противоположните неща могат да бъдат свързани само чрез съпротива,  която се противопоставя и на двете. Не е важно в какво точно се състои съпротивата – просто трябва да съществува, защото само тя може да свърже двете противоположни явления.

Например, двама души – мъж и жена – не се разбират помежду си. Те се обръщат към специалист психолог и той ги свързва. Как? Като не се съгласява нито с единия, нито с другия – намира се по средата.

Такъв съдия трябва да има и вътре в нас: аз не свързвам две противоречащи си едно на друго неща без трето, защото връзката между тях е невъзможна. А ако се опитвам да направя това, тогава получавам късо съединение и разрушавам своя мозък.

Това се отнася и за връзката между мъжа и жената. Поради нарастване на егоистичното желание, те се чувстват  противоположни един на друг, а между две противоположности трябва да има един по-висш свързващ елемент.

Така Зеир Анпин и Малхут (ЗОН) на света Ацилут, могат да се свържат само при условие, че се издигнат в парцуфа Аба ве-Има. Дотогава между тях няма връзка – тя се образува само заради издигането – постигането на Твореца.

И в бъдеще, семейството ще съществува само благодарение на по–висшата цел в живота, заради постигането на която съпрузите взаимно ще се поддържат.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 10.12.2010

[33003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→